Енергетика

Съвместимо ли е разширяването на обхвата на методологията за разпределяне на разходите за пренасочване и обратно търгуване с изискванията на член 16, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2019/943 и член 74, параграф 2 от Регламент 2015/1222, както и с принципа на предоставяне на правомощия по член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС?
Спазени ли са изискванията на член 16, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2019/943 при определянето на прага за допустими loop flows (кръгови потоци) в оспорваната методология?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Компетентна ли е ACER да се отклонява от предложението на операторите на преносни системи относно обхвата на методиката за регионално координиране на експлоатационната сигурност (ROSC) и да разширява този обхват?
Съвместима ли е спорната методика за сигурност (ROSC) с изискванията на член 35, параграф 5 от Регламент 2019/943 и член 40 от Директива 2019/944, по-специално по отношение на определянето на мрежови елементи и коригиращи действия с трансгранично значение?
Нарушени ли са разпоредбите, гарантиращи възможността операторите на преносни системи да използват модела на централно диспечиране за управление на вътрешните претоварвания и изпълнение на задачи по балансиране?
Определя ли спорната методика за сигурност (ROSC) справедливи правила за трансграничния обмен на електроенергия и въвежда ли подходящи стимули за управление на претоварванията и за ефективни инвестиции в свързани с оборудването коригиращи действия?
Възпрепятства ли спорната методика за сигурност (ROSC) спазването на границите, осигуряващи експлоатационна сигурност, и по-специално граничните стойности на напрежението, на местно и регионално равнище?
Мотивирано ли е в достатъчна степен обжалваното решение на апелативния съвет на ACER съгласно изискванията на член 296 ДФЕС и член 28, параграф 4 от Регламент 2019/942?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Данъчни въпроси | Енергетика | Принципи на правото на Съюза | Сближаване на законодателствата

Обхваща ли методологията за разпределяне на разходите за преразпределяне и обратно изкупуване действия и мрежови елементи извън допустимия обхват, определен от приложимото законодателство на Съюза, и съответства ли този обхват на изискванията на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 и член 74 от Регламент 2015/1222?
Допустимо ли е при разпределянето на разходите за отстраняване на претоварвания да се дава приоритет на потоците тип "loop flows" пред вътрешните потоци, без това да нарушава принципа на недискриминация и член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943?
Може ли ACER да определи самостоятелно и временно общ праг за допустимите loop flows без предварителен анализ от операторите на преносни системи (TSO) и без одобрение от националните регулаторни органи, и допустимо ли е този праг да бъде единен за всички граници на пазарните зони в противоречие с член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2024 г.

1) Трябва ли член 14, параграф 1, буква в) от Директива [2003/96] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от облагане с данъци се прилага по отношение на енергийните продукти, за които е установено, че се използват за задвижването на кораби, плаващи във вътрешните води на Съюза, дори ако по време на това използване съдържанието на маркиращия знак „Solvent Yellow 124“ в тези енергийни продукти (в случая — газьол) е под минималното изисквано количество, при положение че данъчните органи не разполагат с никакви данни, че собственикът или операторът на кораба или неговият представител на борда на кораба (капитанът) е участвал в избягване на плащането на акцизи, в злоупотреба с акцизи или в измама с акцизи по отношение на държания от него газьол?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 7, параграф 2 от Директива [2008/118] да се тълкува в смисъл, че когато е установено, че танкът за гориво на плаващ във вътрешни води кораб съдържа само газьол с произход от доставчик на гориво, който с разрешение на данъчните органи може да освобождава за потребление този освободен от акцизи газьол, самият факт, че съдържанието на маркиращия знак Solvent Yellow 124 в газьола е под минималното изисквано количество, означава, че задължението за акциза е възникнало изцяло към този по-ранен момент — когато е извършено освобождаването за потребление съгласно член 7, параграф 2, буква а) от посочената директива?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос и ако следователно при това положение се прилага и член 7, параграф 2, буква б) от Директива [2008/118]: допуска ли установеният в правото на Съюза принцип на пропорционалност задължението за акциз, което е възникнало в съответствие с член 7, параграф 2, буква б) от Директива 2008/118, да бъде събрано в съответствие с член 8, параграф 1, буква б) от посочената директива от капитана, който държи акцизните стоки, дори когато той не е имал основания да се съмнява, че доставеният газьол е освободен от акциз в съответствие с разпоредбите от правото на Съюза и националното право?
4) От значение ли е за отговора на третия въпрос обстоятелството, че капитанът не изпълнява функцията си в рамките на трудово правоотношение, но същевременно е собственик на кораба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2024 г.

1) Какви основания следва да се включат и да се вземат предвид при преценката в кои случаи става въпрос за засягане на основните регулаторни задължения и правомощия на националния регулаторен орган по начин, който не запазва независимостта на националния регулаторен орган, установена в член 57, параграфи 4 и 5 от Директивата за вътрешния пазар на електроенергия, и в кои случаи става въпрос за общи насоки, които не са свързани с регулаторните задължения и правомощия по смисъла на член 59 от Директивата за вътрешния пазар на електроенергия?
2) Трябва ли с оглед на изискването на независимост на националния регулаторен орган да се смята, че изменение на национално законодателство [като разглежданото в главното производство], което цели да окаже влияние върху цените за разпределение на електроенергия по описания в подготвителните работи във връзка с изменението на закона начин, чрез изменения на националния Закон за пазара на електроенергия, които се отнасят до регулаторната среда на системните оператори и които сами по себе си не засягат пряко нито тарифите за пренос или разпределение, нито методиките за тяхното изчисление, но вследствие на които националният регулаторен орган трябва да промени методиките си за контрол по средата на референтния период, е в съответствие с член 57, параграфи 4 и 5 от Директива 2019/944?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Енергетика | Количествени ограничения | Околна среда | Сближаване на законодателствата | Свободно движение на стоки

Фински

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Трябва ли разпоредбите на членове 17 и 18 от Директива 2009/28 и член 30 от Директива 2018/2001 да се тълкуват в смисъл, че целта на механизмите за контрол чрез масов баланс и националните или доброволни схеми, предвидени в тези директиви, е само да се оцени и обоснове устойчивостта на суровините и биогоривата, както и на техните смеси, а не да се регулират контролът и проследимостта в получените от съвместна преработка крайни продукти на дела на енергията от възобновяеми източници в тези продукти и така да се хармонизира отчитането на дела на енергията в такива продукти за целите, посочени в член 17, параграф 1, [първа алинея], букви а)[—]в) от [Директива 2009/28], както и в член 25 и член 29, параграф 1, първа алинея, букви а)[—]в) от Директива 2018/2001?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, допускат ли същите разпоредби при получаването в първия национален данъчен склад за внос на горива, съдържащи HVO, произведени в друга държава членка чрез съвместна преработка, държава членка да изисква — за да определи количеството HVO, което да се впише като постъпващо в материалната отчетност, която операторите трябва да водят за целите на установяването на стимулиращ данък, свързан с добавянето на биогорива, който се дължи в тази държава, когато делът на енергията от възобновяеми източници в горивата, освободени за потребление през календарната година, е по-малък от национален целеви процент на въвеждане на енергия от възобновяеми източници в транспорта — извършването на физически анализ на съдържанието на HVO на тези горива, включително когато заводът, в който са произведени тези горива, използва система за масов баланс, сертифицирана от доброволна схема, призната от Комисията като цялостна?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на член 34 [ДФЕС], мярка на държава членка като посочената в точка [36 от настоящото решение], въпреки че, от една страна, когато са освободени за потребление в тази държава членка направо от завода, горивата, съдържащи биогорива, получени чрез съвместна преработка в рафинерия, разположена на нейната територия, не подлежат на такъв физически анализ и макар че, от друга страна, за да определи при напускането на инсталация под митнически контрол или на национален данъчен склад съдържанието на биогорива, което за нуждите на определянето на данъка може да бъде разпределено между издадените за определен период сертификати за съдържание, тази държава членка приема да оцени въз основа на средната месечна стойност на добавяне на склада или инсталацията съдържанието на биогорива в изнесените или освободените за потребление горива в сектори, различни от транспорта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Съдебни решения

Campos Sanchez-Bordona

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

Допуска ли Директива (ЕС) 2019/944 национална правна уредба като въведената със Закон № 259/2021, която може да е равнозначна на фиксиране на продажната цена/ограничаване на свободата за определяне на продажната цена?
Допускат ли разпоредбите на член 191, параграф 2 ДФЕС и Регламент (ЕС) 2021/1119 национална правна уредба, която облага производителите на електроенергия от възобновяеми източници с данък върху приходите от продажбата на тяхната електроенергия над определена в тази правна уредба цена, но освобождава от този данък производителите на електроенергия от изкопаеми горива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Съдебни решения

Румънски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2024 г.

Неправилно прилагане на правото от Общия съд при преценката, че спорното писмо не поражда правни последици спрямо жалбоподателя, тъй като не засяга индивидуално право, което би ограничило дискреционното правомощие на Комисията по член 1, параграф 7 от Регламент 2017/2195
Грешка при прилагане на правото относно обхвата на дискреционното правомощие на Комисията и съществуването на индивидуално право на жалбоподателя да получи разрешение за участие в платформата TERRE
Недостатъчна мотивировка на обжалваното определение относно обхвата на дискреционното правомощие на Комисията и правото на жалбоподателя на участие

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Жалба за отмяна, Обжалване

Kokott

Английски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2024 г.

1) Може ли твърдяно нарушение на транспонираното в националното законодателство задължение за прозрачност на доставчиците на природен газ спрямо битовите клиенти, считано в посоченото законодателство за административно нарушение, да доведе и до задължаването от страна на компетентния национален орган на доставчик на природен газ да прилага в отношенията си с потребителите наложена по административен ред цена, която не отчита принципа на свободно формиране на цените на пазара на природен газ — принцип, установен с разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива [2009/73]?
2) Може ли фактът, че доставчик на природен газ е санкциониран както от органа за защита на потребителите, така и от органа за енергийно регулиране чрез издаването на два отделни акта за административно нарушение, с които на доставчика се налагат едни и същи мерки (дублиране на административни актове за налагане на мерки), да се счита за обосновано ограничение на принципа ne bis in idem по смисъла на разпоредбите на член 52 от [Хартата], или това нарушава посочения принцип?
В съответствие ли е с принципа на пропорционалност такова кумулиране на актове на различни органи, с които се налагат едни и същи мерки за едни и същи деяния?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав