Гражданство на Съюза
Гражданство на Съюза
Дело C-241/14: Bukovansky, Съдебно решение от 19 ноември 2015 г.
Трябва ли принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране, прогласени в член 2 от Споразумението относно свободното движение на хора и член 9 от приложение I към него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане като германско-швейцарската спогодба, съгласно която компетентна да облага с данък доходите от заплата на германско данъчнозадължено лице без швейцарско гражданство е държавата на източника на тези доходи, т.е. Федерална република Германия, включително когато това лице е преместило местожителството си от Германия в Швейцария, като същевременно е запазило работата си като заето лице в първата посочена държава, докато компетентна да облага доходите от заплата на швейцарски гражданин, който се намира в аналогично положение, е новата държава на пребиваване, в настоящия случай — Швейцарската конфедерация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-583/14: Nagy, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.
Трябва ли член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?
Трябва ли член 20, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/13: Delvigne, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Следва ли член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, оставяща в сила забрана — при това неопределена и непропорционална — лицата, осъдени преди влизането в сила на по-благоприятния наказателен закон № 94‑89 от 1 февруари 1994 г., да получат по-леко наказание?
Следва ли приложимият към изборите за Европейски парламент член 39 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че с цел да не се допусне неравно третиране на гражданите на държавите членки този член задължава държавите — членки на Европейския съюз, да не въвеждат обща, неопределена и автоматична забрана за упражняване на граждански и политически права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-459/14: Cocaj, Определение от 16 юли 2015 г.
Правомерно ли е заличаването на делото от регистъра на Съда вследствие оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при заличаване на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/15: Velikova, Определение от 13 юли 2015 г.
Основанията за допускане на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник при наличие на голям брой засегнати лица или значим обществен интерес.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-554/13: Zh. и O., Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
1) Гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на територията на държава членка, представлява ли опасност за обществения ред по смисъла на член 7, параграф 4 от [Директива 2008/115] просто защото е заподозрян в извършването на деяние, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление, или за целта е необходимо да е бил осъден от наказателен съд за извършването на това деяние, и в последния случай — трябва ли присъдата да е влязла в сила?
2) При преценката дали гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на територията на държава членка, представлява опасност за обществения ред по смисъла на член 7, параграф 4 от [Директива 2008/115], освен подозрението или осъждането имат ли значение и други факти и обстоятелства по конкретния случай, като тежестта или характера на деянието, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление, изтеклото време или намерението на засегнатото лице?
3) Фактите и обстоятелствата по конкретния случай, които са релевантни за посочената във втория въпрос преценка, имат ли значение във връзка с предвидената в член 7, параграф 4 от [Директива 2008/115] възможност — в случай че засегнатото лице представлява опасност за обществения ред по смисъла на тази разпоредба — да се избира между това да не се предостави срок за доброволно напускане, от една страна, и да се предостави срок за доброволно напускане, който е по-кратък от седем дни, от друга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/13: Delvigne, Заключение от 4 юни 2015 г.
Трябва ли член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, оставяща в сила забрана — при това неопределена и непропорционална —лицата, осъдени преди влизането в сила на по-благоприятния наказателен Закон № 94‑89 от 1 февруари 1994 г., да получат по-леко наказание?
Трябва ли приложимият към изборите за Европейски парламент член 39 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че с цел да не се допусне неравно третиране на гражданите на държавите членки този член задължава държавите — членки на Европейския съюз, да не въвеждат обща, неопределена и автоматична забрана за упражняване на граждански и политически права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/14: Singh и др., Заключение от 7 май 2015 г.
1) Когато брак, сключен между гражданин на ЕС и гражданин на трета държава, приключи с развод, постановен след отпътуването на гражданина на ЕС от приемаща държава членка, в която този гражданин е упражнявал предоставените му от ЕС права, и когато се прилагат член 7 и член 13, параграф 2, буква а) от Директивата, запазва ли впоследствие гражданинът на трета държава право на пребиваване в приемащата държава членка
Ако отговорът е отрицателен, има ли гражданинът на трета държава право на пребиваване в приемащата държава членка в периода от отпътуването на гражданина на ЕС от приемащата държава членка до постановяването на развод?
2) Изпълнени ли са изискванията на член 7, параграф 1, буква б) от Директивата, когато съпругът/съпругата, гражданин на ЕС, твърди, че притежава достатъчни средства по смисъла на член 8, параграф 4 от Директивата отчасти въз основа на средствата на съпруга/съпругата, гражданин на трета държава?
3) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, имат ли лица като жалбоподателите съгласно останалата част от правото на Съюза (освен правата по Директивата) право да работят в приемащата държава членка, за да предоставят или да допринесат за „достатъчно средства“ за целите на член 7 от Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.