Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-175/21: Harman International Industries, Заключение от 16 юни 2022 г.
Трябва ли член 36, второ изречение ДФЕС във връзка с член 15, параграф 1 от Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз и във връзка с член 19, параграф 1, второ изречение от Договора за Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на националните съдилища на държавите членки, при която:
– когато уважават исканията на носителя на правата върху марката да се забрани доставката, пускането на пазара, предлагането, внасянето и рекламирането на стоки, обозначени със съответната марка на ЕС, или да се разпореди изтегляне от пазара или унищожаване на такива стоки,
– когато в обезпечително производство разпореждат изземване на стоки, обозначени със съответната марка на ЕС,
съдилищата посочват в текста на съдебните актове „стоките, които не са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от носителя на правата върху марката или с негово съгласие“, вследствие на което — заради общата формулировка на текста на съдебния акт — се оставя на органа на принудителното изпълнение да констатира до кои от обозначените с марката на ЕС стоки се отнасят постановените съдебни разпореждания и забрани (тоест да констатира кои стоки не са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от носителя на правата върху марката или с негово съгласие), като за да направи тези констатации, посоченият орган се опира на изявленията на носителя на правата върху марката или на предоставените от него инструменти (в това число информационни инструменти и бази данни), а допустимостта на оспорването на тези констатации на органа на принудителното изпълнение пред съд по исков ред е изключена или ограничена поради естеството на правните средства за защита, с които разполага ответникът в обезпечителното и в изпълнителното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/20: Baltic Master, Съдебно решение от 9 юни 2022 г.
Трябва ли член 29, параграф 1, буква г) от [Митническия кодекс на Общността] и член 143, параграф 1, букви б), д) и е) от [Регламента за прилагане] да се тълкуват в смисъл, че купувачът и продавачът се смятат за свързани лица в случаи като разглеждания, когато при липса на документи (официални данни), доказващи търговско партньорство или контрол, въз основа на обективни доказателства обстоятелствата във връзка със сключването на сделки са характерни не за извършване на икономически дейности при нормални условия, а по-скоро за случаи, в които, първо, са налице особено тесни търговски отношения, основани на висока степен на взаимно доверие между страните по сделката; или, второ, една от страните по сделката контролира другата страна или и двете страни по сделката се контролират от трета страна?
Трябва ли член 31, параграф 1 от [Митническия кодекс на Общността] да се тълкува в смисъл, че не допуска определянето на митническата стойност въз основа на информацията, съдържаща се в национална база данни относно една-единствена митническа стойност на стоки с един и същ произход, които са класирани в [един и същи код] по ТАРИК, макар и да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от [Регламента за прилагане]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-187/21: FAWKES, Съдебно решение от 9 юни 2022 г.
Трябва ли член 30, параграф 2, букви а) и б) от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че като митническа стойност може и трябва да се вземат предвид само стойностите, които се съдържат в базата данни, попълвана въз основа на митническите оформяния, извършени от самия митническия орган на съответната държава членка?
При отрицателен отговор на първия въпрос трябва ли — за целите на определянето на митническата стойност съгласно член 30, параграф 2, букви а) и б) от Митническия кодекс — съответният орган да се обърне към митническите органи на други държави членки, за да получи митническата стойност на сходни стоки, съдържащи се в техните бази данни, и/или е необходимо консултиране на база данни [на Съюза], за да се използват митническите стойности, които се съдържат в нея?
Може ли член 30, параграф 2, букви а) и б) от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност не може да се вземат предвид договорните стойности, отнасящи се до сделки на самия заявител за митническо оформяне, макар тези стойности да не са били оспорени нито от националния митнически орган, нито от митническите органи на други държави членки?
Може ли изискването „в същия момент или приблизително в същия момент“, предвидено в член 30, параграф 2, букви а) и б) от [Митническия кодекс], да се тълкува в смисъл, че съответният период може да се ограничи до период, обхващащ 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-809/21: Nokia Solutions and Networks, Определение от 1 юни 2022 г.
Какви са последиците за производството пред Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Коя юрисдикция следва да се произнесе относно разноските при заличаване на делото поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-714/20: U.I. (Représentant en douane indirect), Съдебно решение от 12 май 2022 г.
Трябва ли член 201 от Директивата [за ДДС], който предвижда, че „[п]ри внос ДДС е дължим от всяко лице или лица, определени или признати като отговорен платец от държавата членка на вноса“, да се тълкува в смисъл, че последната е длъжна да приеме вътрешноправна норма в областта на ДДС при внос (национален данък: [дело, по което е постановено решение на Съда от 14 юли 2013 г., Equoland, C‑272/13), в която изрично се посочват лицата, задължени да извършват съответното плащане?
Трябва ли член 77, параграф 3 от [Митническия кодекс] относно митническите задължения при внос, съгласно който „[п]ри косвено представителство лицето, за сметка на което се извършва митническото деклариране, също е длъжник“, да се тълкува в смисъл, че косвеният представител е отговорен не само за митата, но и за ДДС при вноса само поради факта, че „подава митническа декларация“ от свое име?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-415/20: Gräfendorfer Geflügel und Tiefkühlfeinkost, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Трябва ли да се приеме, че произтичащото от правото на Съюза задължение на държавите членки да възстановяват с лихви данъците, митата и таксите, събрани в нарушение на правото на Съюза, е налице включително когато възстановяването се налага не вследствие на констатация на Съда на Европейския съюз, че уредбата, представляваща правното основание за събирането им, е приета в нарушение на правото на Съюза, а вследствие на дадено от Съда тълкуване на (под)позиция от Комбинираната номенклатура, която се съдържа в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа?
Може ли принципите на изведеното от Съда на Европейския съюз право на лихва, произтичащо от правото на Съюза, да се приложат и по отношение на възстановявания при износ, чието изплащане е отказано от органите на държавата членка в нарушение на правото на Съюза?
Налице ли е нарушение на правото на Съюза като предпоставка за възникването на изведеното от Съда на Европейския съюз право на лихва, произтичащо от правото на Съюза, включително когато орган на държава членка определи мито в приложение на правото на Съюза, но съд на държава членка по-късно установи, че не са изпълнени фактическите предпоставки за събиране на митото?
Налице ли е нарушение на правото на Съюза като предпоставка за възникването на изведеното от Съда на Европейския съюз право на лихва, произтичащо от правото на Съюза, включително когато орган на държава членка определи мито в противоречие с валидно действащи разпоредби на правото на Съюза и това нарушение на правото на Съюза е установено от съд на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/21: PRODEX, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че подпозиция 441820 от Комбинираната номенклатура може да включва каси за врати и прагове като отделни стоки?
С оглед на правило 2, буква а), първо изречение от общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, може ли подпозиция 441820 от Комбинираната номенклатура да включва и незавършени каси за врати, плочи за врати и прагове, при условие че в това си състояние те притежават основните характеристики на комплектовани и завършени каси за врати и прагове?
Трябва ли спорните в главното производство плочи и профили от дървен материал, които имат форма и декоративна завършеност, доказващи обективно предвидимата им употреба за производство на врати, каси за врати и прагове, но които, преди да се монтира вратата, трябва да се срежат, за да се коригира дължината им, и на които трябва да им се направят места за закрепване и ако е необходимо, да им се издълбаят места за панти и брави, да се класират в подпозиция 441820 или, според характеристиките на конкретните плочи или профили, в позиции 4411 и 4412 от Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-668/20: Y GmbH (Oléorésine de vanille), Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Трябва ли подпозиция 1302 19 05 от Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че в нея се включва и разреден с етанол и вода екстрахиран олеорезин от ванилия, състоящ се от около 90 % (v/v) (обемни процента), съответно 85 % (m/m) (тегловни процента) етанол, до 10 % (m/m) вода, 4,8 % (m/m) сух остатък и 0,5 % (m/m) ванилин, въпреки че съгласно забележка 1, буква и) към глава 13 от КН екстрахираните олеорезини са изключени от позиция 1302 от КН?
Спадат ли към екстрахираните олеорезини по смисъла на подпозиция 3301 90 30 от КН стоки като описаните в първия преюдициален въпрос?
Трябва ли подпозиция 3302 10 90 от КН да се тълкува в смисъл, че стоки като описаните в първия преюдициален въпрос следва да се класират като смес от ароматични вещества или смес (включително алкохолни разтвори) на базата на едно или повече от тези вещества от видовете, използвани за производството на храни?
Спадат ли към ароматизантите по смисъла на член 27, параграф 1, буква д) от Директива 92/83 и стоките от подпозиция 1302 19 05 от КН или екстрахираният олеорезин от подпозиция 3301 90 30 от КН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-489/20: Kauno teritorinė muitinė, Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Следва ли член 124, параграф 1, буква д) от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че митническото задължение се погасява, когато в случай като разглеждания контрабандни стоки са задържани и впоследствие отнети, след като вече са били неправомерно въведени (освободени за потребление) на митническата територия на Съюза?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 2, буква б) и член 7, параграф 1 от [Директива 2008/118], както и член 2, параграф 1, буква г) и член 70 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че задължението за заплащане на акциз и/или ДДС не се погасява, когато в случай като разглеждания контрабандни стоки са задържани и впоследствие отнети, след като са били неправомерно въведени (освободени за потребление) на митническата територия на Съюза, дори когато митническото задължение е било погасено на основанието, предвидено в член 124, параграф 1, буква д) от [Митническия кодекс на Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/20: Baltic Master, Заключение от 20 януари 2022 г.
1. Трябва ли член 29, параграф 1, буква г) от [Регламент № 2913/92] и член 143, параграф 1, букви б), д) или е) от [Регламент № 2454/93] да се тълкуват в смисъл, че купувачът и продавачът се смятат за свързани лица в случаи като разглеждания, когато при липса на документи (официални данни), доказващи търговско партньорство или контрол, въз основа на обективни доказателства обстоятелствата във връзка със сключването на сделки са характерни не за извършване на икономически дейности при нормални условия, а по-скоро за случаи, в които: 1) са налице особено тесни търговски отношения, основани на висока степен на взаимно доверие между страните по сделката; или 2) една от страните по сделката контролира другата страна или и двете страни по сделката се контролират от трета страна?
2. Трябва ли член 31, параграф 1 от [Регламент № 2913/92] да се тълкува в смисъл, че не допуска определянето на митническата стойност въз основа на информацията, съдържаща се в национална база данни относно една-единствена митническа стойност на стоки с един и същ произход, които са класирани в една и съща позиция по ТАРИК, макар и да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от [Регламент № 2454/93]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.