Дело C-142/77: Statens Kontrol, Заключение от 6 юни 1978 г.

1. Представлява ли такса, наложена на предприятия, които произвеждат, внасят или търгуват с изделия от благородни метали с цел покриване на разходите за надзор от страна на властите и изчислявана въз основа на потреблението на благородни метали от съответните предприятия, такса с ефект, равностоен на износно мито по смисъла на член 16 от Договора за ЕИО, когато се налага на всички предприятия, подлежащи на такъв надзор съгласно разпоредби, според които едно и също изделие се облага само веднъж в Дания, независимо дали ще бъде обложено отново в чужбина?
2. Когато производството се извършва за други лица, но производителят не поставя своя марка, влияе ли това на отговора на първия въпрос, като се има предвид, че такова потребление на благороден метал не се включва в изчисляването на облагаемата стойност, когато стоките се произвеждат за датски собственик на марка, тъй като последният включва тези благородни метали в сметката на своето облагаемо потребление, докато потреблението трябва да бъде включено, когато производството е за чуждестранно предприятие, което не подлежи на облагане в Дания, тъй като в противен случай това потребление не би било включено в основата за датската такса, отново независимо дали ще бъде обложено в чужбина?
3. В този контекст има ли значение, че благородният метал, който се обработва в Дания, е доставен на датския производител от съответния чуждестранен клиент, на когото готовият продукт се реекспортира?
4. Ако такава такса не се счита за такса с ефект, равностоен на износно мито, следва ли тя да се разглежда като вътрешно данъчно облагане (върху внесеното количество злато), противоречащо на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО?