Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Съвместими ли са разпоредбите на френското законодателство, които позволяват на възлагащите органи да намалят минималния срок между уведомяването на кандидатите и подписването на договора при спешни случаи, с изискванията за ефективна съдебна защита по директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО?
Съвместима ли е разпоредбата на френския Граждански процесуален кодекс, която предвижда десетдневен срок за отговор на възлагащия орган на покана за изпълнение, през който не може да се подаде преюдициална жалба и който не спира срока между уведомяването за решението за възлагане и подписването на договора, с изискванията за ефективна съдебна защита по директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли условието за „финансиране от държавата“, съдържащо се в член 1, параграф 9, втора алинея, буква в), първа хипотеза от директивата [2004/18], да се тълкува в смисъл, че държавата налага задължение за здравно осигуряване, както и задължение за плащане на вноски — чийто размер е в зависимост от дохода — на съответната здравноосигурителна каса, като последната определя размера на вноската, но здравноосигурителните каси са взаимно свързани чрез система за солидарно финансиране, която е по-подробно изложена в мотивите, и изпълнението на задълженията на всяка здравноосигурителна каса е гарантирано?
Трябва ли условието, съдържащо се в член 1, параграф 9, втора алинея, буква в), втора хипотеза от директивата [2004/18], според което организацията „е обект на управленски контрол от последните“, да се тълкува в смисъл, че наличието на държавен надзор върху настоящи или бъдещи дейности — към който се прибавят евентуално други възможности за намеса на държавата, изложени в мотивите — е достатъчно, за да бъде изпълнено това условие?
В случай че на първия въпрос — буква a) или буква б) — следва да се даде положителен отговор, трябва ли член 1, параграф 2, букви в) и г) от директивата [2004/18] да се тълкуват в смисъл, че предоставянето на стоки, които са произведени и индивидуално приспособени по отношение на тяхната форма в зависимост от изискванията на всеки клиент и за използването на които всеки клиент следва да бъде лично консултиран, трябва да се разглежда като „обществени поръчки за доставки“ или като „обществени поръчки за услуги“
Следва ли в това отношение да се взема предвид само стойността на различните престации?
В случай че посоченото във втория въпрос предоставяне трябва или би могло да се разглежда като „предоставяне на услуги“, следва ли член 1, параграф 4 от директивата [2004/18] — за разлика от рамково споразумение по смисъла на член 1, параграф 5 от [тази] директива — да се тълкува в смисъл, че може да се разглежда и като „концесия за услуги“ възлагане на поръчка, при което:
— решението относно това дали и в какви случаи на изпълнителя се възлагат специфични поръчки се взема не от възложителя, а от трети лица,
— заплащането на изпълнителя се извършва от възложителя, тъй като по закон само последният е длъжен да предоставя възнаграждение и е задължен спрямо третите лица за изпълнението на услуги, и
— изпълнителят не е длъжен да предостави или предложи каквато и да е престация преди третото лице да се обърне към него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Изпълнило ли е Кралство Швеция задължението си да транспонира в националното си право в определения срок разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО относно предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Попада ли договорът за сътрудничество между местни органи за обезвреждане на отпадъци в приложното поле на директивите относно обществените поръчки и изисква ли провеждане на официална процедура за възлагане?
Може ли договорът между местните органи да се изключи от приложното поле на директивите за обществени поръчки въз основа на изключението „in house“?
Може ли да се приложи изключението по член 11, параграф 3, буква б) от Директива 92/50, когато по технически причини само определен изпълнител може да извърши услугата?
Може ли член 86, параграф 2 ЕО да оправдае неприлагането на директивите за обществени поръчки в случай на възлагане на услуги по обезвреждане на отпадъци между публични органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, ограничаваща приспадането на разпределени дивиденти до размера на положителното салдо на печалбата за съответния данъчен период, с член 4, параграф 1, първо тире от Директива 90/435/ЕИО?
Налага ли член 4, параграф 1 от Директива 90/435 на държавите членки задължение да позволяват изцяло приспадане на разпределената печалба и прехвърляне на произтичащите от това загуби към следващи данъчни години?
Позволява ли член 43 ЕО национално законодателство, което третира по различен начин разпределените печалби в зависимост от това дали са получени от дъщерно дружество или от постоянен обект в друга държава членка, и при какви условия е допустимо това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
Недопустимост на иска поради преустановяване на твърдяното нарушение преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище
Липса на нарушение на правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки, тъй като сключеният договор не представлява обществена поръчка за строителство по смисъла на Директива 93/37/ЕИО и/или не е сключен от възлагащ орган по смисъла на същата директива
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Съвместима ли е националната уредба, ограничаваща приспадането на дивиденти до размера на облагаемата печалба, с член 4, параграф 1 от Директива 90/435 и възможността за прехвърляне на загуби?
Дължи ли държавата членка да допуска пълно приспадане на дивиденти и неограничено прехвърляне на загуби по смисъла на Директива 90/435?
Може ли държавата членка да прилага същия режим за вътрешни и трансгранични ситуации и съвместимо ли е това с правото на ЕС, включително при нерегламентирана дискриминация по член 43 или 56 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Следва ли Директива 94/25/ЕО или съответно членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в рамките на спора по главното производство, която забранява използването на плавателни съдове за индивидуално ползване извън определените плавателни пътища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допустимо ли е възлагането на обществена поръчка без предварително обявяване на конкурентно възлагане при обстоятелствата по член 20, параграф 2, букви а) и г) от Директива 93/38/ЕИО?
Спазено ли е задължението за своевременно съобщаване на мотивите за отхвърляне на оферта по член 41, параграф 4 от Директива 93/38/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Може ли член 6, параграф 1 от Директива [93/13], според който държавите членки предвиждат неравноправните клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя при условията на тяхното национално право, да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че потребителят не е обвързан от неравноправна клауза, включена от продавача или доставчика, не произтича по право от закона, а предполага потребителят успешно да оспори посочената неравноправна клауза чрез подаване на съответно искане?
Предоставената от Директива [93/13] защита на потребителите изисква ли от националния съд да се произнася служебно, дори при липса на искане в този смисъл, тоест без да е направено позоваване на неравноправния характер на клаузата — и независимо дали производството е исково или охранително — относно неравноправния характер на договорна клауза, по която трябва да се произнесе, и така да разглежда служебно, в рамките на проверката на собствената си териториална компетентност, включената от продавача или доставчика клауза?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, кои са обстоятелствата, които националният съд трябва да вземе предвид и да прецени в рамките на посоченото разглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.