Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-88/12: Jaoo, Определение от 14 септември 2012 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция?
Кой е компетентен да се произнесе по въпроса за разноските при заличаване на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/11: Abed El Karem El Kott и др., Заключение от 13 септември 2012 г.
1) Възможността за възползване от режима на Директивата предполага ли признаване на статута на бежанец или на която и да е от двете форми на защита, включени в приложното поле на Директивата (статут на бежанец и признаване на субсидиарна закрила) в зависимост от избора на държавата членка, или евентуално не предполага автоматично признаване на никоя от тези форми, а означава единствено принадлежност към приложното поле на Директивата спрямо лицата?
2) Прекратяването на закрилата или на помощта на организацията предполага ли наличие на някое от следните обстоятелства: пребиваване извън зоната на действие на организацията, прекратяване на дейностите на организацията, невъзможност съответното лице вече да се ползва от закрилата или помощта на организацията или евентуално независеща от волята на това лице пречка вследствие от легитимна и обективна причина, поради която то не може да получи закрилата или помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-332/11: ProRail, Заключение от 6 септември 2012 г.
Следва ли членове 1 и 17 от Регламент [№ 1206/2001], по-специално предвид европейската правна уредба относно признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, както и предвид прогласения в член 33, параграф 1 от Регламент [№ 44/2001] принцип, че постановените в една държава членка съдебни решения се признават в другите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура, да се тълкуват в смисъл, че съдът — който разпорежда извършването на експертно проучване от вещо лице, чиято задача трябва да бъде изпълнена отчасти на територията на държавата членка, в която се намира съдът, но отчасти и в друга държава членка — трябва да приложи единствено, т.е. изключително, установения с член 17 от посочения регламент метод с цел прякото изпълнение на последната част от задачата, или те следва да се тълкуват в смисъл, че на назначеното от тази държава вещо лице може да бъде възложено, включително и извън обхвата на разпоредбите на Регламент [№ 1206/2001], експертно проучване, което трябва да се проведе отчасти в друга държава — членка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/11: Gothaer Allgemeine Versicherung и др., Заключение от 6 септември 2012 г.
1) Следва ли членове 32 и 33 от Регламент № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че понятието „съдебно решение“ обхваща по принцип и онези решения, чието съдържание се изчерпва с констатацията, че не са налице определени процесуални предпоставки за допустимостта на предявения иск (т.нар. „Prozessurteile“ (решения относно процеса)?
2) Следва ли членове 32 и 33 от Регламент № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че понятието „съдебно решение“ обхваща и окончателно съдебно решение, с което съответният съд отхвърля международната си компетентност поради наличието на пророгационно споразумение?
3) С оглед на съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно принципа за разпростиране на действието на съдебното решение (вж. Решение на Съда от 4 февруари 1988 г. по дело Hoffmann, 145/86, Recueil, стр. 645), следва ли членове 32 и 33 от Регламент № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че всяка държава членка е длъжна да признае съдебните решения, постановени от съд на друга държава членка, относно действителността на сключено между страните пророгационно споразумение, ако съгласно националното право на държавата на първия сезиран съд констатацията относно действителността на пророгационното споразумение проявява сила на пресъдено нещо, по-специално дори в случай че тази констатация е част от решение по допустимостта, с което предявеният иск се отхвърля като недопустим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/11: Mühlleitner, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Необходимо ли е, за да се прилага член 15, параграф 1, буква в) от Регламент „Брюксел І“, договорът между потребителя и търговеца да е сключен от разстояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/11: D. и A., Заключение от 6 септември 2012 г.
1) Допускат ли разпоредбите на Директива 2005/85[…] или общите принципи на правото на […][С]ъюз[а] държава членка да приеме административни мерки, които предвиждат дадена категория молби за убежище, определена въз основа на гражданството или на страната на произход на кандидатите за убежище, да бъдат разглеждани и по тях да има произнасяне по реда на ускорена или приоритетна процедура?
2) Може ли член 39 от Директива 2005/85[…], във връзка със съображение 27 от нея и с член 267 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че изискваното от него ефективно правно средство за защита е предвидено в националното право, когато функцията на преразглеждане или обжалване на произнасянето като първа инстанция по молбите за убежище е възложена по закон на обжалването пред съд, създаден въз основа на закон с правомощие да се произнася с правнообвързващи решения в полза на кандидатите за убежище по всички относими към молбите за убежище правни и фактически въпроси, независимо от съществуването на административни или организационни отношения, които включват всички или някой от следните елементи:
– министър от правителството разполага с известно право на преценка за пререшаване на постановено по дадена молба за убежище отрицателно решение;
– съществуват организационни или административни връзки между органите, които се произнасят с решение като първа инстанция и тези, които се произнасят при обжалване;
– обстоятелството, че решаващите членове на съда се назначават от министъра и осъществяват правомощията си при непълно работно време за период от три години, като получават възнаграждение за всяко дело;
– министърът разполага с правомощие да дава насоки от вида на предвидените в членове 12, 16, [параграф 2B, буква б)], и в член 16, параграф 11 от Закона [за бежанците от 1996 г.]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-619/10: Trade Agency, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Когато решение на чужд съд е придружено със сертификат […], но въпреки това ответникът възразява, че не е уведомен за иска, предявен в държавата членка по произход, компетентен ли е съдът на сезираната държава членка при преценката за наличие на предвиденото в член 34, точка 2 от Регламент № 44/2001 основание да откаже признаване сам да разгледа съответствието между съдържащата се в сертификата информация и доказателствата
Съответства ли толкова широка компетентност на съда на сезираната държава членка на принципа на взаимно доверие между правосъдните органи, закрепен в съображения 16 и 17 от Регламент № 44/2001?
Съответства ли на член 47 от [Хартата] и не нарушава ли закрепеното в тази разпоредба право на ответника на справедлив съдебен процес неприсъствено съдебно решение, с което се решава по същество спор, без да са разгледани нито предметът на иска, нито неговите основания и без да са изложени каквито и да е доводи относно основателността на иска по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/11: Lippens и др., Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Следва ли Регламент № 1206/2001, и по-специално член 1, параграф 1 от него, да се тълкува в смисъл, че когато определен съд иска да разпита свидетел с местопребиваване в друга държава членка, този съд е длъжен при всички обстоятелства да приложи относно този вид доказателство някой от предвидените в Регламента способи или този съд има право да приложи и уредени в собственото му национално процесуално право способи, като например призове съответния свидетел да се яви пред него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/11: Y и Z, Съдебно решение от 5 септември 2012 г.
Следва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че не всяко посегателство върху свободата на вероизповеданието, с което се нарушава член 9 ЕКПЧ, непременно представлява акт на преследване по смисъла на първата от тези разпоредби, а обратно на това, за да е налице тежко нарушение на свободата на вероизповеданието, като едно от основните права на човека, е необходимо да се засяга нейната същина?
Същината на свободата на вероизповеданието обхваща ли единствено изповядването и практикуването на вярата по домовете или при съседи, или обратно, акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО може да е налице и когато в резултат на публичното практикуване на вероизповеданието в държавата по произход се поставят в опасност животът, телесната неприкосновеност или физическата свобода, което кара молителя да се откаже от подобно публично практикуване на своето вероизповедание?
В хипотезата, при която в същината на свободата на вероизповеданието биха могли да се включват и определени религиозни практики на обществени места:
— за да се приеме, че е налице тежко посегателство на свободата на вероизповеданието, достатъчно ли е молителят да възприема този начин на практикуване на своето вероизповедание за необходим, за да съхрани религиозната си идентичност,
— или освен това се изисква и религиозната общност, към която принадлежи молителят, да възприема тази религиозна практика за централен елемент от религиозното си учение,
— или пък може да се стигне и до допълнителни ограничения на свободата на вероизповеданието в резултат на други обстоятелства, като например общата ситуация в държавата по произход?
Налице ли са основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, когато се установи, че след връщането си в държавата по произход молителят ще предприеме религиозни действия, които не са част от същината на свободата на вероизповеданието, независимо че от това ще възникне опасност за неговия живот, телесна неприкосновеност или физическа свобода, или обратно, следва да се очаква, че молителят ще се откаже от подобни действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/10: Парламент/Съвет, Съдебно решение от 5 септември 2012 г.
Допустимо ли е Съветът да приеме Решение 2010/252/ЕС като мярка за изпълнение въз основа на член 12, параграф 5 от Кодекса на шенгенските граници, или съдържанието на това решение включва съществени елементи, които могат да бъдат приети само чрез законодателна процедура?
Включва ли обжалваното решение нови съществени елементи или изменя ли съществени елементи на Кодекса на шенгенските граници и Регламента за Frontex, които не могат да бъдат предмет на изпълнителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.