Количествени ограничения
Количествени ограничения
Дело C-451/99: Cura Anlagen, Заключение от 25 септември 2001 г.
Следва ли член 49 и сл. ЕО (или алтернативно член 28 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на разпоредби на държава членка А, които забраняват на предприятие, установено в държава членка А, да използва за повече от три дни или за повече от една година, според случая, в държава членка А моторно превозно средство, което е наето от лизингово предприятие, установено в държава членка Б, и регистрирано в държава членка Б на името на лизинговото предприятие, установено там, без да се извърши (втора) регистрация на това моторно превозно средство в държава членка А?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/99: DaimlerChrysler, Заключение от 20 септември 2001 г.
1) Следва ли изразът „в съответствие с Договора“ по член 4, параграф 3, буква а), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 259/93 да се тълкува в смисъл, че при обща забрана за износ на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, обоснована с принципите на близост, приоритет на оползотворяването и самодостатъчност при обезвреждането на отпадъци, следва да се провери и дали забраната за износ е съвместима с първичното право на Европейския съюз, по-специално със забраната за количествени ограничения върху търговията между държавите членки по член 28 и сл. от Договора за ЕО?
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, при забрана за износ, наложена с нормативен акт и ограничена по количество, достатъчно ли е да се извърши контрол само върху самия нормативен акт или трябва да се извършва контрол и във всеки отделен случай, в който се забранява планиран износ въз основа на този нормативен акт
В този контекст допустимо ли е чрез въвеждане на задължение за предлагане на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, на национално съоръжение да се установи за срок от 15 години забрана за износ на тези отпадъци, ако към момента на въвеждане на това задължение сигурността, търсена при третирането на отпадъците, може да бъде постигната само чрез сключване на договор с такава продължителност с оператора на това съоръжение?
3) Позволява ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93 на държавите членки да приемат законодателство, което, в рамките на задълженията за предлагане на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, поставя като условие за изпращане на такива отпадъци в други държави членки, планираното обезвреждане да отговаря на изискванията на държавата на изпращане относно опазването на околната среда?
4) Противоречи ли член 3 и сл. от Регламент (ЕИО) № 259/93 на това държава членка да прилага преди процедурата по уведомяване собствена процедура по предлагане и разпределение на отпадъците, приложима за планираното трансгранично изпращане на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-246/99: Комисия/Дания, Заключение от 13 септември 2001 г.
Нарушение на Директива 94/62/ЕО, по-специално член 18 във връзка с членове 5, 7 и 9, чрез поддържане в сила на национално законодателство, което предвижда, че бира и газирани напитки могат да се продават само в опаковки за многократна употреба и забранява вноса им в метални кутии.
Нарушение на членове 28 ЕО и 30 ЕО чрез въвеждане на мярка, представляваща пречка пред свободното движение на стоки, която не е оправдана с оглед на защитата на околната среда и е непропорционална спрямо преследваната цел.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-169/99: Schwarzkopf, Съдебно решение от 13 септември 2001 г.
Явява ли се „невъзможно по практически причини“ по смисъла на последното изречение на член 6, параграф 1, буква д) от изменената Директива 76/768, да се поставят задължителните предупреждения в пълен вид върху опаковката и контейнера на козметичен продукт на езика или езиците, предписани в държавата членка, в която продуктът ще се пуска на пазара, когато производителят или дистрибуторът желае да етикетира продукта на девет езика, включително осем официални езика на Общността, по икономически съображения и с цел улесняване на движението на продукта в рамките на Общността, и това налага съкращаване на тези предупреждения върху контейнера и опаковката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-233/99: Haugsted Hansen, Заключение от 13 септември 2001 г.
1. Следва ли Директива 94/62 [...] и по-специално член 18, във връзка с членове 5, 7 и 9 от нея, да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено наказание на лице, което, в противоречие с определени разпоредби на националното право относно опаковките на бира и безалкохолни напитки, е пуснало на пазара внесена консервирана кола?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: Отговарят ли разпоредбите на директивата, по-специално член 18, във връзка с членове 5, 7 и 9 от нея, на условията за директна приложимост, така че лице, обвинено в нарушение, да може да се позове пряко на разпоредбите на директивата пред националните съдилища?
3. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно: Следва ли член 28 ЕО, във връзка със съображенията за опазване на околната среда [...], да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено наказание на лице, което, в противоречие с определени разпоредби на националното право относно опаковките на бира и безалкохолни напитки, е пуснало на пазара внесена консервирана кола?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/00: Boehringer Ingelheim и др., Заключение от 12 юли 2001 г.
1) При какви обстоятелства притежателят на търговска марка може да се противопостави на разпространението на продукт, който е бил внесен в Европейската икономическа зона от паралелен вносител и е бил преопакован, като върху новата опаковка е поставена търговската марка
2) Дали паралелният вносител носи тежестта да докаже, че са изпълнени условията, при които притежателят на търговската марка не може да се противопостави на разпространението на преопакования продукт, или притежателят на търговската марка трябва да докаже, че тези условия не са изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/99: Merck, Sharp & Dohme, Заключение от 12 юли 2001 г.
1) Може ли притежател на търговска марка да използва своите права върху търговската марка, за да предотврати или ограничи вноса на собствените си стоки от една държава членка в друга или да възпрепятства тяхната продажба или реклама след вноса, когато вносът, продажбата или рекламата не нанасят вреда на специфичния предмет на тези права или поне не нанасят съществена вреда?
2) Следва ли на първия въпрос да се отговори по различен начин, ако притежателят твърди, че вносителят или дистрибуторът използва неговата търговска марка по начин, който – без да вреди на специфичния предмет на търговската марка – не е необходим?
3) Ако вносител на стоки на притежателя или дистрибутор на такива внесени стоки трябва да докаже, че използването на търговската марка на притежателя е „необходимо“, изпълнено ли е това изискване, когато се докаже, че използването на марката е разумно изискуемо с оглед осигуряване на достъп до а) само част от пазара за съответните стоки или б) целия пазар за съответните стоки, или изисква ли се използването на търговската марка да бъде от решаващо значение за възможността за пускане на стоките на пазара, и ако нито едно от тези условия не е изпълнено, какво означава тогава „необходимо“?
4) Ако притежателят на търговска марка по принцип има право да упражнява своите национални права върху търговската марка срещу всяко използване на неговата търговска марка върху или за стоки, което не е необходимо, представлява ли това злоупотреба и скрито ограничаване на търговията по смисъла на член 30, второ изречение от Договора за ЕО, когато това упражняване затруднява или изключва паралелен внос на собствените стоки на притежателя, ако този паралелен внос не може да навреди на специфичния предмет или основната функция на търговската марка?
5) Ако вносител или дистрибутор на внесени стоки възнамерява да използва търговската марка на притежателя върху или за тези стоки и такова използване не вреди и няма да навреди на специфичния предмет на търговската марка, длъжен ли е той въпреки това да уведоми предварително притежателя за своето намерение да използва търговската марка?
6) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, води ли неизпълнението на задължението за уведомяване от страна на вносителя или дистрибутора до това, че притежателят получава право да забрани или ограничи вноса или по-нататъшната търговия с тези стоки, дори когато такъв внос или по-нататъшна търговия няма да навреди на специфичния предмет на търговската марка?
7) Ако вносител или дистрибутор на внесени стоки трябва да уведоми предварително притежателя за използването на неговата търговска марка, което не вреди на специфичния предмет на търговската марка,
a) отнася ли се такова изискване за всяко използване на търговската марка, включително във връзка с реклама, етикетиране и опаковане, или ако се отнася само за определени форми на използване, за кои?
b) трябва ли вносителят или дистрибуторът да уведоми притежателя или е достатъчно притежателят да получи такова уведомление?
c) какъв срок трябва да бъде предоставен?
8) Може ли национален съд в държава членка по дело, заведено от притежателя на права върху търговска марка, да постанови забрана, да присъди обезщетение, да разпореди изземване или да наложи други правни средства по отношение на внесени стоки, тяхната опаковка или реклама за тях, ако такова решение a) спира или възпрепятства свободното движение на стоки, които са пуснати на пазара в Общността от притежателя или с негово съгласие, но b) няма за цел да предотврати вреда на специфичния предмет на съответните права и не допринася за предотвратяване на такава вреда?
Въпросът, отправен от Oberlandesgericht Wien:
Следва ли член 7, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки да се тълкува в смисъл, че притежателят на търговска марка може да се противопостави на продажбата на лекарствен продукт, пуснат на пазара под неговата търговска марка, когато вносителят го е опаковал повторно и е поставил отново търговската марка върху него, както и е изпълнил допълнителните изисквания, установени от Съда на Европейските общности в решение от 11 юли 1996 г. (обединени дела C-427/93, C-429/93 и C-436/93, Bristol-Myers Squibb и др.) (без влошаване на състоянието на стоката в опаковката, ясно посочване на производителя и произхода, липса на вреда за търговската марка и репутацията на притежателя при лоша опаковка, както и уведомяване на притежателя на търговската марка за пускането на пазара на повторно опакования лекарствен продукт), и когато стоката би се продавала по-трудно, ако не е опакована повторно, единствено поради това, че не малка част от потребителите на лекарствени продукти в държавата вносител изпитват недоверие към лекарствени продукти, които очевидно са предназначени за пазара на друга държава (с друг език) и чиято опаковка е приспособена към националните правила за продажба на лекарствени продукти само чрез поставяне на етикети?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/00: Комисия/Франция, Заключение от 26 юни 2001 г.
Френското законодателство не гарантира свободното движение на хранителни продукти, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в други държави членки, но съдържат добавки, които не са предвидени във френското законодателство.
Френското законодателство не предвижда опростена процедура за вписване на дадено вещество в националния списък на разрешените добавки, което е необходимо условие за пускане на горепосочените хранителни продукти на пазара във Франция.
Френските органи са възпрепятствали пускането на пазара на горепосочените хранителни продукти във Франция, без да установят, че те представляват риск за общественото здраве.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/99: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 21 юни 2001 г.
Съвместимо ли е с правото на Съюза изискването за съответствие със специфичните национални стандарти за проба на изделия от благородни метали и задължението за замяна на чуждестранни маркировки с национални?
Допустимо ли е изискването изделия от благородни метали, внесени от друга държава членка, да носят национална спонсорска маркировка, когато вече имат такава, съответстваща на законодателството на държавата на произход?
Съвместимо ли е с правото на Съюза изискването изделия от благородни метали, внесени от друга държава членка и законно маркирани от независим орган, да бъдат допълнително маркирани с одобрена национална маркировка или международна маркировка?
Допустимо ли е въвеждането на различия между одобрените маркировки, поставяни върху изделия, произведени в националната държава, и същите видове маркировки върху внесени изделия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/00: Комисия/Франция, Съдебно решение от 14 юни 2001 г.
Съвместимо ли е френското законодателство, което не допуска пускането на пазара във Франция на изделия от благородни метали със съдържание на чистота 999 части на хиляда, законно произведени и пуснати на пазара в други държави членки, със задълженията по член 30 от Договора за ЕО (сега член 28 ЕО)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.