Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Дело C-488/19: Minister for Justice and Equality (Mandat d’arrêt – Condamnation dans un État tiers, membre de l’…, Заключение от 17 септември 2020 г.
1) Прилага ли се Рамково решение [2002/584] по отношение на положение, при което издирваното лице е осъдено и му е наложено наказание в трета държава, но по силата на двустранен договор между тази трета държава и издаващата държава, присъдата на третата държава е призната в издаващата държава и изпълнена съгласно правото на издаващата държава?
2) В случай на утвърдителен отговор, при обстоятелства, при които изпълняващата държава членка е приложила в своето национално законодателство факултативните основания за отказ за изпълнение на европейската заповед за арест по член 4, точка 1 и член 4, точка 7, буква б) от Рамково решение [2002/584], как изпълняващият съдебен орган следва да прецени наличието на престъпление, за което се твърди, че е извършено в третата държава, но при което съгласно съпътстващите това престъпление обстоятелства са били извършени подготвителни действия в издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/19: Presidenza del Consiglio dei Ministri, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Задължава ли правото на Съюза — във връзка с ненавременното (и/или непълно) транспониране в националната правна уредба на Директива 2004/80, която няма директен ефект (non self executing), що се отнася до предвиденото в нея задължение за създаване на режим за обезщетяване на жертвите на умишлени престъпления, извършени с насилие, въз основа на което се установява задължение на държавата членка за обезщетяване на чуждестранните лица, за които Директивата се отнася единствено, по силата на принципите, установени в практиката на Съда на Европейския съюз (например в решения от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. (C‑6/90 и C‑9/90, EU:C:1991:428), както и от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79)) — да се предвиди аналогична отговорност на държавата членка по отношение на нечуждестранни лица (тоест местни лица), които не се ползват пряко от прилагането на Директивата, но за да се избегне нарушение на принципа на равенство/недопускане на дискриминация съгласно това право на Съюза, те би трябвало и биха могли — ако Директивата е била транспонирана своевременно и напълно — да се ползват от разширяването на полезното действие на тази директива (тоест от посочения режим за обезщетяване)?
При условие че отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, може ли обезщетението в полза на жертвите на умишлени престъпления, извършени с насилие (и по-конкретно на престъпления, свързани със сексуално насилие по член 609-bis от Наказателния кодекс), определено с Министерски декрет от 31 август 2017 г. (издаден съгласно член 11, параграф 3 от Закон № 122, с фиксиран размер от 4800 EUR, да се счита за „справедливо и подходящо обезщетение на жертвите“ в приложение на разпоредбите на член 12, параграф 2 от Директива 2004/80?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-510/19: Openbaar Ministerie (Faux en écritures), Заключение от 25 юни 2020 г.
1.1. Представлява ли понятието „съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение самостоятелно понятие на правото на Съюза?
1.2. При утвърдителен отговор на въпрос 1.1: въз основа на какви критерии може да се установи дали даден орган на изпълняващата държава членка е такъв съдебен орган и дали съответно изпълнената от него [ЕЗА] е съдебно решение?
1.3. При утвърдителен отговор на въпрос 1.1: попада ли нидерландската Openbaar Ministerie (прокуратура), по-специално Officier van Justitie (прокурор), в обхвата на понятието „съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение и съответно представлява ли изпълнената от този орган [ЕЗА] съдебно решение?
1.4. При утвърдителен отговор на въпрос 1.3: допустимо ли е първоначалното предаване да се проверява от съдебен орган, по-конкретно Overleveringskamer te Amsterdam (състав, компетентен за предаването, към първоинстанционния съд в Амстердам, Нидерландия), съгласно член 15 от Рамковото решение, който наред с друго гарантира правото на заинтересованото лице да бъде изслушано и да има достъп до правосъдие, докато за допълнителното предаване по член 27 от Рамковото решение е компетентен друг орган, а именно прокурорът, при което не е гарантирано правото на заинтересованото лице да бъде изслушано и да има достъп до правосъдие, така че без основателна причина в Рамковото решение има очевидна непоследователност?
1.5. При утвърдителен отговор на въпроси 1.3. и 1.4.: трябва ли членове 14, 19 и 27 от Рамковото решение да се тълкуват в смисъл, че прокурорът, който действа в качеството на изпълняващ съдебен орган, трябва по-специално да спазва правото на заинтересованото лице на изслушване и на достъп до правосъдие, преди да даде съгласието си за наказателно преследване, осъждане или задържане на лице с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, за престъпление, извършено преди предаването му въз основа на [ЕЗА] и за което не се отнася искането за предаване?
2. Представлява ли прокурорът към Arrondissrichsket Amsterdam (Окръжна прокуратура Амстердам), който действа съгласно член 14 от [Olw], изпълняващ съдебен орган по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение, който предава издирваното лице и може да даде съгласието си по смисъла на член 27, параграф 3, буква ж) и параграф 4 от Рамковото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/18: UL и VM, Определение от 28 май 2020 г.
Съвместимо ли е с член 3 и член 4, параграф 1 от Директива 2016/343 и с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на ЕС национален съд да приеме с разпореждане признаване на вина от едно лице за престъпления, извършени съвместно с второ лице, което не е признало вина, и впоследствие да се произнесе по вината на второто лице?
Какви изисквания трябва да изпълнява разпореждането за признаване на вина или обвинителният акт, за да не се наруши презумпцията за невиновност на второто лице?
Как следва да се извършва съдебната преценка за спазване на презумпцията за невиновност при наличие на актове, които могат да бъдат тълкувани като преждевременно изразяване на вина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/18: UL и VM, Определение от 28 май 2020 г.
Попада ли определението, с което се приема признанието на единия от подсъдимите за вина, в обхвата на „публично позоваване на вината“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2016/343?
Допустимо ли е в производство срещу няколко лица националната юрисдикция да приеме признанието за вина на едното лице, преди да се е произнесла по вината на останалите, при условие че от определението е видно, че вината на другите лица не е установена по законен ред?
Кога преюдициални въпроси се считат за недопустими поради липса на достатъчно сведения или поради тяхната ирелевантност и хипотетичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/19: A. P. (Пробационни мерки), Съдебно решение от 26 март 2020 г.
Следва ли да се счита, че признаването на постановена в държава членка присъда и надзорът върху изпълнението ѝ са в съответствие с Рамково решение [2008/947] и когато с посочената присъда се отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода на условно осъдено лице, без да му се налагат допълнителни задължения, така че единственото задължение на осъденото лице е да не извършва ново умишлено престъпление през изпитателния срок (става въпрос за отлагане на изпълнението на наказанието при условно осъждане по смисъла на член 73 от Karistusseadustik [естонският наказателен кодекс])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/18: “AGRO IN 2001”, Съдебно решение от 19 март 2020 г.
Следва ли Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление, нито на още по-голямо основание от осъждане на предполагаемите извършители на това престъпление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-717/18: X (Европейска заповед за арест — Двойна наказуемост), Съдебно решение от 3 март 2020 г.
Допуска ли член 2, параграф 2 от [Рамково решение 2002/584], както е транспонирано в белгийското право със Закона от 19 декември 2003 г. [за европейската заповед за арест (Moniteur belge от 22 декември 2003 г., стр. 60075),], когато проверява дали е налице изискваната от тази разпоредба горна граница на наказанието от най-малко три години, изпълняващата държава членка да вземе предвид действащия към момента на издаването на европейската заповед за арест наказателен закон на издаващата държава членка?
Допуска ли член 2, параграф 2 от [Рамково решение 2002/584], както е транспонирано в белгийското право с [посочения закон] от 19 декември 2003 г., когато проверява дали е налице предвидената в тази разпоредба горна граница на наказанието от най-малко три години, изпълняващата държава членка да вземе предвид наказателния закон, действащ към момента на издаването на европейската заповед за арест, в който е предвиден завишен размер на наказанието в сравнение с наказателния закон, който е бил в сила в издаващата държава членка към момента на извършването на деянията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-704/18: Kolev и др., Съдебно решение от 12 февруари 2020 г.
Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува като оправомощаващ националния съд да остави без приложение преюдициално заключение, в рамките на главното дело, по което то е постановено, като се позове на фактически обстоятелства, които са били взети предвид от Съда, когато е постановил преюдициалното заключение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/19: A. P. (Пробационни мерки), Заключение от 6 февруари 2020 г.
Следва ли да се счита, че признаването на постановена в държава членка присъда и надзорът върху изпълнението ѝ са в съответствие с [РР 2008/947] и когато [с посочената присъда лицето е осъдено условно], без да му се налагат допълнителни задължения, така че единственото задължение на осъденото лице е да не извършва ново умишлено престъпление през изпитателния срок (става въпрос за отлагане на изпълнението на наказанието при условно осъждане по смисъла на член 73 от Karistusseadustik [естонският наказателен кодекс])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.