Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Допускат ли разпоредбите на Директива 2005/85/ЕО или общите принципи на правото на Съюза държава членка да приеме административни мерки, които предвиждат дадена категория молби за убежище, определена въз основа на гражданството или на страната на произход на кандидатите за убежище, да бъдат разглеждани и по тях да има произнасяне по реда на ускорена или приоритетна процедура?
Може ли член 39 от Директива 2005/85/ЕО, във връзка със съображение 27 от нея и с член 267 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че изискваното от него ефективно правно средство за защита е предвидено в националното право, когато функцията на преразглеждане или обжалване на първоинстанционното решение по молбите за убежище е възложена по закон на обжалването пред съд, създаден въз основа на закон и оправомощен да се произнася с правнообвързващи решения в полза на кандидатите за убежище по всички относими към молбите за убежище правни и фактически въпроси, независимо от съществуването на административни или организационни отношения, които включват всички или някой от следните елементи: министър от правителството разполага с известно право на преценка за пререшаване на постановено по дадена молба за убежище отрицателно решение, съществуват организационни или административни връзки между органите, които се произнасят с решение като първа инстанция, и тези, които се произнасят при обжалване, обстоятелството, че решаващите членове на съда се назначават от министъра и осъществяват правомощията си при непълно работно време за период от три години, като получават възнаграждение за всяко дело, министърът разполага с правомощие да дава насоки от вида на предвидените в членове 12, 16, параграф 2B, буква b), и в член 16, параграф 11 от Закона за бежанците?