Количествени ограничения
Количествени ограничения
Дело C-13/77: INNO/ATAB, Заключение от 21 септември 1977 г.
1. (a) Трябва ли член 3, буква (f), втората алинея на член 5 и член 86 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че на държава-членка е забранено да въвежда или поддържа в сила в своето законодателство, inter alia, разпоредба, съгласно която за продажбата на потребителите както на внесени, така и на произведени в страната стоки, продажната цена се определя от производителите или вносителите, ако тази разпоредба е от такова естество, че да насърчава злоупотребата от едно или повече предприятия с господстващо положение на Общия пазар по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО?
В това отношение обхваща ли забраната, inter alia, въвеждането или поддържането в сила на национална законодателна разпоредба, която насърчава злоупотребата от едно или повече предприятия с господстващо положение, което съществува, тъй като производителите и вносителите на произведени тютюневи изделия могат да задължат търговците на дребно в държава-членка да спазват продажните цени на потребителя, определени от първите?
(b) Забранено ли е въвеждането или поддържането в сила на национална разпоредба като посочената в (a), дори ако тя е с общ характер, т.е. отнася се до производители и вносители като цяло, включително и до тези, които не заемат господстващо положение или не злоупотребяват с него, и още повече ако злоупотребата с господстващо положение не е била нито цел, нито предмет, нито последица от нея?
В такъв случай не следва ли разпоредбите на Договора за ЕИО, посочени в (a), евентуално във връзка с други, да се тълкуват в смисъл, че въвеждането или поддържането в сила на такива национални законодателни разпоредби по никакъв начин не е забранено, а само че тази разпоредба не може да има ефект върху приложното поле на член 86 от Договора за ЕИО в смисъл, че злоупотребата с господстващо положение остава незаконосъобразна, дори ако е насърчавана от тази законодателна разпоредба при конкретните обстоятелства?
2. Трябва ли член 90 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че „предприятия, на които държавите-членки предоставят специални или изключителни права“ съществуват, когато, за разлика от производителите и вносителите на други продукти, които трябва да уведомяват министъра на икономическите въпроси за всяко увеличение на цените, което въвеждат, но не могат да определят задължителната продажна цена на потребителя, държавата налага същото задължение за уведомяване за всяко увеличение на цените, което въвеждат производителите и вносителите на определени продукти, но чрез законодателна разпоредба, която след уведомяването прави увеличената цена за продажба на потребителя на тези продукти задължителна, им предоставя косвено възможността сами да определят задължителната продажна цена на потребителя?
Ако на този въпрос се отговори утвърдително, може ли запазването на горепосочените специални или изключителни права да противоречи на разпоредбите на Договора за ЕИО, а именно на тези, посочени в член 7 и членове 85—94 включително?
3. Трябва ли членове 30, 31 и 32 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че „мярка с еквивалентен ефект“ по смисъла на посочения член 30 включва правила в държава-членка, съгласно които се налага фиксирана цена за продажбата на определени продукти на потребителя, а именно цената, посочена на данъчните етикети и която, според конкретния случай, се определя от производителите на тези продукти, установени в държавата, или от вносителите на същите продукти, по-специално от други държави-членки?
Или тези членове трябва да се тълкуват в смисъл, че такива правила представляват такава мярка само когато е сигурно, че тя може да възпрепятства вътреобщностната търговия пряко или косвено, действително или потенциално, което трябва да се установи от националния съд във всеки отделен случай?
Различна ли е ситуацията, ако след ратифициране на увеличението на цената и след спазване на определен изчаквателен срок държавата-членка позволява на производителите и вносителите свободно да определят цените, включително и продажните цени на дребно, но публикува цените и чрез посочената мярка осигурява спазването им?
4. (a) Имат ли разпоредбите на Директива № 72/464 от 19 декември 1972 г. на Съвета на министрите, по-специално член 5, пряко действие, в резултат на което, inter alia, частноправните субекти имат право да се позовават на тях пред националните съдилища?
(b) Трябва ли член 5 от Директива № 72/464 от 19 декември 1972 г. на Съвета на министрите относно данъци, различни от данъка върху оборота, които засягат потреблението на произведени тютюневи изделия, да се тълкува в смисъл, че на държавите-членки е забранено да въвеждат или поддържат в сила законодателна мярка, съгласно която се налага продажна цена, а именно цената, посочена на данъчния етикет, за продажбата на потребителя на внесени или произведени в страната тютюневи изделия, т.е. когато не е възможно да се надвиши максималната цена и не е допустимо продуктът да се продава на по-ниска цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/77: Tedeschi/Denkavit, Заключение от 6 юли 1977 г.
Дали забраната, наложена от италианските органи по отношение на нови вещества, считани за вредни, и определянето на максимално допустими нива на тези вещества е съвместима с член 5 от Директива 74/63/ЕИО на Съвета от 17 декември 1973 г., когато тези вещества не са посочени в приложението към тази директива
Ако член 5 предоставя на държавите членки дискреционна власт в това отношение, не е ли този член 5 невалиден като противоречащ на принципа за свободно движение на стоки (член 30 от Договора) и не е ли неоправдан съгласно член 36 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/76: Officier van justitie/Beert van den Hazel, Съдебно решение от 18 май 1977 г.
Следва ли правилата, съдържащи се във Verordening Produktie Slachtpluimveesector 1974 на Produktschap voor Pluimvee en Eieren, да се считат за несъвместими с Регламент № 123/67/ЕИО на Съвета на Европейската икономическа общност от 13 юни 1967 година относно общата организация на пазара на птиче месо или с членове 30—37 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/76: Officier van justitie/Beert van den Hazel, Заключение от 28 април 1977 г.
Следва ли правилата, съдържащи се във Verordening Produktie Slachtpluimveesector 1974 на Produktschap voor Pluimvee en Eieren, да се считат за несъвместими с Регламент № 123/67/ЕИО на Съвета на Европейската икономическа общност от 13 юни 1967 година относно общата организация на пазара на птиче месо или с членове 30 до 37 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/76: Ianelli/Meroni, Съдебно решение от 22 март 1977 г.
Дали система от субсидии, включваща публичен орган и основана на национални разпоредби, които (по отношение на разглеждания период) позволяват на вътрешните издатели да получават на намалени цени само вестникарска хартия, произведена от национални хартиени фабрики, докато вестникарската хартия, внесена от държави членки, може да бъде получена само на пълна цена, тъй като не се ползва от никаква субсидия, представлява мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение върху вноса, забранено от член 30 и сл. от Договора за ЕИО?
Дали фактът, че посочената система от субсидии може да бъде незаконна по смисъла на член 30 или друга разпоредба на Договора за ЕИО (по-специално Директива № 70/50/ЕИО от 22 декември 1969 г.), като се има предвид, че тя се финансира чрез налози, подобни на данъци, наложени върху хартиени продукти, внесени от други държави членки, от своя страна прави тези налози незаконни, доколкото се налагат върху внесени продукти от Общността – тъй като съответните приходи, които се събират, са предназначени да финансират дейност, противоречаща на разпоредбите на Договора и следователно е незаконна?
Дали, ако се даде утвърдителен отговор на горепосочените въпроси, разпоредбите на член 30 и сл. от Договора за ЕИО са пряко приложими и дали създават индивидуално право за вносителите на продукти от Общността да искат възстановяване на платените налози (и от коя дата такова право може да бъде упражнено)?
Дали, ако се даде отрицателен отговор на предходните въпроси, забраната за данъчна дискриминация, установена с член 95 от Договора, обхваща и специални налози, наложени както върху вътрешни, така и върху внесени стоки, чиито приходи са предназначени за малки публичноправни органи, различни от държавата?
Дали дискриминацията, забранена от член 95 от Договора за ЕИО, е налице, ако посочените по-горе налози върху вътрешни продукти (в случая тапети) се изчисляват на базата на цената на хартията, разглеждана само като суровина, докато основата за изчисляване на налога върху съответния внесен продукт се определя от общата му стойност; под обща стойност на внесения продукт се разбира цената на готовия продукт, посочена във фактурата (съставена следователно от цената на първоначалната суровина заедно с добавената стойност), увеличена с „разходите за товарене, доставка, комисионни, застраховка, транспорт и др. до границата, дори ако тези разходи не са изцяло или частично включени във фактурата за продажба“?
Дали, ако отговорът на предходния въпрос е, че налагането на налога по дискриминационен начин е забранено, тъй като основата за неговото изчисляване е по-висока само за внесените продукти, член 95 от Договора създава за вносителите на продукти от държави членки индивидуално право да искат възстановяване на тази част от налога, платена в повече, считано от 1 януари 1962 г., датата на началото на втория етап?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/76: Комисия/Франция, Съдебно решение от 16 март 1977 г.
Являва ли се изискването за представяне на заверена от FORMA експортна декларация за износ на картофи към други държави членки мярка с ефект, еквивалентен на количествено ограничение по смисъла на член 34 от Договора за ЕИО?
Допустимо ли е държава членка да въведе едностранна дерогация от правилата за свободно движение на стоки за селскостопански продукт, който не е обхванат от обща организация на пазара, въз основа на членове 39–46 от Договора за ЕИО след края на преходния период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/76: Комисия/Франция, Заключение от 13 март 1977 г.
Нарушение на член 34 от Договора за ЕИО чрез въвеждане на национална мярка, която подчинява износа на картофи към други държави членки на представянето на износен сертификат, заверен от FORMA.
Право на държавите членки да приемат национални мерки в селскостопанския сектор при липса на обща организация на пазара, независимо от разпоредбите на Дял I от Договора.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/76: Ianelli/Meroni, Заключение от 10 февруари 1977 г.
1) Процесуалните правила, предвидени в член 93 от Договора за ЕИО, изключват ли възможността национален съд да поиска преюдициално тълкуване по член 92 от Договора за ЕИО и впоследствие да се произнесе по прилагането на тази разпоредба
(b) Ограничено ли е значението на израза „предприятия или производството на определени стоки“ в член 92 от Договора за ЕИО само до частни предприятия или включва и институции с нестопанска цел, подчинени на публичното право
(c) Изпълнено ли е понятието „всяка помощ, предоставена чрез държавни ресурси“, дори ако самата държавна агенция получава помощ от държавата или частни предприятия
(d) Съществува ли помощ под формата на предоставяне на безвъзмездна облага, ако получателят на помощта не е частно предприятие, а държавна агенция, и може ли да се говори за безвъзмездност, когато наложената върху отделното предприятие такса е незначителна спрямо общия размер на вноските
(e) Нарушава ли се конкуренцията и засяга ли се търговията между държавите членки, ако маркетинговите изследвания и рекламата, извършвани от държавната агенция в собствената ѝ страна и в чужбина, се извършват и от подобни институции на други държави членки
(f) Ако таксата не се налага върху самите внесени стоки, а върху тяхната преработка, представлява ли тя такса с еквивалентен ефект по смисъла на членове 9, параграф 1, 12 и 13, параграф 2 от Договора за ЕИО
(g) Представлява ли налагането на данъчно облагане върху „продуктите на други държави членки“ не при вноса им, а само при тяхната преработка, дискриминация по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО
(1) Представлява ли система от субсидии, включваща публичен орган и основана на национални разпоредби, които (за разглеждания период) позволяват на местните издатели да получават на намалени цени само вестникарска хартия, произведена от национални фабрики, докато внесената от държави членки вестникарска хартия може да бъде получена само на пълна цена, тъй като не се ползва от никаква субсидия, мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на вноса, забранена от членове 30 и сл. от Договора за ЕИО
(2) Дали обстоятелството, че посочената система от субсидии може да е незаконна по смисъла на член 30 или друга разпоредба на Договора за ЕИО (по-специално Директива № 70/50/ЕИО от 22 декември 1969 г.), като се има предвид, че тя се финансира чрез налози, подобни на данъци, наложени върху хартиени продукти, внесени от други държави членки, от своя страна прави тези налози незаконни, доколкото се налагат върху внесени продукти от Общността — тъй като събраните средства са предназначени за финансиране на дейност, противоречаща на разпоредбите на Договора и следователно незаконна
(3) Ако на горните въпроси се отговори положително, разпоредбите на членове 30 и сл. от Договора за ЕИО прилагат ли се пряко и създават ли индивидуално право за вносителите на продукти от Общността да искат възстановяване на платените налози (и от коя дата може да се упражни това право)
(4) Обхваща ли забраната за данъчна дискриминация, установена в член 95 от Договора, и специални налози, наложени както върху местни, така и върху внесени стоки, приходите от които са предназначени за малки публични органи, различни от държавата
(5) Съществува ли дискриминация, забранена от член 95 от Договора за ЕИО, ако посочените налози върху местните продукти (в случая тапети) се изчисляват върху цената на хартията, разглеждана само като суровина, докато основата за облагане на съответния внесен продукт се определя от общата му стойност; като под обща стойност на внесения продукт се разбира стойността на готовия продукт, посочена във фактурата (съставена от стойността на първичната суровина плюс добавената стойност), увеличена с „разходите по товарене, експедиция, комисионни, застраховка, транспорт и др. до границата, дори ако тези разходи не са изцяло или частично включени във фактурата“
(6) Ако отговорът на въпроса по т. 5 е, че налагането на налога по дискриминационен начин е забранено, тъй като основата за изчисляването му е по-висока само за внесените продукти, създава ли член 95 от Договора за вносителите на продукти от държави членки индивидуално право да искат възстановяване на тази част от налога, платена в повече, считано от 1 януари 1962 г., датата на началото на втория етап?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/76: Bouhelier, Съдебно решение от 3 февруари 1977 г.
Трябва ли изразът „количествени ограничения при износа и всички мерки с равностоен ефект“, съдържащ се в член 34 от Договора за ЕИО, да се разбира като отнасящ се и до правните норми на държава членка, които изискват по отношение на износа на определени стоки или лиценз, или сертификат за съответствие със стандартите вместо такъв лиценз, когато този сертификат не води до налагане на такса и може да бъде отказан, ако качеството не отговаря на определени стандарти, установени от органа, издаващ сертификата вместо лиценза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/76: Bauhuis, Съдебно решение от 25 януари 1977 г.
Следва ли изразът „такси с еквивалентен ефект на износни мита“ да се тълкува като включващ парични такси, които се налагат от държава членка във връзка с ветеринарния и здравния контрол на животни, предназначени за износ в друга държава членка, доколкото тези парични такси покриват и не надвишават действителните разходи за ветеринарния и здравния контрол, извършван по нареждане на правителството:
а) (по отношение на едър рогат добитък и свине): в изпълнение на задължения, наложени на изнасящата държава членка от Съвета на Европейската икономическа общност с Директива № 64/432/ЕИО от 26 юни 1964 г.;
б) (по отношение на едър рогат добитък и свине): в изпълнение на задълженията, посочени в буква а) по-горе, и допълнително за да се гарантира, че съответните животни отговарят на специалните условия, определени за вноса им от приемащите държави членки;
в) (по отношение на животни, различни от едър рогат добитък или свине): за да се гарантира, че съответните животни отговарят на условията, определени за вноса им от приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.