Външни отношения
Външни отношения
Дело C-466/16: Съвет/Marquis Energy, Заключение от 3 октомври 2018 г.
Нарушение на член 263, четвърта алинея ДФЕС и неизпълнение на задължението за мотивиране
Неправилно тълкуване и прилагане на член 9, параграф 5 от основния регламент (при условията на евентуалност)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-465/16: Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association, Заключение от 3 октомври 2018 г.
Неправилно тълкуване на член 263, четвърта алинея ДФЕС и неизпълнение на задължението за мотивиране
Неправилно тълкуване на член 9, параграф 5 от основния регламент
Изопачаване на фактите, довело Общия съд до извода, че изчисляване на индивидуални мита е „възможно“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/17: Canadian Solar Emea и др./Съвет, Заключение от 3 октомври 2018 г.
Неправилно прилагане на правото от Общия съд, като е приел, че Регламент № 1168/2012 е приложим към разглежданото разследване и че фактът, че институциите не са решили въпроса за определяне на третирането като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ), не е опорочил обжалвания регламент.
Неправилно прилагане на правото от Общия съд, като е позволил на институциите да определят антидъмпинговото мито на ниво, което да отстрани не само вредата, причинена от дъмпинговия внос, но и вредата, причинена от други известни фактори, както и като е обърнал неправомерно доказателствената тежест относно последиците от тези други фактори.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/17: SH, Заключение от 3 октомври 2018 г.
1. Попадат ли в приложното поле на Регламент № 204/2011 или евентуално в това на Регламент 2016/44 следните задължения за заплащане на разхода за гаранция, произтичащи от някои договори за насрещна гаранция, сключени като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза [на HIB]: 1.1. ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, включена в забранителния списък от приложение III към Регламент № 204/2011; 1.2. ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, която не е включена в забранителния списък от приложение III към Регламент № 204/2011, но банковата гаранция е издадена в полза на HIB, който е включен в посочения списък; 1.3. ако в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014, Регламент № 204/2011 забранява преките или непреките плащания към всякакви либийски образувания; 1.4. ако задължението за заплащане на разходите за гаранция произтича от договор за насрещна гаранция, сключен в рамките на правоотношението между две установени в Европейския съюз банки като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB; 1.5. ако окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извърши след изтичането на периода на гаранцията в съдебно производство след влизането в сила на Регламент 2016/44
2. Трябва ли да се счита, ако посоченото в точки 1.1 и 1.2 задължение за заплащане на разходите за гаранция попада в приложното поле на Регламента, че платените на либийска банка разходи за гаранция — която банка също за определен период е включена в забранителния списък от приложение III — с цел издаването на гаранция за възстановяване на авансовото плащане и на гаранция за добро изпълнение в полза на HIB представляват финансови средства, използвани пряко или непряко в полза на юридическите лица, образуванията и органите, изброени в приложение III към Регламент № 204/2011
3. Трябва ли в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014 (точка 1.3) член 12, параграф 1, буква б) от първия регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в Европейския съюз банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
4. Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 12, параграф 1, буква в) от Регламент № 204/2011 в редакцията му след изменението с Регламент № 45/2014 — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в букви а) или б) от посочения член 12, параграф 1 — да се счита установена в Европейския съюз банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание (точка 1.4)
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в Европейския съюз банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
5. Отнася ли се предвиденото в член 9 от Регламент № 204/2011 изключение за всякакви плащания
6. Приложим ли е за разрешаването на спора между страните Регламент 2016/44 на Съвета — с който се отменя Регламент № 204/2011, но който по същество съдържа идентични разпоредби (точка 1.5) — доколкото окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извършва след влизането в сила на Регламент 2016/44, и трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в Европейския съюз банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 17, параграф 1, буква в) от този регламент — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в същия член 17, параграф 1, букви а) или б) — да се счита установена в Европейския съюз банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в Европейския съюз банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/17: International Management Group/Комисия, Заключение от 27 септември 2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ H. SAUGMANDSGAARD ØE представено на 27 септември 2018 година ( 1 ) Съединени дела C‑183/17 P и C‑184/17 P International Management Group срещу Европейска комисия „Обжалване — Сътрудничество за развитие — Изпълнение на бюджета на Европейския съюз при непряко управление — Задача по изпълнението на бюджета, възложена на определен субект — Замяна на определения субект с друг — Жалба за отмяна — Допустимост — Подлежащи на обжалване актове — Съмнения относно статута на международна организация на първоначално определения субект — Упражняване на правото на защита преди приемането на увреждащи актове — Поверителност на разследванията на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)“ I. Въведение 1. Предмет на съединени дела C‑183/17 P и C‑184/17 P са жалбите, подадени от International Management Group (наричана по-нататък „IMG“) съответно срещу решения на Общия съд на Европейския съюз от 2 февруари 2017 г., International Management Group/Комисия (T‑29/15) ( 2 ) и IMG/Комисия (T‑381/15) ( 3 ). 2. Тези две дела се вписват в един и същ фактически контекст, а именно изменението на програма за действие в полза на Мианмар/Бирма, което отнема от IMG изпълнението на проекта при непряко управление поради наличието на съмнения относно статута ѝ на международна организация, възникнали в резултат на разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). 3. С решение по дело T‑29/15 Общият съд отхвърля подадената от IMG жалба за отмяна на Решение за изпълнение C(2014) 9787 (окончателен), прието на 16 декември 2014 г. от Европейската комисия ( 4 ). С решение по дело T‑381/15 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/17: Haswani/Съвет, Заключение от 20 септември 2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ P. MENGOZZI представено на 20 септември 2018 година ( 1 ) Дело C‑313/17 P George Haswani срещу Съвет на Европейския съюз „Обжалване — Член 86 от Процедурния правилник на Общия съд — Допустимост — Производство за изменение на жалбата — Необходимост от изменение на основанията и доводите — Ограничителни мерки срещу Сирия — Списък на лицата, чиито финансови средства и икономически ресурси са замразени — Включване на името на жалбоподателя“ I. Въведение 1. Каква е свободата на преценка, с която разполага Общият съд на Европейския съюз, за да определи дали жалбоподател трябва да изложи изменени основания и доводи, когато в пряко производство този жалбоподател допълва първоначалните си искания за отмяна, за да обхванат и акт, който има същия предмет и който е приет в хода на съдебното производство? 2. Това е по същество въпросът, който се поставя в настоящата жалба, подадена от г‑н Haswani срещу решение на Общия съд от 22 март 2017 г., Haswani/Съвет (T‑231/15, непубликувано, EU:T:2017:200) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), доколкото с него Общият съд отхвърля като недопустимо искането му за отмяна на Решение (ОВППС) 2016/850 ( 2 ) на Съвета от 27 май 2016 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/840 ( 3 ) на Съвета от 27 май 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (наричани по-нататък „актовете от 27 май 2016 г.“). 3. По принцип не могат да ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/17: Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет, Заключение от 13 септември 2018 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/16: Bank Mellat/Съвет, Съдебно решение от 6 септември 2018 г.
Запазва ли Bank Mellat правен интерес да иска отмяна на спорния секторен ограничителен режим, след като този режим е отменен преди постановяване на съдебното решение?
Може ли евентуалната отмяна на спорния режим да донесе полза на Bank Mellat под формата на реабилитация или обезщетение за вреди, включително засягане на репутацията?
Съществува ли реална опасност от повторение на твърдяната незаконосъобразност, която да обоснове правния интерес на Bank Mellat от водене на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/17: Yön, Съдебно решение от 7 август 2018 г.
Следва ли член 7 от Решение № 2/76 или член 13 от Решение № 1/80 да се тълкуват в смисъл, че мярка на националното право като разглежданата в главното производство, въведена в периода от 20 декември 1976 г. до 30 ноември 1980 г., която поставя издаването на разрешение за пребиваване с цел събиране на семейството в полза на граждани на трети държави, които са членове на семейството на турски работник, пребиваващ законно в съответната държава членка, в зависимост от получаването от тези лица, преди да влязат на територията на страната, на виза с оглед на това събиране, представлява „ново ограничение“ по смисъла на тези разпоредби, и при утвърдителен отговор — дали такава мярка все пак може да бъде обоснована от съображения, свързани с ефективния контрол на имиграцията и управлението на миграционните потоци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/17: Bosphorus Queen Shipping, Съдебно решение от 11 юли 2018 г.
Трябва ли изразът „на крайбрежието, на свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно изразът „за крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, да се тълкува с оглед на определението на израза „свързани интереси“, съдържащо се в член 2, точка 4 от [Конвенцията относно намесата в открито море от 1969 г.]?
Съгласно определението, съдържащо се в член 2, точка 4, буква в) от Конвенцията относно намесата в открито море от 1969 г., посочена в първия преюдициален въпрос, изразът „свързани интереси“ означава наред с друго благополучието на съответния район, включително опазването на живите ресурси на морето, на флората и фауната. Прилага ли се тази разпоредба и по отношение на опазването на живите ресурси на морето и на флората и фауната в ИИЗ или тази разпоредба от Конвенцията се отнася само до опазването на интересите на крайбрежния район?
При отрицателен отговор на първия въпрос: какво се има предвид под израза „на крайбрежието, на свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно под израза „за крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35?
Какво означава изразът „ресурсите на нейното териториално море или [ИИЗ]“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно изразът „ресурси в [териториалните морски води или ИИЗ на] тази държава“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35
Трябва ли под понятието „живи ресурси“ да се разбират само подлежащите на улов видове или в обхвата на това понятие попадат и видовете, свързани или зависими от подлежащите на улов видове по смисъла на член 61, параграф 4 от Конвенцията от [Монтего Бей], като например растителни и животински видове, използвани за храна от подлежащите на улов видове?
Как следва да се тълкува изразът „заплашва да причини“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], респ. „е заплаха“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35
Следва ли опасността от причиняване на щети да се определи с оглед на понятието за абстрактна или конкретна опасност или по друг начин?
Трябва ли при преценката за наличие на условията за упражняване на правомощието от крайбрежната държава, предвидени в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей] и в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, определящият критерий да е обстоятелството, че причинените тежки щети или опасността от тежки щети представляват последица, която е по-тежка от причиненото значително замърсяване или опасността от значително замърсяване на морската среда по смисъла на член 220, параграф 5
Как следва да се определи значителното замърсяване на морската среда и как това замърсяване следва да се вземе предвид при оценката на причинените тежки щети или на опасността от тежки щети?
Кои обстоятелства трябва да се вземат предвид при оценката на тежестта на причинените щети или на щетите, за които съществува опасност да бъдат причинени
Трябва ли при оценката да се вземат предвид например продължителността и географският обхват на отрицателните последици, изразяващи се в щети
Ако това е така, как следва да се оценят продължителността и размерът на щетите?
Директива 2005/35 установява минимални стандарти и не възпрепятства държавите членки да приемат по-строги мерки срещу замърсяване от корабите в съответствие с международното право (член 1, параграф 2). Съществува ли възможността за прилагане на по-строги правила и по отношение на член 7, параграф 2 от Директивата, в който е уредено правомощието на крайбрежната държава да предприема действия срещу транзитно преминаващ кораб?
Може ли при тълкуването на условията за упражняването на правомощието на крайбрежната държава, установени в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей] и в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, да се придаде значение на конкретните географски и екологични особености, както и на уязвимостта на района на Балтийско море?
Имат ли се предвид под израза „явни обективни доказателства“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно „несъмнено, обективно доказателство“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, наред с доказателствата, че даден кораб е извършил нарушенията, до които се отнасят посочените разпоредби, също и доказателствата за последиците от изхвърлянето
Какви доказателства трябва да се изискват за това, че е налице опасност от тежки щети за крайбрежието, за свързаните с него интереси или за ресурсите на териториалното море или на [ИИЗ], например за популациите на птиците и за рибните запаси, както и за морската среда в района
Означава ли изискването за наличие на явни обективни доказателства, съответно на несъмнено, обективно доказателство, че например оценката на отрицателното въздействие на изхвърления нефт върху морската среда винаги трябва да се основава на конкретно разследване и проучване на отрицателното въздействие на извършеното изхвърляне на нефт върху морската среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.