всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Защита на потребителите

Защита на потребителите

Дело C-268/19: Banco Santander, Определение от 1 юни 2021 г.

Възможно ли е клаузата от договор между професионалист и потребител, която може да бъде определена като неравноправна, да бъде предмет на новация между същите страни при условие, че потребителят е бил наясно с необвързващия ѝ характер и с последиците от това, така че съгласието му за новацията е свободно и информирано?
Какви са изискванията за прозрачност към професионалиста при сключване на договор за новация, с който се изменя потенциално неравноправна клауза, по отношение на предоставянето на релевантна информация, позволяваща на потребителя да разбере правните последици от новата клауза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-268/19: Banco Santander, Определение от 1 юни 2021 г.

Допустимо ли е клауза, която може да бъде призната за неравноправна, да бъде предмет на договор за новация между същите страни, ако потребителят е бил информиран за необвързващото действие на тази клауза и е дал свободно и информирано съгласие?
Какви са изискванията към предоставянето на релевантна информация от страна на продавача или доставчика при сключване на договор за новация, с който се изменя потенциално неравноправна клауза, и каква е ролята на националния съд при проверката на изпълнението на изискването за прозрачност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-783/19: Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne, Заключение от 29 април 2021 г.

1) Позволява ли обхватът на правната закрила на дадено наименование за произход то да се ползва с правна закрила не само срещу сходни продукти, но и срещу услуги, които могат да са свързани с прякото или непрякото разпространение на тези продукти?
2) Налага ли рискът от нарушение чрез пресъздаване, към който се отнасят посочените членове от общностните регламенти, преди всичко да се извърши анализ на наименованието, за да се установи влиянието му върху средния потребител, или, за да се анализира този риск от нарушение чрез пресъздаване, трябва да се установи преди това, че става въпрос за едни и същи продукти, за сходни продукти или за съставни продукти, чиито съставни части съдържат продукт със защитено наименование за произход?
3) Трябва ли рискът от нарушение чрез пресъздаване да се определи с обективни параметри, когато има пълно или много голямо съвпадение в наименованията, или трябва да се степенува според пресъздаващите и пресъздаваните продукти и услуги, за да се направи извод, че рискът от пресъздаване е незначителен или ирелевантен?
4) Представлява ли правната закрила, предвидена в съответната правна уредба в случай на риск от пресъздаване или извличане на ползи, специфична правна закрила, отнасяща се до особеностите на тези продукти, или тази закрила трябва непременно да се обвърже с правилата относно нелоялната конкуренция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-815/19: Natumi, Съдебно решение от 29 април 2021 г.

Следва ли член 28 във връзка с точка 1.3 от приложение IX към Регламент № 889/2008 да се тълкува в смисъл, че водораслото Lithothamnium calcareum може да се използва като съставка при преработката на биологични храни?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: разрешена ли е употребата и на мъртви водорасли?
При утвърдителен отговор и на втория въпрос: може ли за продукт, който е етикетиран с означението „био“ и съдържа като съставка (мъртво) водорасло Lithothamnium calcareum, да се използват термините „съдържа калций“, „с богати на калций морски водорасли“ или „с висококачествен калций от морското водорасло Lithothamnium“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-19/20: Bank BPH, Съдебно решение от 29 април 2021 г.

Трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 във връзка с член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 […] да се тълкува в смисъл, че националният съд е длъжен да установи неравноправния характер (по смисъла на член 3, параграф 1 от [тази директива]) на съответната клауза в потребителски договор включително когато към датата на произнасянето на съда между страните има сключен анекс за изменение на текста на договора и с него клаузата е изменена така, че не е неравноправна, а установяването на неравноправност на клаузата в първоначалната ѝ редакция може да доведе до недействителност (нищожност или унищожаемост) на целия договор?
Трябва ли член 6, параграф 1 във връзка с член 3, параграф 1 и параграф 2, второ изречение и член 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да установи неравноправност само на някои елементи на договорната клауза, отнасяща се до определяния от банката обменен курс на валутата, в която се индексира отпуснатият на потребителя кредит (както в случая в главното производство), тоест премахване на разпоредбата относно маржа на банката, който се определя едностранно по неясни правила от самата банка и е компонент на обменния курс, но запазване на еднозначно формулираната разпоредба относно осреднения курс на централната банка (Полската народна банка), което не създава необходимост от замяна на премахнатата част от клаузата с някаква правна разпоредба, а ще доведе до възстановяване на действителното равновесие между потребителя и продавача или доставчика, макар да изменя същината на разпоредба, която се отнася до изпълнението на задълженията на потребителя, по благоприятен за него начин?
Трябва ли член 6, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че дори когато националният законодател е предвидил мерки, които гарантират предотвратяване на употребата на неравноправни договорни клаузи като обсъжданите в главното производство, като е въвел правни разпоредби, които задължават банките конкретно да посочват начините и сроковете за определяне на обменния валутен курс, по който се изчисляват сумата на кредита и погасителните вноски (главница и лихви), както и правилата за преизчисляване към валутата на усвояване или връщане на кредита, общественият интерес не допуска да се установи неравноправност само на някои елементи на договорната клауза по описания във втория въпрос начин?
Трябва ли липсата на действие на договора по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 в резултат от премахването на неравноправните договорни клаузи по смисъла на член 2, буква а) във връзка с член 3 от [посочената директива] да се разбира в смисъл, че това е санкция, която може да се осъществи като резултат от конститутивно решение на съда, постановено по изрично искане на потребителя, с последици от момента на сключването на договора, тоест ex tunc, а вземанията на потребителя и на продавача или доставчика за връщане на даденото стават изискуеми с влизането в сила на съдебното решение?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз от 30 март 2010 година (OB C 83, 2010 г., стр. 389) да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд да информира потребителя, който е поискал обявяване на договора за недействителен във връзка с премахването на неравноправните клаузи, за правните последици от подобно решение на съда, в това число за възможните вземания на доставчика (банката) за връщане на даденото, включително за вземания, които не са предявени в конкретното производство или чието съществуване не е еднозначно установено, дори когато потребителят е представляван по делото от професионален пълномощник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-336/20: Bank 11 für Privatkunden und Handel, Определение от 27 април 2021 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе относно съдебните разноски, когато производството пред Съда е инцидентен спор във висящо национално производство?
Подлежат ли на възстановяване разходите на други участници за представяне на становища пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-485/19: Profi Credit Slovakia, Съдебно решение от 22 април 2021 г.

Трябва ли принципът на ефективност да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че по отношение на иск, предявен от потребител, за да си възстанови недължимо платени суми на основание на неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13 или на клаузи, противоречащи на изискванията на Директива 2008/48, се прилага тригодишен давностен срок, който започва да тече от деня, в който е осъществено неоснователното обогатяване?
Следва ли член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48, както са тълкувани в решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia (C‑42/15, EU:C:2016:842), да се прилагат към договор за кредит, сключен преди постановяването на това решение и преди изменението на националната правна уредба, осъществено с оглед на съобразяване с възприетото в посоченото решение тълкуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-65/20: KRONE – Verlag, Заключение от 15 април 2021 г.

Трябва ли член 2 във връзка с членове 1 и 6 от [Директива 85/374] да се тълкува в смисъл, че за (дефектна) стока следва да се счита и материален екземпляр от всекидневник, който съдържа неправилен от професионална гледна точка здравен съвет, чието спазване причинява вреда за здравето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-535/20: BNP Paribas Personal Finance, Определение от 14 април 2021 г.

Допустимо ли е държава членка да въведе изискване всички елементи на договора за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв вид, формат и размер шрифт (не по-малък от 12), при положение че Директива 2008/48 не урежда подробно тези изисквания?
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда конкретни правила за формата на представяне на информацията по договор за потребителски кредит, с изискванията на член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48, ако не въвежда допълнителни информационни задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-535/20: BNP Paribas Personal Finance, Определение от 14 април 2021 г.

Разполагат ли държавите членки с правомощие да установят изисквания относно вида, формата и размера на шрифта при представяне на информацията по договори за потребителски кредит съгласно Директива 2008/48?
Допустимо ли е национално изискване всички елементи на договора за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12, съгласно разпоредбите на Директива 2008/48?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13334353637123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form