Количествени ограничения
Количествени ограничения
Дело C-94/79: Vriend, Съдебно решение от 26 февруари 1980 г.
Трябва ли членове 30—47 от Договора за ЕИО и Регламент (ЕИО) № 234/68 на Съвета от 27 февруари 1968 година относно създаването на обща организация на пазара на живи дървета и други растения, луковици, корени и подобни, отрязани цветя и декоративна зеленина, изменен впоследствие, по-специално член 10, параграф 1 от него, да се тълкуват в смисъл, че са напълно несъвместими с тях разпоредби като тези, съдържащи се в член 87 от Закона за семена и посадъчен материал във връзка с Декрета за присъединяване към N.A.K.S., които, с оглед на историята на закона, са предназначени главно да гарантират високото качество на посадъчния материал, пуснат на пазара, и съгласно които на всеки, който не е член на Stichting Nederlandse Algemene Keuringsdienst voor Siergewassen, е забранено да пуска на пазара, препродава, внася, изнася и предлага за износ с търговска цел в Нидерландия посадъчен материал от хризантеми (Chrysanthemum morifolium Ram.), като резници от хризантеми, независимо дали посадъчният материал отговаря на изискванията за качество, определени от посочената Stichting?
Ако членове 30—47 от Договора за ЕИО и посоченият по-горе регламент на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че разпоредбите, посочени в първия въпрос, не са — или не са напълно — несъвместими с тях, позволяват ли тези разпоредби на правото на Общността въвеждането на разпоредби като описаните в първия въпрос, съгласно които, по-специално за търговците на резници от хризантеми, членството в посочената Stichting е, съгласно нейните правила и във връзка с разпоредбите на членове 87 и 90 от Закона за семена и посадъчен материал, ограничено до тези, които приемат, че решенията на Апелативния съвет на Stichting по жалби срещу актове на орган на Stichting, които не се отнасят до одобрението на посадъчен материал, имат характер на задължително решение, което по нидерландското право изключва правото на обжалване пред гражданските съдилища в производства, в които съдилищата имат неограничена компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/79: Chatain, Заключение от 13 февруари 1980 г.
1. Позволяват ли Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 г., по-специално членове 1—10, и Регламент (ЕИО) № 1581/74 на Комисията от 24 юни 1974 г. относно намаленията на цените, които следва да се вземат предвид при определяне на митническата стойност, на компетентните органи на държава членка да определят за стоки, внесени от трета държава, митническа стойност, по-ниска от декларираната от вносителя или, за вносове след влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 375/69 на Комисията от 27 февруари 1969 г., по-ниска от стойността, която произтича от данните, декларирани от вносителя относно митническата стойност?
2. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на компетентните органи на държава членка да намалят стойността, декларирана от вносителя (или, при прилагане на Регламент № 375/69 на Комисията, стойността, произтичаща от предоставените от този вносител данни), и за тази цел да се основават на сравнение между тази стойност и една или повече цени, начислени по други договори за продажба на същия продукт?
3. Коя е страната или кои са страните на износ и/или внос, от и/или към които трябва да са извършени продажбите, за да могат компетентните органи на държава членка съгласно разпоредбите на Общността да се позоват на цените, начислени по тези продажби, за да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
По-специално, трябва ли продажбите, чиито цени могат да бъдат използвани като референтни цени, непременно да са извършени между износител и вносител, установени съответно в същите държави, между които е извършена продажбата, по отношение на която се оспорва декларацията на вносителя за стойността (или предоставените от него данни за митническа стойност)?
4. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на националните митнически органи да вземат като референтна цена за намаляване на стойността, декларирана от вносителя (или — при прилагане на Регламент № 375/69 — стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни), цени, начислени: а) при продажби на продукти, произхождащи от държави, чиято външна търговия се осъществява чрез държавен монопол или от публични предприятия; и б) при продажби на имитации на продуктите, които са предмет на продажбата, по отношение на която се намалява митническата стойност?
5. Ако не може да се използва референтна цена по право или по факти, имат ли компетентните органи на държавата вносител право едностранно да използват други методи или факти и ако да — кои?
6. Съгласно кои критерии следва правилно да се определи митническата стойност, когато не е налична валидна цена за сравнение и когато става въпрос за патентовани продукти, предмет на продажби между две дружества, които не са независими едно от друго?
7. Имат ли органите на държава членка право да обвинят вносител в невярна декларация за митническа стойност, направена чрез невярна, непълна, неточна или неприложима фактура, като третират такива факти по същия начин, както внос на стоки без декларация, което е забранено от националното законодателство и е престъпление, наказуемо с тежки глоби и лишаване от свобода, дори когато вносителят е изпълнил изискванията на Регламент № 375/69 на Комисията, като е предоставил коректно данните относно митническата стойност на стоките, които са предмет на въпросника, приложен към посочения регламент, и когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
8. Съвместима ли е практиката на намаляване на декларираната стойност и сериозните последици, които тя води за вносителите, с митническия съюз, създаден с членове 12—29 от Договора за ЕИО, като се има предвид отклоненията в търговията и изкривяванията на конкуренцията, до които тази практика може да доведе?
9. Позволява ли член 13 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Швейцарската конфедерация от 22 юли 1972 г., чрез забрана на всякаква мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения на вноса в търговията между Общността и Швейцария, на компетентните органи на държава членка да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
Позволява ли посоченият член 13 налагането на тежки глоби и лишаване от свобода на вносител от държава членка на ЕИО, който е изпълнил надлежно задълженията си, като е предоставил коректно и изчерпателно на националните органи информацията, изисквана по Регламент № 375/69 на Комисията, когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
10. Пречи ли първата алинея на член 19 от посоченото по-горе Споразумение между Европейската икономическа общност и Швейцария, която забранява всякакви ограничения върху плащанията, свързани с търговията със стоки, и трансфера на такива плащания между държавите членки на Европейската общност и Швейцария, на националните органи да квалифицират като „незаконен трансфер на капитал“ операция, при която купувач в държава членка на Европейската икономическа общност плаща на своя швейцарски доставчик сумата по фактурата за продажба на стоки, когато не се оспорва, че тези стоки действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/79: Vriend, Заключение от 10 януари 1980 г.
Дали нидерландското законодателство, което изисква задължително членство в орган като Nederlandse Algemene Keuringsdienst voor Siergewassen (N.A.K.S.) за търговия, внос, износ и предлагане за износ на резници от хризантеми, е съвместимо с членове 30—37 от Договора за ЕИО (особено по отношение на премахването на количествените ограничения между държавите членки), с членове 38—47 от същия договор (относно селското стопанство), както и с Регламент (ЕИО) № 234/68 на Съвета от 27 февруари 1968 година относно създаването на обща организация на пазара на живи дървета и други растения, луковици, корени и подобни, рязани цветя и декоративна зеленина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/79: Henn и Darby, Съдебно решение от 14 декември 1979 г.
1. Дали закон на държава членка, който забранява вноса в тази държава на порнографски артикули, представлява мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, означава ли първото изречение на член 36, че държава членка може законосъобразно да налага забрани за внос на стоки от друга държава членка, които са с неприличен или непристоен характер според законите на тази държава членка?
3. По-специално:
(i) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани, за да предотврати, да се предпази или да намали вероятността от нарушения на вътрешното право на всички съставни части на митническата територия на държавата?
(ii) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани, като взема предвид националните стандарти и характеристики на тази държава, както се демонстрират от вътрешните закони на съставните части на митническата територия на тази държава, включително закона, налагащ забраната, независимо от различията между законите на съставните части?
4. Ако забрана за внос на стоки е оправдана на основания, свързани с обществения морал или обществения ред, и е наложена с тази цел, може ли тази забрана въпреки това да представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията, противно на член 36?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен, означава ли фактът, че забраната за внос на такива стоки се различава по обхват от тази, наложена от наказателното право върху притежанието и разпространението на такива стоки в държавата членка или в която и да е част от нея, непременно, че това представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки, в противоречие с изискванията на второто изречение на член 36?
6. Ако е факт, че забраната за внос може, а забрана като тази за притежание и разпространение не може, да бъде приложена административно от митническите органи, отговарящи за проверката на стоките при вноса, има ли това значение за отговора на петия въпрос?
7. Независимо от горните въпроси, може ли държава членка законосъобразно да налага забрани за внос на такива стоки от друга държава членка, позовавайки се на задължения, произтичащи от Женевската конвенция от 1923 г. за потискане на трафика с неприлични публикации и от Всеобщата пощенска конвенция (преиздадена в Лозана през 1974 г., влязла в сила на 1 януари 1976 г.), като се има предвид разпоредбите на член 234 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/79: Groenveld, Съдебно решение от 8 ноември 1979 г.
Следва ли член 34 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, евентуално тълкуван във връзка с която и да е друга разпоредба на този договор и/или с който и да е принцип, основополагащ за този договор, да се тълкува в смисъл, че забраната за държане на склад, приготвяне и преработване на конско месо, предвидена в член 3, параграф 1 от Verordening Be- en Verwerking Vlees 1973 на Produktschap — като се вземат предвид inter alia целта и обхватът на тази забрана, както са изложени в точка 7 от настоящото определение — е несъвместима с тази разпоредба на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/78: Denkavit Futtermittel, Съдебно решение от 8 ноември 1979 г.
Следва ли членове 9, 30 и 36 от Договора за ЕИО, Регламент (ЕИО) № 804/68 (относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти) и Регламент (ЕИО) № 2727/75 (относно общата организация на пазара на зърнени култури) да се тълкуват в смисъл, че е забранено:
или
да се предвиди с нормативен акт на държава членка, че вносът на фуражи от животински произход от друга държава членка се допуска само ако за всяка пратка се представи удостоверение от компетентния орган на изнасящата държава, че фуражите са преминали обработка за унищожаване на салмонели, и освен това да се разрешава вносът само ако компетентният национален орган на внасящата държава е установил чрез бактериологично изследване, че стоките не съдържат салмонели,
или
да се остави на преценката на компетентния орган издаването на специални разрешения за освобождаване от това изискване, като този орган има право да издава такива разрешения при следните условия:
- разрешението се издава само за ограничен период, може да бъде отнето без обезщетение по всяко време по преценка на ветеринарния орган, валидно е само за стоки с определено количество и произход и само за транспорт през определени митнически пунктове до определени получатели,
- за всяка отделна пратка се представя удостоверение от ветеринарния орган на изнасящата държава относно състава и начина на обработка на фуражите,
- вносът в пластмасови торби се допуска само ако торбите са нови и се унищожават след изпразване,
- за всяко разрешение се събира административна такса не по-малка от 5 DM и не по-голяма от 50 DM,
ако, от една страна, разпоредба на закона за заразните болести по животните на внасящата държава предвижда по отношение на вътрешното производство като цяло контрол от ветеринарния орган върху инсталациите за промишлено производство на фуражи, съдържащи продукти от животински произход, а от друга страна, в изнасящата държава няма сравнима разпоредба, но изнасящото производствено предприятие е обект на официален контрол, който е поне сравним с контрола, упражняван във внасящата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/79: Danis, Съдебно решение от 6 ноември 1979 г.
Следва ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че забраната за мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса, обхваща и правилата, съдържащи се в министерската заповед от 22 декември 1971 г., която налага на всички производители и вносители задължението да уведомяват най-малко два месеца предварително за всяко увеличение на цените, което възнамеряват да прилагат на белгийския пазар за всякакви продукти, суровини, хранителни стоки и стоки, както и за всякакви услуги, доколкото тези правила:
(а) не правят разлика между вносни и национални продукти;
(б) предоставят на министъра правомощието да възпрепятства или поне да забавя извън приемливите граници прехвърлянето на непосредствените последици от увеличенията на цените на вносните продукти;
(в) по-специално по отношение на предприятия като управляваното от жалбоподателя, занимаващо се с производство на фуражи за животни, по необходимост причиняват такова забавяне в резултат на предвидената административна процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/78: Комисия/Италия, Съдебно решение от 25 октомври 1979 г.
Съвместими ли са италианските разпоредби, които ограничават възможността на собственика на стоки да бъде представляван пред митниците само от митнически агент, с правилата на Съюза относно свободното движение на стоки и забраната за мерки с равностоен ефект на количествени ограничения?
Съвместимо ли е изискването за местожителство на митническия агент в определен район с правилата на Съюза относно свободното движение на стоки?
Съвместимо ли е условието за предоставяне на лиценз за митнически агент само на италиански граждани или граждани на държави, предоставящи реципрочност, с правото на установяване по член 52 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/79: Henn и Darby, Заключение от 25 октомври 1979 г.
1. Являва ли се закон на държава членка, който забранява вноса в тази държава на порнографски артикули, мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, означава ли първото изречение на член 36, че държава членка може законосъобразно да налага забрани за вноса на стоки от друга държава членка, които са с неприличен или непристоен характер според законите на тази държава членка?
3. По-специално:
(i) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани с цел да предотврати, да се предпази или да намали вероятността от нарушения на вътрешното право на всички съставни части на митническата територия на държавата?
(ii) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани, като взема предвид националните стандарти и характеристики на тази държава, както са демонстрирани от вътрешните закони на съставните части на митническата територия на тази държава, включително закона, налагащ забраната, независимо от различията между законите на съставните части?
4. Ако забрана за внос на стоки е оправдана на основания на обществената нравственост или обществения ред и е наложена с тази цел, може ли тази забрана въпреки това да представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията, противоречащо на член 36?
5. Ако отговорът на въпрос 4 е положителен, представлява ли фактът, че наложената забрана за внос на такива стоки се различава по обхват от тази, наложена от наказателното право върху притежанието и разпространението на такива стоки в държавата членка или в която и да е част от нея, непременно средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки, така че да противоречи на изискванията на второто изречение на член 36?
6. Ако е факт, че забраната, наложена върху вноса, и забрана като тази, наложена върху притежанието и разпространението, не могат административно да бъдат прилагани от митническите служители, отговорни за проверката на стоките при вноса, има ли този факт някакво значение за отговора на въпрос 5?
7. Независимо от горепосочените въпроси, може ли държава членка законосъобразно да налага забрани за вноса на такива стоки от друга държава членка, позовавайки се на задължения, произтичащи от Женевската конвенция от 1923 г. за потискане на трафика с неприлични публикации и на Всеобщата пощенска конвенция (преиздадена в Лозана през 1974 г., влязла в сила на 1 януари 1976 г.), като се има предвид разпоредбите на член 234 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/79: Buys, Съдебно решение от 18 октомври 1979 г.
1. Дали продуктите за хранене на телета с високо съдържание на мляко-прах и с посочения в главното производство състав представляват млечни продукти по смисъла на член 1 от Регламент № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 година и поради това попадат ли под общата организация на пазара, установена с този регламент?
2. Дали продуктите за хранене на телета, предмет на главното производство, са подчинени на системата на паричните компенсационни суми, установена с Регламент № 974/71 на Съвета от 12 май 1971 година?
3. Трябва ли Регламент № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 година, самостоятелно или във връзка с Регламент № 805/68, да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да прилагат национални правила за замразяване на цените спрямо продуктите за хранене на телета с мляко-прах, които попадат под общата организация на пазара, установена с този регламент?
4. Забраняват ли правилата за свободно движение на стоки, установени в членове 30—34 от Договора за ЕИО, и по-специално член 22 от Регламент № 804/68, прилагането спрямо посочените продукти на национални правила за замразяване на цените, които не позволяват увеличението на покупната цена на суровините или на готовите продукти, внесени от друга държава членка, да бъде прехвърлено върху продажните цени?
5. Трябва ли Регламент № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 година да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да прилагат национални правила за замразяване на цените, които не съдържат специални разпоредби за селскостопански продукти, регулирани с актове на Общността?
6. Забраняват ли съвместно разпоредбите на член 5 и член 85 от Договора за ЕИО на държавите членки да прилагат национални правила за замразяване на цените спрямо продукти, подчинени на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.