всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Трябва ли член 3 от Директива 85/337 […], изменена с Директива 97/11 […] и с Директива 2003/35 […], да се тълкува в смисъл, че:
1) понятието „материални ценности“ се отнася само до същността на тези ценности или [обхваща] и тяхната стойност;
2) оценката на въздействието върху околната среда има за цел и защитата на частноправния субект срещу настъпването на имуществени вреди вследствие на обезценяването на неговия недвижим имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, за да гарантира пълната ефективност на крайното си решение?
Какво е съдържанието на понятието „неравноправна клауза“ по смисъла на член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 93/13/ЕИО и приложението към нея, по-специално по отношение на клаузи относно предсрочната изискуемост при дългосрочни договори, определянето на лихвите за забава и определянето на размера на задължението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Възникват ли основания разходите по делото да бъдат възложени на ответника, когато именно неговото поведение е довело до оттеглянето на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Може ли от факта, че отпадък е бил класифициран като опасен отпадък, да се направи непосредствено извод, че употребата на [такова] вещество или на [такова] изделие води до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве по смисъла на член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2008/98/ЕО
Може ли също така опасен отпадък да изгуби качеството си на отпадък, ако са спазени условията по член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО?
Следва ли при тълкуването на понятието „отпадък“, по-специално при преценката на задължението за обезвреждане на веществото или изделието, да се отдаде значение на факта, че съгласно посоченото в член 67 от Регламента REACH приложение ХVII повторната употреба на изделието, което е обект на преценката, е разрешена при определени условия
Ако това е така, какво значение следва да се отдаде на този факт?
Хармонизирани ли са с член 67 от Регламента REACH изискванията за производството, пускането на пазара и употребата по смисъла на член 128, параграф 2 от същия регламент, така че употребата на посочените в приложение ХVII препарати и изделия да не може да бъде възпрепятствана въз основа на националните разпоредби за опазване на околната среда, ако ограниченията, [предвидени в тези разпоредби,] не са публикувани в списъка, съставен от Комисията съгласно член 67, параграф 3 от Регламента REACH?
Следва ли съдържащото се в [приложение XVII, точка 19, параграф 4, буква б)] от Регламента REACH изброяване на употребите на обработената с разтвор на ССА дървесина да се тълкува в смисъл, че в него са посочени всички възможни употреби без изключение?
Може ли разглежданата в настоящия случай употреба като подпорна конструкция да бъде приравнена към употребите, изброени в посочения списък във въпрос 4, така че тази употреба да може да бъде разрешена въз основа на [приложение XVII, точка 19, параграф 4, буква б)] от Регламента REACH, доколкото са спазени останалите необходими условия?
Какви обстоятелства следва да се вземат предвид при преценката дали съществува риск от многократен контакт с кожата по смисъла на [приложение XVII, точка 19, параграф 4, буква г)] от Регламента REACH?
Съдържащото се в посочената във въпрос 6 разпоредба понятие „възможен“ означава ли, че многократният контакт с кожата трябва да бъде възможен теоретично, или пък че той поне в известна степен трябва да бъде вероятен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

1) Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО, когато:
a) притежателите на права по смисъла на член 2 от Директива 2001/29 имат право на справедливо възнаграждение, което може да се предяви единствено чрез организация за колективно управление на права по отношение на лицата, пуснали за първи път в обращение възмездно и с търговска цел на националния пазар информационни носители, предназначени за възпроизвеждане на произведенията на притежателите на права,
б) това право не зависи от обстоятелството дали пускането на информационните носители в обращение се извършва чрез доставката им на други търговци, на физически или на юридически лица за използването им с търговска цел или на физически лица за лично ползване,
в) като обаче лицето, което въз основа на съгласие на притежателя на съответното право ползва информационния носител за възпроизвеждане или го реекспортира преди продажбата му на крайния потребител, има право на възстановяване на платеното възнаграждение от организацията за колективно управление на права?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
2.1
Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато посоченото в първия въпрос по буква a) право съществува само при пускане в обращение на информационните носители чрез доставката им на физически лица, които ги използват за възпроизвеждане за лични цели?
2.2
При утвърдителен отговор на първата част на втория въпрос по точка 2.1:
Следва ли до доказване на противното да се приема, че пуснатите в обращение чрез доставката им на физически лица информационни носители се използват за възпроизвеждане за лични цели?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на първата част на втория въпрос по точка 2.1:
От член 5 на Директива 2001/29 или от друга разпоредба от правото на Съюза следва ли, че правото на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено чрез организация за колективно управление на права, не съществува, ако организацията за колективно управление на права е задължена по закон да не изплаща половината от постъпленията от получените обезщетения на притежателите на права, а следва да предоставя тези средства на социални или културни институции?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на първата част на втория въпрос по точка 2.1:
Допуска ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 или друга разпоредба от правото на Съюза съществуването на право на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено от организация за колективно управление на права, ако в друга държава членка — макар и най-вероятно в противоречие с правото на Съюза — вече е изплатено справедливо възнаграждение за пускането в обращение на информационните носители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща препредаване на включени в наземно телевизионно излъчване произведения, което е извършвано от организация, различна от първоначалния оператор, посредством интернет връзка на разположение на абонатите на тази организация, които могат да приемат това препредаване, като се свържат с нейния сървър, въпреки че тези абонати се намират в зоната на приемане на посоченото наземно телевизионно излъчване и могат на законно основание да приемат сигнала му на телевизионен приемник?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че препредаване като разглежданото в главното производство е финансирано с реклама и по този начин има доходоносен характер?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че препредаване като разглежданото в главното производство е извършвано от организация, която се намира в пряка конкуренция с първоначалния оператор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Приложима ли е Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики към национална разпоредба, която предвижда обща забрана за продажба на стоки на загуба с оглед защита на потребителите?
Може ли държава членка да въведе по-строга забрана от предвиденото в директивата, като общо забрани продажбата на стоки на загуба, независимо от индивидуалните обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

Трябва ли член 47 параграф 2 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска, по принцип, правна уредба на държава членка като съдържащата се в член 49, параграф 6 от италианския законодателен декрет № 163/2006, която установява, освен в особени случаи, забрана да се използват ресурсите на повече от едно помощно предприятие, като предвижда, че за строителните работи кандидатът или участникът може да използва ресурсите само на едно помощно предприятие за всяка отделна категория квалификации. В обявлението за обществената поръчка може да се допусне използване на ресурсите на повече помощни предприятия, поради значимостта на обществената поръчка или с оглед на особеностите на престациите […]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

Ако потребител, чиято стока не е приведена в съответствие — защото въпреки многократни искания ремонтът не е извършен успешно — поиска по съдебен ред единствено разваляне на договора и такова разваляне не е възможно, поради това че несъответствието е незначително, може ли съдът служебно да постанови в полза на потребителя подходящо намаление на цената?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

1) Съответстват ли на предвиденото в член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО действията на национален съд, който при установяването на неравноправна договорна клауза и при положение че страните не са направили искане в този смисъл, ги уведомява, че счита за нищожно четвъртото изречение от клауза 29 от общите условия на сключения между страните в производството договор за заем
Нищожността се основава на нарушение на законовите разпоредби, и по-конкретно на член 1, параграф 1, буква c) и член 2, буква j) от Правителствен декрет № 18/1999?
2) Във връзка с първия въпрос може ли съдът да изисква от страните в производството да направят изявление относно споменатата договорна клауза, така че да се изведат правните последици от евентуално неравноправния характер на клаузата и да се постигнат предвидените в член 6, параграф 1 от Директивата цели?
3) При гореспоменатите обстоятелства допустимо ли е при разглеждането на неравноправната договорна клауза съдът да разгледа всяка договорна клауза, или може да разгледа само тези клаузи, на които сключилата договор с потребителя страна основава жалбата си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form