всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Външна дейност

Външна дейност

Дело C-422/02: Europe Chemi-Con (Deutschland)/Съвет, Съдебно решение от 27 януари 2005 г.

Нарушено ли е принципът на недискриминация по член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент, като не е предоставено обратно действие на прекратяването на антидъмпинговите мерки за внос от Япония от 4 декември 1997 г., докато за сравними продукти от САЩ и Тайланд не са били събирани антидъмпингови мита?
Достатъчно ли е мотивирана оспорената разпоредба на регламента по смисъла на член 253 ЕО (сега член 296 ДФЕС)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-58/03: Encheva, Определение от 24 януари 2005 г.

Последиците от оттегляне на преюдициално запитване върху производството пред Съда на Европейския съюз и разпределянето на разноските.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-254/03: Eduardo Vieira/Комисия, Съдебно решение от 13 януари 2005 г.

Допустимо ли е Комисията да намали финансовата помощ въз основа на Регламент № 4253/88, при положение че решението за отпускане на помощта се основава на рибарското споразумение с Аржентина?
Задължена ли е Комисията да се консултира със Съвместния комитет или с аржентинските органи преди да намали или отмени предоставената финансова помощ по силата на рибарското споразумение?
Може ли Комисията да приложи процедурата по член 44 от Регламент № 4028/86 като правно основание за намаляване на помощта, след като този регламент е отменен?
Допустимо ли е Комисията да използва скалата за помощ, определена в Регламент № 3699/93, при изчисляване на намалението на помощта по проект, финансиран по рибарското споразумение?
Следва ли Комисията да отчете наличие на непреодолима сила (force majeure) при преценката за намаляване на финансовата помощ?
Изисква ли се предварително разрешение от Комисията за напускане на аржентинската риболовна зона от страна на съда, участващ в съвместното предприятие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-126/04: Heineken Brouwerijen, Съдебно решение от 13 януари 2005 г.

Явяват ли се Регламент № 1269/1999 и Регламент № 822/2001, които определят общностни тарифни квоти само за внос на ечемик, предназначен за производството на бира, отлежала в резервоари, съдържащи букова дървесина, валидни с оглед на забраната за дискриминация между производителите, предвидена във втора алинея на член 34, параграф 2 ЕО?
Ако посочените регламенти са невалидни, изисква ли член 10, параграф 2 от Регламент № 1766/92 във връзка с Регламент № 2023/2001 все пак да се начислява вносно мито върху висококачествен ечемик по код по КН 1003 00, предназначен за производството на бира от малц?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-265/03: Simutenkov, Заключение от 11 януари 2005 г.

Брани ли член 23 от Споразумението за партньорство и сътрудничество, създаващо партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, подписано на 24 юни 1994 г. в Корфу, прилагането от спортна федерация спрямо професионален спортист с руско гражданство, надлежно нает от испански футболен клуб, като този по главното производство, на правило, съгласно което клубовете могат да включват в състезания, организирани на национално равнище, само ограничен брой играчи, произхождащи от трети държави, които не са договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-347/03: Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, Заключение от 16 декември 2004 г.

Може ли Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, сключено на 16 декември 1991 г. и публикувано в ОВ 1993 L 347, да предостави подходящо и достатъчно правно основание за предоставяне на Европейската общност правомощие да сключи Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), с особено внимание към разпоредбите на член 65, към Съвместна декларация № 13 и към приложение XIII (точки 3, 4 и 5) от Споразумението за Европа от 1991 г. относно възможното запазване на суверенитета и юрисдикцията на държавите членки по отношение на националните географски наименования, използвани по отношение на храни и вина, и въздържане от всякакво прехвърляне на юрисдикция или компетентност в тази област към Европейската общност?
С оглед, inter alia, на казаното в Становище 1/94 на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Европейската общност, следва ли Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), което определя защитата на географски наименования, които имат интелектуално и търговско значение, да бъде обявено за невалидно и без действие в рамките на правния ред на Общността, тъй като самото споразумение не е ратифицирано от отделните държави членки на Европейската общност?
В случай че Споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337) се счита за законосъобразно и приложимо в своята цялост, следва ли забраната за използване в Италия след 2007 г. на наименованието „Tocai“, която произтича от размяната на писма между страните по споразумението, приложена към споразумението, да се счита за невалидна и без действие, тъй като е несъвместима с правилата, уреждащи географските хомоними, установени в самото споразумение (вж. член 4 от и Протокола към споразумението)?
Следва ли Втората съвместна декларация, приложена към споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337), която предполага, че договарящите страни не са били наясно по време на преговорите за съществуването на хомоними, свързани с европейски и унгарски вина, да се счита за явно невярно представяне на действителността (като се има предвид, че италианските и унгарските наименования, използвани за обозначаване на вината „Tocai“, съществуват едновременно от векове, официално са признати през 1948 г. в споразумение между Италия и Унгария и наскоро са включени в обхвата на правото на Общността), което да води до нищожност на тази част от споразумението от 1993 г., която забранява използването в Италия на наименованието Tocai, на основание член 48 от Виенската конвенция за правото на договорите?
С оглед на член 59 от Виенската конвенция за правото на договорите, следва ли Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (ОВ 1994 L 336), което е сключено в рамките на Световната търговска организация (СТО) и е влязло в сила на 1 януари 1996 г., тоест след влизането в сила на Споразумението от 1993 г. (ОВ 1994 L 337), да се тълкува в смисъл, че неговите разпоредби, уреждащи хомонимите в наименованията на вина, се прилагат вместо тези на Споразумението от 1993 г., когато между тях има несъвместимост, като се има предвид, че страните по двете споразумения са едни и същи?
В случай на две наименования, които са хомоними и се отнасят до вина, произведени в две различни държави, които са страни по Споразумението TRIPs (и както когато хомонимът се отнася до две географски наименования, използвани и в двете държави страни по TRIPs, така и когато се отнася до географско наименование в една държава и подобно наименование, отнасящо се до традиционно отглеждан сорт лоза в друга държава страна по TRIPs), следва ли членове 22—24 от [Част II, раздел 3 от Приложение IC] към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, което съдържа Споразумението TRIPs (ОВ 1994 L 336), което е влязло в сила на 1 януари 1996 г., да се тълкуват в смисъл, че и двете наименования могат да продължат да се използват, при условие че са били използвани в миналото от съответните производители или добросъвестно, или поне 10 години преди 15 април 1994 г. (член 24 от Споразумението TRIPs) и всяко наименование ясно посочва държавата или региона или района на произход на виното, до което се отнася, по начин, който не заблуждава потребителите?
Обхваща ли правото на собственост, предвидено в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и възприето в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г., и интелектуалната собственост върху наименованията на местата на произход на вина и тяхната експлоатация и, следователно, изключва ли защитата на това право прилагането на споразумението, съдържащо се в размяната на писма, приложена към Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина (ОВ 1994 L 337), но не включена в основния текст на това споразумение, съгласно която винопроизводителите от региона Фриули няма да имат право да използват наименованието „Tocai Friulano“, особено предвид пълната липса на каквото и да е обезщетение за винопроизводителите от региона Фриули, така лишени от права, липсата на какъвто и да е обществен интерес, оправдаващ тяхното лишаване от права, и пренебрегването на принципа на пропорционалност?
В случай че се приеме, че разпоредбите на Общността, съдържащи се в Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337) и/или размяната на писма, приложена към него, са незаконосъобразни в степента, описана в предходните въпроси, следва ли разпоредбите на Регламент (ЕО) № 753/2002, съгласно които използването на наименованието „Tocai Friulano“ ще бъде забранено след 31 март 2007 г. (член 19), да се считат за невалидни или във всеки случай за неприложими?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-210/03: Swedish Match, Съдебно решение от 14 декември 2004 г.

Трябва ли членове 28 ЕО и 29 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което забранява на всяко лице да доставя, предлага или се съгласява да достави, излага за доставка или държи за доставка всеки продукт, изцяло или частично произведен от тютюн, който е във вид на прах или частици или във всяка комбинация от тези форми или е представен във вид, наподобяващ хранителен продукт, и е предназначен за орална употреба, различна от пушене или дъвчене?
Явява ли се член 8 от Директива 2001/37/ЕО изцяло или частично невалиден поради:
а) нарушение на принципа на недискриминация;
б) нарушение на член 28 ЕО и/или 29 ЕО;
в) нарушение на принципа на пропорционалност;
г) недостатъчност на член 95 ЕО и/или член 133 ЕО като правно основание;
д) нарушение на член 95, параграф 3 ЕО;
е) злоупотреба с правомощия;
ж) нарушение на член 253 ЕО и/или задължението за мотивиране;
з) нарушение на основното право на собственост?
При положение че:
а) национална мярка, транспонираща член 8а от Директива 89/622/ЕИО, е приета през 1992 г.;
б) посочената национална мярка е приета въз основа на правомощия в националното право, които не зависят от съществуването на задължение за транспониране на директивата;
в) Директива 89/622/ЕИО (както е изменена с Акта за присъединяване ...) е отменена и заменена с Директива 2001/37/ЕО, чийто член 8 възпроизвежда член 8а от Директива 89/622/ЕИО; и
г) член 8 от Директива 2001/37/ЕО е невалиден поради принципите, посочени в въпроси 2(а), 2(в) или 2(з),
трябва ли тези принципи да се тълкуват в смисъл, че също така не допускат съответната национална мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-434/02: Arnold André, Съдебно решение от 14 декември 2004 г.

Съвместима ли е член 8 от Директива 2001/37/ЕО, с която се забранява пускането на пазара на тютюн за орална употреба, без да се засяга член 151 от Акта за присъединяване, с правото на Европейските общности с по-висока правна сила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-342/03: Испания/Съвет, Заключение от 2 декември 2004 г.

Нарушение на принципа на общностна преференция
Изкривяване на конкуренцията
Нарушение на процедурата
Нарушение на член 12 от Споразумението от Котону
Нарушение на преференциалните споразумения
Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания
Липса на мотиви
Злоупотреба с власт

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16768697071146 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form