Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-358/22: Bolloré logistics, Съдебно решение от 9 март 2023 г.
Следва ли членове 195, 217 и 221 от Митническия кодекс да се тълкуват в смисъл, че митническата администрация не може да изисква от солидарно задължения поръчител да плати митническото задължение, ако длъжникът не е бил редовно уведомен за сборовете?
В случаите, когато длъжникът не плати в определения срок митническото задължение и принудителното му събиране се насочва срещу поръчителя, зачитането на правото на защита, и по-специално на правото да се изрази становище преди издаването на неблагоприятен акт, което е основен принцип от правото на Съюза, изисква ли митническата администрация предварително да даде възможност на поръчителя да изложи надлежно своята гледна точка относно елементите, на които тя възнамерява да основе своето решение да иска плащане от него?
Обстоятелството, че длъжникът по митническото задължение е имал възможност да изложи надлежно гледната си точка преди уведомяването за сборовете, може ли да окаже влияние върху отговора на [втория въпрос, буква а)]?
При утвърдителен отговор на [втория въпрос, буква а)], кое е решението с неблагоприятни за поръчителя последици, което трябва да бъде предхождано от състезателна фаза: решението на митническата администрация да вземе под отчет сборовете и да уведоми за тях длъжника по митническото задължение или решението да се иска плащане от поръчителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/21: Global Gravity, Съдебно решение от 9 февруари 2023 г.
Следва ли подпозиция 86090090 от Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че към нея спада приспособление за транспортиране на тръби, съставено от определен брой двойки алуминиеви носещи профили, между които предназначените за транспортиране тръби се полагат перпендикулярно, като двойките профили се свързват помежду си посредством два стоманени опорни пръта, снабдени с прорези, като след това отгоре е възможно да се положат други тръби чрез същия способ, докато в товара се постави броят на подлежащите на транспортиране тръби, и тогава товаренето приключва със закачането на стоманени повдигателни въжета към опорните прътове, намиращи се в четирите ъгъла на товара (като въжетата се прекарат през прорезите), за да се улесни преместването на цялата сглобка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-635/21: LB GmbH (Air loungers), Съдебно решение от 9 февруари 2023 г.
Следва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че така наречените самонадуваеми легла (Air Lounger), като тези в настоящия случай, описани по-подробно в акта за преюдициално запитване, трябва да бъдат класирани в подпозиция 94018000 от тази номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-676/21: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Taxe sur les véhicules), Съдебно решение от 2 февруари 2023 г.
Възможно ли е разпоредбите относно свободното движение на стоки в част трета, дял II от Договора за функционирането на Европейския съюз или член 110 ДФЕС да не допускат законодателството на държава членка, което предвижда, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство включеният в стойността на всеки автомобил данък върху моторните превозни средства по смисъла на [Закона за данъка върху моторните превозни средства 1482/1994] не се възстановява на собственика на този автомобил, когато той го изнася окончателно с цел да го използва постоянно в друга държава членка, и от значение ли е в този контекст обстоятелството дали е налице намерение за постоянно използване на моторното превозно средство основно на територията на държавата членка, която е събрала данъка върху моторното превозно средство, и дали то действително е постоянно използвано по този начин?
Ако използването, за което е предназначено съответното моторно превозно средство, и действителното му използване са от значение за отговора на първия въпрос, как следва да се докаже непостоянният характер на това използване, при положение че не може предварително да се провери продължителността на използването на дадено моторно превозно средство, върху което се упражнява неограничено право на собственост в съответната държава членка?
Ако при обстоятелства като разглежданите в главното производство отказът за възстановяване при износ по смисъла на Autoverolaki представлява ограничение на свободното движение на стоки, може ли това ограничение да бъде обосновано с целта да се ограничи износът на стари моторни превозни средства, които са често в лошо състояние и замърсяват околната среда
Следва ли ограничението за възстановяването при износ само по отношение на моторни превозни средства на по-малко от десет години да се счита за несъвместимо с правото на Съюза с мотива, че върху внесените употребявани моторни превозни средства все пак се събира данък върху моторните превозни средства, независимо на колко години са те?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-640/21: Zes Zollner Electronic, Заключение от 26 януари 2023 г.
1. Когато получателят на стоките констатира количествена разлика в повече спрямо посоченото в първоначалната митническа декларация, приложим ли е член 173 или член 174 от [Митническия кодекс на Съюза]?
2. За какви стоки става дума в израза „стоки, различни от първоначално декларираните“ по смисъла на член 173 от [Митническия кодекс на Съюза]: различни в количествено отношение, различни в качествено отношение или и двете?
3. В случай че установи количествена разлика в повече спрямо посочените в митническата декларация стоки, разполага ли получателят на стоките с процесуален способ съгласно [Митническия кодекс на Съюза], който да му позволява да поправи грешките, без да бъде санкциониран по административен или наказателен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/21: Harman International Industries, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 36, второ изречение ДФЕС, член 47 от Хартата и Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на съдилищата, при която диспозитивът на решението, с което се уважава иск за нарушение на марка на ЕС, се съставя с формулировка, която е обща и затова оставя на компетентния орган на принудителното изпълнение да определи за кои стоки се прилага това решение, стига в производството по принудително изпълнение ответникът да има възможност да оспори преценката кои са стоките, до които се отнася това производство, и да може съд да провери и да реши в съответствие с разпоредбите на Директива 2004/48 кои стоки действително са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от притежателя на марката или с негово съгласие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/20: Merck Sharp & Dohme и др., Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета относно марките и член 15, параграф 2 от Регламент 2017/1001 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марката може да се противопостави на последващото пускане на пазара на лекарствен продукт, който паралелен вносител е преопаковал в нова външна опаковка, върху която отново е поставена марката, когато:
a) вносителят е в състояние да създаде опаковка, която може да бъде пусната на пазара, и да получи реален достъп до пазара в тази държава членка, като наруши целостта на оригиналната външна опаковка, за да постави нови етикети на вътрешната опаковка и/или да замени листовката с указания в опаковката, като след това презапечата оригиналната външна опаковка с ново средство за проверка дали опаковката е била подправена в съответствие с член 47а от Директива 2001/83 и член 16 от Делегиран регламент 2016/161?
б) вносителят не е в състояние да създаде опаковка, която може да бъде пусната на пазара, и да получи реален достъп до пазара в тази държава членка, като наруши целостта на оригиналната външна опаковка, за да постави нови етикети на вътрешната опаковка и/или да замени листовката с указания в опаковката, като след това презапечата оригиналната външна опаковка с ново средство за проверка дали опаковката е била подправена в съответствие с член 47а Директива 2001/83 и член 16 от Делегиран регламент 2016/161?
Трябва ли Директива 2001/83, и по-специално член 47а и член 54, буква о) да се тълкуват в смисъл, че новото средство което позволява проверката дали опаковката е била подправена („средство срещу подправяне“), поставено върху оригиналната опаковка на лекарствените продукти (във връзка с допълнителното етикетиране, след като опаковката е била отворена по такъв начин, че първоначалното средство срещу подправяне е частично или изцяло покрито и/или премахнато), по смисъла на член 47а, параграф 1, буква б) „[e] [равностойно] […] по отношение на възможността за гарантиране на автентичността, идентификацията и осигуряването на доказателства за подправянето на лекарствения продукт“ и по смисъла на член 47а, параграф 1, буква б), подточка ii) „[е] също толкова ефективн[о], като позволява[…] проверката на автентичността и идентификацията на лекарствените продукти и осигуряването на доказателства за подправянето на лекарствените продукти“, когато опаковката на лекарствените продукти показва видими следи от манипулиране на оригиналното средство срещу подправяне или това може да се установи при докосване на продукта, включително
а) чрез законоустановената проверка на целостта на средството срещу подправяне, извършвана от производителите, търговците на едро, фармацевтите и лицата, притежаващи разрешение или имащи право да доставят лекарствени продукти на населението (вж. член 54а, параграф 2, буква г) от Директива 2001/83 и член 10, буква б) и членове 25 и 30 от Делегиран регламент 2016/161), или
б) след отварянето на опаковката на лекарствените продукти, например от пациент?
Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен:
Трябва ли член 15 от Директива 2015/2436, член 15 от Регламент 2017/1001 и членове 36 ДФЕС и 34 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че преопаковането в нова външна опаковка е обективно необходимо за действителния достъп до пазара на държавата на внос, когато не е възможно паралелният вносител да извърши допълнителното етикетиране и да презапечата оригиналната опаковка в съответствие с член 47а от Директива 2001/83, т.е. без опаковката на лекарствените продукти да показва видими следи, че оригиналното средство срещу подправяне е било манипулирано или това да може да бъде установено чрез докосване на продукта, както е описано във въпрос 2, по начин, който не е в съответствие с член 47а?
Трябва ли Директива 2001/83 и Делегиран регламент 2016/161 във връзка с член 34 ДФЕС и член 36 ДФЕС, както и член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 и член 15, параграф 2 от Регламент 2017/1001 да се тълкуват в смисъл, че държава членка (в Дания: Датска агенция по лекарствата) има право да приема насоки, съгласно които поначало следва да се пристъпва към преопаковане в нова външна опаковка само след подаване на заявление и при изключителни обстоятелства (например когато съществува риск от нарушаване на снабдяването с лекарствения продукт), като това преетикетиране и презапечатване може да бъде разрешено, след като бъдат поставени нови показатели за безопасност върху оригиналната външна опаковка, или пък издаването и съблюдаването от страна на държавата членка на такива насоки е несъвместимо с член 34 ДФЕС и член 36 ДФЕС и/или член 47а от Директива 2001/83 и член 16 от Делегиран регламент 2016/161?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 и член 15, параграф 2 от Регламент (EC) 2017/1001 във връзка с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че преопаковането в нова външна опаковка, извършено от паралелен вносител в съответствие с насоките, установени от държава членка, както е посочено във въпрос 4, трябва да се счита за необходимо за целите на съдебната практика на Съда на Европейския съюз,
а) когато такива насоки са съвместими с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно паралелния внос на лекарствени продукти?
б) когато такива насоки са несъвместими с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно паралелния внос на лекарствени продукти?
Трябва ли членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че преопаковането на лекарствен продукт в нова външна опаковка трябва да е обективно необходимо за реалния достъп до пазара на държавата на внос, дори когато паралелният вносител не е поставил отново първоначалната марка (продуктово наименование), а вместо това е поставил на новата външна опаковка продуктово наименование, което не съдържа марката на продукта на притежателя на марката („демаркиране“)?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 и член 15, параграф 2 от Регламент 2017/1001 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на последващата продажба на лекарствен продукт, който паралелен вносител е преопаковал в нова външна опаковка, доколкото паралелният вносител е поставил отново само специфичната за продукта марка на притежателя на марката, но не е възпроизвел другите марки и/или търговски означения, които притежателят на марката е поставил на оригиналната опаковка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-253/20: Impexeco, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Следва ли членове 34—36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че ако марков (референтен) лекарствен продукт и генеричен лекарствен продукт са пуснати на пазара в ЕИП от икономически свързани предприятия, предприетите от притежател на марката действия срещу по-нататъшната продажба на генеричния лекарствен продукт в държавата на внос от паралелен вносител, който го е преопаковал, като му е поставил марката на марковия (референтния) лекарствен продукт, могат да доведат до изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки?
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен: следва ли тогава предприетите от притежателя на марката действия срещу това премаркиране да се проверяват въз основа на условията [по т. 79 от решение 11 юли 1996 г., Bristol-Myers Squibb и др. (C‑427/93, C‑429/93 и C‑436/93, EU:C:1996:282)]?
От значение ли е за отговора на тези въпроси обстоятелството, че генеричният лекарствен продукт и марковият (референтният) лекарствен продукт са идентични, съответно имат еднакъв терапевтичен ефект съгласно член 3, параграф 2 от Кралския указ от 19 април 2001 г. относно [паралелния внос на лекарствени продукти за хуманна употреба и паралелната дистрибуция на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба, изменен с Кралския указ от 21 януари 2011 г]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-542/21: Mikrotīkls, Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че подпозиция 85177011 може да включва антени за рутери, конфигурирани за използване в локални мрежи (LAN) и/или глобални мрежи (WAN)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/21: Hauptzollamt Hamburg (Lieu de naissance de la TVA – II), Съдебно решение от 8 септември 2022 г.
Трябва ли членове 30 и 60 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че за целите на ДДС мястото на вноса на регистрирано в трета държава транспортно средство, въведено в Съюза в нарушение на митническото законодателство, е в държавата членка, в която е извършено нарушението на митническото законодателство и транспортното средство за първи път е използвано в Съюза като транспортно средство, или е в държавата членка, в която пребивава лицето, извършило нарушението на митническите задължения, и в която последното използва превозното средство?
В случай че мястото на вноса е в държава членка, различна от Федерална република Германия: налице ли е нарушение на Директива 2006/112, по-специално на членове 30 и 60 от нея, ако разпоредба на държава членка обяви член 87, параграф 4 от Митническия кодекс за приложим по аналогия към ДДС при внос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.