Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
Нарушение на член 28 ЕО и член 30 ЕО относно свободното движение на стоки
Неправилно тълкуване и прилагане на Директива 79/112/ЕИО относно етикетирането и представянето на хранителни продукти
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1) Може ли, като се има предвид законодателният характер на Решение 98/692/ЕО на Комисията от 25 ноември 1998 г. и Решение 1999/514/ЕО на Комисията от 23 юли 1999 г., и независимо от изтичането на срока за тяхното обжалване, държава членка валидно да се позове на съществени промени във фактическите или правните обстоятелства, настъпили след изтичането на този срок, когато тези промени са от такова естество, че да поставят под съмнение валидността на решенията
2) Бяха ли към датата на решенията, приети от френските органи, посочените по-горе решения на Комисията валидни, като се има предвид принципа на предпазливост, предвиден в член 174 от Договора за създаване на Европейската общност
3) Може ли държава членка да черпи от разпоредбите на член 36 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 30 ЕО) правомощието да забрани вноса на селскостопански продукти и живи животни, доколкото Директиви 89/662/ЕИО и 90/425/ЕИО не могат да се считат за хармонизиращи мерките, необходими за постигане на специфичната цел за защита на здравето и живота на хората, предвидена в тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Съвместими ли са с правото на Европейския съюз национални разпоредби или административна практика, които забраняват на икономическите оператори да внасят, пускат на пазара или държат за продажба радиоапарати без национално одобрение, без да се предоставя възможност за доказване на съответствие по друг, по-малко обременителен начин?
Предоставят ли разпоредбите на Директива 1999/5/ЕО права на частноправни субекти, които могат да бъдат предявени пред националните съдилища, дори когато директивата не е транспонирана в срок, и допуска ли член 7, параграф 2 от тази директива поддържането на национални разпоредби, които забраняват пускането на пазара или използването на радиоапарати без национален знак за одобрение, въпреки че е установено или може лесно да се установи, че се използва разрешен радиочестотен обхват?
Включва ли понятието „мярка“ по смисъла на член 1 от Решение 3052/95/ЕО поддържането на административно задържане на стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка, след като компетентните национални органи са установили тяхното съответствие с националните и правото на Съюза изисквания и целите на задържането са напълно изпълнени?
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз, включително с принципа на недопускане на дискриминация и принципа на пропорционалност, национална санкционна уредба, която предвижда глоби и конфискация за нарушение на изискването за национален знак за одобрение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Пречи ли правото на Общността, включително и с оглед на неговите основни принципи, за които няма първичен текстов източник, на законодателство и/или национална административна практика, които — в рамките на система, при която въпросите, свързани с процедурите за оценка на съответствието за целите на пускането на пазара и въвеждането в експлоатация на радиооборудване, са делегирани на административните органи, които решават по свое усмотрение — възпрепятстват икономическите оператори да внасят, пускат на пазара или държат на склад с цел продажба радиооборудване, което не е преминало национално одобрение по тип, и които не допускат други, също толкова надеждни, но по-малко обременителни доказателства за съответствие на това оборудване с изискванията относно правилното използване на разрешените по националното право радиочестоти?
Дава ли Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. права на частноправни субекти, на които те могат да се позовават пред националните съдилища, когато самата директива не е формално транспонирана в националното право и срокът за такава транспозиция вече е изтекъл
Ако този въпрос получи утвърдителен отговор, съвместимо ли е с член 7, параграф 2 от Директива 1999/5/ЕО поддържането в сила на законодателство и/или административна практика, които след 8 април 2000 г. забраняват пускането на пазара и/или въвеждането в експлоатация на радиооборудване, което не носи национален знак за одобрение по тип, когато е потвърдено, че това оборудване използва ефективно и правилно разрешените по националното право радиочестоти или когато лесно може да се провери, че това е така?
Как следва да се тълкува понятието „мярка“ по смисъла на член 1 от Решение № 3052/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1995 г. и обхваща ли това понятие ситуацията, при която административните органи, след като са иззели определен модел или вид продукт, който се търгува законно в друга държава членка, продължават да го задържат, след като компетентните национални органи са установили, че продуктът отговаря както на националното, така и на общностното законодателство, т.е. след като са изпълнени доказателствените цели, оправдаващи първоначалното изземване?
Съвместими ли са с правото на Общността, по-специално с принципите на недискриминация и пропорционалност, санкции като предвидените в член 399 от Италианския пощенски кодекс (Codice Postale Italiano, утвърден с Президентски декрет № 156 от 1973 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че допускат прилагането на национално законодателство, съгласно което нарушителят, срещу когото е предявен иск на основание на търговска марка за пускане на пазара на оригинални стоки и който твърди, че правото върху търговската марка е изчерпано по смисъла на член 7 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки, трябва да изтъкне и, ако е необходимо, да докаже, че стоките, които той е пуснал на пазара, вече са били пуснати за първи път на пазара в Европейското икономическо пространство от самия притежател на търговската марка или с неговото съгласие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1) За продуктите, изброени в приложението към Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията, изменен с Регламент (ЕО) № 1890/96 и внесени в Европейската общност от 18 март 1997 г., но преди 18 юли 1998 г., датата, на която Регламент (ЕО) № 1498/98, изменящ член 5 от Регламент № 3223/94, влиза в сила, митническата стойност на тези продукти следва ли да се определя съгласно: (a) правилата, изложени в глава 3 от дял II (а именно членове 28—36) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (Кодекса) и правилата, изложени в дял V (а именно членове 141—181a) от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията (изпълнителния регламент); или (b) член 5 от Регламент № 3223/94
2) Ако митническата стойност не следва да се определя съгласно нито едно от горните, каква е правилната основа за определяне на митническата стойност на такива продукти
3) Валиден ли е Регламент № 1498/98, с който с ефект от 18 юли 1998 г. се изменя член 5 от Регламент № 3223/94 относно подробните правила за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци, публикуван в Официален вестник на Европейските общности (ОВ 1998 L 198, стр. 4)
4) Ако Регламент № 1498/98 не е валиден, как следва да се определя митническата стойност на продукти от вида, посочен в въпрос (i), които се внасят в Европейската общност от 18 юли 1998 г.
5) Независимо дали Регламент № 1498/98 е валиден, изключва ли Регламент № 3223/94 възможността за даване на временна индикация за митническата стойност съгласно член 254 от изпълнителния регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Следва ли член 1 от Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година относно процедурата за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и разпоредби, както е изменена както преди, така и след изменението с Директива 94/10/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 март 1994 година, да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на Декрет № 92-377 от 1 април 1992 година представляват техническа наредба, по-специално доколкото позволяват на производител да не използва одобрената система на Eco-Emballages, ако сам организира обезвреждането на своите отпадъци от опаковки?
Следва ли член 10 от Директива 83/189, както преди, така и след изменението с Директива 94/10, и член 3, параграф 2 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година, да се тълкуват в смисъл, че френското правителство е било длъжно да нотифицира на Комисията разпоредбите на декрета от 1 април 1992 година и, ако е било длъжно, може ли частно лице да се позове на липсата на нотификация, за да бъдат тези разпоредби обявени за неприложими?
Следва ли член 30 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 28 ЕО), правилно тълкуван, да се тълкува в смисъл, че препятства разпоредби като съдържащите се в Декрет № 92-377, които изискват вносител на продукти от други държави членки, предназначени за битова употреба, да използва опаковки, отговарящи на определени технически изисквания, и да поставя върху тези опаковки лого, доказващо, че е абониран за одобрена система за възстановяване на отпадъци от опаковки, доколкото тези разпоредби, които са приложими за всички продукти, не са пропорционални на императивното изискване, свързано със защитата на околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1. Следва ли член 14, параграф 4 от Закон № 580 от 4 юли 1967 г. (с изменението, въведено с член 44, параграф 4 от Закон № 146 от 22 февруари 1994 г.), както е тълкуван от кмета на Падуа в обжалваната заповед, доколкото забранява продажбата на хляб, изпечен от замразен или незамразен полуизпечен хляб (законно произведен и внесен от Франция), ако не е предварително опакован от продавача, да се счита за несъвместим с членове 30 и 36 от Договора за ЕО (сега, след изменението, членове 28 ЕО и 30 ЕО)?
2. Следва ли член 14, параграф 4 от Закон № 580 ... и последващото му тълкуване от кмета на Падуа да се счита за количествено ограничение или мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора за ЕО?
3. Ако е така, може ли Италианската държава да се позове на дерогацията, предвидена в член 36 от Договора, с цел защита на здравето и живота на хората?
4. Следва ли член 14, параграф 4 от Закон № 580 ... да не се прилага от италианските съдилища?
5. Следва ли хлябът, изпечен от замразен или незамразен полуизпечен хляб (законно произведен и внесен от Франция), да бъде допуснат до свободно обращение без каквито и да било ограничения, като изискването за предварително опаковане, предвидено в член 14, параграф 4 от Закон № 580 ...?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1. Следва ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (Митнически кодекс) и на Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (правилник за прилагане), по-специално член 379, параграф 1 от правилника за прилагане, да се тълкуват в смисъл, че митническо задължение, възникнало поради нарушение или нередност във връзка с външен общ транзит, не може да бъде събрано от принципала от митническото учреждение по отпътуване, ако принципалът не е получил преди изтичането на единадесетия месец, следващ датата на регистрация на общата транзитна декларация, уведомлението, посочено в член 379 от правилника за прилагане?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че митническото учреждение по отпътуване не е спазило административна инструкция за предаване на информация, приета от Комитета по митническия кодекс (система за ранно предупреждение), или че митническите органи в учреждението по отпътуване неправилно не са уведомили навреме?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.