Отпадъци
Отпадъци
Дело C-1/03: Van de Walle и др., Заключение от 29 януари 2004 г.
Следва ли член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО от 18 март 1991 година, който определя отпадъците като „всяко вещество или предмет, попадащи в категориите, изброени в приложение I, които притежателят изхвърля или възнамерява или е длъжен да изхвърли“, както и член 1, букви б) и в) от тази директива, които определят „производител на отпадъци“ като „всяко лице, чиито дейности пораждат отпадъци („първоначален производител“) и/или всяко лице, което извършва предварителна обработка, смесване или други операции, водещи до промяна на естеството или състава на тези отпадъци“, и „притежател“ като „производителя на отпадъците или физическото или юридическото лице, което ги притежава“, да се тълкуват като приложими към петролна компания, която произвежда горива и ги продава на управител, който експлоатира една от нейните бензиностанции по договор за самостоятелно управление, изключващ всякакво отношение на подчиненост към тази компания, ако такива горива проникнат в почвата, като по този начин я замърсят, както и подземните води
Или трябва да се приеме, че квалификацията като отпадък по смисъла на горепосочените разпоредби е приложима само ако замърсената почва е изкопана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/02: Saetti и Frediani, Определение от 15 януари 2004 г.
Попада ли маслото-кокс в обхвата на понятието „отпадък“ по член 1, буква а) от Директива 75/442?
Следва ли маслото-кокс, използвано като гориво, да бъде третирано като отпадък при наличие на сигурно и целенасочено използване без предварителна обработка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/02: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 16 октомври 2003 г.
Нарушени ли са задълженията на Обединеното кралство по член 18 от Директива 1999/31/ЕО, като не са приети всички необходими закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на директивата или, при всички положения, като не са нотифицирани такива разпоредби на Комисията в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/01: Комисия/Австрия, Заключение от 25 септември 2003 г.
Неизпълнение на задължението за транспониране на Европейския каталог на отпадъците (ЕКО) в националното право
Неизпълнение на задължението за транспониране на Европейския списък на опасните отпадъци (ЕСОО) в националното право
Неизпълнение на задължението за транспониране на приложения I и II към изменената Директива 91/689/ЕИО в националното право
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-217/02: Tillieut и др., Заключение от 25 септември 2003 г.
Нарушение на задължението, предвидено в член 7 от Директива 75/442/ЕИО, изменена с Директива 91/156/ЕИО, за изготвяне на един или повече планове за управление на отпадъците, които да обхващат по-специално „териториите или съоръженията, подходящи за обезвреждане“, като се изисква тези места да бъдат точно определени на карта или да се установят достатъчно точни критерии за местоположението им.
Противоречие на членове 4, 5 и 7, евентуално във връзка с член 9 от Директива 75/442/ЕИО, изменена с Директива 91/156/ЕИО, с издаването на индивидуални разрешителни за експлоатация на съоръжения за обезвреждане на отпадъци, когато не е приет план за управление на отпадъците, обхващащ „териториите или съоръженията, подходящи за обезвреждане“.
Тълкуване на член 7, параграф 1 от Директива 75/442/ЕИО, изменена с Директива 91/156/ЕИО, относно това дали планът или плановете, по-специално за „териториите и съоръженията, подходящи за обезвреждане“, трябва да бъдат изготвени най-късно до 1 април 1993 г., или в разумен срок, който може да надхвърля срока за транспониране на директивата в националното право.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/02: Commune de Braine-le-Château и др., Заключение от 25 септември 2003 г.
1) Задължението, наложено на държавите членки с член 7 от Директива 75/442/ЕИО от 15 юли 1975 г. относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО от 18 март 1991 г., да изготвят един или повече планове за управление на отпадъците, отнасящи се по-специално до „подходящи места или инсталации за обезвреждане“, означава ли, че държавите, до които е адресирана директивата, са длъжни да отбележат на географска карта точните местоположения на планираните места за обезвреждане на отпадъци или да определят критерии за местоположение, които са достатъчно точни, за да позволят на компетентния орган, отговорен за издаването на разрешение по член 9 от директивата, да установи дали мястото или инсталацията попада в рамките на управлението, предвидено в плана?
2) Пречат ли членове 4, 5 и 7 от Директива 75/442/ЕИО от 15 юли 1975 г. относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО от 18 март 1991 г., независимо дали се тълкуват във връзка с член 9 от Директива 75/442, на това държава членка, която не е приела в предвидения срок един или повече планове за управление на отпадъците, отнасящи се до „подходящи места или инсталации за обезвреждане“, да издава индивидуални разрешения за експлоатация на инсталации за обезвреждане на отпадъци, като депа?
3) Означава ли член 7, параграф 1 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, че планът или плановете, отнасящи се inter alia до „подходящи места или инсталации за обезвреждане“, трябва да бъдат изготвени не по-късно от 1 април 1993 г., или означава, че те трябва да бъдат изготвени в разумен срок, който може да надхвърли срока, предвиден за транспониране на директивата в националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/01: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 23 септември 2003 г.
Задължена ли е Обединеното кралство да транспонира и прилага в Гибралтар директивите на Съюза, приети на основание член 94 ЕО и член 95 ЕО относно свободното движение на стоки, въпреки че Гибралтар е изключен от митническата територия на Общността?
Може ли липсата на изрична дерогация в съответните директиви да обоснове тяхната приложимост към Гибралтар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/01: Plato Plastik Robert Frank, Заключение от 11 септември 2003 г.
1. Представляват ли пластмасовите чанти за носене „опаковки“ по смисъла на Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 година относно опаковките и отпадъците от опаковки, по-специално член 3 от нея, (a) ако търговецът ги предлага като артикул в зоната на касите и ги предоставя на клиентите при поискване срещу заплащане, за да могат закупените стоки да бъдат отнесени, или (b) ако търговецът ги предоставя на клиентите за същата цел след заплащане на цената на закупените стоки, независимо дали клиентите ги изискват и без задължително допълнително заплащане, и те след това се пълнят със закупените стоки
2. (a) Първи допълнителен въпрос, в случай че на някой от горните въпроси се отговори положително въз основа на немската версия: Различен ли е резултатът, ако за определението на думата „опаковка“ в член 3 от Директивата не се счита за решаваща немската версия, която съдържа само думите „von Waren“, а френската или италианската версия, които и двете се отнасят до конкретни стоки („marchandises données“ и „determinate merci“), и не са ли пластмасовите чанти за носене, произведени от ищеца в настоящия случай, опаковки по смисъла на Директивата, тъй като се пълнят с всякакви стоки (а не с предварително определени стоки), и в този случай коя версия се прилага
(b) Втори допълнителен въпрос, в случай че на някой от горните въпроси се отговори отрицателно: Може ли австрийският законодател или Комисията да подчинят продукти, които не са опаковки по смисъла на Директивата, на правилата, приложими за опаковките, предвидени в Директивата, или на подобни правила
3. Явява ли се „производител“ по смисъла на член 3 от Директивата само този, който поставя стоки заедно с продукта, използван като опаковка, или възлага това, а не и предприятие, което произвежда продукт, предназначен за използване като опаковка, и следва ли този продукт тогава да се счита за опаковъчен материал
Допълнителен въпрос, в случай че на предходния въпрос се отговори положително: Може ли австрийският законодател или Комисията да задължат търговци, които само произвеждат опаковъчен материал, т.е. продукт, предназначен да бъде напълнен със стоки, да участват в система за събиране и оползотворяване, създадена съгласно член 7 от Директива 94/62?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/01: AvestaPolarit Chrome, Съдебно решение от 11 септември 2003 г.
Следва ли остатъчната скална маса, получена при добива на руда, и/или пясъкът, получен при обогатяването на руда в минни дейности, да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година, като се вземат предвид следните обстоятелства:
(а) Какво значение има за отговора на горния въпрос обстоятелството, че остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването на руда се съхраняват в минния район или на прилежащата територия
Има ли по принцип значение за попадането в определението за отпадък, дали посочените вторични продукти от минната дейност се съхраняват в минния район, на прилежащата територия или по-далеч?
(б) Какво значение има при преценката обстоятелството, че остатъчната скална маса е по състав същата като основната скала, от която е добита, и че съставът ѝ не се променя независимо от начина и времето на съхранение
Следва ли пясъкът от обогатяването на руда, получен при процеса на обогатяване, да се разглежда по различен начин от остатъчната скална маса в това отношение?
(в) Какво значение има при преценката обстоятелството, че остатъчната скална маса е безвредна за човешкото здраве и околната среда, но според становището на органите, издаващи разрешителни за околната среда, от пясъка от обогатяването на руда се отделят вещества, вредни за здравето и околната среда
До каква степен по принцип следва да се вземат предвид възможните въздействия на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването на руда върху здравето и околната среда при преценката дали те са отпадъци?
(г) Какво значение има при преценката обстоятелството, че не се възнамерява да се изхвърлят остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването на руда
Остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването на руда могат да бъдат повторно използвани без специални мерки за преработка, например за укрепване на минни галерии, а остатъчната скална маса и за рекултивация на мината след прекратяване на дейността ѝ. В бъдеще, с развитието на технологиите, от пясъка от обогатяването на руда могат да бъдат извлечени минерали за използване. До каква степен следва да се взема предвид доколко конкретни са плановете на минния оператор за такова използване и колко скоро след депонирането на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването на руда в минния район или на прилежащата територия ще се осъществи използването им?
(2) Ако отговорът на първия въпрос е, че остатъчната скална маса и/или пясъкът от обогатяването на руда следва да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директивата за отпадъците, необходимо е да се получи отговор и на следните допълнителни въпроси:
(а) Означава ли „друго законодателство“ по смисъла на член 2, буква б) от Директивата за отпадъците (91/156/ЕИО), отпадъците, обхванати от което са изключени от приложното поле на директивата и което съгласно точка (ii) се отнася inter alia до отпадъци, получени при проучване, добив, обработка и съхранение на минерални ресурси, изключително законодателството на Европейската общност
Или „друго законодателство“ може да бъде и национално законодателство, като определени разпоредби на Закона за мините и Наредбата за отпадъците, действащи във Финландия?
(б) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, отнася ли се това само за национално законодателство, което вече е било в сила към момента на влизане в сила на Директива 91/156/ЕИО за отпадъците, или и за такова, прието след това?
(в) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, поставят ли основните разпоредби на Европейската общност, свързани със защитата на околната среда, или принципите на Директивата за отпадъците изисквания към националното законодателство относно равнището на защита на околната среда като условие за неприложимост на правилата на Директивата за отпадъците
Какви биха могли да бъдат тези изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/00: Mayer Parry Recycling, Съдебно решение от 19 юни 2003 г.
Когато предприятие обработва опаковъчни материали, включително черни метали, които (при получаването им от това предприятие) представляват отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета и Решение 96/350/ЕО на Комисията, чрез сортиране, почистване, рязане, трошене, разделяне и/или балиране, така че тези материали да станат подходящи за използване като суровина във фурна за производство на слитъци, листове или рулони от стомана:
а) Тези материали рециклирани ли са и престават ли да бъдат отпадъци по смисъла на Директива 75/442, когато са станали подходящи за използване като суровина, или
б) когато са използвани от производител на стомана за производство на слитъци, листове или рулони от стомана?
(2) Тези материали рециклирани ли са по смисъла на Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки, когато са станали подходящи за използване като суровина, или когато са използвани от производител на стомана за производство на слитъци, листове или рулони от стомана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.