Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-435/22: Generalstaatsanwaltschaft München () и ne bis in idem), Съдебно решение от 28 октомври 2022 г.
Допустимо ли е органите на държава членка да екстрадират гражданин на трета държава в друга трета държава, когато този гражданин вече е осъден с влязла в сила присъда в друга държава членка за същите деяния и е изтърпял наложеното наказание, при положение че молбата за екстрадиция се основава на двустранен договор, който ограничава принципа ne bis in idem само до съдебните решения на замолената държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-514/21: Minister for Justice and Equality (Levée du sursis), Заключение от 27 октомври 2022 г.
1.
a) Ако предаването на издирваното лице се иска, за да се изтърпи наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване първоначално е отложено, но впоследствие е разпоредено поради осъждането на издирваното лице за друго престъпление, и ако това разпореждане за изпълнение на наказанието е постановено от съда, който е осъдил издирваното лице и му е наложил наказание за това друго престъпление, съставлява ли производството, довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение, част от „съдебния процес, вследствие на който е постановено решението“ за целите на член 4а, параграф 1 от [Рамковото решение за ЕЗА]?
б) От значение ли е за отговора на въпрос 1, буква а) по-горе дали законът е задължавал съда, постановил разпореждането за изпълнение на наказанието, да го постанови, или съдът е имал свобода на преценка дали да го постанови?
2. При обстоятелствата, описани във въпрос 1 по-горе, има ли право изпълняващият съдебен орган да провери дали производството, което е довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието и което е протекло в отсъствието на издирваното лице, е проведено в съответствие с член 6 от [ЕКПЧ], и по-специално дали отсъствието на издирваното лице е довело до нарушение на правото на защита и/или правото на издирваното лице на справедлив съдебен процес?
3. a)
При обстоятелствата, описани във въпрос 1 по-горе, ако изпълняващият съдебен орган установи, че производството, довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието, не е проведено в съответствие с член 6 от [ЕКПЧ], и по-специално че отсъствието на издирваното лице съставлява нарушение на правото на защита и/или правото на издирваното лице на справедлив съдебен процес, има ли изпълняващият съдебен орган право и/или задължение: a) да откаже предаването на издирваното лице с довода, че такова предаване би противоречало на член 6 от [ЕКПЧ] и/или член 47 и член 48, параграф 2 от [Хартата] и/или б) да изиска от издаващия съдебен орган, като условие за предаването, да гарантира, че след като издирваното лице бъде предадено, то ще има право на повторно разглеждане на случая или на обжалване, в което ще има право да участва и което ще даде възможност за преразглеждане на случая по същество, включително предвид нови доказателства, позволявайки евентуално да се стигне до отмяна на първоначалното решение по отношение на осъждането, довело до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието?
б) Следва ли за целите на въпрос 3, буква а) по-горе приложимият критерий да се изразява в определяне дали с предаването на издирваното лице би се нарушила същността на основните му права по член 6 от [ЕКПЧ] и/или член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата, и ако това е така, фактът, че производството, довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието, е проведено в отсъствието на издирваното лице, и че ако бъде предадено то, няма да има право на повторно разглеждане на случая или на обжалване, достатъчен ли е, за да може изпълняващият съдебен орган да заключи, че предаването би нарушило същността на тези права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/22: CJ (Décision de remise différée en raison de poursuites pénales), Заключение от 27 октомври 2022 г.
Решението за отлагане на предаването на издирваното лице съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, във връзка с член 6, параграф 2 и със съображение 8 от това рамково решение представлява мярка за „изпълнение“ на европейската заповед за арест и поради това трябва да бъде взето от „изпълняващия съдебен орган“.
Нарушението на член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, съгласно който решението за отлагане на предаването на издирваното лице трябва да бъде взето от изпълняващ съдебен орган, изисква това лице да бъде освободено, без да се засяга възможността за такъв орган да поправи това нарушение, по-специално посредством тълкуване в съответствие с релевантните норми на националното право или наличие на правно основание в националното право, което обосновава продължаването на задържането по други причини.
Член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с рамково решение 2009/299, във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз по принцип допуска да се отлага предаването на издирвано лице за целите на наказателното преследване в изпълняващата държава членка на основание, че в рамките на това наказателно преследване издирваното лице не желае да се откаже от правото си на присъствие. При упражняването на правото си на преценка съгласно член 24 от това рамково решение изпълняващият съдебен орган обаче е длъжен да провери дали ограничаването на упражняването от издирваното лице на неговите основни процесуални гаранции може да бъде обосновано с оглед на потенциално различните законни интереси на издаващата и изпълняващата държава членка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/21: Generalstaatsanwaltschaft Bamberg (Exception au principe ne bis in idem), Заключение от 20 октомври 2022 г.
1) Съвместим ли е член 55 от [КПСШ] с член 50 от [Хартата] и валиден ли е все още, доколкото допуска изключение от принципа ne bis in idem, съгласно което към момента на ратифицирането, приемането или одобряването на тази конвенция договарящата страна има право да декларира, че не се обвързва с член 54 от КПСШ, когато деянията, за които се отнася чуждестранната присъда, представляват престъпление срещу националната сигурност или срещу други, също толкова основни интереси на тази договаряща страна?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Недопустимо ли е съгласно членове 54 и 55 от КПСШ и членове 50 и 52 от Хартата германските съдилища да тълкуват декларацията, направена от Федерална република Германия при ратифицирането на КПСШ във връзка с член 129 от [StGB], в смисъл че в обхвата на декларацията попадат и престъпни организации като разглежданата в главното производство, които извършват изключително престъпления против собствеността и освен това не преследват никакви политически, идеологически, религиозни или философски цели и също така не се стремят чрез непозволени средства да придобият влияние върху политиката, медиите, публичната администрация, правосъдието или икономиката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Eloignement de la victime de la traite d’êtres humains), Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли за мерки за извеждане от територията по смисъла на член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 да се считат и мерки за извеждане на гражданин на трета страна от територията на една държава членка в територията на друга държава членка?
Недопустимо ли е съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 приемането на решение за прехвърляне, докато тече гарантираният съгласно член 6, параграф 1 от тази директива срок за размисъл?
Недопустимо ли е съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 изпълнението или подготовката на изпълнението на вече прието решение за прехвърляне, докато тече гарантираният съгласно член 6, параграф 1 от тази директива срок за размисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/21: DIGI Communications, Заключение от 20 октомври 2022 г.
1) 1.1 Може ли да се счита за конкурент на предприятията — адресати на решение на [НРО] по смисъла член 4, параграф 1 от [Рамковата директива], предприятие, регистрирано и извършващо дейност в друга държава членка, което само по себе си не предоставя електронни съобщителни услуги на пазара, за който се отнася решението, когато предприятие, което е под неговия пряк контрол, присъства на съответния пазар като доставчик на услуги и се конкурира на този пазар с предприятията, адресати на това решение?
1.2 Необходимо ли е за отговора на въпрос 1.1. да се провери дали дружеството майка, което иска да подаде жалбата, формира стопанска единица с предприятието, което е под негов контрол и което присъства като конкурент на съответния пазар?
2) 2.1 Представлява ли производство, предназначено да осигури защита на конкуренцията, тръжна процедура, проведена от [НРО] по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива и член 7 от [Директива за разрешения], която има за предмет правата за използване на честоти в подкрепа на разгръщането на 5G мрежата и права, свързани с допълнителни безжични широколентови услуги
Трябва ли да се счита също така, че в този смисъл решението на НРО, с което се обявява резултатът от посочената тръжна процедура, има за цел да осигури защита на конкуренцията?
2.2 При положителен отговор от Съда на въпрос 2.1., засяга ли целта на решението да осигури защита на конкуренцията фактът, че [НРО] с окончателно решение, обективирано в отделен акт, отказва да регистрира за участие офертата на предприятието, което подава жалба по съдебен ред, в резултат на което това предприятие е лишено от възможността да вземе участие в тръжната процедура и съответно — от качеството на адресат на решението за определяне на резултата от процедурата?
3) 3.1 Следва ли член 4, параграф 1 от Рамковата директива във връзка с член 47 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че предоставя право на обжалване срещу решение на [НРО] само на предприятие:
a) чието пазарно положение е пряко и ефективно засегнато от това решение или
б) за чието пазарно положение бъде доказано, че има голяма вероятност да бъде засегнато от решението, или
в) чието пазарно положение може да бъде пряко или косвено засегнато от решението?
3.2 Може ли да се приеме, че засягането, посочено във въпрос 3.1., е доказано само по себе си от факта, че предприятието е подало оферта в тръжната процедура, т.е. че е имало желание да участва в нея, но е било лишено от възможността за това, тъй като не е отговаряло на условията, или съдът може законосъобразно да изиска от него да представи доказателства, установяващи това засягане?
4) В светлината на отговорите, дадени на първите три преюдициални въпроса, следва ли член 4, параграф 1 от Рамковата директива във връзка с член 47 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че съставлява предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги, засегнато от решение на [НРО], с което се обявява резултатът от тръжна процедура за предоставяне на права за използване на честоти в подкрепа на разгръщането на 5G мрежата и на права, свързани с допълнителни безжични широколентови услуги, и следователно притежава право на обжалване, предприятие:
– което не извършва икономическа дейност по предоставяне на услуги на съответния пазар, но предприятие, което се намира под неговия пряк контрол, предоставя електронни съобщителни услуги на същия пазар, и
– на което е отказана регистрация за участие в тръжната процедура с влязло в сила окончателно решение на [НРО], преди да бъде прието решението, с което се обявява резултатът от оспорваната тръжна процедура, като по този начин това предприятие е изключено от последващо участие в тръжната процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/21: Lufthansa Technik AERO Alzey, Заключение от 20 октомври 2022 г.
1) Как следва да се тълкува понятието „изключителни обстоятелства“, съдържащо се в член 23, буква в) от Регламент № 805/2004, с оглед на целите на Регламент № 805/2004, и по-специално на целта за ускоряване и опростяване на изпълнението на решенията на държавите членки и за осигуряване на ефективната защита на правото на справедлив съдебен процес
С каква свободата на преценка разполагат компетентните органи на държавата членка по принудителното изпълнение при тълкуването на [това понятие]
2) Следва ли да се считат за релевантни при приемането на решение по молба по член 23, буква в) от Регламент № 805/2004 обстоятелства като тези в конкретния случай, отнасящи се до съдебно производство в държавата по произход, в което се решава въпросът за отмяна на решението, въз основа на което е издадено европейско изпълнително основание
Съобразно какви критерии трябва да се преценява процедурата по обжалване в държавата членка по произход и до каква степен трябва да бъде изчерпателна преценката на компетентните органи на държавата членка по принудително изпълнение относно производството, проведено в държавата членка по произход
3) Какъв е предметът на преценката при прилагането на понятието „изключителни обстоятелства“ по член 23 от Регламент № 805/2004: трябва ли да се преценява въздействието на съответните обстоятелства по спора, когато съдебното решение в държавата по произход е оспорено в държавата по произход, трябва ли да се анализират възможните потенциални ползи или вреди от посочената в член 23 от този регламент мярка, или трябва да се анализират икономическите възможности на длъжника да изпълни съдебното решение, или още други обстоятелства
4) Възможно ли е съгласно член 23 от Регламент № 805/2004 да се приложат едновременно няколко от мерките, посочени в този член
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви критерии трябва да приложат компетентните органи на държавата по принудителното изпълнение, когато се произнасят по обосновката и пропорционалността на прилагането на няколко от тези мерки
5) Трябва ли правният режим, предвиден в член 36, параграф 1 от Регламент [(ЕС) № 1215/2012], да се прилага към съдебно решение в държавата по произход относно спиране (или отмяна) на изпълняемостта, или се прилага правен режим, подобен на предвидения в член 44, параграф 2 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-825/21: Centre public d’action sociale de Liège (Retrait ou suspension d’une décision de retour), Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Допускат ли членове 6 и 8 от Директива 2008/115 национална правна уредба, съгласно която издаването на разрешение — даващо право на пребиваване поради разглеждане на молба за разрешение за пребиваване по медицински причини, приета за допустима с оглед на посочените критерии — означава, че на съответния гражданин на трета страна е разрешено да пребивава, макар и временно и непостоянно, докато се разглежда тази му молба, и че издаването на такова разрешение предполага следователно мълчаливо оттегляне на несъвместимо с него решение за връщане, прието по-рано в рамките на процедура по предоставяне на убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/20: ROI Land Investments, Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 във връзка с член 21, параграф 2 и с член 21, параграф 1, буква б), точка i) от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че работник или служител може да предяви срещу юридическо лице — което не е негов работодател и няма местоживеене в държава членка по смисъла на член 63, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, което обаче въз основа на гаранционно споразумение отговаря пряко пред работника или служителя за претенции, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице — иск пред съда по мястото, където или откъдето работникът или служителят обичайно осъществява дейност по трудовото правоотношение с третото лице, или в съдилищата по мястото, където последно е осъществявал такава дейност, при положение че без гаранционното споразумение трудовият договор с третото лице нямаше да бъде сключен?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че резервата по член 21, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 изключва прилагането на съществуващо съгласно националното право на държавата членка правило за компетентност, което дава възможност на работника или служителя да предяви срещу юридическо лице — което при обстоятелства като описаните в първия въпрос отговаря пряко пред работника или служителя за претенции, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, като „правоприемник“ на работодателя — иск пред компетентния съд по обичайното място на работа, ако такава компетентност не може да бъде учредена на основание член 21, параграф 2 във връзка с член 21, параграф 1, буква б), точка i) от Регламент № 1215/2012?
При отрицателен отговор на първия въпрос и утвърдителен отговор на втория въпрос:
a) трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че понятието „професия“ обхваща дейността като наето лице по трудово правоотношение?
б) при утвърдителен отговор трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че гаранционно споразумение, съгласно което юридическо лице отговаря пряко за претенциите на работник или служител, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, представлява договор, сключен от работника или служителя за цел, която може да се приеме, че е в рамките на неговата професия?
Ако в отговор на горните въпроси се установи, че запитващата юрисдикция има международна компетентност за разрешаване на спора:
a) трябва ли член 6, параграф 1 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че понятието „професия“ обхваща дейността като наето лице по трудово правоотношение;
б) при утвърдителен отговор, трябва ли член 6, параграф 1 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че гаранционно споразумение, съгласно което юридическо лице отговаря пряко за претенциите на работник или служител, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, представлява договор, който е сключен от работника или служителя за цел, която може да се приеме, че е в рамките на неговата професия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/20: Комисия/CK Telecoms UK Investments, Заключение от 20 октомври 2022 г.
1) Следва ли, при прилагането на понятието „съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция“ по смисъла на член 2, параграф 3 от Регламент № 139/2004, Комисията да докаже, че е „много вероятно“ да е налице такова възпрепятстване, или е достатъчно да докаже „правдоподобност“ или „най-голяма вероятност“ на прогнозния си анализ
2) Може ли съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция да бъде установено само ако са изпълнени кумулативно условията за премахване на силния конкурентен натиск между страните по концентрацията и отслабване на конкурентния натиск върху другите конкуренти, или Комисията може да вземе предвид и други фактори
3) Какви са изискванията за квалифициране на предприятие като „важен конкурентен фактор“ и „близък конкурент“ при оценката на хоризонтални концентрации на олигополни пазари
4) Длъжна ли е Комисията да включи „стандартно“ повишаване на ефективността във всеки количествен анализ на очакваното повишаване на цените (НПЦ)
5) Длъжен ли е Общият съд да извърши цялостна преценка на всички относими фактори и доказателства, разгледани от Комисията, при упражняване на съдебния контрол върху решение за забрана на концентрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.