Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз национално правило, което забранява вноса на сирене, законно произведено и пуснато на пазара в други държави членки, към което е добавен нитрат в рамките на международно приетите граници, без предварително национално разрешение?
Нарушава ли италианската забрана за внос на сирена с добавен нитрат задълженията по член 30 от Договора за ЕИО, когато нитратът е разрешен като добавка в други държави членки и не представлява опасност за общественото здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност – втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че дадена такса може да бъде определена като такса с еквивалентен на митническо мито ефект, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, преминаването на държавна граница трябва де факто или де юре да бъде едно от обстоятелствата, пораждащи задължението за плащане на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
– Може ли регионалният произход на продукт или категория продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятните разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така или само на естеството на съответния продукт?
– Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, вследствие на тяхното освобождаване от dock dues (octroi de mer), да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и на вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват като забраняващи на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че една такса може да бъде определена като такса с ефект, равностоен на митническо мито, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, изисква ли се преминаването на държавна граница да бъде, де факто или де юре, едно от събитията, пораждащи налагането на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
(i) Може ли регионалният произход на продукт или клас продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятни разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така, или само, на естеството на съответния продукт?
(ii) Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, в резултат на тяхното освобождаване от octroi de mer, да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува като забраняващо на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция, поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
Нарушение на Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците
Нарушение на Директива 84/631/ЕИО на Съвета относно надзора и контрола в рамките на Европейската общност върху трансграничния превоз на опасни отпадъци
Нарушение на член 30 и член 36 от Договора за ЕИО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
Съвместимо ли е абсолютното забрана за депониране на отпадъци, произхождащи от друга държава членка, с изискванията на Директива 75/442/ЕИО относно отпадъците?
Съвместимо ли е абсолютното забрана за депониране на опасни отпадъци, произхождащи от друга държава членка, с процедурата за уведомяване и контрол, предвидена в Директива 84/631/ЕИО относно трансграничното движение на опасни отпадъци?
Допустимо ли е въвеждането на абсолютна забрана за депониране на отпадъци от друга държава членка съгласно членове 30 и 36 от Договора за ЕИО, като се има предвид защитата на околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
1. Явява ли се ефектът от решенията на Съда на Европейските общности по дела C-312/89 Conforama и C-332/89 Marchandise такъв, че забраната, съдържаща се в член 30 от Договора за ЕИО, не се прилага към национални разпоредби, като тези по дело C-145/88 Torfaen Borough Council v B & Q plc, които забраняват на търговците на дребно да отварят търговските си обекти в неделя за обслужване на клиенти с определени стоки?
2. Ако не, очевидно ли е, независимо дали са представени доказателства или не, че ограничителните ефекти върху вътреобщностната търговия, които могат да произтичат от национални разпоредби като тези по въпрос 1 по-горе, не надхвърлят „ефектите, присъщи на такива правила“, както е използвано в решението на Съда по дело C-145/88?
3. Ако не, по какви критерии и с оглед на какви, ако има такива, фактически или други доказателства националният съд трябва да определи дали ограничителните ефекти върху вътреобщностната търговия, които могат да произтичат от национални разпоредби като тези по въпрос 1 по-горе, надхвърлят „ефектите, присъщи на такива правила“ по смисъла на това изразяване, използвано в решението на Съда по дело C-145/88?
4. Когато законодателството на държава членка забранява търговските обекти да отварят в неделя за лично обслужване на клиенти с цел да се гарантира, доколкото е възможно, че работниците в магазините не трябва да работят в неделя, с оглед на поддържането на това, което мнозина считат за традиционната английска неделя, представлява ли такава цел оправдана по отношение на правото на Общността по смисъла на параграфи 12 до 14 от решението по дело C-145/88 Torfaen Borough Council v B & Q Plc?
5. При прилагане на критерия, установен от Съда на Европейските общности в параграф 15 от решението по дело Torfaen (тест за пропорционалност) към такова законодателство:
(a) Задължен ли е националният съд да прилага критериите, посочени в член 3 от Директива 70/50?
(b) Ако да, трябва ли националната мярка да отговаря на всеки от критериите, изброени във втория параграф на член 3?
(c) Функция на националния съд ли е да изследва фактите (доказани с доказателства) и да стигне до собствено заключение относно приложимостта на тези критерии, или функцията на националния съд е ограничена до това да реши дали националният законодател, действайки разумно, е могъл да приеме разглежданата законодателна мярка, като вземе предвид тези критерии?
(d) При оценка на ограничителните ефекти на националното законодателство върху свободното движение на стоки, както и при сравняване на ограничителния ефект върху търговията (ако има такъв) на различните средства, които биха могли да се използват за постигане на целта на законодателството, трябва ли националният съд да разглежда само степента, до която ефектите върху вносните стоки надвишават ефектите върху местните стоки, или може да разглежда цялостния ограничителен ефект върху вътреобщностния внос?
(e) Следва ли релевантният ограничителен ефект върху търговията да се изследва по отношение на: общия ефект върху вътреобщностната търговия със стоки и/или услуги; или ефекта върху секторите, в които оперира съответното предприятие; или ефекта върху самото предприятие?
(f) Как националният съд трябва да сравни ограничителните ефекти върху свободното движение на стоки, произтичащи от националното законодателство, с целта на това законодателство?
6. Има ли член 36 от Договора за ЕИО някакво и ако да, какво приложение към национална мярка като разглежданата?
7. Повлиява ли отговорът на някой от горните въпроси от наличието на изключения от законодателната забрана за търговия в неделя?
8. Ако забраната, посочена във въпрос 1 [забраната за търговия в неделя], противоречи на член 30 и не е оправдана по член 36, напълно неприложима ли е тя спрямо търговец в държавата членка или е неприложима само доколкото забранява сделки, включващи стоки, произведени в или внесени от други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
1) Съвместимо ли е с членове 30 и 36 от Договора за ЕИО компетентен орган, натоварен с определянето на условията на лиценз по патент, задължително отбелязан с „лицензи по право“, да се позовава на разпоредбите на параграфи 48(3)(a) и 50(1)(c) от Закона за патентите от 1977 г. при определяне дали да включи като условие на такъв лиценз правото да се внасят патентовани продукти от страни извън ЕИО
Противоречи ли на членове 30 и 36 това, че обикновено се прилагат параграфи 48(3)(a) и 50(1)(c), като се изисква отказ на лиценз за внос от друга държава, когато патентопритежателят използва патента чрез производство в Обединеното кралство, но се предоставя лиценз за внос от държава извън Общността, когато патентопритежателят използва патента чрез внос на продукти, произведени в други държави-членки на ЕИО?
2) а) Повлиява ли отговорът на предходния въпрос фактът, че параграфи 48(3)(a) и 50(1)(c) от Закона за патентите от 1977 г. се прилагат за предоставянето на задължителни патентни лицензи и предвиждат, че такъв лиценз може да бъде предоставен по отношение на патент, ако същият не се използва в Обединеното кралство?
б) Повлиява ли отговорът на предходния въпрос, ако при упражняване на дискрецията си относно разрешаването или не на внос от трета държава компетентният орган се позовава на параграфи 48(3)(a) и 50(1)(c) от Закона за патентите от 1977 г. при определяне кои фактори са релевантни за вземане под внимание?
3) С оглед на разпоредбите на Договорите за присъединяване на Испания и Португалия към ЕИО и решението на Съда на Европейските общности по дело 434/85 (Allen and Hanburys Limited срещу Generics (UK) Limited [1988] ECR1245), противоречи ли на членове 30 и 36 от Договора за ЕИО компетентният орган при определяне условията на лиценз по право по патент за фармацевтичен продукт да включи условие, ограничаващо вноса на този продукт от Испания или Португалия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
Дали разпоредбите на Договора относно държавната помощ, относно таксите с еквивалентен ефект и относно дискриминационното вътрешно данъчно облагане препятстват въвеждането на описаните по-горе парафискални такси и предоставят ли на физическите лица права, които могат да бъдат предявени пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
Тълкуват ли член 24 от Регламент (ЕИО) № 3719/88 на Комисията от 16 ноември 1988 г., който предвижда, че ако издаващата агенция (на лицензия или сертификат за внос) счита, че е необходима корекция, тя трябва да оттегли извлечението или лицензията или сертификата, както и всички преди това издадени извлечения, и да издаде без забавяне или коригирано извлечение, или коригирана лицензия или сертификат и съответните коригирани извлечения, и член 25 от същия регламент, който предвижда, че титулярът трябва, по искане на издаващата агенция, да върне на тази агенция лицензията или сертификата и/или извлеченията от тях, следното:
(1) че търговец, който е използвал неправилни сертификати, трябва да плати дължимите суми по отношение на увеличения на налозите, възникнали след издаването на сертификат за предварително определяне, предоставен по погрешка;
(2) че ако вносител на яйца, продукт, обхванат от специфичен регламент, е получил, в резултат на грешка, полза от системата за предварително определяне, когато договорите за внос са били сключени преди оттеглянето на сертификатите, а вносът е осъществен след оттеглянето на сертификатите въз основа на спешна временна съдебна заповед, разрешаваща вноса на складирани стоки поради тяхната нетрайност, този търговец е длъжен впоследствие да плати сумите, които биха били дължими, ако не е имало грешка при издаването на сертификатите;
(3) че търговецът може да се ползва от системата за предварително определяне за текущи договори и за направени поръчки или, напротив, че трябва да плати увеличения на налозите, възникнали след предварителното определяне;
(4) че търговецът може да възрази срещу промени в дължимата сума по неправилния сертификат или може да държи издаващата агенция отговорна; или
(5) че в случай на грешка, допусната от администрацията при изготвянето на лицензия или сертификат за внос, не може да се твърди, че издаващата агенция е подвела търговеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
Нарушено ли е задължението за лоялно сътрудничество по член 5 от Договора за ЕИО чрез непредоставяне на поисканата от Комисията информация в разумен срок?
Съвместими ли са с член 30 от Договора за ЕИО националните правила, които изискват предприятията да закупуват изключително електронни касови апарати, произведени с минимум 35% добавена стойност на територията на Гърция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.