Околна среда

1. Следва ли Директива 91/173/ЕИО на Съвета от 21 март 1991 г. да се тълкува в смисъл, че държавите членки са обвързани само по отношение на забраната за разрешаване използването на пентахлорфенол и неговите соли и естери в концентрации, равни или по-големи от 0,1 % по маса в вещества или препарати, пуснати на пазара, докато могат самостоятелно да определят гранични стойности по отношение на продукти, които са били третирани с пентахлорфенол?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Забранява ли това прилагането на по-строга национална разпоредба, която е била в сила преди приемането на директивата, до момента, в който Комисията вземе решение съгласно член 100а, параграф 4 от Договора за ЕО?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
Може ли тази национална разпоредба да се прилага от момента, в който бъде потвърдена от Комисията, дори ако решението на Комисията впоследствие бъде оспорено пред Съда на Европейските общности и обявено за нищожно в резултат на това?
Има ли значение дали решението на Комисията е било отменено само по формални съображения и впоследствие повторно издадено
Има ли последващото решение на Комисията обратно действие?
4. Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен:
Може ли директивата да се прилага в държавите членки като пряко приложимо право до момента, в който бъде взето окончателно решение относно приложимостта на националната разпоредба?