Количествени ограничения
Количествени ограничения
Дело C-86/78: Peureux, Съдебно решение от 13 март 1979 г.
Забранява ли член 37, параграф 1 от Договора за ЕИО, доколкото изисква държавите членки да приспособят своите търговски монополи така, че след изтичането на преходния период да не съществува дискриминация между гражданите на държавите членки, националните продукти, попадащи под действието на монопола, да бъдат обложени с налози, на които подобни продукти, внесени от други държави членки, не са подложени или са подложени в по-малка степен?
Забранява ли член 37, параграф 1 от Договора за ЕИО налагането върху национални продукти, попадащи под действието на монопола, на налози, по-високи от тези върху подобен продукт в друга държава членка, когато националният продукт е предназначен за износ в тази друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-231/78: Комисия/Обединеното кралство, Заключение от 6 март 1979 г.
Нарушение на задълженията по член 30 от Договора за ЕИО чрез поддържане на национални ограничения върху вноса на картофи от Обединеното кралство след 1 януари 1978 г., въпреки изтичането на преходния период, предвиден в Акта за присъединяване.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 60, параграф 2 от Акта за присъединяване относно продължителността и приложимостта на преходните мерки за свободното движение на стоки, които не са обхванати от обща организация на пазара.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/78: Ratti, Заключение от 20 февруари 1979 г.
a) Представлява ли Директива 73/173/ЕИО на Съвета от 4 юни 1973 г., по-специално член 8 от нея, пряко приложимо законодателство, което предоставя на частноправните субекти права, които националните съдилища трябва да защитават?
б) Допустимо ли е, независимо от разпоредбите, посочени в този член, в националното законодателство да се предвиждат задължения и ограничения, които са по-прецизни и подробни или по всякакъв начин различни от предвидените в директивата, и може ли това да се счита за пречка за свободното движение и търговията със стоките и продуктите, обхванати от тази директива, а именно разтворители, доколкото такива задължения и ограничения пряко засягат създаването и функционирането на общия пазар, като се има предвид задължението, наложено от националното законодателство, да се поставя върху опаковките информация, която не се изисква от директивата?
в) По-специално, може ли задължението да се посочва върху опаковката на разтворителя или продукта, предлаган за продажба, че съдържа бензен, толуен и ксилен, като се уточнява общият процент на тези вещества и отделно този на бензен, съгласно член 8 от Закон № 245 от 5 март 1963 г., да се счита за несъвместимо с посочената директива, било поради задължителния характер на това задължение за предоставяне на информация (неспазването на което се наказва по наказателното право), било поради подробните правила, предвидени за изпълнението на това задължение, като се има предвид и общата обосновка, на която изглежда се основава посочената директива?
г) Представляват ли посочените национални разпоредби, които се прилагат без разлика за всички стоки, пуснати на вътрешния пазар, въпреки това пречка, забрана или ограничение на търговията и свободното движение на такива стоки, дори ако тези разпоредби са приети с цел да се осигури по-голяма защита на физическата безопасност на потребителите на съответните продукти (и действително значителен обем научна литература, поне от 60-те години насам, подчертава опасностите, присъщи на вещества като бензен, толуен и ксилен, особено за работници, които често трябва да използват разтворители, които, без да знаят, съдържат висок процент от такива вещества, но не само за работници, тъй като всеки потребител, който използва лак, съдържащ посочените вещества, може да рискува сериозно увреждане на здравето си)?
д) Явява ли се Директива 77/728/ЕИО на Съвета от 7 ноември 1977 г., по-специално член 9 от нея, незабавно и пряко приложима по отношение на задълженията, наложени на държавите членки да се въздържат от действия от датата на уведомяване на тази директива, в случай че лице, действащо при легитимно очакване, е спазило разпоредбите на тази директива преди изтичането на срока, в който държавата членка трябва да се съобрази с посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/78: Rewe/Bundesmonopolverwaltung für Branntwein, Съдебно решение от 20 февруари 1979 г.
Трябва ли понятието за мерки с равностоен на количествени ограничения върху вноса ефект по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО да бъде тълкувано в смисъл, че се прилага и към определянето на минимално съдържание на етилов алкохол в спиртните напитки, предназначени за консумация от човека, предвидено в германския закон за монопола върху спиртните напитки, в резултат от което традиционни продукти от други държави-членки, чието съдържание на етилов алкохол е под определената граница, не могат да бъдат търгувани във Федерална република Германия?
Попада ли определянето на минимално съдържание на етилов алкохол в обхвата на понятието за „дискриминация между гражданите на държавите-членки по отношение на условията, при които стоките се доставят и търгуват“, по смисъла на член 37 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/78: Hansen, Заключение от 16 януари 1979 г.
1. Явява ли се член 37 от Договора за ЕИО специална норма (lex specialis) по отношение на членове 92 и 93 от Договора за ЕИО в смисъл, че държавните мерки, които засягат движението на стоки между държавите членки и, когато е приложимо, между държавите членки и трети страни, трябва да бъдат преценявани в светлината на член 37 от Договора за ЕИО, дори ако тези държавни мерки съдържат inter alia помощ
2. Ако на въпрос 1 се отговори утвърдително: (a) Следва ли член 37, параграф 2 във връзка с първата алинея на член 37, параграф 1 от Договора за ЕИО относно забраната за дискриминация между гражданите на държавите членки по отношение на условията, при които стоките се набавят и пускат на пазара, да се тълкува в смисъл, че обхваща и държавни мерки, които водят до еднакво увеличение на акциза върху вноса и вътрешните стоки, чиито приходи се зачисляват към общия бюджет и са косвено предназначени да компенсират загубите на държавен монопол с търговски характер, които възникват поради това, че на определени производители се изплаща прекалено висока цена, която не съответства на пазарните условия в Общността, и поради едновременното намаляване на продажните цени на продуктите, закупени на прекалено високи цени
(b) Следва ли член 37, параграф 2 от Договора за ЕИО, който забранява въвеждането на мерки, ограничаващи приложното поле на разпоредбите относно премахването на митата, да се тълкува в смисъл, че обхваща и мерки от вида, посочен във въпрос 2 (a)
(c) Дали член 37 от Договора за ЕИО предоставя преки права, които трябва да бъдат защитени от националните съдилища на лицата, които са обект на увеличение на акциза, което засяга еднакво вносните и вътрешните стоки, ако, макар и разгледано изолирано, увеличението на акциза е съвместимо с Договора за ЕИО, но във връзка с други мерки е несъвместимо с Договора
(d) Простира ли се приложното поле на член 37 от Договора за ЕИО и върху мерки, които засягат вноса на стоки от трети страни и ако да, при какви условия
3. Ако налагането на акциза представлява такса с еквивалентен на митото ефект и ако приложното поле на член 37 от Договора за ЕИО не обхваща вноса от трети страни: създава ли член 2, параграф 1 от Решението на Съвета от 29 септември 1970 г. относно асоциирането на отвъдморските страни и територии с Европейската икономическа общност преки права, които трябва да бъдат защитени от националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/78: Rewe/Bundesmonopolverwaltung für Branntwein, Заключение от 16 януари 1979 г.
1. Трябва ли понятието за мерки с ефект, еквивалентен на количествени ограничения върху вноса, съдържащо се в член 30 от Договора за ЕИО, да се тълкува в смисъл, че определянето на минимално съдържание на алкохол за питейни спиртни напитки, предвидено в германския Branntweinmonopolgesetz, в резултат на което традиционни продукти от други държави членки, чието съдържание на алкохол е под установения лимит, не могат да бъдат пуснати в обращение във Федерална република Германия, също попада в това понятие?
2. Може ли определянето на такова минимално съдържание на алкохол да попада в понятието „дискриминация по отношение на условията, при които стоките се набавят и предлагат на пазара ... между граждани на държавите членки“, съдържащо се в член 37 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/78: Peureux, Заключение от 14 декември 1978 г.
1. Is the existence of the French State monopoly for the production of certain potable spirits such as that distilled from Williams pears, involving the levy by the State of a resale adjustment [“soulte de rétrocession”] where the sale of such spirits is entrusted to the producer, compatible since 1 January 1975 or subsequently with the provisions of Article 37 of the Treaty of Rome prohibiting any discrimination between nationals of Member States of the European Economic Community in respect of imports and exports?
2. Is the prohibition in France on the distillation of spirits from any imported raw material, with the exception of fresh fruit other than apples, pears and grapes (Article 268 of Annex II to the Code Général des Impôts), compatible with Articles 10 or 37 or any other provision of the Treaty of Rome on the free movement and circulation of products coming from third countries, in particular as regards the distillation of spirits from oranges steeped in alcohol coming from Italy?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/78: Redmond, Съдебно решение от 29 ноември 1978 г.
Съвместима ли е с изискванията на членове 30 и 34 от Договора за ЕИО и на Регламент № 2759/75 относно общата организация на пазара на свинско месо система за търговия на национално или регионално равнище, установена с националното законодателство на държава членка и администрирана от орган, който чрез предоставените му принудителни правомощия има възможност да контролира съответния сектор на пазара или част от него чрез мерки като обвързване на търговията със стоките с изискване производителят да бъде регистриран при този орган, забрана за всякаква продажба освен на този орган или чрез негово посредничество при условия, определени от него, и забрана за всякакъв транспорт на съответните стоки без разрешение от този орган?
Директно приложими ли са всички цитирани разпоредби и предоставят ли те на частноправните субекти права, които националните съдилища са длъжни да защитават?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/78: Meijer BV/Department of Trade и др., Заключение от 22 ноември 1978 г.
Допуска ли член 60, параграф 2 от Акта за присъединяване или която и да е друга разпоредба на правото на Общността запазването на количествени ограничения върху вноса на селскостопански продукт, който към датата на присъединяване не е обхванат от обща организация на пазара и към 1 януари 1978 г. все още не е обхванат от такава организация, след 31 декември 1977 г. (ако тези ограничения са били част от национална организация на пазара към датата на присъединяване), до степента, необходима за поддържане на националната организация и до въвеждането на обща организация на пазара за този продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/78: Redmond, Заключение от 7 ноември 1978 г.
1. Явява ли се Бордът „предприятие“
Явява ли се „национална организация на пазара“
Явява ли се „държавен монопол с търговски характер“
Явява ли се и трите, или е комбинация от две от тях?
1. Ако е „предприятие“, представлява ли предприятие по смисъла и намерението на членове 85 и 86
Ако е така, то с оглед разпоредбите на неговата схема дейността на Борда очевидно нарушава тези членове — особено член 85, параграф 1, букви (а), (б) и (в).
2. Ако е „национална организация на пазара“, попада ли в обхвата на член 2 от Регламент № 26, така че да може да се ползва от предвидените там изключения
Според мен този конкретен регламент се прилага само за национални организации на пазара, които са създадени по споразумение и за които няма нищо задължително. Бордът администрира своята схема по принуда и ограничения, напр. „Производител, който не е регистриран производител или лице, освободено от регистрация, не може да продава прасета.“
Но дори и Бордът да попада в смисъла и намерението на член 2 от Регламент № 26, не са представени доказателства, нито моето изследване е открило решение на Комисията на Общия пазар, отнасящо се до освобождаването на Борда от действието на член 85 от Договора от Рим.
3. Ако е „държавен монопол с търговски характер“, попада ли в смисъла на член 37, параграф 1 от Договора от Рим, така че да се ползва от защитата на член 44 от Договора за присъединяване, който предвижда преходен период до 31 декември 1977 г.?
4. Ако е „държавен монопол с търговски характер“ по смисъла на член 37 от Договора от Рим и гратисният период за адаптация не изтича до 31 декември 1977 г., спасява ли това схемата от незабавното действие на членове 85 и 86 до тази дата
Или може ли да се твърди, че „предприятия“ по смисъла на членове 85 и 86 могат да включват държавни монополи
Адвокатът на Борда твърди, че терминът „предприятия“ не е дефиниран, но се използва различно от „държавни монополи“.
5. Попада ли дейността на Борда в обхвата на член 85, параграф 3, така че да го освобождава от разпоредбите на параграф 1
Този въпрос не беше повдигнат. Ако Бордът е освободен от прилагането на член 85 по силата на параграф 3, няма нужда да се позовава на аргумента за „преходния период“.
6. А какво да кажем за член 8 от Договора от Рим, който предвижда, че: „(1) Общият пазар се създава постепенно през преходен период от 12 години; и (2) на всеки етап се възлага набор от действия, които да бъдат инициирани и проведени едновременно.“ — Влияе ли тази разпоредба на настоящия случай?
Освен това, в придружаващо писмо от 10 март 1978 г., районният магистрат заявява, че възникват следните въпроси инцидентно:
(а) Дали членове 30, 31, 32, 34, 37, 40, 41, 42, 43, 85, 86 и 90 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност са пряко приложими, така че да предоставят на физическите лица права, които могат да бъдат защитавани от тях пред съдилищата на Обединеното кралство.
(б) Дали Регламенти № 121/67, 2759/75 и всички други регламенти относно общата организация на пазара на свинско месо, приети в съответствие с Договора за създаване на Европейската икономическа общност, са пряко приложими, така че да предоставят на физическите лица права, които могат да бъдат защитавани от тях пред съдилищата на Обединеното кралство.
(в) Дали, при правилното тълкуване само на членове и регламенти или на всяко релевантно право на Общността, схемата за маркетинг на прасета в Северна Ирландия противоречи на правилата на правото на Общността.
(г) Съгласно горепосочените членове, регламенти или всяко релевантно право на Общността може ли държава членка да бъде упълномощена:
1. да продължи национална организация на пазара по време, когато е в сила общата организация на пазара?
2. да задължи производителите в своята юрисдикция да станат регистрирани производители в Борда за маркетинг на прасета (Северна Ирландия), преди да могат да продават прасета?
3. да задължи производителите в юрисдикцията да сключват договори с Борда и да продават прасета единствено на Борда на цени и в количества, определени от Борда?
4. да позволи на Борда чрез изрична или подразбираща се интервенционна мярка да купува всяко прасе, регулирано от схемата?
(д) Представлява ли налагането на гореспоменатите задължения, свързани с пълната регулация на броя на произведените прасета, продажбите и контролираните цени, нарушение на правото на Общността, доколкото те могат да представляват мерки с еквивалентен ефект на количествени ограничения върху износа, като се има предвид, че разглежданото законодателство на Северна Ирландия има като една от основните си цели и ефекти предотвратяването на износа на прасета за Република Ирландия?
(е) Беше ли Обединеното кралство обхванато към датата на присъединяване от обща организация на пазара, доколкото се отнася до селското стопанство и по-специално до свинско месо и живи прасета, и ако да — прилагаше ли се тя от 1 февруари 1973 г.?
(ж) Имаше ли право правителството на Обединеното кралство да въведе Наредбите за движение на прасета (Северна Ирландия) 1972 през месец май 1972 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.