всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-125/88: Nijman, Заключение от 13 юни 1989 г.

1. Изисква ли правото на Общността, с оглед на обхвата на Директива 79/117/ЕИО, понятието за продукти за растителна защита, определено в член 2 от нея, да се използва по отношение на продукти, които не съдържат вещества, изброени в приложението към директивата?
2. Противоречат ли членове 30 и 36 от Договора или други разпоредби на правото на Общността на национално законодателство, което забранява и предвижда наказателни санкции за продажбата, складирането или използването на продукт за растителна защита, който не е разрешен съгласно това законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-103/88: Fratelli Costanzo/Comune di Milano, Заключение от 25 април 1989 г.

a) До каква степен законодателното съдържание на член 29, параграф 5 от Директива 71/305 трябва да бъде въведено в националната разпоредба, която я прилага
b) Може ли национална мярка, приета за прилагане на директива, впоследствие да бъде изменяна от законодателя на съответната държава членка и каква форма трябва да имат тези изменения
c) Какво е съдържанието и обхватът на понятието „очевидно необичайно ниска оферта“ по смисъла на член 29, параграф 5 от Директива 71/305 и трябва ли националното законодателство да възпроизведе точно тази формулировка
d) В случай че националните разпоредби за прилагане са несъвместими с директивата, имат ли административните органи право – и, след като съдържанието и обхватът на мерките са изяснени в съдебно производство, задължение – да не прилагат националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-380/87: Enichem Base и др./Comune di Cinisello Balsamo, Заключение от 16 март 1989 г.

1) Дават ли посочените директиви на индивидуалните граждани на ЕИО право по силата на правото на Общността, което националните съдилища трябва да защитават дори срещу държавите членки (и което държавите членки следователно не могат да ограничават), да продават или използват продуктите, обхванати от тези директиви, тъй като директивите предвиждат спазването на определени правила относно обезвреждането на въпросните продукти, а не забрана за тяхната продажба или използване?
2) (a) Следва ли от посочените директиви на Общността или от правото на Общността като цяло, че всеки проект на регламент или законодателна мярка (относно продажбата или използването на въпросните продукти), която може да доведе до технически затруднения при тяхното обезвреждане или до прекомерни разходи за обезвреждане, трябва да бъде съобщен на Комисията преди приемането му?
(b) Обвързва ли това задължение държавата и общините, така че те нямат правомощия да приемат разпоредби относно продажбата или използването на продукти, различни от включените в изчерпателния списък на вещества, считани за вредни по Директива 76/403, освен ако на равнище Общност не е установено, че мярката не създава неравни условия на конкуренция?
3) (a) Дава ли първият съображение в преамбюла на трите директиви, посочени в първия въпрос, по-специално където се посочва, че всяко различие между разпоредбите относно обезвреждането на въпросните продукти, приложими или подготвяни в различните държави членки, може да създаде неравни условия на конкуренция и по този начин да засегне пряко функционирането на общия пазар, и трите директиви като цяло, право (diritto soggettivo comunitario) на гражданите на ЕИО и съответно задължение на всички държави членки, съгласно което всеки проект на регламент относно използването на въпросните продукти, който може да доведе до технически затруднения при тяхното обезвреждане или прекомерни разходи за обезвреждане, трябва да бъде съобщен на Комисията преди приемането му?
(b) Разпростира ли се това право (относно задължението да се съобщава всеки проект на регламент на Комисията преди приемането му, както е посочено в част (a)), ако съществува, и върху общи мерки, издадени от общините, които по този начин са ограничени в териториалното си приложение?
4) Изисква ли правото на Общността администрацията да изплати обезщетение за нарушение на права, защитени от правото на Общността, дори когато националното право не предвижда такова обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-138/88: Flourez/Съвет, Определение от 7 декември 1988 г.

Може ли производителите на говеждо и телешко месо да бъдат считани за индивидуално засегнати лица по смисъла на втория параграф на член 173 от Договора във връзка с директива, която се прилага по общ и абстрактен начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-34/88: Cevap и др./Съвет, Определение от 12 октомври 1988 г.

Отговаря ли жалбоподателят на изискванията за индивидуална и пряка засегнатост по смисъла на втория параграф на член 173 от Договора за ЕИО при оспорване на акт с общо приложение, адресиран до държавите членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-228/87: X, Съдебно решение от 22 септември 1988 г.

Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 80/778/ЕИО да се тълкува в смисъл, че разрешението за превишаване на максимално допустимите концентрации, предвидени в приложение I към тази директива, може да бъде предоставено при условията и обстоятелствата, при които са били приети съответните заповеди на Министерството на здравеопазването и Регионалната власт на Пиемонт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-45/87: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 22 септември 1988 г.

Приложимо ли е Директива 71/305/ЕИО към обществена поръчка, възложена от служба за разпределение на вода, когато държавата членка е поискала публикуване на обявление по реда на директивата?
Съвместимо ли е с член 30 от Договора за ЕИО включването в документацията за обществена поръчка на изискване използваните материали да отговарят на национален технически стандарт, без да се допуска еквивалентност с други стандарти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-31/87: Beentjes/Нидерландска държава, Съдебно решение от 20 септември 1988 г.

1) Следва ли орган с характеристиките на „местен комитет“, предвиден в Ruilverkavelingswet 1954 и описан в параграф 5.3 от решението на националния съд, да се счита за „държавата“ или „регионален или местен орган“ по смисъла на Директива 71/305/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 година?
2) Позволява ли Директива 71/305/ЕИО изключването на оферент от процедурата за възлагане на обществена поръчка въз основа на съображения като посочените в параграф 6.2 от решението на националния съд, ако в самата покана не са определени качествени критерии в това отношение (а се прави само препратка към общи условия, съдържащи обща клауза като тази, на която се позовава държавата в настоящия случай)?
3) Могат ли страни като Beentjes в гражданско производство като настоящото да се позовават на разпоредбите на Директива 71/305/ЕИО, които определят случаите и условията, при които оферент може да бъде изключен от процедурата за възлагане на обществена поръчка на качествени основания, дори ако при транспонирането на тези разпоредби на директивата в националното законодателство възлагащият орган разполага с по-широки правомощия да откаже възлагане на поръчка, отколкото са позволени по директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form