всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на стоки

Свободно движение на стоки

Дело C-70/77: Simmenthal SA/Amministrazione delle finanze dello Stato, Съдебно решение от 28 юни 1978 г.

Следва ли член 12, параграф 2 от Регламент № 14/64 и член 20, параграф 2 от Регламент № 805/68 да се тълкуват в смисъл, че всяко парично вземане, наложено в държава членка поради ветеринарен и санитарен контрол и събирано на границата върху говеда и месо, внесени от трети страни, представлява такса с еквивалентен ефект на митническо мито?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, от коя дата влиза в сила забраната за събиране на такива парични вземания?
Позволява ли Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г., по-специално членове 12, параграф 8, 23, параграф 4 и 26, на държавите членки да „въведат отново такси за санитарен контрол“ и, ако да, от коя дата (трети въпрос), и ако е така, следва ли тази директива, по-специално посочените членове, да се счита за валидна (четвърти въпрос)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-142/77: Statens Kontrol, Заключение от 6 юни 1978 г.

1. Представлява ли такса, наложена на предприятия, които произвеждат, внасят или търгуват с изделия от благородни метали с цел покриване на разходите за надзор от страна на властите и изчислявана въз основа на потреблението на благородни метали от съответните предприятия, такса с ефект, равностоен на износно мито по смисъла на член 16 от Договора за ЕИО, когато се налага на всички предприятия, подлежащи на такъв надзор съгласно разпоредби, според които едно и също изделие се облага само веднъж в Дания, независимо дали ще бъде обложено отново в чужбина?
2. Когато производството се извършва за други лица, но производителят не поставя своя марка, влияе ли това на отговора на първия въпрос, като се има предвид, че такова потребление на благороден метал не се включва в изчисляването на облагаемата стойност, когато стоките се произвеждат за датски собственик на марка, тъй като последният включва тези благородни метали в сметката на своето облагаемо потребление, докато потреблението трябва да бъде включено, когато производството е за чуждестранно предприятие, което не подлежи на облагане в Дания, тъй като в противен случай това потребление не би било включено в основата за датската такса, отново независимо дали ще бъде обложено в чужбина?
3. В този контекст има ли значение, че благородният метал, който се обработва в Дания, е доставен на датския производител от съответния чуждестранен клиент, на когото готовият продукт се реекспортира?
4. Ако такава такса не се счита за такса с ефект, равностоен на износно мито, следва ли тя да се разглежда като вътрешно данъчно облагане (върху внесеното количество злато), противоречащо на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-102/77: Hoffman-La Roche/Centrafarm, Съдебно решение от 23 май 1978 г.

Дали лицето, което притежава право върху търговска марка, защитено както в държава членка А, така и в държава членка Б, е оправомощено съгласно член 36 от Договора за ЕИО, въз основа на това право, да възпрепятства паралелен вносител, който е закупил от притежателя на марката или с негово съгласие в държава членка А на Общността лекарствени препарати, които са били пуснати на пазара с неговата търговска марка, законно поставена върху тях и опаковани под тази търговска марка, да им предостави нова опаковка, да постави върху тази опаковка търговската марка на притежателя и да внесе препаратите, отличени по този начин, в държава членка Б?
Дали притежателят на търговската марка има право да направи това или по този начин нарушава разпоредбите на Договора за ЕИО – по-специално тези, съдържащи се в член 86 от него – дори ако придобие господстващо положение на пазара в държава членка Б по отношение на съответния лекарствен препарат, когато забраната за внос на преопакован продукт, върху който е поставена търговската марка на притежателя, на практика има ограничителен ефект върху пазара, тъй като в държави А и Б се използват различни размери на опаковките и тъй като вносът на продукта по друг начин все още не е постигнал съществен напредък на пазара, и когато действителният ефект на забраната е, че между държавите членки се поддържа значителна – при определени обстоятелства непропорционална – разлика в цените, без да може да се докаже, че собственикът на марката използва забраната единствено или главно за поддържане на тази разлика в цените?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/77: Commissionnaires réunis, Съдебно решение от 20 април 1978 г.

Дали член 31, параграф 2 от Регламент № 816/70 на Съвета е валиден, доколкото той разрешава на държавите членки производителки да предписват и събират, след края на преходния период и при посочените в него обстоятелства, такси с ефект, равностоен на митнически сборове, при вътреобщностната търговия с продукт, попадащ в приложение II към Договора, в случая трапезно вино?
Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, били ли са разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения регламент все още приложими на 11 септември 1975 г., като се има предвид възможността всички административни механизми, необходими за управлението на пазара на вино, да са били вече въведени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1259260261
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form