Външни отношения
Външни отношения
Дело C-179/78: Rivoira, Съдебно решение от 28 март 1979 г.
1. Дали съгласно разпоредбите на приложимото през 1970 и 1971 г. право на Общността обстоятелството, че Франция е определила законосъобразно двустранна квота за внос на испанско грозде във Франция за периода между 1 юли и 31 декември на всяка от тези години, дава на Франция право да забрани през същите периоди вноса на същото испанско грозде от Италия, където то е било в свободно обращение, без Франция предварително да е поискала и получила разрешение от Комисията на ЕИО в Брюксел по член 115 от Договора?
2. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, дали обстоятелството, че испанското грозде, внесено във Франция от Италия през посочените периоди, е било декларирано като италианско, дава право на Франция да счита такава декларация за нарушение на френското митническо законодателство, подлежащо на наказанията, предвидени в Митническия кодекс за неверни декларации, направени с цел осъществяване на забранен внос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/78: Danhuber/BALM, Съдебно решение от 22 март 1979 г.
Разглеждането на въпроса, повдигнат от националния съд, разкрива ли обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 11 от Регламент (ЕИО) № 76/76 на Комисията от 16 януари 1976 година, с който се въвежда система, свързваща вноса на продукти от говеждо и телешко месо, осъществяван чрез защитни мерки, с продажбата на говеждо месо, държано от интервенционните агенции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/78: Rivoira, Заключение от 15 март 1979 г.
1. Дали съгласно разпоредбите на приложимото през 1970 и 1971 г. общностно право обстоятелството, че Франция е определила по законосъобразен начин двустранна квота за внос на испанско грозде във Франция за периода от 1 юли до 31 декември на всяка от тези години, дава на Франция право да забрани за същите периоди вноса на същото испанско грозде от Италия, когато то е било в свободно обращение, без Франция предварително да е поискала и получила разрешение от Комисията на ЕИО в Брюксел по член 115 от Договора?
2. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, дали обстоятелството, че испанското грозде, внесено във Франция от Италия през посочените по-горе периоди, е било декларирано като италианско, дава право на Франция да счита такава декларация за нарушение на френското митническо законодателство, подлежащо на наказанията, предвидени в Code des Douanes за неверни декларации, направени с цел осъществяване на забранен внос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/78: Salumificio di Cornuda, Съдебно решение от 8 март 1979 г.
Коя от следните има предимство в системата на източниците на правото на Общността: „решение“ на Комисията на Европейската икономическа общност, прието съгласно член 16 в областта, обхваната от Регламент № 14/64, или „решение“ на Съвета на Европейската икономическа общност, прието съгласно член 18 от същия регламент?
Явява ли се решението на Комисията на Европейската икономическа общност, прието съгласно горепосочения член и в посочената по-горе област, пряко приложимо в националната правна система на съответната държава членка (Италианската република), или напротив, необходимо ли е национално изпълнително законодателство за тази цел?
Ако на втория въпрос се отговори положително, тоест ако решението е пряко приложимо, от кой момент това решение става приложимо – от момента на неговото приемане или от момента на неговото уведомяване на държавата, към която е адресирано?
Ако на втория въпрос се отговори положително, има ли това „решение“ на Комисията действие спрямо отменената мярка като техническа „анулация“, тоест има ли обратно действие (ex tunc) от момента на приемане на тази мярка, като отнема с обратно действие всички последици от нея, или представлява техническа „отмяна“ (ex nunc) от момента (на приемане или на уведомяване) на самото „решение“?
Ако на втория въпрос се отговори отрицателно, тоест ако „решението“ на Комисията изисква приемането на национално законодателство от държавата членка, за да произведе действие в нейната правна система, предвиждат ли разпоредбите на Общността, чието тълкуване се иска, че такова национално изпълнително законодателство трябва да има действие спрямо националната мярка, която се отменя по силата на „решението“ на Общността, като техническа „анулация“ или като техническа „отмяна“ (като „анулация“ и „отмяна“ се използват в смисъла, пояснен във въпрос 4)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/78: Danhuber/BALM, Заключение от 6 март 1979 г.
Дали член 11 от Регламент (ЕИО) № 76/76 на Комисията от 16 януари 1976 г. (Официален вестник 1976, L 10, стр. 21) е валиден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/77: NTN Toyo Bearing/Съвет, Заключение от 14 февруари 1979 г.
Формални основания, засягащи действителността на целия Регламент № 1778/77
Основания, засягащи законосъобразността на процеса по приемане на ангажименти и последващото налагане и спиране на окончателно мито
Основания, засягащи законосъобразността на налагането на окончателното мито с фиксирана ставка от 15 %
Основания, засягащи валидността на методите на Комисията за конструиране на цени, включително избора на представителни типове
Основания, свързани с правото да бъдеш изслушан относно наличието на дъмпинг
Основания, свързани с „ущърба“
Основания, свързани с лагери, произведени от NSK UK
Основания, засягащи единствено валидността на Регламент № 261/77 и съответно на член 3 от Регламент № 1778/77
Други основания, засягащи единствено валидността на член 3
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/78: Salumificio di Cornuda, Заключение от 8 февруари 1979 г.
1. В рамките на системата на източниците на правото на Общността, кое от следните има предимство: „решение“ на Комисията на Европейската икономическа общност, прието съгласно посочения член 16 в областта, обхваната от Регламент № 14/64, или „решение“ на Съвета на Европейската икономическа общност, прието съгласно член 18 от същия регламент?
2. Явява ли се решението на Комисията на Европейската икономическа общност, прието съгласно горепосочения член и в посочената по-горе област, пряко приложимо във вътрешната правна система на съответната държава членка (Италианската република), или, напротив, е необходимо национално акт за прилагането му?
3. Ако на втория въпрос се отговори по първия начин, т.е. ако решението е пряко приложимо, става ли то приложимо от момента на приемането му или от момента на уведомяването на държавата, към която е адресирано?
4. Ако на втория въпрос се отговори по първия начин, има ли това „решение“ на Комисията действие по отношение на отменената мярка като техническо „анулиране“, т.е. има ли обратно действие от момента на приемането на тази мярка, като с обратна сила се премахват всички последици от нея, или представлява техническо „отмяна“, т.е. има действие ex nunc от момента (на приемане или на уведомяване) на самото „решение“?
5. Ако на втория въпрос се отговори по втория начин, т.е. ако посоченото „решение“ на Комисията изисква приемането на национален акт от държавата членка, за да произведе действие във вътрешната правна система на тази държава, предвиждат ли разпоредбите на Общността, чието тълкуване се иска, че такъв национален акт трябва да има действие по отношение на националната мярка, която се отменя съгласно „решението“ на Общността, като техническо „анулиране“ или като техническо „отмяна“ („анулиране“ и „отмяна“ се използват тук в специфичния смисъл, изяснен в трети въпрос)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/78: Yoshida, Съдебно решение от 31 януари 1979 г.
Явява ли се Регламент (ЕИО) № 2067/77 на Комисията в противоречие с член 5 от Регламент № 802/68 и с членове 30 и 110 от Договора за ЕИО, както и с други разпоредби или принципи на правото на Общността, по-специално с основни процедурни изисквания, доколкото отказва да признае, че производството на ципове от ищеца определя произхода на стоките, ако се използват плъзгачи с произход от трета държава (в случая Япония)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/78: Yoshida, Съдебно решение от 31 януари 1979 г.
Дали, като приема Регламент (ЕИО) № 2067/77 относно определянето на произхода на циповете, Комисията не е превишила предоставените ѝ от Съвета правомощия за изпълнение на правилата, установени с Регламент № 802/68, и по-точно дали специфичните критерии за произход, установени с регламента на Комисията, съответстват на обективните критерии, предвидени в член 5 от регламента на Съвета, който е правното основание на Регламент № 2067/77 и източник на правомощията, упражнени от Комисията при приемането му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/78: Yoshida, Заключение от 13 декември 1978 г.
1. Следва ли член 1 от Регламент (ЕИО) № 2067/77 на Комисията относно определянето на произхода на циповете да се тълкува в смисъл, че държава, в която не са извършени всички процеси, изброени в третата колона на член 1 от регламента, по-специално държава, в която плъзгачът не е произведен, при никакви обстоятелства не може да се счита за държава на произход на ципа
Ако е така, прилага ли се този член и за ципове, които не се затварят чрез метални зъбци, а чрез найлонови спирали
2. Ако на първата част на въпрос 1 се отговори утвърдително, което означава, че за циповете, предмет на делото, не могат да бъдат издадени сертификати за произход по смисъла на членове 9 и 10 от Регламент (ЕИО) № 802/68 на Съвета относно общото определение на понятието за произход на стоки, невалиден ли е Регламент № 2067/77 като противоречащ на: (a) член 5 от Регламент № 802/68
(b) или член 30 от Договора
(c) или член 110 от Договора
3. Ако Регламент № 2067/77 не бъде обявен за невалиден по някоя от причините, посочени в (a), (b) или (c), следва ли регламентът да се счита за невалиден по някоя от причините, изброени от жалбоподателя в точки (4) до (9) включително в основната част на настоящото решение, или като противоречащ на някоя друга разпоредба или принцип на правото на Общността, които все още не са посочени от жалбоподателя
Дали Регламент (ЕИО) № 2067/77 на Комисията от 20 септември 1977 г. противоречи на член 5 от Регламент № 802/68 от 27 юни 1968 г. и на членове 30 и 110 от Договора за ЕИО и на други разпоредби или принципи на правото на Общността, по-специално на съществени процедурни изисквания, доколкото отказва да признае, че производството на ципове от ищеца определя произхода на стоките, ако се използват плъзгачи с произход от трета държава (в случая Япония)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.