Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-51/75: EMI Records/CBS United Kingdom, Съдебно решение от 15 юни 1976 г.
Следва ли разпоредбите на Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално разпоредбите, установяващи принципите на правото на Общността и правилата относно свободното движение на стоки и конкуренцията, да се тълкуват в смисъл, че не позволяват на А да упражнява правата си върху търговската марка съгласно приложимото национално право във всяка държава членка, за да предотврати:
( I ) продажбата от Б във всяка държава членка на стоки, носещи марката X, произведени и маркирани с марката X от Б извън Общността, в територия, където той има право да използва марката X, или
( II ) производството от Б във всяка държава членка на стоки, носещи марката X?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/75: Riemer/Hauptzollamt Lübeck West, Заключение от 26 май 1976 г.
Дали боровинките, които са били подложени на замразяване, дори само с цел транспортиране, и независимо дали са все още замразени към момента на митническо оформяне, могат да бъдат класифицирани като пресни плодове по смисъла на тарифна позиция 08.08 Б от Общата митническа тарифа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/75: Terrapin/Terranova, Заключение от 25 май 1976 г.
Може ли защитата, произтичаща от националното право относно търговските марки и търговските наименования, да бъде използвана за предотвратяване на вноса на продукт, пуснат на пазара под търговска марка или търговско наименование, законно придобити в друга държава членка и способни да предизвикат объркване, ако между двете засегнати предприятия няма отношения и ако техните права са възникнали независимо в различни държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/75: De Peijper, Съдебно решение от 20 май 1976 г.
При положение че фармацевтичен продукт, приготвен по единен метод на приготвяне и с еднакъв качествен и количествен състав, е законно пуснат в обращение в няколко държави членки, като съгласно националните законодателства на тези държави са издадени необходимите разрешения за този продукт на производителя или на лицето, отговорно за пускането на продукта на пазара в съответната държава членка, и фактът, че такива разрешения са издадени във всяка от държавите членки, е оповестен чрез официално публикуване или по друг начин, и този продукт във всяко отношение е идентичен с продукт, за който органите по обществено здраве на държавата членка, в която първият продукт е внесен, вече разполагат с документите, отнасящи се до метода на приготвяне, както и до количествения и качествения състав, тъй като тези документи са им били предоставени по-рано от производителя или неговия надлежно упълномощен вносител в подкрепа на заявление за разрешение за пускане на пазара, следва ли националните органи, изправени пред такава ситуация, да се считат за прилагащи мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение, забранена от Договора, когато правят издаването на разрешение за пускане на пазара, за което паралелен вносител е подал заявление, зависимо от представянето на документи, идентични с тези, които производителят или неговият надлежно упълномощен вносител вече са депозирали при тях?
Дали по принцип отговорът, който трябва да се даде на първия въпрос, се прилага и в случай, когато (а) процесът на производство и качественият и количественият състав на фармацевтичния продукт, внесен от паралелен вносител от друга държава членка, се различават от тези на фармацевтичния продукт със същото наименование, за който органите на държавата членка, в която е внесен, вече разполагат с тези данни, но (б) разликите между единия и другия продукт са от толкова малко значение, че е вероятно производителят да прилага или въвежда тези разлики със съзнателното и изключително намерение да използва тези разлики, за да предотврати или затрудни възможността за паралелен внос на патентования фармацевтичен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-106/75: Merkur-Außenhandel GmbH/Hauptzollamt Hamburg Jonas, Съдебно решение от 8 април 1976 г.
Първо се пита дали тарифна позиция 11.02 Е I A 1 от Общата митническа тарифа, „валцувани ечемичени зърна“, се различава от тарифна позиция 11.02 Е I B 1, „люспест ечемик“, по това, че люспестият ечемик, за разлика от валцуваните ечемичени зърна, трябва да бъде произведен от обелени зърна ечемик (обелени или облущени), или разликата между тези две тарифни подпозиции се състои в това, че люспестият ечемик е просто валцуван (смачкан или смлян), без предварително обелване на зърната ечемик, по-интензивно (включващо отстраняване на част от люспата по време на тази операция), отколкото валцуваните ечемичени зърна?
Ако на първата част на първия въпрос се отговори утвърдително, пита се дали разпоредбите на член 12, параграф 1 от Регламент № 120/67, във връзка с член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1373/70, означават, че член 16 от Регламент № 120/67 и членове 1 и 3 от Регламент № 1041/67 предоставят право на изплащане на износна премия, дори ако изнесеният продукт се различава от този, за който е издаден износният сертификат?
Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, пита се дали, когато към съответната дата не е определена ставка на премията за действително изнесения продукт (валцувани ечемичени зърна по тарифна подпозиция 11.02 Е I A 1), съществува право на изплащане на износна премия за основния продукт, който може да получи премия (ечемик по тарифна позиция 10.03)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-106/75: Merkur-Außenhandel GmbH/Hauptzollamt Hamburg Jonas, Заключение от 1 април 1976 г.
1. Различава ли се тарифна подпозиция 11.02 E I a 1 „Валцувани зърна: ечемик“ от тарифна подпозиция 11.02 E I b 1 „Ечемичени люспи“ по тарифна позиция 11.02 от Общата митническа тарифа по това, че за разлика от валцуваните ечемичени зърна, ечемичените люспи трябва да бъдат произведени от обелени (без люспи) зърна ечемик или разликата между двете тарифни подпозиции се състои само в това, че ечемичените люспи са валцувани (напълно смачкани или плоско валцувани), без предварително обелване на зърното, в по-голяма степен (с отстраняване на част от люспата по време на обработката), отколкото валцуваните ечемичени зърна?
2. Ако първата алтернатива на въпрос 1 бъде отговорена утвърдително: Означава ли член 12, параграф 1 от Регламент № 120/67, съгласно който всички износи от Общността на продуктите, изброени в член 1, подлежат на представяне на лиценз за износ, във връзка с член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1373/70, съгласно който лицензът за износ разрешава и изисква износа на нетното количество от посочения продукт през срока на валидност на лиценза, че съществува право на предоставяне на износна премия съгласно член 16 от Регламент № 120/67 и съгласно членове 1 и 3 от Регламент № 1041/67 и в случай, когато е изнесен продукт, различен от този, за който е издаден лицензът за износ?
3. Ако на въпрос 2 бъде отговорено утвърдително: В случай, когато към съответния момент не е определена ставка на премията за продукта, който действително е изнесен (валцувани ечемичени зърна по тарифна подпозиция 11.02 E I a 1), съществува ли право на предоставяне на износна премия за основния продукт, който може да даде основание за премия (ечемик по тарифна позиция 10.03)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/75: EMI Records/CBS United Kingdom, Заключение от 31 март 1976 г.
Следва ли разпоредбите на Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално разпоредбите, установяващи принципите на правото на Общността и правилата, отнасящи се до свободното движение на стоки и до конкуренцията, да се тълкуват в смисъл, че лишават А от правото да упражнява правата си върху търговската марка съгласно приложимото национално право във всяка държава членка, за да предотврати: (i) продажбата от страна на B във всяка държава членка на стоки, носещи марката X, произведени и маркирани с марката X от B извън Общността в територия, където той има право да използва марката X, или (ii) производството от страна на B във всяка държава членка на стоки, носещи марката X?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/75: Riemer/Hauptzollamt Lübeck West, Определение от 22 март 1976 г.
Приложим ли е член 95, параграф 1 от Правилника за производството на Съда при разпределение на делата между съставите на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/75: De Peijper, Заключение от 17 март 1976 г.
1. Дали член 36 от Договора оправдава правила, приети от държава членка, които правят предоставянето на паралелен вносител на лекарствен продукт от друга държава членка на разрешение за пускане на този лекарствен продукт на пазара в тази държава членка, зависимо от доказването от страна на вносителя, че внесеният лекарствен продукт съответства на лекарствен продукт, който във всяко отношение е същият и вече е разрешен в тази държава членка, ако това доказателство може да бъде предоставено от вносителя само със съгласието, което може да бъде дадено или отказано по усмотрение, на производителя или на неговия официално назначен вносител?
2. Ако правилата на държава членка се основават на презумпцията, че лекарствен продукт, разрешен в различни форми в тази държава и в другите държави членки, е различен във всяка от държавите членки, за които е произведен, и ако тези правила затрудняват повече паралелния внос на една форма на тези лекарствени продукти, законно пусната на пазара в друга държава членка, отколкото вносителя, снабден директно от производителя на лекарствени продукти във форма, разрешена в държавата членка, отговорна за тези правила, да представи доказателства за противното или че единствените разлики между лекарствения продукт във формата, която е предмет на паралелен внос, и разрешената форма на този лекарствен продукт нямат терапевтичен ефект, тези правила представляват мярка с еквивалентен ефект, която не е оправдана по член 36. За Комисията е да гарантира, че са определени обективни критерии, които позволяват да се установи със сигурност, че тези разлики имат терапевтичен ефект и че те не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/75: Tasca, Съдебно решение от 26 февруари 1976 г.
1. Пречи ли системата на цените, установена от общата организация на пазара на захарта, разгледана в Регламент № 1009/67, на държава членка да определя едностранно максимална продажна цена?
2. Забраняват ли член 30 от Договора за ЕИО и член 35 от Регламент № 1009/67, по-специално забраната за прилагане в рамките на вътрешнообщностната търговия на мерки с еквивалентен ефект на количествени ограничения, определянето на максимални цени, валидни само за територията на една държава членка?
3. Създават ли разпоредбите на Регламент № 1009/67 за търговците от Общността индивидуални права, които националните съдилища трябва да защитават, така че национална система за максимални цени да стане неприложима по отношение на тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.