Количествени ограничения
Количествени ограничения
Дело C-143/00: Boehringer Ingelheim и др., Заключение от 23 април 2002 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/00: Boehringer Ingelheim и др., Съдебно решение от 23 април 2002 г.
Може ли притежателят на търговска марка да се позовава на правата, предоставени му от търговската марка, за да възпрепятства паралелен вносител да преопакова фармацевтични продукти, освен ако упражняването на тези права не допринася за изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки?
При какви обстоятелства преопаковането на фармацевтични продукти от паралелен вносител, с цел пускане на пазара в държавата членка вносител, може да се счита за необходимо по смисъла на съдебната практика на Съда?
Трябва ли паралелният вносител, за да има право да преопакова фармацевтични продукти, носещи търговска марка, във всички случаи да изпълни изискването за предварително уведомяване на притежателя на търговската марка и какви са последиците при неизпълнение на това изискване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/99: Merck, Sharp & Dohme, Съдебно решение от 23 април 2002 г.
Следва ли член 7, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на пускането на пазара на фармацевтичен продукт, пуснат на пазара под неговата марка, когато вносителят го е преопаковал и отново е поставил марката, като е изпълнил другите изисквания, посочени в съдебната практика на Съда на Европейските общности (дела C-427/93, C-429/93 и C-436/93 — Bristol-Myers Squibb и др.), но търговската реализация на продукта би била застрашена без такова преопаковане единствено поради това, че значителна част от потребителите на фармацевтични продукти в държавата вносител са подозрителни към фармацевтични продукти, които явно са произведени за пазара на друга държава (в която се говори друг език) и се намират в опаковки, които са били адаптирани само чрез самозалепващи се етикети към националните разпоредби относно продажбата на фармацевтични продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/99: Cura Anlagen, Съдебно решение от 21 март 2002 г.
Следва ли членове 49 ЕО—55 ЕО да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби са пречка за прилагането на правни норми в държава членка А, съгласно които се забранява на предприятие, установено в държава членка А, да използва моторно превозно средство, което е лизинговано от лизингова компания, установена в държава членка Б, и е регистрирано в държава членка Б на името на тази лизингова компания, в държава членка А за повече от три дни, респективно една година, без също така да регистрира превозното средство в държава членка А?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-233/99: Haugsted Hansen, Определение от 21 март 2002 г.
Процесуално-правни последици от оттегляне на преюдициално запитване от национален съд.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/00: Комисия/Германия, Заключение от 14 март 2002 г.
Нарушение на член 28 ЕО чрез предоставяне на правото да се използва етикетът за качество „Markenqualität aus deutschen Landen“ само за произведени в Германия продукти от определено качество.
Липса на приложимост на член 28 ЕО поради частния характер на дейността на фонда и централното дружество (CMA).
Обосноваване на евентуалното ограничение на свободното движение на стоки с оглед на трудностите при проверка на качеството на продукти, произведени извън Германия, и необходимостта от защита на права на индустриална и търговска собственост.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/98: Eridania, Съдебно решение от 12 март 2002 г.
Допустим ли е Регламент (ЕО) № 1188/97 от 25 юни 1997 г. (ОВ от 28 юни 1997 г.), по-специално член 1, буква е) от него, особено с оглед не само на член 3, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1785/81 и член 190 от Договора за ЕО, но и на правилната преценка на фактите, както по-подробно е изложено в част I — „главното основание“ — от раздела на настоящото определение, озаглавен „Право“?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допустим ли е Регламент (ЕИО) № 1785/81 от 30 юни 1981 г. (ОВ от 1 юли 1981 г.), изменен впоследствие, и по-специално членове 3, параграф 1, 5, параграф 3 и 6, параграф 2 от него, с оглед на член 40 и членове 30—36 от Договора за ЕО, и следователно допустим ли е член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 1188/97, с оглед на доводите, по-подробно изложени в част II — „алтернативното основание“ — от раздела на настоящото определение, озаглавен „Право“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/01: Linhart и Biffl, Заключение от 7 март 2002 г.
1) Противоречи ли член 28 ЕО и 30 ЕО, Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно козметичните продукти, изменена с Директива 88/667/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година и Директива 93/35/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година, по-специално член 6, параграф 3, както и Директива 84/450/ЕИО на Съвета от 10 септември 1984 година относно сближаването на законите и административните разпоредби на държавите членки относно заблуждаващата реклама, по-специално членове 4 и 7, на национално законодателство, съгласно което при предлагането на пазара на козметични продукти – по-специално при използването на означението „клинично тестван“ или „дерматологично тестван“ – е забранено позоваването на медицински становища, когато поради липса на информация относно целта и предмета на становищата може да се създаде невярна представа у потребителя относно свойствата и ефектите на козметичния продукт?
2) Противоречи ли член 28 ЕО и 30 ЕО, Директива 76/768, по-специално член 6, параграф 3, както и Директива 84/450, по-специално членове 4 и 7, на национално законодателство, съгласно което посочването на информацията, посочена в първия въпрос, е разрешено само след предварително разрешение от съответния федерален министър?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-429/00: Radiosistemi, Заключение от 21 февруари 2002 г.
Несъвместимост на националните разпоредби и/или административна практика, които забраняват на търговците да внасят, пускат на пазара или държат с цел продажба радиооборудване без национален знак за одобрение на типа, с изискванията на правото на Европейския съюз, доколкото не е предоставена възможност за доказване на съответствие по друг, по-малко обременителен начин.
Възможност за частноправни субекти да се позовават на права, произтичащи от Директива 1999/5/ЕО, пред националните съдилища, дори когато директивата не е транспонирана в националното право в рамките на установения срок, и съвместимост на национални разпоредби и/или практика, които след 8 април 2000 г. забраняват пускането на пазара и/или използването на радиооборудване без национален знак за одобрение, с Директива 1999/5/ЕО.
Тълкуване на понятието „мярка“ по член 1 от Решение № 3052/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и дали това понятие обхваща поддържането на административно задържане на стоки, които законно са пуснати на пазара в друга държава членка, когато националните органи са установили тяхното съответствие с националните и правото на Съюза изисквания.
Съвместимост на санкционния режим по член 399 от италианския Codice postale с правото на Европейския съюз, включително с принципа на недопускане на дискриминация и принципа на пропорционалност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-388/00: Radiosistemi, Заключение от 21 февруари 2002 г.
1. Съвместимо ли е правото на Общността, включително неговите неписани основни принципи, с национални административни разпоредби и/или практики, които – като делегират процедурите за оценка на съответствието за целите на пускането на пазара и въвеждането в експлоатация на радиооборудване на изключителната преценка на администрацията – възпрепятстват икономическите оператори да внасят, предлагат на пазара или държат с цел продажба радиооборудване без национално одобрение по тип и които не допускат други, също толкова надеждни, но по-малко обременителни средства за доказване, че такова оборудване е в съответствие с изискванията относно правилното използване на радио честотите, разрешени съгласно националното законодателство?
2. Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. предоставя ли на частноправните субекти права, на които те могат да се позовават пред националните съдилища, когато самата директива не е формално транспонирана в националното законодателство и срокът за такава транспозиция вече е изтекъл
Ако този въпрос получи утвърдителен отговор, съвместимо ли е с член 7, параграф 2 от Директивата да се поддържа в сила законодателство и/или административна практика, които след 8 април 2000 г. забраняват пускането на пазара и/или въвеждането в експлоатация на радиооборудване, което не носи национален печат за одобрение по тип, когато е потвърдено, че такова оборудване използва ефективно и правилно радио честотите, разрешени съгласно националното законодателство, или когато е лесно да се провери, че това е така?
3. При правилно тълкуване на член 1 от Решение 3052/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1995 г., как следва да се тълкува понятието „мярка“ и обхваща ли това понятие ситуацията, при която административните органи, след като са иззели определен модел или определен тип продукт, който е законно пуснат на пазара в друга държава-членка, продължават да задържат този модел или продукт, след като е установено от публичните органи, отговорни за техническите проверки, че въпросният продукт е в съответствие както с националното, така и с правото на Общността, тоест след като са изпълнени доказателствените цели, оправдаващи първоначалното изземване?
4. Съвместимо ли е правото на Общността, с оглед на принципите на недискриминация и пропорционалност, с санкции като предвидените в член 399 от Codice Postale Italiano (Президентски декрет № 156/1973)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.