Външни отношения
Външни отношения
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Съвместимо ли е предоставянето на правомощия за изпълнение на Съвета по член 46, параграф 2 от Регламент № 267/2012 с изискванията на член 215 ДФЕС?
Съвместими ли са критериите за налагане на ограничителни мерки по член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 с основните ценности и права, защитени от правото на Европейския съюз?
Допусната ли е явна грешка при преценката на фактите и нарушени ли са член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 при приемането на спорните актове?
Нарушени ли са принципите на равенство, недопускане на дискриминация и добро администриране при приемането на спорните актове?
Спазено ли е изискването за мотивиране на спорните актове?
Извършено ли е злоупотреба с власт от страна на Съвета при приемането на спорните актове?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателя?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при приемането на спорните актове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е Съветът да запази изпълнителни правомощия при приемането на ограничителни мерки срещу Иран въз основа на член 215 ДФЕС и член 291, параграф 2 ДФЕС?
Съвместими ли са ограничителните мерки за замразяване на средства с основните права, включително правото на собственост, свободата на стопанска инициатива и принципа на пропорционалност?
Спазено ли е задължението за мотивиране и принципът на добра администрация при приемането на спорните актове?
Налице ли е злоупотреба с власт или нарушение на оправданите правни очаквания при приемането на ограничителните мерки?
Осигурен ли е ефективен съдебен контрол върху ограничителните мерки, приети в рамките на ОВППС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Нарушено ли е правото на защита и правото на ефективна съдебна защита при повторното вписване на жалбоподателя в списъците с ограничителни мерки?
Дали вписването на жалбоподателя в списъците с ограничителни мерки е извършено при грешка в прилагането на правото или при явна грешка в преценката относно критерия за „подкрепа на правителството на Иран“?
Нарушено ли е правото на собственост и принципът на пропорционалност чрез обжалваните актове?
Извършена ли е злоупотреба с власт при повторното вписване на жалбоподателя в списъците с ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е юридическо лице, което евентуално представлява трета държава, да се позовава на основните права, включително правото на защита и правото на ефективна съдебна защита, пред съдилищата на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране и предоставяне на достъп до уличаващите доказателства, както и правото на защита и ефективна съдебна защита на Bank Saderat Iran при приемането на ограничителните мерки?
Изисква ли правото на Съюза Съветът да извърши самостоятелна проверка на релевантността и обосноваността на доказателствата, предоставени от държавите членки, преди да приеме ограничителни мерки?
Достатъчно обосновано ли е включването на Bank Saderat Iran в списъците с ограничителни мерки въз основа на наличните мотиви и доказателства?
Може ли индивидуалното вписване на юридическо лице в регламент за ограничителни мерки да се счита за индивидуално решение, което не попада в обхвата на член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 565/2002 и член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95 да се тълкуват в смисъл, че не допускат схема като разглежданата в главното производство, при която, след като даден оператор, традиционен вносител по смисъла на първия регламент, изчерпал лицензиите си за внос при преференциална ставка, направи поръчка на втори оператор, също традиционен вносител без такива лицензии,
— стоката най-напред се продава извън Съюза от свързано с втория оператор дружество на трети оператор, който е нов вносител по смисъла на същия регламент и притежава такива лицензии,
— след това тази стока се пуска за свободно обращение в Съюза от третия оператор при условията на преференциалната митническа ставка, после се препродава от този трети оператор на втория, и
— накрая се прехвърля от този втори оператор на първия,
по съображение че подобна схема, доколкото позволява на първия оператор да придобие стока, внесена в рамките на предвидената със същия първи регламент тарифна квота, въпреки че не притежава нужната за целта лицензия, представлява злоупотреба с права от страна на този оператор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е Съветът да приеме ограничителни мерки срещу жалбоподателя въз основа на член 29 ДЕС и свързаните с него разпоредби?
Допустимо ли е приемането на регламент за прилагане на ограничителни мерки срещу жалбоподателя въз основа на член 215, параграф 2 ДФЕС и Решение 2011/72/ОВППС?
Имат ли ограничителните мерки по отношение на замразяване на средства наказателен характер или представляват чисто охранителни мерки?
Спазено ли е задължението за мотивиране при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Тълкува ли се понятието „присвояване на държавни средства“ самостоятелно и еднакво в правото на Съюза и допустимо ли е широко тълкуване?
Гарантиран ли е ефективен съдебен контрол върху ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя?
Спазени ли са правото на защита и правото на ефективна съдебна защита при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Нарушено ли е правото на достъп до документите, свързани с ограничителните мерки, поради липса на предоставяне на такива документи от Съвета?
Нарушени ли са правото на собственост и принципът на пропорционалност чрез наложените ограничителни мерки?
Ограничават ли се основните права на жалбоподателя чрез отказ за дерогация от замразяването на средства?
Налице ли е извъндоговорна отговорност на Съвета поради приемането на ограничителните мерки?
Доказана ли е действителна и сигурна вреда, която да обоснове присъждане на обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Разполагат ли решенията 2011/72/ОВППС и Регламент № 101/2011 с валидна правна основа за приемане на мерки за замразяване на активи?
Осигуряват ли разпоредбите на решенията 2011/72/ОВППС и Регламент № 101/2011 достатъчни процесуални гаранции за засегнатите лица?
Спазено ли е изискването за мотивиране при приемането на мерките за замразяване на активи спрямо жалбоподателя?
Съответстват ли мотивите за вписване на жалбоподателя в списъка на критериите, предвидени в член 1, параграф 1 от решение 2011/72/ОВППС и член 2, параграф 1 от Регламент № 101/2011?
Дали вписването на жалбоподателя в списъка е основано на фактическа грешка?
Използвал ли е Съветът надлежно правото си на преценка при приемането на спорните мерки?
Нарушени ли са правата на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя?
Извършено ли е отклонение от власт при приемането на мерките срещу жалбоподателя?
Нарушени ли са правото на собственост и принципът на пропорционалност чрез мерките за замразяване на активи?
Ограничена ли е неправомерно свободата на стопанска инициатива на жалбоподателя?
Нарушени ли са правото на живот и правото на зачитане на семейния живот на жалбоподателя чрез спорните мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 и/или клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол да се тълкуват в смисъл, че нови ограничителни условия за събиране на семейството, наложени на икономически неактивни членове на семейството, включително ненавършили пълнолетие деца, на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, попадат в приложното поле на изискването за „standstill“, като се имат предвид: а) тълкуването от Съда на клаузите „standstill“ по-специално в решения Derin (C‑325/05, EU:C:2007:442), Ziebell (C‑371/08, Dülger (C‑451/11, EU:C:2012:504) EU:C:2011:809) и Demirkan (C‑221/11, EU:C:2013:583), б) целта и съдържанието на Споразумението за асоцииране, както по-специално се тълкуват в решения Ziebell (C‑371/08, EU:C:2011:809) и Demirkan (C‑221/11, EU:C:2013:583), и като се имат предвид: — фактът, че споразумението и свързаните с него протоколи и решения не съдържат разпоредби за събиране на семейството, — фактът, че събирането на семейството в предишната Европейска общност, вече Европейски съюз, винаги се е уреждало от вторичното право, понастоящем от Директива 2004/38/ЕО?
При отговора на първия въпрос Съдът се приканва да посочи дали евентуалното производно право за събиране на семейството на членовете на семейството на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, се прилага за членовете на семейството на турски работници съгласно член 13 от Решение № 1/80, или се прилага само за членовете на семейството на турски граждани — самостоятелно заети лица съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол?
Ако отговорът на първия и на втория въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи дали клаузата „standstill“ в член 13, параграф 1 от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че новите ограничения, които са „обосновани от императивно съображение от общ интерес, […] подходящи […] да гарантират осъществяването на преследваната законна цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане“ (извън посоченото в член 14 от Решение № 1/80), са законосъобразни?
Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи: а) какви насоки трябва да се следват при проверката на ограничението и преценката на пропорционалността. Съдът се приканва по-специално да посочи дали трябва да се следват същите принципи като изведените в практиката му относно събирането на семейството във връзка със свободното движение на гражданите на Съюза, която се основава на Директива 2004/38 и разпоредбите на ДФЕС, или трябва да се извърши различна преценка
б) ако преценката трябва да е различна от това, което произтича от практиката на Съда относно събирането на семейството в рамките на свободното движение на гражданите на Съюза, Съдът се приканва да посочи дали като отправна точка следва да се приеме проверката за пропорционалност, извършвана във връзка с член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., относно зачитането на правото на семеен живот и практиката на Европейския съд по правата на човека, и ако не, какви принципи трябва да се следват
в) независимо от метода за преценка, който следва да се приложи, може ли правило като член 9, параграф 16 от датския закон за чужденците — съгласно което в хипотезата на лице, което е гражданин на трета страна и което има разрешение за пребиваване и пребивава в Дания, и ненавършилото му пълнолетие дете събирането на семейството е обусловено от това дали детето има или може да установи достатъчна връзка с Дания, за да се интегрира успешно, ако то и другият му родител пребивават в страната по произход или друга страна — да се разглежда като „обосновано от императивно съображение от общ интерес, […] подходящо да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и ненадхвърлящо необходимото за нейното постигане“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Възникват ли основания за заличаване на делото от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция?
Компетентната юрисдикция ли е националният съд по отношение на разноските по главното производство след прекратяване на преюдициалното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.