Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-393/21: Lufthansa Technik AERO Alzey, Заключение от 20 октомври 2022 г.
1) Как следва да се тълкува понятието „изключителни обстоятелства“, съдържащо се в член 23, буква в) от Регламент № 805/2004, с оглед на целите на Регламент № 805/2004, и по-специално на целта за ускоряване и опростяване на изпълнението на решенията на държавите членки и за осигуряване на ефективната защита на правото на справедлив съдебен процес
С каква свободата на преценка разполагат компетентните органи на държавата членка по принудителното изпълнение при тълкуването на [това понятие]
2) Следва ли да се считат за релевантни при приемането на решение по молба по член 23, буква в) от Регламент № 805/2004 обстоятелства като тези в конкретния случай, отнасящи се до съдебно производство в държавата по произход, в което се решава въпросът за отмяна на решението, въз основа на което е издадено европейско изпълнително основание
Съобразно какви критерии трябва да се преценява процедурата по обжалване в държавата членка по произход и до каква степен трябва да бъде изчерпателна преценката на компетентните органи на държавата членка по принудително изпълнение относно производството, проведено в държавата членка по произход
3) Какъв е предметът на преценката при прилагането на понятието „изключителни обстоятелства“ по член 23 от Регламент № 805/2004: трябва ли да се преценява въздействието на съответните обстоятелства по спора, когато съдебното решение в държавата по произход е оспорено в държавата по произход, трябва ли да се анализират възможните потенциални ползи или вреди от посочената в член 23 от този регламент мярка, или трябва да се анализират икономическите възможности на длъжника да изпълни съдебното решение, или още други обстоятелства
4) Възможно ли е съгласно член 23 от Регламент № 805/2004 да се приложат едновременно няколко от мерките, посочени в този член
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви критерии трябва да приложат компетентните органи на държавата по принудителното изпълнение, когато се произнасят по обосновката и пропорционалността на прилагането на няколко от тези мерки
5) Трябва ли правният режим, предвиден в член 36, параграф 1 от Регламент [(ЕС) № 1215/2012], да се прилага към съдебно решение в държавата по произход относно спиране (или отмяна) на изпълняемостта, или се прилага правен режим, подобен на предвидения в член 44, параграф 2 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-435/22: Generalstaatsanwaltschaft München () и ne bis in idem), Заключение от 13 октомври 2022 г.
Нарушение на принципа ne bis in idem, закрепен в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген във връзка с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, при екстрадиране на лице, което вече е осъдено с влязла в сила присъда за същите деяния в друга държава членка и е изтърпяло наказанието си.
Възможност за позоваване на двустранен договор за екстрадиция между държава членка и трета държава като пречка за отказ на екстрадиция въз основа на принципа ne bis in idem.
Приложимост на член 351 ДФЕС по отношение на задълженията по двустранен договор за екстрадиция, сключен преди придобиването на компетентност от Съюза в съответната област.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-241/21: Politsei- ja Piirivalveamet (Placement en rétention – Risque de commettre une infraction pénale), Съдебно решение от 6 октомври 2022 г.
Трябва ли член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да задържат гражданин на трета държава, когато е налице реална опасност, докато е на свобода, преди да бъде изведен от страната, той да извърши престъпление, чието разследване и наказване могат в значителна степен да затруднят осъществяването на извеждането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/21: Bundesrepublik Deutschland (Suspension administrative de la décision de transfert), Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
1) Попада ли в обхвата на член 27, параграф 4 от Регламент […] „Дъблин III“ хипотеза, в която административен орган реши в рамките на висящо производство по съдебно обжалване да спре изпълнението на решение за прехвърляне, като спирането може да бъде отменено и се дължи само на фактическата (временна) невъзможност за прехвърляне в резултат на пандемията от COVID‑19?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: води ли такова решение за спиране до прекъсване на срока за прехвърляне по член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: важи ли това и когато преди появата на пандемията от COVID‑19 съд е отхвърлил молба, подадена от търсещото закрила лице съгласно член 27, параграф 3, буква в) от Регламент „Дъблин III“, за спиране на изпълнението на решение за прехвърляне до приключването на производството по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/21: Országos Idegenrendeszeti Főigazgatóság и др., Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Трябва ли член 11, параграф 2, член 12, параграф 1, буква г) и параграф 2, член 23, параграф 1, буква б) и член 45, параграфи 1 и 3—5 от Директива 2013/32 — с оглед на член 47 от Хартата — да се тълкуват в смисъл, че ако е приложимо изключението по член 23, параграф 1 от тази директива, свързано с националната сигурност, органът на държава членка, който е взел решение да откаже или отнеме международна закрила по съображения, свързани с националната сигурност, и специализираният държавен орган, който е преценил, че тези съображения са поверителни, трябва при всички случаи да гарантират на молителя, бежанеца или получилия субсидиарна закрила чужденец, съответно на неговия представител, правото на достъп поне по същество до поверителната или класифицираната информация или данни в основата на взетото по посочените съображения решение, както и правото на използване на тази информация или данни в свързаното с това решение производство, когато компетентният орган твърди, че разкриването на тази информация или данни би било в разрез със съображенията, свързани с националната сигурност?
При утвърдителен отговор как точно трябва за целите на прилагането на член 23, параграф 1, буква б) от Директива 2013/32 с оглед на членове 41 и 47 от Хартата да се тълкува понятието „по същество“, що се отнася до поверителните мотиви на такова решение?
Трябва ли член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 и член 45, параграф 1, буква а) и параграфи 3 и 4 и съображение 49 от Директива 2013/32 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която разрешава статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се отнеме или изключи с немотивирано решение, основано единствено на автоматичното препращане към обвързващото и задължително, но също немотивирано, становище на специализирани държавни органи, в което се посочва, че е налице заплаха за националната сигурност?
Трябва ли съображения 20 и 34, член 4 и член 10, параграф 2 и параграф 3, буква г) от Директива 2013/32 и член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която специализирани държавни органи преценяват дали е налице изключващо основание и вземат решение по същество в процедура, която не е в съответствие с материалните и процесуалните разпоредби на Директива 2013/32 и на Директива 2011/95?
Трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се изключи поради обстоятелство или престъпление, което е било известно преди постановяването на влязлото в сила съдебно или административно решение, с което е предоставен статутът на бежанец, но не е било счетено за основание за изключване нито на този статут, нито на субсидиарната закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-639/21: Geos и Geos International Consulting, Определение от 16 септември 2022 г.
Компетентна ли е националната юрисдикция да се произнесе по съдебните разноски след прекратяване на производството по главното дело?
Подлежат ли на възстановяване разноските за представяне на становища пред Съда, които са направени от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/21: Uniqa Versicherungen, Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Трябва ли членове 20 и 26 от [Регламент № 1896/2006] да се тълкуват в смисъл, че не допускат предвиденият в член 16, параграф 2 от този регламент 30‑дневен срок за подаването на възражение срещу европейската заповед за плащане да се прекъсва въз основа на член 1, параграф 1 от [австрийския закон във връзка с COVID‑19], съгласно който в производствата по граждански дела всички процесуални срокове, чийто начален момент настъпва след 21 март 2020 г. или които още не са изтекли дотогава, се прекъсват до края на 30 април 2020 г. и от 1 май 2020 г. започват да текат отначало?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/21: DD (Réitération de l’audition d’un témoin), Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Правото на лично присъствие на подсъдимия по чл. 8, ал.1, вр. чл. 10, ал. 1, вр. съобр. 44 от Директива 2016/343 спазено ли е, ако в едно отделно съдебно заседание е разпитан свидетел в отсъствието на подсъдимия, но след това, в последващо съдебно заседание, подсъдимият е имал възможност да зададе своите въпроси на същия свидетел, като е заявил, че няма такива въпроси, или, за да бъде спазено правото на лично присъствие, е нужно пълно повтаряне на този разпит с повтаряне на въпросите, зададени от останалите страни, присъствали при първия разпит?
Правото на защита от адвокат по чл. 3, ал.1 вр. чл. 12, ал. 1 от Директива 2013/48 спазено ли е, ако в две отделни съдебни заседания са разпитани двама свидетели в отсъствието на адвоката, но след това, в последващо съдебно заседание, този адвокат е имал възможност да зададе своите въпроси на същите двама свидетели или за да бъде спазено правото на защита от адвокат, е нужно пълно повтаряне на тези два разпита, с повтаряне на въпросите, зададени от останалите страни при първия разпит и също така даване на възможност на адвоката, отсъстващ в предходните две заседания, да зададе своите въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/20: HN (Procès d’un accusé éloigné du territoire), Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Допуска ли член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 национална правна уредба, предвиждаща задължение за заподозрените и обвиняемите в наказателно производство да присъстват на съдебния процес срещу тях?
Допуска ли член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 правна уредба на държава членка, която позволява провеждането на съдебен процес в отсъствието на заподозрения или обвиняемия, при все че това лице се намира извън посочената държава членка и не може да влезе на нейна територия поради наложена му от компетентните ѝ органи забрана за влизане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-486/20: Varuh človekovih pravic Republike Slovenije, Определение от 14 септември 2022 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция е уведомила Съда, че не желае да поддържа отправеното преюдициално запитване?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда поради оттегляне на запитването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.