Количествени ограничения
Количествени ограничения
Дело C-113/80: Комисия/Ирландия, Заключение от 5 май 1981 г.
Нарушение на задълженията, произтичащи от член 30 от Договора за ЕИО, чрез поддържане в сила на разпоредби, които забраняват вноса, продажбата или излагането за продажба на бижута, произведени в чужбина, които не носят индикация за техния чуждестранен произход.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/80: United Foods, Съдебно решение от 7 април 1981 г.
1. Следва ли членове 30 и сл. от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че общественоздравният контрол, извършван на границата при внос на риба, който е задължителен и систематичен по своя характер, трябва да се счита за мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение, ако:
- вносителят трябва да уведоми компетентния административен орган писмено най-малко 24 часа преди вноса за естеството, количеството и произхода на пратката и да посочи деня и часа на вноса, както и митническото учреждение или подучреждение, през което ще се извърши вносът;
- вносът на риба е допустим само през митническите учреждения и подучреждения, посочени от органите, и в деня и часа, определени от органите;
- контейнерите, опаковките и ледът, използвани за транспортиране, трябва да отговарят на законовите изисквания;
- инспекционните марки, поставени от органите, трябва да бъдат поставени на всяка опаковка, независимо от нейния размер;
- пратките с внесена риба трябва да бъдат придружени от здравен сертификат, издаден от компетентния орган на държавата на произход, удостоверяващ, че рибата е преминала ветеринарно-здравен контрол и че към деня на изпращане е била обявена за годна за консумация, като формата на здравния сертификат се определя от органите на държавата членка вносител?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че общественоздравният контрол от вида, описан в първия въпрос, е оправдан на основание защита на общественото здраве, която този контрол цели да постигне?
3. Следва ли инспекционните такси, които се налагат на вносителите с цел покриване на разходите за контрола, описан в първия въпрос, да се считат за такси с ефект, равностоен на митнически сборове по смисъла на членове 9 и сл. от Договора за ЕИО или за вътрешно данъчно облагане по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, ако:
- контролът върху рибните стопанства не е обект на никаква такса в съответната държава членка;
- контролът върху рибата, уловена в морето, се извършва след разтоварването ѝ на рибните пазари и се отнася до хигиенното състояние, свежестта и чистотата на рибата, докато здравният контрол при внос се извършва на митническите учреждения и се отнася до здравния сертификат, средствата за транспортиране, състоянието на съхранение, както и до съответствието с изискванията на разпоредбите на държавата членка вносител относно контрола и вноса на риба;
- инспекционните такси се заплащат при внос в момента на преминаване на границата;
- инспекционните такси при разтоварване са еднакви независимо от състоянието на рибата, докато инспекционните такси при внос за риба, различна от цяла необработена риба, са два пъти по-високи от таксите при разтоварване?
4. В случай че на предходния въпрос се отговори, че инспекционните такси, описани там, не следва да се считат за такси с ефект, равностоен на митнически сборове, а могат да се считат за част от система на вътрешно данъчно облагане по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, съществува ли дискриминация, забранена от член 95, ако инспекционните такси при разтоварване са еднакви независимо от състоянието на рибата, докато инспекционните такси при внос за риба, различна от цяла необработена риба, са два пъти по-високи от таксите при разтоварване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/80: United Foods, Заключение от 25 февруари 1981 г.
1. Следва ли член 30 и сл. от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че здравните проверки, извършвани на границата при внос на риба, които са задължителни и систематични по своя характер, следва да се считат за мярка с ефект, еквивалентен на количествено ограничение на вноса
2. Следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че здравната проверка от вида, описан в първия въпрос, е оправдана на основание защита на общественото здраве, която такава проверка цели да постигне
3. Следва ли таксите за инспекция, които се налагат на вносителите с цел покриване на разходите за проверката, описана в първия въпрос, да се считат за такси с ефект, еквивалентен на митнически сборове по смисъла на член 9 и сл. от Договора за ЕИО или като вътрешни такси по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, ако: — инспекцията на рибните стопанства не подлежи на никаква такса в съответната държава членка; — инспекцията на риба, уловена в морето, се извършва след разтоварването ѝ на рибните пазари и се отнася до хигиенното състояние, свежестта и чистотата на рибата, докато здравната инспекция при внос се извършва на митническите пунктове и се отнася до здравния сертификат, средствата за транспортиране, състоянието на съхранение, както и съответствието с изискванията на разпоредбите на държавата членка вносител относно инспекцията и вноса на риба; — таксите за инспекция се заплащат при вноса в момента на преминаване на границата; — таксите за инспекция при разтоварване са еднакви независимо от състоянието на рибата, докато таксите за инспекция при внос за риба, различна от цяла необработена риба, са два пъти по-високи от таксите при разтоварване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/80: Kelderman, Съдебно решение от 19 февруари 1981 г.
Следва ли понятието „мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса“ по член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща изискването, предвидено в член 10 от Broodbesluit (Заповед за хляба) (Warenwet (Закон за стоките)), според което количеството сухо вещество в един хляб трябва да попада в определени граници, с резултат, че традиционни продукти от други държави членки, чието съдържание на сухо вещество надвишава установените граници, не могат да бъдат пускани на пазара в Нидерландия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/80: Eyssen, Съдебно решение от 5 февруари 1981 г.
Следва ли разпоредбите на Договора за ЕИО относно свободното движение на стоки в рамките на Общността, като се има предвид член 36 от Договора, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които забраняват добавянето на низин към продукти като топено сирене, и съвместима ли е такава забрана с Договора, по-специално поради факта, че тя се прилага само за продукти, предназначени за продажба на вътрешния пазар, и не обхваща продукти, предназначени за износ към други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/80: Kortmann, Съдебно решение от 28 януари 1981 г.
Като се има предвид, че:
(а) определени фармацевтични продукти са законно в свободно обращение в една или повече държави членки в смисъл, че разрешенията, изисквани съгласно националното законодателство за тези фармацевтични продукти, са издадени на производителите или, когато е приложимо, на лицата, отговорни за пускането на фармацевтичните продукти в обращение във всяка от държавите членки;
(б) трети лица могат да са наясно, че такива разрешения са били издадени във всяка от държавите членки, тъй като този факт е бил официално публикуван или е станал общоизвестен по друг начин;
(в) (паралелен) вносител на лекарствени продукти, установен в една от държавите членки, внася във въпросната държава членка фармацевтични продукти, които са в обращение, както е описано по-горе,
оправдават ли изключенията от правилата относно свободното движение на стоки в рамките на ЕИО, по-специално член 36 от Договора за ЕИО, доколкото се отнася до защитата на здравето и живота на хората, правото на органите на държавата членка вносител да разрешават вноса на тези фармацевтични продукти само срещу заплащане на такса за регистрация и ако да, какви стандарти следва да се прилагат по отношение на размера и честотата на плащанията и системата за плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/80: Dansk Supermarked, Съдебно решение от 22 януари 1981 г.
Пречат ли разпоредбите на Договора за ЕИО или мерките по неговото прилагане на прилагането в случая на датските закони за авторското право, търговските марки и маркетинга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-55/80: Musik-Vertrieb Membran GmbH/GEMA, Съдебно решение от 20 януари 1981 г.
Трябва ли членове 30 и 36 от Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национално законодателство, съгласно което организация за колективно управление на авторски права, упълномощена да упражнява авторските права на композитори на музикални произведения, възпроизведени на грамофонни плочи или други звукови записи в друга държава членка, има право да се позовава на тези права, когато такива звукови записи се разпространяват на националния пазар, след като са били пуснати в обращение в държавата членка на производство от или със съгласието на носителите на тези авторски права, с цел да изиска заплащане на възнаграждение, равно на обичайните авторски възнаграждения за пускане на националния пазар, намалено с по-ниските възнаграждения, платени в държавата членка на производство за пускане в обращение само в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/80: Kelderman, Заключение от 18 декември 1980 г.
Следва ли понятието „мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса“ по член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува като обхващащо изискването, предвидено в член 10 от Broodbesluit (Warenwet), според което количеството на сухото вещество в един хляб трябва да попада в определени граници, с което се стига до невъзможност традиционни продукти от други държави членки, чието съдържание на сухо вещество надвишава тези граници, да бъдат пускани на пазара в Нидерландия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/80: Fietje, Съдебно решение от 16 декември 1980 г.
Обхваща ли понятието „мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса“ по член 30 от Договора за ЕИО разпоредбите на член 1 от нидерландския Likeurbesluit (Декрет относно ликьорите), които предвиждат задължение да се използва думата „likeur“ за напитките, определени в него, в резултат на което продукти от други държави членки, които имат характеристиките, определени в член 1 от Likeurbesluit, но за които в тези държави членки не съществува задължение да се използва описанието „likeur“, трябва да бъдат етикетирани по различен начин при вноса им в Нидерландия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.