Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-327/13: Burgo Group, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Трябва ли Регламент […], и по-специално членове 3, 16, 27[—]29 от него, да бъде тълкуван в смисъл, че:
1) „предприятието“, за което става въпрос в член 3[, параграф 2], трябва да се разбира като клон на длъжника, срещу когото е било образувано главното производство, и не допуска, в рамките на едновременна ликвидация на няколко дружества от една и съща група, възможността за тях да се открива вторично производство в държавата членка, в която е седалището им, поради това че имат собствена правосубектност;
2) лицето или органът, оправомощен(о) да поискат образуването на вторично производство, трябва да има местоживеене или седалище на територията на юрисдикцията на държавата членка, в която е подадено искането за това производство, или такова право трябва да имат всички граждани на Съюза, които докажат наличието на правна връзка със съответното предприятие, и
3) при положение че главното производство […] е процедура по ликвидация, вторично производство […] на предприятие може да бъде открито само ако това производство отговаря на критериите за целесъобразност, които са оставени на преценката на юрисдикцията на държавата членка, пред която е подадено искането за образуване на вторичното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-157/13: Nickel & Goeldner Spedition, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Когато е предявен иск от синдик, действащ в интерес на всички кредитори на дружеството с цел да се възстанови платежоспособността на дружеството и да се увеличат активите му, така че да бъдат удовлетворени възможно най-много вземания на кредиторите — като трябва да се отбележи, че същата цел се преследва от синдика, например, с предявяването на отменителни искове (actio Pauliana), които са признати за тясно свързани с производството по несъстоятелност — и предвид обстоятелството, че в разглеждания случай се иска заплащане на сума на основание CMR и литовския Граждански кодекс (общи гражданскоправни норми) за предоставените услуги по международен превоз на стоки, трябва ли да се приеме, че този иск е тясно свързан (в пряка връзка) с откритото за ищеца производство по несъстоятелност, че подсъдността на спора следва да се определи в съответствие с правилата на Регламент № 1346/2000 и че спорът попада в обхвата на изключението от приложното поле на Регламент № 44/2001?
При отрицателен отговор на първия въпрос и ако разглежданият спор попада в приложното поле на Регламент № 44/2001, Lietuvos Aukščiausiasis Teismas иска от Съда да поясни дали, доколкото няма стълкновение между член 31, параграф 1 от CMR и член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, трябва да се приеме, че след като правоотношенията са уредени от CMR (като специална конвенция), в съответствие с разпоредбите на член 31 от Конвенцията CMR следва да се определи съдът на коя държава е компетентен да разгледа конкретния спор, ако тези разпоредби не са в противоречие с основните цели на Регламент № 44/2001, не водят до резултати, които са по-малко благоприятни за доброто функциониране на вътрешния пазар, и са достатъчно ясни и точни.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/13: eco cosmetics и Raiffeisenbank St. Georgen, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Следва ли Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че процедурите по членове 16—20 от този регламент са приложими, когато се окаже, че заповедта за плащане не е била връчена в съответствие с минималните изисквания, установени в членове 13—15 от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/13: Sanders и Huber, Заключение от 4 септември 2014 г.
Съвместим ли е с член 3, букви а) и б) от Регламент [№ 4/2009] член 28, алинея 1, първо изречение от [AUG], съгласно който, ако обичайното местопребиваване на някоя от страните не е в Германия, по исковете за издръжка по член 3, букви а) и б) от Регламент [№ 4/2009] компетентен е единствено районният съд [Amtsgericht] по седалището на съответния върховен областен съд [Oberlandesgericht], в чийто съдебен район ответникът или взискателят обичайно пребивава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/13: Kolassa, Заключение от 3 септември 2014 г.
1.
а) Трябва ли изразът „[п]о отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия“ в член 15, параграф 1 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че
i) ищецът — който в качеството на потребител е придобил дългова ценна книга на приносител на вторичния пазар и понастоящем предявява срещу емитента права, които са основани както на отговорността за проспекта, поради неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация и за извършване на проверка, така и на условията по облигационния заем — може да се позовава на предвидената в тази разпоредба компетентност, когато с покупката на ценната книга от трето лице ищецът се е суброгирал в правата на лицето, първоначално записало облигацията, в рамките на договорното отношение между това лице и емитента?
ii) (при утвърдителен отговор на подточка i) ищецът може да се позовава на предвидената в член 15 от Регламент [№ 44/2001] компетентност и когато третото лице, от което потребителят е купил дълговата ценна книга на приносител, преди това я е придобило за цел, която може да се приеме, че не е извън неговата търговска дейност или професия, т.е. ищецът заема мястото, в договора за облигационен заем, на лице, което не е потребител?
iii) (при утвърдителен отговор на подточки i) и ii)) ищецът потребител може да се позовава на компетентността при потребителски договори, предвидена в член 15 от Регламент [№ 44/2001], и когато приносител на дълговата ценна книга е не самият той, а третото лице, на което ищецът е възложил да закупи ценните книжа, което не е потребител и което съгласно уговореното държи от свое име тези ценни книжа фидуциарно за ищеца, като последният има спрямо това лице единствено облигационно право да иска доставка?
б) (при утвърдителен отговор на буква а), подточка i)) Предоставя ли член 15, параграф 1 от Регламент [№ 44/2001] на съда, който трябва да се произнесе по договорни права, произтичащи от придобиване на облигации, допълнителна компетентност да се произнесе и по деликтни права, произтичащи от същото придобиване на облигации?
2. а)
Трябва ли изразът „по дела, свързани с договор“ в член 5, точка 1, буква а) от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че:
i) ищецът — който е придобил дългова ценна книга на приносител на вторичния пазар и понастоящем предявява срещу емитента права, които са основани както на отговорността за проспекта, поради неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация и за извършване на проверка, така и на условията по облигационния заем — може да се позовава на предвидената в тази разпоредба компетентност, когато с покупката на ценната книга от трето лице ищецът се е суброгирал в правата на лицето, първоначално записало облигацията, в рамките на договорното отношение между това лице и емитента?
ii) (при утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а), подточка i)) ищецът може да се позовава на предвидената в член 5, точка 1, буква а) от Регламент [№ 44/2001] компетентност и когато приносител на дълговата ценна книга е не самият той, а третото лице, на което ищецът е възложил да закупи ценните книжа и което съгласно уговореното държи от свое име тези ценни книжа фидуциарно за ищеца, като последният има спрямо това лице единствено облигационно право да иска доставка?
б) (при утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а), подточка i)) Предоставя ли член 5, точка 1, буква а) от Регламент [№ 44/2001] на съда, който трябва да се произнесе по договорни права, произтичащи от придобиване на облигации, допълнителна компетентност да се произнесе и по деликтни права, произтичащи от същото придобиване на облигации?
3. а)
Правата, които са основани на отговорността за проспекта съгласно законодателството в областта на капиталовите пазари, и правата, които са основани на неизпълнение на задълженията за осигуряване на закрила и за предоставяне на информация във връзка с емитирането на дългова ценна книга на приносител, представляват ли права, основани на деликтна или квазиделиктна отговорност по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001]?
(при утвърдителен отговор на трети въпрос, буква а), първа алинея) Това важи ли и в случаите, когато лицето, което самò не е приносител на дълговата ценна книга, а има само облигационно право да иска от приносителя, който държи фидуциарно ценните книжа за него, да му върне полученото, предявява тези права срещу емитента?
б) Трябва ли изразът „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че при покупка на ценна книга въз основа на умишлено подвеждаща информация
i) за мястото на настъпване на вредите следва да се счита местоживеенето на увреденото лице, което е мястото, където се намира центърът на неговите имуществени интереси?
ii) (при утвърдителен отговор на трети въпрос, буква б), подточка i)) Това важи ли и в случаите, когато нареждането за покупка и преводът на инвестиционната сума могат да бъдат оттеглени до сетълмента на сделката, а сетълментът е извършен в друга държава членка известно време след като е дебитирана сметката на увреденото лице?
4. При проверката на компетентността съгласно членове 25 и 26 от Регламент [№ 44/2001] съдът трябва ли да извърши действия по пълно събиране на доказателства във връзка със спорните факти, които са релевантни както за въпроса за компетентността, така и за съществуването на предявеното право („двояко релевантни факти“), или при произнасянето по въпроса за компетентността трябва да изхожда от истинността на твърденията на ищеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/13: flyLAL-Lithuanian Airlines, Заключение от 3 юли 2014 г.
1) Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?
3) Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента (изключителна компетентност), длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?
4) Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/13: Nagy, Определение от 18 юни 2014 г.
Последици от оттегляне на преюдициално запитване върху висящото пред Съда производство
Компетентност относно разпределението на съдебните разноски след оттегляне на запитването
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/12: Coty Germany, Съдебно решение от 5 юни 2014 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 5 юни 2014 година ( *1 ) „Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 40/94 и Регламент (ЕО) № 44/2001 — Марка на Общността — Член 93, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 — Международна компетентност при нарушение на права върху марка — Определяне на мястото, където е настъпило вредоносното събитие — Трансгранично участие на няколко лица в едно и също противоправно деяние“ По дело C‑360/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Германия) с акт от 28 юни 2012 г., постъпил в Съда на 31 юли 2012 г., в рамките на производство по дело Coty Germany GmbH, по-рано Coty Prestige Lancaster Group GmbH, срещу First Note Perfumes NV, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състав, K. Lenaerts, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия в четвърти състав, M. Safjan (докладчик), J. Malenovský и A. Prechal, съдии, генерален адвокат: N. Jääskinen, секретар: M. Aleksejev, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 септември 2013 г., като има предвид становищата, представени: — за Coty Germany GmbH, по-рано Coty Prestige Lancaster Group GmbH, от K. Schmidt-Hern и U. Hildebrandt, Rechtsanwälte, — за First Note Perfumes NV, от M. Dinnes, Rechtsanwalt, — за германското правителство, от F. Wannek и J. Kemper както и от T. Henze, в качеството на представители, — за правителството на Обединеното кралство, от A. Robinson, в качеството на представител, — за швейцарското правителство, от D. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/13: Antonio Gramsci Shipping и др., Определение от 5 юни 2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (осми състав) 5 юни 2014 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Признаване и изпълнение на обезпечителни мерки — Отмяна на първоначалното решение — Поддържане на преюдициалното запитване — Липса на основание за произнасяне“ По дело C‑350/13 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 12 юни 2013 г., постъпил в Съда на 25 юни 2013 г., в рамките на производство по дело Antonio Gramsci Shipping Corp., Apollo Holdings Corp., Arctic Seal Shipping Co. Ltd, Atlantic Leader Shipping Co. Ltd, Cape Wind Trading Co. Ltd, Clipstone Navigation SA, Dawnlight Shipping Co. Ltd, Dzons Rids Shipping Co., Faroship Navigation Co. Ltd, Gaida Shipping Co., Gevostar Shipping Co. Ltd, Hose Marti Shipping Co., Imanta Shipping Co. Ltd, Kemeri Navigation Co., Klements Gotvalds Shipping Co., Latgale Shipping Co. Ltd, Limetree Shipping Co. Ltd, Majori Shipping Co. Ltd, Noella Marītime Co. Ltd, Razna Shipping Co., Sagewood Trading Inc., Samburga Shipping Co. Ltd, Saturn Trading Co., Taganroga Shipping Co., Talava Shipping Co. Ltd, Tangent Shipping Co. Ltd, Viktorio Shipping Co., Wilcox Holding Ltd, Zemgale Shipping Co. Ltd, Zoja Shipping Co. Ltd срещу Aivars Lembergs, СЪДЪТ (осми състав), състоящ се от: C. G. Fernlund, председател на състав, A. Ó Caoimh и C. Toader (докладчик), съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, като има предвид становищата, представени: — за правителството на Обединеното кралство, от J. Beeko, в качеството на представител, подпомагана ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-571/13: Weitkämper-Krug, Определение от 14 май 2014 г.
Необходимостта от заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.