всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Гражданство на Съюза

Гражданство на Съюза

Дело C-221/09: AJD Tuna, Заключение от 7 септември 2010 г.

1) Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като нарушава член 253 ЕО, доколкото в него не се излагат достатъчно мотиви за приемането на спешните мерки, установени в членове 1, 2 и 3 от посочения регламент, и доколкото в него не се съдържа ясна обосновка на тези мерки?
2) Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като нарушава член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 на Съвета, доколкото в неговите съображения не се установява в достатъчна степен i) наличието на сериозна заплаха за опазването на живите водни ресурси или морската екосистема поради риболовната дейност, и (ii) необходимостта от предприемането на незабавни действия?
3) Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, доколкото приетите мерки нарушават оправданите правни очаквания на оператори от Общността като ищеца, които очаквания са основани на член 1 от Регламент (ЕО) № 446/2008 на Комисията от 22 май 2008 година и на член 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година?
4) Невалиден ли е член 3 от Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като с него се нарушава принципът на пропорционалност, доколкото в тази разпоредба се посочва, че i) операторите от Общността не могат да извършват дейност по разтоварване на суша или поставяне в садки за угояване или отглеждане, дори по отношение на риба тон, която е уловена преди това и в пълно съответствие с Регламент № 530/2008 на Комисията; и ii) операторите от Общността не могат да извършват тези дейности по отношение на риба тон, която е уловена от риболовци, чиито кораби не плават под флага на някоя от държавите членки, изброени в член 1 от Регламент № 530/2008 на Комисията, дори ако тази риба тон е уловена в съответствие с квотите, определени от Международната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан?
5) Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като с него се нарушава принципът на пропорционалност, доколкото Комисията не е установила, че мерките, които е възнамерявала да приеме, биха допринесли за възстановяването на запасите от риба тон?
6) Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като приетите мерки са неразумни и въвеждат дискриминация, основана на гражданство, по смисъла на член 12 от Договора за създаване на Европейската общност, доколкото посоченият регламент прави разграничение между плаващите под испански флаг кораби с мрежи гъргър и плаващите под гръцки, италиански, френски, кипърски и малтийски флаг кораби с мрежи гъргър и доколкото прави разграничение между тези шест държави членки и останалите държави членки?
7) Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като принципът за достъп до правосъдие, провъзгласен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не е бил спазен, доколкото на заинтересованите лица и на държави членки не е била дадена възможност да представят своите писмени становища преди приемането на решението?
8) Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като принципът на състезателност (audi alteram partem) като общ принцип на общностното право не е бил спазен, доколкото на заинтересованите лица и на държавите членки не е била дадена възможност да представят своите писмени становища преди приемането на решението?
9) Невалиден ли е член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2008 на Съвета, тъй като принципът на състезателност (audi alteram partem) като общ принцип на общностното право и/или принципът за достъп до правосъдие, провъзгласен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не са били спазени и вследствие на това невалиден ли е Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията, тъй като е приет на основание на Регламент (ЕО) № 2371/2008 на Съвета?
10) В случай че Съдът приеме, че Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията е валиден, трябва ли този регламент да се тълкува в смисъл, че приетите с член 3 от посочения регламент мерки също забраняват на операторите от Общността да приемат разтоварването на суша, поставянето в садки за угояване или отглеждане или трансбордирането във водите или пристанищата на Общността на червен тон, уловен в Атлантическия океан, на изток от 45 ° западна дължина, и в Средиземно море от плаващи под флага на трета страна кораби с мрежи гъргър?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-382/08: Neukirchinger, Заключение от 7 септември 2010 г.

1) Трябва ли член 49 и сл. [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма, която за организирането на полети с балон в Австрия изисква от установено в друга държава членка [Германия] лице, което притежава в нея издаден съгласно правния ред на посочената държава лиценз за организиране на търговски полети с балон, да има седалище или да пребивава в Австрия […]?
2) Следва ли член 49 и сл. [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма, която предвижда, че притежателят на лиценз за организирането на търговски полети с балон — който е установен в държава членка, различна от тази, в която е в сила въпросната правна норма, и който е одобрен съгласно правния ред на посочената държава — за да упражнява тази дейност в друга държава членка, трябва да получи нов лиценз, чиито условия за издаване по същество са същите като тези на вече издадения му в неговата страна по произход лиценз, и освен това трябва да има седалище или да пребивава в страната, в която се организират полетите (в настоящия случай Австрия)?
3) Разпоредбите на член 102 във връзка с членове 104 и 106 от [LFG] противоречат ли на член 49 [ЕО], след като на установен в Германия притежател на лиценз са наложени административни санкции поради използването на този лиценз в Австрия и в резултат на това му е отказан достъп до пазара, и доколкото съгласно член 106, параграф 1 от [LFG] такъв лиценз, както и оперативен лиценз, не могат да бъдат получени без установяването на място на стопанска дейност и/или пребиваване, и без регистрирането в Австрия на балон с топъл въздух, който вече е регистриран в Германия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-250/09: Georgiev, Заключение от 2 септември 2010 г.

1) Изключват ли разпоредбите на Директивата приложението на национален закон, който не допуска сключването на безсрочни трудови договори с професори, навършили 65‑годишна възраст
По-конкретно, съобразявайки член 6, параграф 1 от Директивата, обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, както и пропорционални ли са предвидените в член 7, алинея 1, точка 6 от Закона за защита от дискриминация предвиждания, въвеждащи възрастови ограничения при заемането на конкретна длъжност, имайки предвид, че Директивата е транспонирана в българското законодателство изцяло?
2) Изключват ли разпоредбите на Директивата приложението на национален закон, който предвижда задължително пенсиониране на професори, навършили 68‑годишна възраст
Възможно ли е при изложените факти и обстоятелства по настоящото дело и в случай на констатирано противоречие между разпоредбите на Директивата и релевантното национално законодателство, в което въпросната директива е транспонирана, тълкуването на разпоредби от общностното право да доведе до неприлагане на националното законодателство?
3) Установява ли националното законодателство навършването на посочената възраст като единствено условие за прекратяване на безсрочното трудово правоотношение и за възможността за продължаването му като срочно трудово правоотношение между същия работник и същия работодател на същата длъжност
Установява ли националното законодателство максимална продължителност и брой на продължаванията на срочното трудово правоотношение със същия работодател след трансформирането на безсрочния договор в срочен, след изтичането на които е невъзможно продължаването на трудовото правоотношение между страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-268/09: Georgiev, Заключение от 2 септември 2010 г.

Директива 2000/78/ЕО не допуска национална правна уредба, която позволява на работодател да прекрати трудовия договор на университетски професор, навършил 65-годишна възраст, и предвижда, че след тази възраст трудовото правоотношение може единствено да бъде продължено под формата на срочни договори за една година, но за не повече от три години.
Директива 2000/78/ЕО не допуска национална правна уредба, която предвижда задължително пенсиониране на професори, навършили 68-годишна възраст.
Директива 2000/78/ЕО не допуска национална правна уредба, която установява навършването на определена възраст като единствено условие за прекратяване на безсрочно трудово правоотношение и за възможността за продължаването му като срочно трудово правоотношение между същия работник и същия работодател на същата длъжност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-137/09: Josemans, Заключение от 15 юли 2010 г.

1) Попада ли [мярка] като разглежданата в главното производство относно достъпа на чуждестранни лица до кофишоповете изцяло или отчасти в приложното поле на [ДФЕС], и по-специално на свободното движение на стоки и/или предоставяне на услуги или на принципа на недопускане на дискриминация съгласно член [18 ДФЕС] във връзка с член [21 ДФЕС]?
2) Ако следва да се прилагат разпоредбите на [ДФЕС] относно свободното движение на стоки и/или свободното предоставяне на услуги, забраната на достъпа на чуждестранни лица до кофишоповете представлява ли подходящо и пропорционално средство за намаляване на наркотуризма и свързаното с него нарушаване на общественото спокойствие?
3) В случай че не се прилагат разпоредбите на Договора ЕО относно свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги, прилага ли се спрямо правната уредба относно достъпа на чуждестранни лица до кофишоповете предвидената в член 18 [ДФЕС], във връзка с член 21 [ДФЕС] забрана на дискриминация между гражданите на Съюза на основание гражданството им?
4) При утвърдителен отговор, обосновано ли е непрякото разграничаване в това отношение между местни и чуждестранни лица и представлява ли забраната в кофишоповете да бъдат допускани чуждестранни лица подходящо и пропорционално средство за намаляване на наркотуризма и свързаното с него нарушаване на общественото спокойствие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-147/08: Römer, Заключение от 15 юли 2010 г.

1) Представляват ли уредените с [първия RGG] допълнителни пенсии, изплащани на бившите служители на Freie und Hansestadt Hamburg […] и на техните наследници, „[…] плащания, правени по държавни схеми и други подобни, включително държавно социално осигуряване и социална закрила“ по смисъла на член 3, параграф 3 от [Директива 2000/78], поради което посочената директива не се прилага в областта, обхваната от първия RGG?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос:
а) Представляват ли разпоредбите на първия RGG, които при определяне на размера на пенсиите правят разграничение между сключилите брак и другите осигурени лица и предвиждат по-благоприятно третиране на първите спрямо лицата, които са сключили регистрирано житейско партньорство с лице от същия пол […] съгласно Закона на Федерална република Германия за регистрираното житейско партньорство (Lebenspartnerschaftsgesetz), „национално законодателство относно семейното положение [или] зависещите от това обезщетения“ по смисъла на съображение 22 от Директива 2000/78?
б) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, води ли това до неприложимост на Директива 2000/78 към визираните по-горе разпоредби от първия RGG, въпреки че посочената директива сама по себе си не съдържа никакво съответстващо на основанията в съображение 22 ограничение на приложното си поле?
3) При отрицателен отговор на първата част на втория въпрос или на втората част на втория въпрос, нарушава ли член 10, параграф 6 от първия RGG, по силата на който се счита, че пенсиите, изплатени на сключили брак осигурени лица, които не са в трайна фактическа раздяла, попадат в данъчна категория III/0 (по-изгодна за данъчнозадълженото лице), а пенсиите на всички други осигурени лица — в данъчна категория I (по-неизгодна за данъчнозадълженото лице), разпоредбите на член 1 във връзка с член 2 и с член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 в хипотеза на осигурено лице, сключило партньорство с лице от същия пол, с което не е в трайна фактическа раздяла?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на втората част на втория въпрос или при отрицателен отговор на третия въпрос, нарушава ли член 10, параграф 6 от първия RGG, предвид посочените в третия въпрос правила или предвид техните правни последици, член 141 ЕО или общ принцип на общностното право?
5) При утвърдителен отговор на третия или на четвъртия въпрос, има ли това за последица факта, че докато член 10, параграф 6 от първия RGG не бъде изменен така, че да води до отстраняване на посоченото неравно третиране, осигурено лице, което не е в трайна фактическа раздяла и има регистрирано житейско партньорство, може да изисква да бъде третирано при изчисляване на неговата пенсия като сключило брак осигурено лице, което не е в трайна фактическа раздяла
Ако случаят е такъв, това важи ли също — при условие че е приложима Директива 2000/78 и при положителен отговор на въпрос 3 — и преди изтичането на срока за прилагане, предвиден в член 18, параграф 1 от нея?
6) При утвърдителен отговор на пети въпрос, важи ли това съгласно мотивите на Решение от 17 май 1990 г. по дело Barber (C‑262/88, Recueil, стр. I‑1889) единствено при условие че равното третиране при изчисляването на пенсията се прилага само за придобитите от осигуреното лице права след 17 май 1990 г.?
7) Ако Съдът установи наличие на пряка дискриминация:
а) Какво значение следва да се отдаде на обстоятелството, че както Основният закон […], така и общностното право налагат, от една страна, зачитането на принципа на равно третиране, а от друга страна, че правото на Федерална република Германия предвижда, че бракът и семейството се ползват от особената закрила на държавата по силата на изрично признатото им от член 6, параграф 1 от Основния закон конституционноправно значение?
б) Може ли правна разпоредба, която е пряко дискриминационна, да се обоснове въпреки текста на [Директива 2000/78], поради това че обслужва друга цел, попадаща под действието на националното право на държавата членка, а не на общностното право
В такъв случай може ли просто другата цел, преследвана от правото на държавата членка, да има предимство пред принципа на равно третиране?
При отрицателен отговор на предходния въпрос:
в) Въз основа на какъв правен критерий може да се вземе решение по какъв начин в този случай трябва да се осигури равновесието между общностния принцип на равно третиране и другата правна цел, преследвана от националното право на държавата членка
Намират ли и в това отношение приложение съдържащите се в член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от [Директива 2000/78] условия относно допускането на непряка дискриминация, а именно дискриминационната правна уредба да е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел да са подходящи и необходими?
г) Отговаря ли правна уредба като член 10, параграф 6 от първия RGG на условията за законосъобразност, установени от общностното право, определени в отговора на предходния въпрос
Отговаря ли тя на тези условия единствено поради наличието на особена разпоредба в националното право без еквивалент в общностното право, а именно член 6, параграф 1 от Основния закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-345/09: van Delft и др., Заключение от 15 юли 2010 г.

1) Трябва ли членове 28, 28а и 33 от Регламент № 1408/71, разпоредбите на точка 1, букви а) и б) от раздел Р от приложение VI към Регламент № 1408/71 и член 29 от Регламент № 574/72 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като член 69 от [ZVW], доколкото тя предвижда, че носителят на правото на пенсия или на обезщетение за неработоспособност, който по принцип може да се позове на правото по членове 28 и 28а от Регламент № 1408/71, е длъжен да се регистрира пред [CVZ] и че от неговата пенсия или обезщетение за неработоспособност трябва да се удържа вноска, дори и той да не е регистриран по смисъла на член 29 от Регламент № 574/72?
2) Трябва ли член 39 ЕО или член 18 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 69 от [ZVW], доколкото тя предвижда, че гражданин на [Съюза], който по принцип може да се позовава на правото по членове 28 и 28а от Регламент № 1408/71, е длъжен да се регистрира пред [CVZ] и от неговата пенсия или обезщетение за неработоспособност трябва да се удържа вноска, дори и той да не е регистриран по смисъла на член 29 от Регламент № 574/72?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/09: Schmelz, Заключение от 17 юни 2010 г.

1) Противоречи ли на Договора за създаване на Европейската общност, и по-конкретно на забраната за дискриминация (член 12 EО), свободата на установяване (член 43 EО и сл.), свободното предоставяне на услуги (член 49 EО и сл.) или други основни права съгласно общностното право (общностния принцип на равно третиране), формулировката „както и доставките на стоки и услуги, извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на държавата“ в член 24, параграф 3 и член 28и от Шеста директива 77/388/EИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (наричана по-нататък „Шеста директива“) в редакцията ѝ след изменението с член 1, точка 21 от Директива 92/111/EИО на Съвета от 14 декември 1992 година за изменение на Директива 77/388/ЕИО и за въвеждане на мерки за опростяване във връзка с данъка върху добавената стойност, както и правната уредба, с която посочената разпоредба се транспонира в националното право, доколкото вследствие на тази разпоредба граждани на Съюза, които не са установени на територията на съответната държава, не могат да се ползват от освобождаването от данък съгласно член 24, параграф 2 от Шеста директива (специален режим на малките предприятия), а граждани на Съюза, които са установени на територията на съответната държава, могат да се ползват от това освобождаване от данък винаги когато съответната държава членка предоставя освобождаване от данък за малките предприятия в съответствие с директивата?
2) Противоречи ли на Договора за създаване на Европейската общност, и по-конкретно на забраната за дискриминация (член 12 EО), свободата на установяване (член 43 EО и сл.), свободното предоставяне на услуги (член 49 EО и сл.) или други основни права съгласно общностното право (общностния принцип на равно третиране), формулировката „доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС“, която се съдържа в член 283, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/EО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и правната уредба, с която посочената разпоредба се транспонира в националното право, доколкото вследствие на тази разпоредба граждани на Съюза, които не са установени на територията на съответната държава членка, не могат да се ползват от освобождаването от данък съгласно член 282 и сл. от Директива 2006/112 (специален режим на малките предприятия), а граждани на Съюза, които са установени на територията на съответната държава, могат да се ползват от това освобождаване от данък винаги когато съответната държава членка предоставя освобождаване от данък за малките предприятия в съответствие с директивата?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос, невалидна ли е по смисъла на член 234, първа алинея, буква б) EО формулировката „както и доставките на стоки и услуги, извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната“, която се съдържа в член 24, параграф 3 и член 28и от Шеста директива?
4) При утвърдителен отговор на втория въпрос, невалидна ли е по смисъла на член 234, първа алинея, буква б) EО формулировката „доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС“, която се съдържа в член 283, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС?
5) При утвърдителен отговор на третия въпрос, трябва ли под „годишен оборот“ по смисъла на приложение XV към Договора между Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави — членки на Европейския съюз) и Кралство Норвегия, Република Австрия, Република Финландия, Кралство Швеция относно присъединяването към Европейския съюз на Кралство Норвегия, Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция (Договор за присъединяването към ЕС), раздел IX, озаглавен „Данъци“, точка 2, буква в) и съответно по смисъла на член 24 от Шеста директива да се разбира годишният оборот, реализиран за една година в съответната държава членка, за който се иска да бъде приложена правната уредба за малките предприятия или годишният оборот на предприятието, реализиран за една година на територията на цялата Общност?
6) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли под „годишен оборот“ по смисъла на член 287 от Директива 2006/112 да се разбира годишният оборот, реализиран за една година в съответната държава членка, за който се иска да бъде приложена правната уредба за малките предприятия или годишният оборот на предприятието, реализиран за една година на територията на цялата Общност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-145/09: Tsakouridis, Заключение от 8 юни 2010 г.

1) Следва ли използваното в член 28, параграф 3 от Директива 2004/38 […] понятие „императивни [съображения], свързани с обществената сигурност“ да се тълкува в смисъл, че само безспорни заплахи за външната или вътрешната сигурност на държавата членка могат да оправдаят [решение за] експулсиране и към тях принадлежат само съществуването на държавата с нейните съществени институции, тяхната способност да функционират, запазването на живота на населението, както и външните отношения и мирното съжителство на народите?
2) При какви предпоставки придобитото след десетгодишен престой в приемащата държава право на високо ниво на защита срещу експулсиране по член 28, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38 може да бъде отнето впоследствие
В това отношение следва ли да се приложи по аналогия условието за загубване на правото на постоянно пребиваване, предвидено в член 16, параграф 4 от [тази директива]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос и на въпроса за прилагането по аналогия на член 16, параграф 4 от [посочената директива] отпада ли високото ниво на защита срещу експулсиране само в резултат на изтичането на определен период от време, независимо от причините за отсъствието?
4) Също така при утвърдителен отговор на втория въпрос и на въпроса за прилагането по аналогия на член 16, параграф 4 от Директива [2004/38] в състояние ли е принудителното връщане в приемащата държава членка в рамките на наказателно преследване преди изтичането на двугодишния срок да запази високото ниво на защита, дори и когато след връщането основните свободи не могат да бъдат упражнявани за продължителен период от време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-269/09: Комисия/Испания, Определение от 7 юни 2010 г.

Приложима ли е разпоредбата на член 69, параграф 4 от Процедурния правилник по отношение на разноските на държава-членка, която се е оттеглила като подпомагаща страна в съдебно производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1464748495079 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form