Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-142/09: Lahousse и Lavichy, Заключение от 16 септември 2010 г.
Трябва ли Директива 2002/24/ЕО, по-конкретно член 1, параграф 1, буква г) от нея, съгласно който тя не се прилага при превозни моторни средства, предназначени за състезания по път или по всякакъв вид пресечен терен, да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да разширяват приложното ѝ поле, така че тя да стане приложима за всяко движение по земя (с други думи за използването на дву- или триколесни моторни превозни средства също извън обществените пътища и върху частни терени), без да се предвижда такова изключение за превозните средства, предназначени за състезания по път (надпревара) или по всякакъв вид пресечен терен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/09: Kakavetsos-Fragkopoulos, Заключение от 16 септември 2010 г.
1. Може ли предприятие, което се намира в положението на жалбоподателя, а именно предприятие за обработка и пакетиране на стафиди, установено в определен район на страната, в който има законно установена забрана за въвеждане за обработка и пакетиране на различни сортове стафиди с произход от други райони на страната, като последицата от това е, че то не може да изнася обработените от него стафиди от посочените сортове, да се позове пред съд на несъответствието на тези законодателни мерки с член 29 ЕО?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, противоречат ли на член 29 ЕО, който забранява количествени ограничения на износа или мерки с равностоен ефект, разпоредби като гръцките вътрешноправни разпоредби, въз основа на които следва да бъде разрешен настоящият спор, и които, от една страна, забраняват въвеждането, складирането и обработката на грозде от различни райони на страната в определен район, в който е разрешено да се обработва само произведеното в него грозде, с цел последващия му износ, а от друга страна, запазват защитеното наименование за произход само за гроздето, което е обработено и пакетирано в района, в който е произведено?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, защитата на качеството на един продукт, който е географски определен от вътрешен закон на държава членка и за който не е признато, че може да има специфично отличително наименование, което да указва, поради неговия произход от определен географски район, общопризнатото превъзходство на неговото качество и уникалния му характер, представлява ли или не по смисъла на член 30 ЕО позволена от закона цел от [обществен] интерес, позволяваща да се дерогира член 29 ЕО, който забранява количествените ограничения на износа на този продукт и мерките с равностоен ефект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-320/10: X BV, Определение от 1 септември 2010 г.
Необходимост ли е съединяване на дела, когато те са свързани по предмет, съгласно член 43 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/10: X и X BV, Определение от 1 септември 2010 г.
Допустимо ли е съединяване на дела с идентичен предмет за целите на писменото и устното производство, както и за постановяване на съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/09: Isaac International, Съдебно решение от 29 юли 2010 г.
Може ли предвидената в член 292, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 процедура да служи за разрешение на вносител, установен и упражняващ дейността си в две държави членки, който внася стоки в първата държава членка, за да ги транспортира незабавно във втората държава членка, така че той да се ползва от освобождаване от антидъмпингови мита по силата на член 14, буква в) от Регламент (ЕО) № 88/97?
Позволява ли член 212а от Регламент (ЕИО) № 2913/92 да се предостави освобождаване от антидъмпингови мита на вносител, който не разполага с предварително разрешение за освобождаване от мита по силата на член 14, буква в) от Регламент № 88/97?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-248/09: Pakora Pluss, Съдебно решение от 29 юли 2010 г.
1) Може ли да се приеме, че са изпълнени формалностите при износ по смисъла на [глава 5,] точка 1 [от приложение IV към] Акта за присъединяване, в случай че е подаден товарен манифест, но не са извършени действията, предвидени в член 448 от Регламент № 2454/93 (германската митническа служба не е уведомила надлежно латвийската митническа служба за заявлението на шипинговата компания)?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли да се приеме при обстоятелства като тези по главното производство, че изобщо не са приложими правилата за митническите процедури (Регламенти № 2913/92 и № 2454/93)?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли глава 5, точка 1 от приложение IV към Акта за присъединяване […] да се тълкува в смисъл, че ако стока, която се транспортира в разширената Общност, след като е била предмет на формалности за износ, не е допусната до свободно обращение, тя не се ползва от освобождаване от мита и други митнически мерки, макар да няма съмнение за общностния ѝ характер
С други думи, при обстоятелствата в конкретния случай от решаващо значение ли е въпросът дали е приключила процедурата за допускане до свободно обращение?
4) Следва ли [ДДС] да се включи в понятието „вносни сборове“ по член 4, точка 10 от Регламент № 2913/92?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, тежи ли задължението за плащане на [ДДС], дължим като част от митните сборове при внос на стока, върху главното отговорно лице или върху крайния получател на стоката
Възможно ли е това задължение да се раздели и при какви обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/09: Josemans, Заключение от 15 юли 2010 г.
1) Попада ли [мярка] като разглежданата в главното производство относно достъпа на чуждестранни лица до кофишоповете изцяло или отчасти в приложното поле на [ДФЕС], и по-специално на свободното движение на стоки и/или предоставяне на услуги или на принципа на недопускане на дискриминация съгласно член [18 ДФЕС] във връзка с член [21 ДФЕС]?
2) Ако следва да се прилагат разпоредбите на [ДФЕС] относно свободното движение на стоки и/или свободното предоставяне на услуги, забраната на достъпа на чуждестранни лица до кофишоповете представлява ли подходящо и пропорционално средство за намаляване на наркотуризма и свързаното с него нарушаване на общественото спокойствие?
3) В случай че не се прилагат разпоредбите на Договора ЕО относно свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги, прилага ли се спрямо правната уредба относно достъпа на чуждестранни лица до кофишоповете предвидената в член 18 [ДФЕС], във връзка с член 21 [ДФЕС] забрана на дискриминация между гражданите на Съюза на основание гражданството им?
4) При утвърдителен отговор, обосновано ли е непрякото разграничаване в това отношение между местни и чуждестранни лица и представлява ли забраната в кофишоповете да бъдат допускани чуждестранни лица подходящо и пропорционално средство за намаляване на наркотуризма и свързаното с него нарушаване на общественото спокойствие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/09: DSV Road, Съдебно решение от 15 юли 2010 г.
Следва ли член 204, параграф 1, буква а) от [Митническия кодекс] във връзка с членове 92 и 96, както и с член 1 и член 4, точки 9 и 10 от същия [кодекс], да се тълкува в смисъл, че:
а) възниква митническо задължение в случай на режим на транзит, създаден погрешно от одобрен изпращач за стоки, които не съществуват физически, вследствие на което този режим на транзит не може да приключи редовно, или
б) в описания в буква а) случай не възниква митническо задължение, тъй като прилагането на режим на транзит към стоките предполага тези стоки да съществуват физически и режим на транзит, създаден погрешно в системата НКТС за несъществуващи стоки, не може да доведе до събиране на мита?
При утвърдителен отговор на буква a) от първия въпрос трябва ли понятието „внос на стоки“ по член 4, точка 10 от [Митническия кодекс] и понятието „стоки“ по член 204, параграф 1, буква а) от [същия кодекс] да се тълкуват в смисъл, че обхващат едновременно физически съществуващите стоки и стоките, които съществуват само виртуално?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-354/09: Gaston Schul, Съдебно решение от 15 юли 2010 г.
Трябва ли при последващо вземане под отчет по смисъла на член 220 от Митническия кодекс да се счита, че условието за изключване на вносните мита от митническата стойност, предвидено в член 33 [от посочения кодекс], е изпълнено, когато между продавача и купувача на съответните стоки е уговорено условие на доставка „delivered [duty] paid“ и тази уговорка е посочена в митническата декларация, дори когато при определяне на цената на сделката те неправилно са считали, че при вноса на стоките в Общността няма да се дължи никакво мито и поради това във фактурата, в декларацията или при подаването ѝ не е посочен никакъв размер на митата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.