Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-810/21: Caixabank (Prescription de remboursement des frais hypothécaires), Съдебно решение от 25 януари 2024 г.
1) a)
При предявяване на иск относно реституционните последици от установяването на нищожността на клауза, съгласно която кредитополучателят заплаща разходите във връзка със сключването на договора, съвместимо ли е с член 6, параграф 1 и с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 прилагането на десетгодишен давностен срок за предявяването на иска, считано от момента, когато действието на клаузата се изчерпи посредством извършването на последното плащане, в който момент потребителят узнава фактите в основата на неравноправността [на тази клауза], или е необходимо той да разполага с допълнителна информация относно правната преценка на фактите?
б) Ако е необходимо потребителят да е запознат с правната преценка на фактите, трябва ли началният момент на давностния срок да бъде обусловен от наличието на трайно установена съдебна практика относно нищожността на клаузата, или националният съд може да вземе предвид други обстоятелства?
2) При положение че за предявяването на иска за връщане на суми е предвиден дълъг давностен срок от десет години, в кой момент потребителят трябва да е в състояние да установи неравноправността на клаузата и предоставените му с Директива [93/13] права — преди давностният срок да започне да тече или преди той да е изтекъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-450/22: Caixabank и др. (Contrôle de transparence dans l’action collective), Заключение от 18 януари 2024 г.
1) Попада ли в обхвата на член 4, параграф 1 от [Директива 93/13], който се позовава на обстоятелствата, довели до сключването на договора, и в обхвата на член 7, параграф 3 от същата директива, който се позовава на подобни по смисъл клаузи, абстрактната преценка, за целите на контрола за прозрачност в рамките на колективен иск, на клаузите, използвани от над сто финансови институции в милиони банкови договори, без да се отчита степента на предоставената преддоговорна информация за правната и икономическа тежест на клаузата, нито останалите довели до сключването на договора обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на самото сключване?
2) Съвместима ли е с член 4, параграф 2 и член 7, параграф 3 от [Директива 93/13] възможността да се извърши абстрактен контрол за прозрачност от гледна точка на средния потребител, когато някои от предложенията за договор са ориентирани към различни конкретни групи потребители или когато множество институции с различни в икономическо и географско отношение области на дейности използват предварително формулираните клаузи много дълъг период от време, през който се е повишила осведомеността на обществеността относно тези клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-531/22: Getin Noble Bank и др. (Contrôle d’office du caractère abusif des clauses), Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че национална юрисдикция не може служебно да провери евентуално неравноправния характер на клаузи в потребителски договор и да приложи произтичащите от това последици, когато упражнява контрол върху производство по принудително изпълнение, основано на решение, с което се издава окончателна и ползваща се със сила на пресъдено нещо заповед за плащане?
Трябва ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1, член 7, параграфи 1 и 2 и член 8 от Директива 93/13, член 47 от Хартата, както и принципите на правна сигурност, на ефективност, на пропорционалност и правото на изслушване от съд да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване в съдебната практика на национална правна уредба, съгласно което вписването на неравноправна договорна клауза в националния регистър на недопустимите клаузи има за последица, че тази клауза се счита за неравноправна във всяко производство, в което участва потребител, включително:
– спрямо продавач или доставчик, различен от този, срещу когото е водено производството за вписване на неравноправната договорна клауза в националния регистър на недопустимите клаузи,
– в случай на клауза, чиято формулировка не е идентична, но която има същия смисъл и поражда същите последици спрямо потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/23: LEGO Juris, Определение от 18 януари 2024 г.
Какви са последиците за съдебното производство при оттегляне на преюдициалните запитвания съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой орган следва да се произнесе относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалните запитвания?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от страни, различни от главните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-303/22: CROSS Zlín, Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Трябва ли член 2, параграф 3 и член 2а, параграф 2 от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която забранява на възлагащия орган да сключи договор за обществена поръчка само до датата, на която първоинстанционният орган по смисъла на този член 2, параграф 3, който не е съдебен орган в тази държава членка, се произнесе по жалбата срещу решението за възлагане на тази обществена поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/22: Österreichische Datenschutzbehörde, Съдебно решение от 16 януари 2024 г.
Попадат ли в приложното поле на правото на Съюза по смисъла на член 16, параграф 2, първо изречение от ДФЕС — независимо от предмета на разследване — дейности на анкетна комисия, назначена от парламента на държава членка при упражняване на правото му на контрол върху изпълнителната власт, така че към обработването на лични данни, извършвано от парламентарна анкетна комисия на държава членка, да е приложим [ОРЗД]?
Попадат ли в приложното поле на изключението по член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД дейности на анкетна комисия, назначена от парламента на държава членка, при упражняване на правото му на контрол върху изпълнителната власт, в случай че тази комисия има за предмет на разследване дейностите на полицейски орган за защита на държавата и следователно предметът на нейното разследване са дейности, свързани със защитата на националната сигурност по смисъла на съображение 16 от ОРЗД?
Ако, както е в настоящия случай, дадена държава членка е създала само един надзорен орган съгласно член 51, параграф 1 от ОРЗД, произтича ли неговата компетентност да разглежда жалби по смисъла на член 77, параграф 1 във връзка с член 55, параграф 1 от ОРЗД пряко от [този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/23: Naniowski, Определение от 12 януари 2024 г.
Позволява ли Директива 93/13/ЕИО национална съдебна практика, при която кредитната институция може да претендира допълнително обезщетение, определено от съда като насрещна престация, при обявяване на договор за ипотечен кредит за изцяло недействителен поради неравноправни клаузи?
Съвместима ли е с изискванията на защитата на потребителите по Директива 93/13/ЕИО възможността съдът да присъди допълнително обезщетение на кредитната институция при съществено изменение на покупателната способност на валутата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/23: Naniowski, Определение от 12 януари 2024 г.
Допустимо ли е националното право да предоставя на кредитора право на допълнителна компенсация чрез съдебна адаптация на предоставената сума поради промяна в покупателната способност на валутата, след като договор за ипотечен кредит е обявен за нищожен поради неравноправни клаузи?
Съвместима ли е такава форма на компенсация с целите и изискванията на Директива 93/13/ЕИО относно защитата на потребителите срещу неравноправни клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-624/22: BP France, Заключение от 11 януари 2024 г.
1) Трябва ли разпоредбите на членове 17 и 18 от Директива 2009/28/ЕО и член 30 от Директива 2018/2001 да се тълкуват в смисъл, че целта на механизмите за контрол чрез масов баланс и националните или доброволни схеми, предвидени в тези директиви, е само да се оцени и обоснове устойчивостта на суровините и биогоривата, както и на техните смеси, а не да се регулират контролът и проследимостта в получените от съвместна преработка крайни продукти на дела на енергията от възобновяеми източници в тези продукти и така да се хармонизира отчитането на дела на енергията в такива продукти за целите, посочени в член 17, параграф 1, букви а), б) и в) от Директива 2009/28/ЕС, както и в член 25 и член 29, параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в) от Директива 2018/2001?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос допускат ли същите разпоредби при получаването в първия национален данъчен склад за внос на горива, съдържащи HVO, произведени в друга държава членка чрез съвместна преработка, държава членка да изисква — за да определи количеството HVO, което да се впише като постъпващо в материалната отчетност, която операторите трябва да водят за целите на установяването на стимулиращ данък, свързан с добавянето на биогорива, който се дължи в тази държава, когато делът на енергията от възобновяеми източници в горивата, освободени за потребление през календарната година, е по-малък от национален целеви процент на въвеждане на енергия от възобновяеми източници в транспорта — извършването на физически анализ на съдържанието на HVO на тези горива, включително когато заводът, в който са произведени тези горива, използва система за масов баланс, сертифицирана от доброволна схема, призната от Комисията като цялостна схема?
3) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на член 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз, мярка на държава членка като посочената в точка 14 от настоящия акт, въпреки че, от една страна, когато са освободени за потребление в тази държава членка направо от завода, горивата, съдържащи биогорива, получени чрез съвместна преработка в рафинерия, разположена на нейната територия, не подлежат на такъв физически анализ, и макар че, от друга страна, за да определи при напускането на инсталация под митнически контрол или на национален данъчен склад съдържанието на биогорива, което за нуждите на определянето на данъка може да бъде разпределено между издадените за определен период сертификати за съдържание, тази държава членка приема да оцени въз основа на средната месечна стойност на добавяне на склада или инсталацията съдържанието на биогорива в изнесените или освободените за потребление горива в сектори, различни от транспорта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-662/22: Airbnb Ireland, Заключение от 11 януари 2024 г.
1) Допуска ли [Регламент 2019/1150] национална разпоредба, която с цел насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги, включително чрез приемането на насоки, насърчаване на изготвянето на кодекси за поведение и събирането на съответна информация, задължава [доставчиците на онлайн услуги] да се впишат в регистър, което означава предаване на съответната информация за тяхната организация и заплащане на парична вноска, както и налагане на санкции в случай на неизпълнение?
2) Изисква ли [Директива 2015/1535] държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на [доставчиците на онлайн услуги] се предвижда задължение за вписване в регистър, което означава предаване на съответната информация за тяхната организация и заплащане на парична вноска, както и налагане на санкции в случай на неизпълнение
При утвърдителен отговор, допуска ли [тази] директива частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
3) Допуска ли член 3 от Директива 2000/31 националните органи да приемат разпоредби, които с цел насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги, включително чрез приемането на насоки, насърчаване на изготвянето на кодекси за поведение и събирането на съответна информация, предвиждат за операторите, установени в друга европейска държава, допълнителна административна и финансова тежест, като например вписване в регистър, което означава предаване на съответната информация за тяхната организация и заплащане на парична вноска, както и налагане на санкции в случай на неизпълнение?
4) Допуска ли принципът на свободно предоставяне на услуги, прогласен в член 56 ДФЕС и член 16 от Директива 2006/123, приемането от националните органи на разпоредби, които с цел насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги, включително чрез приемането на насоки, насърчаване на изготвянето на кодекси за поведение и събирането на съответна информация, предвиждат за операторите, установени в друга европейска държава, допълнителна административна и финансова тежест, като например вписване в регистър, което означава предаване на съответната информация за тяхната организация и заплащане на парична вноска, както и налагане на санкции в случай на неизпълнение?
5) Изисква ли член 3, параграф 4, буква б) [от] Директива 2000/31 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на [доставчиците на онлайн услуги] се предвижда задължение за вписване в регистър, което означава предаване на съответната информация за тяхната организация и заплащане на парична вноска, както и налагане на санкции в случай на неизпълнение
При утвърдителен отговор, допуска ли Директивата частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
1) Допуска ли правото на Европейския съюз прилагането на национални разпоредби като член 1, параграфи 515[—]517 от Закон № 178/2020, които предвиждат допълнителна административна и финансова тежест за операторите, установени в друга европейска държава, но които извършват дейност в Италия, като вписването в специален регистър и налагането на парична вноска; по-конкретно, нарушава ли тази национална разпоредба член 3 от Директива 2000/31, съгласно който спрямо доставчик на услуги на информационното общество […] се прилага законодателството […] на държавата членка, в която е установен доставчикът?
2) Допуска ли правото на Европейския съюз прилагането на национални разпоредби като член 1, параграфи 515[—]517 от Закон № 178/2020, който предвижда допълнителна административна и финансова тежест за установените в друга европейска държава оператори; по-конкретно, допускат ли принципът на свободното предоставяне на услуги, прогласен в член 56 [ДФЕС], както и сходните принципи, произтичащи от директиви 2006/123 и 2000/31, национална мярка, която предвижда в тежест на посредниците, извършващи дейност в Италия, но които не са установени в нея, вписването в регистър, което поражда допълнителни разходи в сравнение с предвидените в страната на произход за упражняването на същата дейност?
3) Изисква ли правото на Европейския съюз, и по-специално Директива 2015/1535, италианската държава да уведоми Комисията за въвеждането на задължението за вписване в РКО, предвидено в тежест на [доставчиците на онлайн услуги] — и по-конкретно — трябва ли член 3, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че частноправен субект, установен в държава членка, различна от Италия, може да се противопостави на прилагането спрямо него на мерките, приети от италианския законодател (в член 1, параграфи 515[—]517 от Закон № 178/2020), които могат да ограничат свободното движение на услуга на информационното общество, когато тези мерки не са били съобщени в съответствие с тази разпоредба?
4) Допускат ли Регламент 2019/1150, и по-специално член 15, както и принципът на пропорционалност, правна уредба на държава членка или мярка, приета от независим национален орган, която задължава доставчиците на посреднически онлайн услуги, извършващи дейност в държава членка, да се впишат в РКО, от което следват редица формални и процедурни задължения, задължения за вноски и забрани за получаване на печалби над определен размер?
1) Допускат ли [Регламент 2019/1150] и по-специално член 15, както и принципът на пропорционалност, правна уредба на държава членка или мярка, приета от независим национален орган — като посочените в мотивите — която задължава чуждестранните доставчици на посреднически онлайн услуги да предоставят декларация, съдържаща информация, несвързана с целите на този регламент?
2) При всички положения, може ли информацията, изисквана чрез предаването на [ИСС], да се счита за релевантна и полезна за целите на адекватното и ефективно прилагане на [Регламент 2019/1150]?
1) Допуска ли Регламент 2019/1150 национална разпоредба, която с конкретната цел да осигури адекватното и ефективно прилагане на този регламент, включително чрез събирането на съответна информация, задължава [доставчиците на онлайн услуги] периодично да предават съответната информация за приходите си?
2) Може ли, въз основа на Регламент 2019/1150, предвидената информация в [ИСС], свързана основно с получените приходи, да се счита за релевантна и полезна с оглед на преследваната с този регламент цел?
3) Изисква ли Директива 2015/1535 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на [доставчиците на онлайн услуги] се предвижда задължение за предаване на декларация, съдържаща релевантна информация за техните приходи, чието неизпълнение води до налагане на парични санкции
При утвърдителен отговор, допуска ли Директивата частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
4) Допуска ли член 3 от Директива 2000/31 националните органи да приемат разпоредби, които с декларираната цел да осигурят прилагането на Регламент 2019/1150 предвиждат за операторите, установени в друга европейска държава, но които извършват дейност в Италия, допълнителна административна и финансова тежест, като изпращането на декларация, съдържаща релевантна информация за приходите им, чието неизпълнение води до налагане на имуществени санкции?
5. Допуска ли принципът на свободното предоставяне на услуги, прогласен в член 56 ДФЕС, член 16 от Директива 2006/123 и [Директива] 2000/31, приемането от страна на националните органи на разпоредби, които с декларираната цел да осигурят прилагането на Регламент 2019/1150 предвиждат за операторите, установени в друга европейска държава, допълнителна административна и финансова тежест като изпращането на декларация, съдържаща релевантна информация за приходите им, чието неизпълнение води до налагане на имуществени санкции?
6) Изисква ли член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2000/31 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на [доставчиците на онлайн услуги] се предвижда задължение за изпращане на справка, съдържаща релевантна информация за приходите им, чието неизпълнение води до налагане на имуществени санкции
При утвърдителен отговор, допуска ли Директивата частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.