Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-83/78: Redmond, Заключение от 7 ноември 1978 г.
1. Явява ли се Бордът „предприятие“
Явява ли се „национална организация на пазара“
Явява ли се „държавен монопол с търговски характер“
Явява ли се и трите, или е комбинация от две от тях?
1. Ако е „предприятие“, представлява ли предприятие по смисъла и намерението на членове 85 и 86
Ако е така, то с оглед разпоредбите на неговата схема дейността на Борда очевидно нарушава тези членове — особено член 85, параграф 1, букви (а), (б) и (в).
2. Ако е „национална организация на пазара“, попада ли в обхвата на член 2 от Регламент № 26, така че да може да се ползва от предвидените там изключения
Според мен този конкретен регламент се прилага само за национални организации на пазара, които са създадени по споразумение и за които няма нищо задължително. Бордът администрира своята схема по принуда и ограничения, напр. „Производител, който не е регистриран производител или лице, освободено от регистрация, не може да продава прасета.“
Но дори и Бордът да попада в смисъла и намерението на член 2 от Регламент № 26, не са представени доказателства, нито моето изследване е открило решение на Комисията на Общия пазар, отнасящо се до освобождаването на Борда от действието на член 85 от Договора от Рим.
3. Ако е „държавен монопол с търговски характер“, попада ли в смисъла на член 37, параграф 1 от Договора от Рим, така че да се ползва от защитата на член 44 от Договора за присъединяване, който предвижда преходен период до 31 декември 1977 г.?
4. Ако е „държавен монопол с търговски характер“ по смисъла на член 37 от Договора от Рим и гратисният период за адаптация не изтича до 31 декември 1977 г., спасява ли това схемата от незабавното действие на членове 85 и 86 до тази дата
Или може ли да се твърди, че „предприятия“ по смисъла на членове 85 и 86 могат да включват държавни монополи
Адвокатът на Борда твърди, че терминът „предприятия“ не е дефиниран, но се използва различно от „държавни монополи“.
5. Попада ли дейността на Борда в обхвата на член 85, параграф 3, така че да го освобождава от разпоредбите на параграф 1
Този въпрос не беше повдигнат. Ако Бордът е освободен от прилагането на член 85 по силата на параграф 3, няма нужда да се позовава на аргумента за „преходния период“.
6. А какво да кажем за член 8 от Договора от Рим, който предвижда, че: „(1) Общият пазар се създава постепенно през преходен период от 12 години; и (2) на всеки етап се възлага набор от действия, които да бъдат инициирани и проведени едновременно.“ — Влияе ли тази разпоредба на настоящия случай?
Освен това, в придружаващо писмо от 10 март 1978 г., районният магистрат заявява, че възникват следните въпроси инцидентно:
(а) Дали членове 30, 31, 32, 34, 37, 40, 41, 42, 43, 85, 86 и 90 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност са пряко приложими, така че да предоставят на физическите лица права, които могат да бъдат защитавани от тях пред съдилищата на Обединеното кралство.
(б) Дали Регламенти № 121/67, 2759/75 и всички други регламенти относно общата организация на пазара на свинско месо, приети в съответствие с Договора за създаване на Европейската икономическа общност, са пряко приложими, така че да предоставят на физическите лица права, които могат да бъдат защитавани от тях пред съдилищата на Обединеното кралство.
(в) Дали, при правилното тълкуване само на членове и регламенти или на всяко релевантно право на Общността, схемата за маркетинг на прасета в Северна Ирландия противоречи на правилата на правото на Общността.
(г) Съгласно горепосочените членове, регламенти или всяко релевантно право на Общността може ли държава членка да бъде упълномощена:
1. да продължи национална организация на пазара по време, когато е в сила общата организация на пазара?
2. да задължи производителите в своята юрисдикция да станат регистрирани производители в Борда за маркетинг на прасета (Северна Ирландия), преди да могат да продават прасета?
3. да задължи производителите в юрисдикцията да сключват договори с Борда и да продават прасета единствено на Борда на цени и в количества, определени от Борда?
4. да позволи на Борда чрез изрична или подразбираща се интервенционна мярка да купува всяко прасе, регулирано от схемата?
(д) Представлява ли налагането на гореспоменатите задължения, свързани с пълната регулация на броя на произведените прасета, продажбите и контролираните цени, нарушение на правото на Общността, доколкото те могат да представляват мерки с еквивалентен ефект на количествени ограничения върху износа, като се има предвид, че разглежданото законодателство на Северна Ирландия има като една от основните си цели и ефекти предотвратяването на износа на прасета за Република Ирландия?
(е) Беше ли Обединеното кралство обхванато към датата на присъединяване от обща организация на пазара, доколкото се отнася до селското стопанство и по-специално до свинско месо и живи прасета, и ако да — прилагаше ли се тя от 1 февруари 1973 г.?
(ж) Имаше ли право правителството на Обединеното кралство да въведе Наредбите за движение на прасета (Северна Ирландия) 1972 през месец май 1972 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-13/78: Eggers, Съдебно решение от 12 октомври 1978 г.
Забраната на мерки с равностоен на количествените ограничения ефект (член 30 от Договора) и общата забрана за дискриминация насочени ли са срещу мерки, приети от държава членка, които обуславят използването на обозначение за качество за произведен на нейна територия краен продукт, и по-специално за алкохолен продукт, произведен от суровини, които произхождат или от съответната държава членка, или от други държави членки, от условието цялата или част от производствената процедура преди последния етап на производството да се извършва в държавата членка, където се извършва последният етап на производството и където следователно продуктът се счита за произведен?
Ако отговорът на този въпрос е положителен, следва ли такава мярка да се счита за оправдана по член 36 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/77: Hansen/Hauptzollamt Flensburg, Съдебно решение от 10 октомври 1978 г.
Следва ли член 227, параграф 2 от Договора за ЕИО, тълкуван в светлината на член 227, параграф 1, да се разбира в смисъл, че данъчните разпоредби на Договора, по-специално забраната за дискриминация, предвидена в член 95, се прилагат за стоки, произхождащи от френските отвъдморски департаменти?
Когато националното данъчно законодателство благоприятства определени категории производители или производството на определени видове спиртни напитки чрез данъчни освобождавания или предоставяне на намалени данъчни ставки, дори ако такива предимства облагодетелстват само малка част от вътрешното производство или се предоставят по специални социални причини, следва ли тези предимства да бъдат разширени и върху внесените спиртни напитки от Общността, които изпълняват същите условия, като се вземат предвид критериите, залегнали в първата и втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО?
Включва ли Договорът за ЕИО някаква разпоредба, която забранява дискриминация при прилагането на вътрешно данъчно облагане спрямо продукти, внесени от трети държави, с изключение на евентуални договорни разпоредби, които могат да са в сила между Общността и държавата на произход на съответния продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/78: Centrafarm, Съдебно решение от 10 октомври 1978 г.
1. Пречи ли член 36 от Договора за ЕИО на притежателя на търговска марка да упражни предоставеното му от националното право право да забрани на трето лице да пуска на пазара в държава членка продукт, който преди това е бил законно пуснат на пазара в друга държава членка под друга марка, притежавана в последната държава от същия притежател?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че в държавата членка вносител съществуват разпоредби относно лекарствените продукти, които позволяват внос на лекарствен продукт от друга държава членка под марка, различна от тази, под която е регистриран в последната държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/78: Rasham, Съдебно решение от 3 октомври 1978 г.
Следва ли Решение № 66/532 на Съвета от 26 юли 1966 г. да се тълкува в смисъл, че то изтегля датата на изтичане на преходния период по смисъла на член 8 от Договора?
Ако на този въпрос се отговори утвърдително, следва ли да се приеме, че изтеглянето на датата на изтичане на преходния период води до съответно съкращаване на периода, посочен във втора алинея на член 115 от Договора?
Следва ли разпоредбата на втора алинея на член 115 от Договора, според която държавите членки уведомяват другите държави членки и Комисията за едностранно приетите от тях защитни мерки, да се тълкува в смисъл, че уведомяването е условие за валидността или приложимостта на разпоредбата, с която се въвеждат тези мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/78: Centrafarm, Заключение от 11 юли 1978 г.
1. При положение че: 1. За определен продукт в различни държави, принадлежащи към ЕИО, едно предприятие или различни предприятия, принадлежащи към една и съща група, имат право да използват търговски марки, като в държава членка А е регистрирана само марка X, а в държава членка Б — само марка Y; 2. Стоки, носещи марката X, след като са пуснати в обращение в държава членка А от предприятието, което има право върху търговската марка, се изнасят от трети лица, които ги придобиват, и се внасят в държава членка Б; 3. Лицето, което внася стоките в последната държава, премахва от тях марката X, поставя марката Y и след това пуска стоките в обращение в тази държава; 4. Законодателството относно търговските марки в последната държава дава на лицето, което има право върху търговската марка, правото да се противопостави чрез съдебни мерки на пускането в обращение в тази държава от други лица на стоки, носещи марката Y; — препятстват ли разпоредбите на Договора за ЕИО относно свободното движение на стоки, независимо от разпоредбите на член 36, лицето, което има право върху търговската марка, да се възползва от правото, посочено в т. 4 по-горе?
2. За отговора на първия въпрос има ли значение дали в държава членка Б са в сила законодателни или административни разпоредби, които съответстват на директивата на Съвета на Европейските общности от 26 януари (65/65/ЕИО) в тази връзка, като се има предвид, че тези разпоредби — евентуално в това отношение в отклонение от тази директива — се основават на предположението, че вносът на лекарствен продукт от друга държава членка в държава членка Б е възможен под марка, различна от тази, под която е регистриран в другата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/78: Thompson, Заключение от 4 юли 1978 г.
1. Следва ли златните и сребърните монети, които са законно платежно средство или „средства за плащане от всякакъв вид“, да се считат за капитал по смисъла на правото на Общността?
2. Длъжни ли са новите държави членки, дори след изтичането на преходния период, предвиден в член 42 от Акта за присъединяване, и независимо от членове 73 и 106 от Договора, да премахнат между себе си и в отношенията си с първоначалната Общност ограниченията върху движението на капитал, както е определено по-горе, принадлежащ на лица, пребиваващи в държавите членки, както и дискриминационното третиране, основано на националността или местожителството на страните или мястото, където се намира този капитал, само доколкото това е необходимо за правилното функциониране на Общия пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/78: Milchfutter GmbH & Co KG/Hauptzollamt Gronau, Съдебно решение от 4 юли 1978 г.
Явява ли се „съдържанието на млечни продукти“, което произтича от прилагането на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 823/68 на Съвета от 28 юни 1968 г. и на член 1 от Регламент (ЕИО) № 1216/68 на Комисията от 9 август 1968 г., определящо по отношение на размера на паричните компенсационни суми, които е било необходимо да се наложат през периода от януари до март 1975 г. върху комбинирани фуражи, попадащи под тарифни подпозиции 23.07 B I A 3 или 23.07 B I A 4 от Общата митническа тарифа, които са били внесени от Нидерландия във Федерална република Германия?
В рамките на системата на паричните компенсационни суми обвързваща ли е тарифната класификация, извършена от изнасящата държава членка на Европейските общности, за внасящата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/77: Hansen/Hauptzollamt Flensburg, Заключение от 4 юли 1978 г.
1) Прилага ли се член 95 от Договора за ЕИО към обстоятелства като настоящите, които се отнасят до данъчното третиране на стоки, внесени в Общността от френските отвъдморски департаменти, като се има предвид, че член 227, параграф 2 от този договор предвижда прилагането към тези департаменти на разпоредбите, отнасящи се до свободното движение на стоки, но не споменава данъчните разпоредби, съдържащи се в дял I, глава 2, част трета от Договора?
2) Може ли да се изведе от член 37 от Договора за ЕИО (или от член 95 в случай на утвърдителен отговор на първия въпрос), че по отношение на акцизните налози върху продукти, внесени от държави членки или от френски отвъдморски департаменти, ставката на налога, която трябва да се прилага, е най-ниската, наложена върху националните продукти, дори ако тази ставка се предоставя само „по специфични социални причини“?
3) Трябва ли намалението на данъчното облагане за определени вътрешни продукти да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на членове 92—94 от Договора за ЕИО; и ако не, по какъв критерий се различават държавните помощи от по-благоприятното данъчно третиране на националните продукти?
4) Отнася ли се понятието за такса с еквивалентен на митническо мито ефект по смисъла на член 9 от Договора за ЕИО и до акцизните налози върху продукти, внесени от трети страни, когато тези налози са по-високи от налозите, наложени върху идентични, подобни или взаимозаменяеми стоки, идващи от държави членки или от посочените по-горе територии?
5) В случай на утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли налагането на по-висока такса върху стоки, идващи от трети страни, отколкото върху продукти, внесени от държави членки или френски отвъдморски департаменти, да се счита за забранено съгласно членове 9 и 189 от Договора за ЕИО и съгласно Регламент № 950/68?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/77: Statens Kontrol, Съдебно решение от 29 юни 1978 г.
1. Представлява ли такса, наложена на предприятия, които произвеждат, внасят или търгуват с изделия от благородни метали, с цел покриване на разходите за контрол от страна на властите и изчислявана въз основа на потреблението на благородни метали от тези предприятия, такса с ефект, еквивалентен на износно мито по смисъла на член 16 от Договора за ЕИО, когато се налага на всички предприятия, подлежащи на такъв контрол, съгласно разпоредби, според които една и съща стока се облага само веднъж в Дания, независимо дали подлежи на облагане и в чужбина?
2. Когато производството се извършва за други лица, но производителят не поставя своя собствена марка, влияе ли това на отговора на първия въпрос, като се има предвид, че такова потребление на благороден метал не се включва в изчисляването на облагаемата стойност, когато стоките се произвеждат за датски собственик на марка, тъй като последният включва тези благородни метали в сметката на своето облагаемо потребление, докато потреблението трябва да бъде включено, когато производството е за чуждестранно предприятие, което не подлежи на облагане в Дания, тъй като в противен случай това потребление не би било включено в основата за датската такса, отново независимо дали подлежи на облагане и в чужбина?
3. В този контекст има ли значение, че благородният метал, обработен в Дания, е предоставен на датския производител от съответния чуждестранен клиент, на когото готовият продукт се реекспортира?
4. Ако такава такса не се счита за такса с ефект, еквивалентен на износно мито, следва ли тя да се разглежда като вътрешно данъчно облагане (върху внесеното количество злато), противоречащо на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.