Дело C-869/19: Unicaja Banco, Заключение от 15 юли 2021 г.

Текст

... ibunal Supremo (Върховен съд, Испания)

„Преюдициално запитване — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Член 6, параграф 1 — Принципи на равностойност и ефективност — Решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др. (C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980) — Ограничаване във времето на реституционните последици от обявяването на неравноправна клауза за недействителна — Обхват на контрола, извършван от националната юрисдикция, която се произнася като въззивна инстанция — Принцип на диспозитивно начало — Принцип на съответствие — Принцип на забрана за reformatio in peius — Принцип на сила на пресъдено нещо — Преклузивен срок“

I. Въведение 1. Преюдициалното запитване, отправено от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания, наричан по-нататък „Върховният съд“), се отнася до тълкуването на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори ( 2 ). Контекстът, в който е отправено, се отнася до въззивно производство след постановяването на решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2016 г. по дело Gutiérrez Naranjo и др. ( 3 ) В това решение Съдът по същество приема, че установена от Върховния съд национална съдебна практика, с която се ограничава във времето възстановяването на суми, недължимо платени от потребители на банки на основание на неравноправна клауза, известна като „клауза за долен праг“, е в противоречие с член 6, параграф 1 от Директива 93/13, който предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя, и че следователно потребителите имат право на пълно възстановяване на тези суми съгласно посочената разпоредба.

2. Проблемът, който възниква ...