Външни отношения

1. Има ли член 45 от Споразумението директен ефект в рамките на националните правни системи на държавите членки, независимо от разпоредбите на член 59 от Споразумението?
2. Ако отговорът на първия въпрос е „да“, как следва да се тълкува условието в предпоследното изречение на член 59, параграф 1 от Споразумението (и по-специално думите „предимства, произтичащи за която и да е страна по силата на конкретна разпоредба на това споразумение“); и по-общо, до каква степен държава членка може да прилага своите закони и разпоредби относно влизането, пребиваването и установяването на физически лица към лицата, които се позовават на член 45 от Споразумението, без да нарушава това условие?
3. Ако отговорът на първия въпрос е „не“, има ли физическо лице, гражданин на Чешката република, въпреки това право, в рамките на национално съдебно производство, заведено с цел оспорване на решение на съответните национални органи за отказ за допускане за установяване като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението, да се позове на член 45 от Споразумението, за да оспори законосъобразността на законите и разпоредбите на държавата членка относно влизането, пребиваването и установяването на физически лица, и ако да, на какво правно основание?
4. Ако отговорът на първия или третия въпрос е „да“, позволяват ли членове 45 и/или 59 от Споразумението на държава членка да изисква от лице, което желае да пътува до държава членка единствено с цел да се установи като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението, да кандидатства и да получи предварително „разрешение за влизане“ (т.е. предварително разрешение за пътуване до тази държава за тази конкретна цел)?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е „да“:
а) има ли държава членка право да направи предоставянето на такова предварително разрешение за влизане зависимо от изпълнението на съществени изисквания, свързани с установяването, като тези, съдържащи се в параграф 212 от HC 395;
б) може ли държава членка да откаже допускане на своята територия на лице, което желае да се установи като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението, единствено на основание, че такова предварително разрешение за влизане не е било получено?
6. Когато на такова лице не е било предоставено разрешение за влизане на друга основа, повлиява ли (и ако да, как) отговорът на петия въпрос някой от следните фактори:
а) фактът, че при първоначалното пристигане на границата на държавата членка лицето не е поискало допускане по силата на Споразумението, а на друга основа, която впоследствие е била отхвърлена;
б) изминалият период от време между първоначалното пристигане на заявителя на границата на държавата членка и датата на последващото му заявление за установяване като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението;
в) степента на ограничения, наложени на заявителя от националните органи през този период, съгласно правомощията, предоставени от националното имиграционно законодателство, по отношение на неговата свобода или заетост/професия;
г) фактът, че заявителят е имал достъп до системата за социално подпомагане на държавата членка и е зависил финансово от нея, докато се е установявал като самостоятелно заето лице?
7. Ако държава членка няма право да откаже влизане на лице, което желае да се установи по силата на Споразумението, единствено на основание, че предварително разрешение за влизане не е било получено, допустимо ли е компетентните органи да предоставят такова лице разрешение за влизане само ако неговото заявление ясно и недвусмислено отговаря на същите съществени критерии, които биха били приложени, ако то беше кандидатствало за предварително разрешение за влизане?