Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-371/20: Peek & Cloppenburg, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Трябва ли да се приеме, че „плащане“ за реклама по смисъла на точка 11, първо изречение от приложение I към Директива 2005/29 е налице само когато се предоставя парична насрещна престация за използването на редакционен материал в медиите за реклама на продукт, или понятието „плащане“ включва всеки вид насрещна престация, без значение дали е предоставена под формата на пари, стоки или услуги или други имуществени блага?
Предполага ли точка 11, първо изречение от приложение I към Директива 2005/29 търговецът да предоставя тази оценима в пари полза на медийното предприятие като насрещна престация за използването на редакционния материал, а ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, може ли да се приеме, че такава насрещна престация е налице и когато медийното предприятие публикува репортаж за организирана съвместно с търговеца рекламна акция, като търговецът е предоставил на медийното предприятие правата върху изображенията за репортажа, двете предприятия са си разделили разходите по рекламната акция и същата има за цел да рекламира продуктите и на двете предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-932/19: OTP Jelzálogbank и др., Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Допуска ли член 6, параграф 1 [от Директива 93/13] разпоредба от националното право, която в договорите за заем, сключени с потребител, обявява за нищожни — освен ако не са индивидуално договорени — клаузите, по силата на които финансова институция прилага курс „купува“ при отпускането на средствата, предназначени за придобиването на вещта, с оглед на което е сключен договорът за заем или лизинг, а за погасяването прилага курс „продава“ или друг обменен курс, различен по вид от курса, по който са отпуснати средствата, и замества нищожните клаузи, както по отношение на отпускането, така и на погасяването с разпоредба, според която се прилага официалният обменен курс, определен от Националната банка на Унгария за съответната валута, без да се разглежда дали с оглед на всички клаузи на договора посочената разпоредба действително защитава потребителя от особено неблагоприятни последици и без да се даде възможност на потребителя да изрази волята си дали желае да се ползва от защитата на тази законова разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/20: A (Contrats d’assurance « unit-linked »), Заключение от 2 септември 2021 г.
1. [Т]рябва ли член 185, параграф 3, буква и) от [Директива „Платежоспособност II]“ и член 36, параграф 1 от [Директивата за животозастраховането] във връзка с част А, точка 12 от приложение III към нея да се тълкуват в смисъл, че при договорите за застраховка „Живот“, свързани с инвестиционен фонд (застрахователен капиталов фонд), чиито базови активи са деривати (или структурирани финансови инструменти, в които са включени деривати), застрахователят или застраховащият (който предлага такова застраховане, разпространява застрахователен продукт, „продава“ застраховка) е длъжен да предостави на застрахования потребител информация относно естеството, спецификацията на вида, характеристиките (на английски език „indication of the nature“, на немски език „Angabe der Art“, на френски език „indications sur la nature“) на базовия инструмент (деривата или структурирания финансов инструмент, в който е включен дериват), или пък е достатъчно да се посочи характерът на базовите (основните) активи, без да се представят характеристиките на такъв инструмент?
2. [А]ко отговорът на първия въпрос е, че застрахователят или застраховащият (който предлага такова застраховане, разпространява застрахователен продукт, „продава“ застраховка, свързани с инвестиционен фонд — застрахователен капиталов фонд) е длъжен да предостави на потребителя информация относно естеството, спецификацията на вида, характеристиките на базовия инструмент (деривата или структурирания финансов инструмент, в който е включен дериват) — трябва ли член 185, параграф 3, буква и) от [Директива „Платежоспособност II“] и член 36, параграф 1 от [Директивата за животозастраховането] във връзка с част А, точка 12 от приложение III към нея да се тълкуват в смисъл, че предоставената на застрахования потребител информация относно естеството, спецификацията на вида, характеристиките на базовия инструмент (деривата или структурирания финансов инструмент, в който е включен дериват) трябва да съдържа същата информация като изискваната в член 19, параграф 3 от Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета [(ОВ L 145, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 247)] и член 24, параграф 4 от Директива 2014/65/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета] от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС [ОВ L 173, 2014 г., стр. 349], тоест пълна информация за дериватите и предлаганите инвестиционни стратегии, която трябва да включва подходящи указания и предупреждения за рисковете, свързани с инвестициите в такива инструменти или по отношение на конкретни инвестиционни стратегии, включително информация относно методологията за оценяване на базовия инструмент, прилагана от застрахователя или изчисляващия агент през периода на застрахователното покритие, информация относно риска, свързан с деривата и неговия емитент, включително относно промените в стойността на деривата във времето, различните фактори, определящи тези промени, и степента им на влияние върху стойността?
3. [Т]рябва ли член 185, параграф 4 от [Директива „Платежоспособност II“] да се тълкува в смисъл, че при договорите за застраховка „Живот“ и достигане до определена възраст, свързани с инвестиционен фонд (застрахователен капиталов фонд), когато базовият актив на фонда е дериват (или структуриран финансов инструмент, в който е включен дериват), застрахователят или застраховащият (който предлага такова застраховане, разпространява застрахователен продукт, „продава“ застраховка) е длъжен да представи на застрахования потребител същата информация като изискваната в член 19, параграф 3 от Директива 2004/39/ЕО и член 24, параграф 4 от Директива 2014/65/ЕС, тоест пълна информация за дериватите и предлаганите инвестиционни стратегии, която трябва да включва подходящи указания и предупреждения за рисковете, свързани с инвестициите в такива инструменти или по отношение на конкретни инвестиционни стратегии, включително информация относно методологията за оценяване на базовия инструмент, прилагана от застрахователя или изчисляващия агент през периода на застрахователното покритие, информация относно риска, свързан с деривата и неговия емитент, включително относно промените в стойността на деривата във времето, различните фактори, определящи тези промени, и степента им на влияние върху стойността?
4. [П]ри утвърдителен отговор на втория или третия въпрос (или и на двата посочени въпроса) — представлява ли непредоставянето на застрахования потребител от страна на застрахователя или застраховащия, предлагащ застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд (застрахователен капиталов фонд), на изискваната (посочената във втори и трети въпрос) информация при предлагането на потребителя на застраховката нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от [Директивата за нелоялни търговски практики] […], или пък непредоставянето на изискваната информация представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 7 от тази директива?
5. [П]ри отрицателен отговор както на втория, така и на третия въпрос — представлява ли липсата на ясно информиране на потребителя от страна на застрахователя или застраховащия (който предлага такова застраховане, разпространява застрахователен продукт, „продава“ застраховка „Живот“, свързани с инвестиционен фонд (застрахователен капиталов фонд), че средствата на инвестиционния фонд (застрахователния капиталов фонд) са вложени в деривати (или структурирани продукти, в които са включени деривати), нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от Директивата за нелоялни търговски практики или пък непредоставянето на изискваната информация представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 7 от тази директива?
6. [П]ри отрицателен отговор както на втория, така и на третия въпрос — представлява ли недаването на подробни разяснения на потребителя от страна на застрахователя или застраховащия, който предлага застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд (застрахователен капиталов фонд), за точните характеристики на инструмента, в който са вложени средствата на инвестиционния фонд (застрахователния капиталов фонд), включително информация относно правилата за функциониране на този инструмент, в случай че това е дериват (или структуриран инструмент, в който е включен дериват), нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от Директивата за нелоялни търговски практики, или пък непредоставянето на изискваната информация представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 7 от тази директива?
1) Трябва ли член 36, параграф 1 от [Директивата за животозастраховането] във връзка с част А, точка 12 от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че задължението за предоставяне на посочената там информация обхваща и застрахования, ако той същевременно не е титулярят на полицата, а действа като присъединяващо се лице в качеството на потребител към сключен между застрахователно предприятие и търговец, титуляр на полицата, договор за групова застраховка „Живот“ и достигане до определена възраст, свързан със застрахователен капиталов фонд, и като фактически инвеститор по отношение на платените парични средства за застрахователни премии?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 36, параграф 1 от [Директивата за животозастраховането] във връзка с част А, точки 11 и 12 от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че в рамките на правоотношение като посоченото в първия въпрос, задължението за информиране за особеностите на капиталовите активи, свързани със застрахователен капиталов фонд, означава също, че застрахованото лице потребител трябва да бъде информирано изчерпателно и разбираемо за всички рискове, техния вид и степен, свързани с инвестирането в активи на капиталовия фонд (като структурирани облигации или деривати), или пък по смисъла на посочената разпоредба е достатъчно на застрахованото лице потребител да се предостави само основната информация за главните видове рискове, свързани с инвестирането на средства с посредничеството на застрахователен капиталов фонд?
3) Трябва ли член 36, параграф 1 от [Директивата за животозастраховането] във връзка с част А, точки 11 и 12 от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че от правоотношение като описаното в първия и втория въпрос произтича задължение потребителят, който се присъединява към договора за застраховка „Живот“ в качеството на застраховано лице, да бъде информиран за всички инвестиционни рискове и свързаните с тях уговорки, за които емитентът на активите (структурирани облигации или деривати), формиращи застрахователния капиталов фонд, е информирал застрахователя?
4) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 36, параграф 1 от [Директивата за животозастраховането] да се тълкува в смисъл, че потребителят, който се присъединява като застраховано лице към договор за групова застраховка „Живот“ и достигане до определена възраст, свързан със застрахователен капиталов фонд, трябва да получи информация за особеностите на капиталовите активи и рисковете, свързани с инвестирането в такива активи, преди сключването на договора в рамките на отделна преддоговорна процедура и съответно допуска ли този член разпоредба от националното право [като] член 13, параграф 4 от [Закона за застрахователната дейност], съгласно която е достатъчно тази информация да се даде едва в текста на застрахователния договор и в хода на сключването му, без моментът на получаване на информацията да е еднозначно и ясно обособен и отделен в процедурата по присъединяване към договора?
5) При утвърдителен отговор на въпроси 1, 2 и 3, трябва ли член 36, параграф 1 от [Директивата за животозастраховането] във връзка с част А, точки 11 и 12 от приложение III към нея да се тълкува и в смисъл, че надлежното изпълнение на предвиденото в него задължение за информиране следва да се разглежда като обективно съществен елемент от договора за групова застраховка „Живот“ и достигане до определена възраст, свързан със застрахователен капиталов фонд, и дали поради това констатацията, че посоченото задължение не е изпълнено надлежно, може да доведе до признаване на застрахованото лице потребител на право да иска връщане на всички платени застрахователни премии поради евентуалното обявяване на договора за недействителен или изначално нищожен или поради евентуалното обявяване на индивидуалната декларация за присъединяване към такъв договор за недействителна или нищожна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/19: Puls 4 TV, Определение от 24 август 2021 г.
При какви условия Съдът заличава дело от регистъра си при оттегляне на преюдициално запитване от национален съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на запитването?
Подлежат ли на възстановяване разходите на участниците, представили становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-725/19: Impuls Leasing România, Заключение от 15 юли 2021 г.
Трябва ли с оглед на принципа на ефективност Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като действащата румънска правна уредба на условията за допустимост на възражението срещу принудителното изпълнение — член 713, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс, изменен със Закон № 310/2018 — което не предвижда възможност при направено възражение срещу принудителното изпълнение да се прецени, по искане на потребителя или служебно от съда, дали са неравноправни клаузите на договор за лизинг, който представлява изпълнително основание, тъй като по отношение на договорите, сключени между „потребител“ и „продавач или доставчик“ („търговец“), е възможно да се извърши преценка за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на тази директива по общия исков ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/20: Volkswagen Bank, Заключение от 15 юли 2021 г.
1. Следва ли член 10, параграф 2, буква л) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит: а) приложимият лихвен процент за забавени плащания трябва да бъде посочен като абсолютно число при сключването на договора за кредит и като абсолютно число следва да се посочи поне приложимият референтен лихвен процент (в разглеждания случай основният лихвен процент съгласно член 247 от BGB, от който чрез добавка (в разглеждания случай пет процентни пункта съгласно член 288, параграф 1, второ изречение от BGB) се изчислява приложимият лихвен процент за забавени плащания
б) механизмът за адаптиране на лихвения процент за забавени плащания трябва да бъде разяснен конкретно, като следва да бъдат посочени поне националните разпоредби, от които може да бъде изведен начинът за адаптиране на лихвения процент за забавени плащания (членове 247, 288, параграф 1, второ изречение от BGB)?
2. Следва ли член 10, параграф 2, буква у) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да съдържа съществените формални изисквания относно оплакванията и/или правните средства за защита в извънсъдебни процедури за уреждане на спорове и/или обезщетения
Недостатъчно ли е в това отношение да се направи препращане към достъпен в интернет процедурен правилник, приложим към извънсъдебните процедури за уреждане на спорове и/или обезщетения?
3. Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че кредиторът може да направи възражение за погасяване срещу упражняването на правото на отказ на потребителя, ако част от предвидената в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 задължителна информация нито е надлежно посочена в договора за кредит, нито впоследствие е надлежно предоставена, и следователно срокът за отказ съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 не е започнал да тече
Може ли това право на отказ да бъде упражнено след пълното изпълнение на договора?
4. Може ли кредиторът да се позове на принципа на ЕС на забрана на злоупотреба с право, за да попречи на потребителя да упражни правото си на отказ от договора, предвидено в член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/48, само защото вече е изтекъл значителен период от време от сключването на договора, при което необходимата информация не е била предоставена от кредитора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-693/19: SPV Project 1503, Заключение от 15 юли 2021 г.
1. Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО и член 47 [от Хартата] и при какви условия национална правна уредба като посочената, която не позволява на съда по изпълнението да извърши присъщ контрол на влязло в сила изпълнително основание, и която не позволява на посочения съд, в случай на волеизявление на потребителя, че желае да се позове на неравноправния характер на клауза от договора, въз основа на която е формирано изпълнителното основание, да преодолее последиците от имплицитната сила на пресъдено нещо?
2. а) Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с член 47 от [Хартата] и при какви условия национална правна уредба като посочената, която не позволява на съда по изпълнението да извърши присъщ контрол на влязло в сила изпълнително основание, когато потребителят, след като установи положението си (като това установяване преди това е било изключено в развиващата се съдебна практика), изисква да се извърши такъв контрол?
б) Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с член 47 от [Хартата] и при какви условия национална правна уредба, която предвид имплицитната сила на пресъдено нещо, че не е налице неравноправност на договорна клауза, е пречка съдът по изпълнението, който трябва да се произнесе по възражение на потребителя срещу изпълнението, да констатира такава неравноправност и може ли да се счита, че е налице такава пречка, включително когато във връзка с развиващата се съдебна практика, действаща към момента на формиране на силата на пресъдено нещо, не е била позволена преценка за неравноправност на клаузата, тъй като поръчителят не може да бъде квалифициран като потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-869/19: Unicaja Banco, Заключение от 15 юли 2021 г.
Допуска ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО прилагането на процесуалните принципи за диспозитивно начало, за съответствие и за забрана за reformatio in peius, които са пречка съдът, сезиран с подадена от банката жалба срещу решение, ограничаващо във времето възстановяването на недължимо платените от потребителя суми поради обявяването за недействителна на „клауза за долен праг“, да постанови пълно възстановяване на тези суми и по този начин да влоши положението на жалбоподателя, тъй като ограничението не е било обжалвано от потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-600/19: Ibercaja Banco, Заключение от 15 юли 2021 г.
1) В съответствие ли е с принципа на ефективност, предвиден в член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, съгласно тълкуването на тази директива от Съда на Европейския съюз, вътрешна правна уредба, от която следва, че ако при допускането на изпълнението определена неравноправна клауза премине първоначалния, упражнен служебно, съдебен контрол [отрицателен контрол за действителност на клаузите], този контрол пречи впоследствие същият съд да я разгледа служебно, когато още от самото начало са били налице съответните фактически и правни обстоятелства, въпреки че при първоначалния контрол не е изразено никакво съображение относно действителността на клаузите нито в диспозитива, нито в мотивите на съответния акт?
2) Когато при наличие на фактическите и правните обстоятелства, определящи неравноправността на дадена клауза в договор с потребител, длъжникът не я оспори чрез възражението, предоставено му от закона за тази цел, може ли той, след произнасянето по това възражение, да пристъпи към ново оспорване във връзка с неравноправността на друга или други клаузи, при положение че първоначално е можел да оспори тези клаузи в предвиденото в закона производство
В крайна сметка настъпва ли преклудиращо действие, което да пречи на потребителя отново да се позове на неравноправността на друга клауза в същото производство по принудително изпълнение, и дори в последващо исково производство?
3) Ако се приеме за съответстващ на Директива 93/13 изводът, че страната не може да направи второ или последващо възражение, за да се позове на неравноправността на дадена клауза, което е могла да направи по-рано, тъй като вече са определени необходимите фактически и правни обстоятелства, може ли съдът, забелязал тази неравноправност, на основание на описаното положение да упражни правомощието си за служебен контрол?
4) След обявяването на купувача и възлагането на имота, което потенциално може да е в полза на един и същ кредитор, включително след настъпването на транслативния ефект по отношение на предоставения в обезпечение имот, съответства ли на правото на Европейския съюз тълкуване, според което производството приключва — тъй като е настъпил погасителен ефект на производството — след постигането на присъщия за него резултат, реализирането на обезпечението; възможно ли е длъжникът да направи ново възражение за обявяване на недействителността на която и да е неравноправна клауза с последици за производството по принудително изпълнение или възможно ли е след настъпването на този транслативен ефект, което може да е в полза на същия кредитор и с вписване в имотния регистър, съдът да извърши служебен контрол, вследствие на който се стига до отмяна на цялото производство по принудително изпълнение или до приключването му с изменение на обезпечените с ипотеката суми, което може да се отрази на условията, при които се правят наддавателните предложения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/20: Getin Noble Bank, Заключение от 8 юли 2021 г.
1.
Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47, параграфи 1 и 2 от [Хартата], член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от [Директива 93/13/] да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, назначено за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) на съдийска длъжност от политически орган на изпълнителната власт на държава с тоталитарна, недемократична, комунистическа система на управление (Rada Państwa Polskiej Rzeczypospolitej Ludowej (Държавният съвет на Полската народна република) по предложение на министъра на правосъдието на тази държава, по-специално с оглед на: 1) липсата на прозрачност на критериите за назначаване, 2) възможността за освобождаване на съдията по всяко време, 3) липсата на участие в процедурата по назначаване нито на орган на самоуправление на съдиите, нито на 4) съответни органи на публичната власт, сформирани след демократични избори, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че назначаването като съдия на последващи съдийски длъжности (в съдилища от по-горна инстанция) е можело да стане поради признаване на определен период на работа (трудов стаж) и въз основа на оценка на работата на длъжността, на която това лице е било назначено поне първоначално от политическите органи, посочени в първия въпрос, и по описаната в този въпрос процедура, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
3. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че назначаването като съдия на последващи съдийски длъжности (в съдилища от по-горна инстанция, с изключение на (Sąd Najwyższy (Върховен съд) не е зависело от полагане на клетва от страна на съдията за съблюдаване на ценностите на демократичното общество, а лицето, назначавано за първи път, е давало обещание да бъде пазител на политическия строй на комунистическата държава и „praworządność ludowa“ (народна правова държава), което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
4. Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, параграфи 1 и 2 от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, назначено за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) на съдийска длъжност при грубо нарушаване на конституционните разпоредби на държава — членка на Европейския съюз, предвид несъответстващото на конституцията на държавата членка сформиране на органа, излъчил това лице като кандидат, който впоследствие е назначен на съдийска длъжност (Krajowa Rada Sądownictwa—Национален съдебен съвет), което несъответствие е било потвърдено от конституционния съд на държавата — членка на Европейския съюз, и което съответно може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
5. Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, параграфи 1 и 2 от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, което е назначено на съдийска длъжност за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) и е излъчено като кандидат, предложен за назначаване на тази длъжност в процедурата пред органа, оценяващ кандидатите (Националния съдебен съвет), ако процедурата не отговаря на критериите за публичност и прозрачност на правилата за подбор на кандидатите, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
6. Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея, член 2, член 4, параграф 3 и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47, параграфи 1 и 2 от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че съдът от последна инстанция на държавата — членка на Европейския съюз, (Върховният съд), за да гарантира ефективната съдебна защита като средство за предотвратяване на постоянното прилагане на неравноправни клаузи в договори, сключвани от продавачи и доставчици с потребители, е длъжен да извършва служебно на всеки етап от производството преценка:
а) дали отговаря на критериите за посочения в първи и четвърти въпрос независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, независимо от значението на преценката на критериите, отбелязани в тези точки, за съдържанието на решението дали договорна клауза е неравноправна, а също така,
б) дали производството пред посочения в първи и четвърти въпрос съд е валидно?
7. Трябва ли член 2, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, параграфи 1 и 2 от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че установяването на липсата на независимост на съда или на заседаващия в него съдия предвид обстоятелствата, посочени в първи до пети въпрос, в съответствие с правото на Европейския съюз може да бъде възпрепятствано от конституционни разпоредби на държавата — членка на Европейския съюз, посветени на устройството на съдилищата или назначаването на съдии и недопускащи преценка на валидността на назначаването на съдията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.