Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2005 г.
Следва ли делата да бъдат заличени от регистъра поради оттегляне на исканията за преюдициално запитване?
Кой е компетентен да се произнесе по разноските при прекратяване на производството пред Съда вследствие на оттегляне на исканията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2005 г.
Правилата относно прекратяване на производството при оттегляне на преюдициално запитване от национален съд.
Разпределение на съдебните разноски при прекратяване на производството.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Допуснато ли е нарушение на задължението за транспониране на член 3, параграф 1 от Директива 98/44/ЕО, като не е предвидена възможност за патентоване на изобретения, свързани с биологичен материал?
Спазено ли е изискването на член 5, параграф 2 от Директива 98/44/ЕО за патентоспособност на елементи, изолирани от човешкото тяло или произведени чрез технически процес?
Съответства ли националното законодателство на изискванията на член 6, параграф 2 от Директива 98/44/ЕО относно изричното изключване от патентоспособност на определени процеси и употреби, като клониране на човешки същества и използване на човешки ембриони за промишлени или търговски цели?
Предвижда ли националното законодателство необходимия обхват на закрила по членове 8–11 от Директива 98/44/ЕО за патенти, отнасящи се до биотехнологични изобретения?
Осигурява ли националното законодателство изпълнение на изискванията на член 12 от Директива 98/44/ЕО относно предоставянето на задължителни лицензи при взаимозависимост между патент за биотехнологично изобретение и права върху растителни сортове?
Изпълнила ли е Италианската република изцяло задължението за транспониране на всички разпоредби на Директива 98/44/ЕО в националното си законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
1. При тълкуване на член 2, параграф 2, буква в) от Директива 93/38/ЕИО, що се отнася до транспорта, и за разлика от другите ситуации, обхванати от член 2, параграф 2 от директивата, следва ли да се счита, че само експлоатацията на мрежи представлява секторна дейност?
2. Какви дейности са обхванати от израза „експлоатация на мрежи, предоставящи услуга на обществеността в областта на железопътния транспорт“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква в) от Директива 93/38/ЕИО
До каква степен, по-специално, мерките в областта на инфраструктурата са включени в това понятие
И до каква степен такива мерки следва да се класифицират под израза „предоставяне на мрежи“?
3. Доколкото в областта на транспорта (по железопътен път) единствено експлоатацията на мрежи попада в обхвата на Директива 93/38/ЕИО (ако отговорът на първия въпрос е „да“): длъжен ли е органът за преглед да се въздържи от прилагането на разпоредба от националното право, съгласно която, в противоречие с текста на Директива 93/38/ЕИО, „предоставянето на мрежи, предоставящи услуга на обществеността в областта на железопътния транспорт“ също представлява секторна дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Съвместима ли е националната правна уредба, която налага на операторите в сектора на далекосъобщенията задължение за принос към научноизследователска и развойна дейност, с изискванията на член 3, параграф 2 и член 8, параграф 1 от Директива 97/13/ЕО, тълкувани във връзка с нейната анекса?
Може ли задължението за принос към научноизследователска и развойна дейност да бъде оправдано като изискване, свързано с качеството, наличността и постоянството на услугата или мрежата по смисъла на точка 4.8 от анекса към Директива 97/13/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Следва ли член 2, параграф 2, буква в) от Директива 93/38/ЕИО да се тълкува в смисъл, че по отношение на транспортните услуги, за разлика от другите случаи по член 2, параграф 2 от директивата, „само“ експлоатацията на мрежи следва да се счита за дейност в сектора?
Кои дейности обхваща понятието „експлоатация на мрежи, предоставящи услуги на обществеността в сектора на железопътния транспорт“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква в) от Директива 93/38/ЕИО
В каква степен по-специално могат да бъдат обхванати инфраструктурни проекти
В каква степен тези проекти са обхванати от понятието „предоставяне на мрежи“?
Ако в сектора на транспорта (железопътен) Директива 93/38/ЕИО се прилага само за експлоатацията на мрежи (и следователно при положителен отговор на първия въпрос): длъжен ли е органът, натоварен с провеждането на контролното производство, да не прилага национална разпоредба, съгласно която в противоречие с текста на Директива 93/38/ЕИО „предоставянето на мрежи, предоставящи услуги на обществеността в сектора на железопътния транспорт“ също се счита за дейност в сектора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2005 г.
При какви условия следва ответната държава да бъде осъдена да понесе съдебните разноски при оттегляне на жалбата на Европейската комисия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
1. Явява ли се методът на приемане на даден продукт съществен за неговата класификация като лекарствен продукт или като хранителна добавка?
2. Представлява ли Регламент (ЕО) № 178/2002 допълнителен набор от правила по отношение на Директива 2002/46/ЕО, като прилагането му е изключено, доколкото съществува специфична разпоредба на Общността, каквато е тази директива, за определени категории хранителни продукти?
3. Прилага ли се само специфичното законодателство на Общността относно лекарствените продукти към продукт, който също така отговаря на условията за класификация като хранителен продукт?
4. Как следва да се определя понятието „фармакологични свойства“ при класифицирането на продукт като лекарствен продукт и представлява ли рискът за здравето самостоятелен фактор, който трябва да бъде взет предвид от компетентните национални органи при тази класификация?
5. Може ли продукт, който представлява лекарствен продукт по смисъла на Директива 2001/83, да бъде внесен в друга държава членка само след получаване на разрешение за пускане на пазара, издадено в съответствие с разпоредбите на тази директива, дори когато е законно пуснат на пазара като хранителен продукт в друга държава членка?
6. Има ли значение понятието „горна безопасна граница“ по член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2002/46 за разграничаването между лекарствени продукти и хранителни продукти?
7. Може ли при оценка от държава членка на рисковете, които хранителни продукти или хранителни добавки могат да представляват за човешкото здраве, да се вземе предвид критерият за наличие на хранителна необходимост в населението на държавата членка и достатъчно ли е отсъствието на такава необходимост само по себе си, за да се оправдае пълна забрана за пускане на пазара на хранителни продукти или хранителни добавки, които са законно произведени или пуснати на пазара в друга държава членка?
8. Съвместимо ли е с правото на Общността обстоятелството, че дискреционните правомощия на националните органи при установяване на липса на хранителна необходимост подлежат само на ограничен съдебен контрол?
9. Как следва да се тълкува член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 258/97, а именно кога се счита, че дадена храна или хранителна съставка не е била използвана за човешка консумация в значителна степен в Общността и коя е референтната дата за определяне на степента на човешка консумация?
10. Може ли национален съд да отправя въпроси относно класификацията на продукти до Европейския орган за безопасност на храните и каква е обвързващата сила на становищата на този орган спрямо националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
Съществува ли вероятност от объркване от страна на обществеността по смисъла на член 5, буква б) от Директивата, когато сложен словен или словно/фигурен знак включва фирмено наименование, следвано от по-ранна марка, която се състои от една дума с „обикновена отличителност“ и която, макар и да не оформя или моделира цялостното впечатление, създавано от сложния знак, има самостоятелна отличителна роля в него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.