Дело C-159/00: Sapod Audic, Съдебно решение от 6 юни 2002 г.

Следва ли член 1 от Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година относно процедурата за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и разпоредби, както е изменена както преди, така и след изменението с Директива 94/10/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 март 1994 година, да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на Декрет № 92-377 от 1 април 1992 година представляват техническа наредба, по-специално доколкото позволяват на производител да не използва одобрената система на Eco-Emballages, ако сам организира обезвреждането на своите отпадъци от опаковки?

Следва ли член 10 от Директива 83/189, както преди, така и след изменението с Директива 94/10, и член 3, параграф 2 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година, да се тълкуват в смисъл, че френското правителство е било длъжно да нотифицира на Комисията разпоредбите на декрета от 1 април 1992 година и, ако е било длъжно, може ли частно лице да се позове на липсата на нотификация, за да бъдат тези разпоредби обявени за неприложими?

Следва ли член 30 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 28 ЕО), правилно тълкуван, да се тълкува в смисъл, че препятства разпоредби като съдържащите се в Декрет № 92-377, които изискват вносител на продукти от други държави членки, предназначени за битова употреба, да използва опаковки, отговарящи на определени технически изисквания, и да поставя върху тези опаковки лого, доказващо, че е абониран за одобрена система за възстановяване на отпадъци от опаковки, доколкото тези разпоредби, които са приложими за всички продукти, не са пропорционални на императивното изискване, свързано със защитата на околната среда?