Сближаване на законодателствата

Дали понятието „справедливо обезщетение“, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО, предполага хармонизация, независимо от признатата на държавите членки възможност да избират схемите за възнаграждение, които считат за подходящи за ефективното упражняване на правото на „справедливо обезщетение“ на притежателите на права върху интелектуална собственост, засегнати от установяването на изключението за копиране за лично ползване от правото на възпроизвеждане?
Дали, независимо от това каква е схемата, използвана от всяка държава членка за определяне на справедливото обезщетение, тя трябва да поддържа справедливия баланс между засегнатите лица, които са, от една страна, притежателите на права върху интелектуална собственост, засегнати от изключението за копиране за лично ползване, които имат право да получат посоченото обезщетение, и от друга страна — тези, които дължат плащането му пряко или непряко, и дали този баланс се определя от обосновката на справедливото обезщетение, която е да се поправят вредите, произтичащи от изключението за копиране за лично ползване?
Дали в случаите, когато държавата членка избира схема за събиране на такса или вноска върху оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане, тази такса (справедливото обезщетение за копиране за лично ползване) задължително трябва да е свързана — в съответствие с целта, преследвана с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО, и с контекста на тази норма — с предполагаемото използване на оборудването и носителите за възпроизвеждане, ползващо се от изключението за копиране за лично ползване, така че събирането на таксата би било обосновано, когато може да се предположи, че оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане ще бъдат предназначени за копиране за лично ползване, и няма да бъде обосновано в противен случай?
Дали, в случай че държава членка избере схема на „такса“ за копиране за лично ползване, прилагането на посочената „такса“ без разграничение по отношение на предприятия и лица, упражняващи свободна професия, за които е ясно, че придобиват апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане за цели, различни от копирането за лично ползване, съответства на понятието „справедливо обезщетение"?
Дали възприетата от испанската държава схема за прилагане на таксата за копиране за лично ползване без разграничение по отношение на всяко оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане противоречи на Директива 2001/29/ЕО, доколкото би престанало да съществува надлежно съответствие между справедливото обезщетение и обосноваващото го ограничение на правото [на възпроизвеждане] за копиране за лично ползване, тъй като схемата се прилага до голяма степен по отношение на различни случаи, в които не съществува ограничение на права, обосноваващо парично обезщетение?