Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-28/15: Koninklijke KPN и др., Съдебно решение от 15 септември 2016 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1 от [Рамковата директива] във връзка с членове 8 и 13 от Директивата за достъпа да се тълкува в смисъл, че когато разглеждат спор относно законосъобразността на наложена от [НРО] разходоориентирана цена на пазара на едро за терминиране на повиквания, националните съдилища могат да се произнесат в различен смисъл от този, който би съответствал на Препоръка [2009/396], в която [моделът „BULRIC strict“] е препоръчан като подходяща ценова мярка на пазарите на терминиране на повиквания, ако смятат, че това е необходимо с оглед на фактическите обстоятелства по отнесения до тях случай и/или с оглед на съображения, произтичащи от националното, съответно наднационалното право?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, доколко в такъв случай при преценката на разходоориентираната ценова мярка националните съдилища могат:
а) в светлината на член 8, параграф 3 от [Рамковата директива] да оценяват довода на НРО, че се насърчава развитието на вътрешния пазар, в зависимост от мащаба на действителното въздействие върху функционирането на вътрешния пазар?
б) в светлината на целите на политиката и на регулаторните принципи, закрепени в член 8 от [Рамковата директива] и в член 13 от Директивата за достъпа, да проверяват дали ценовата мярка е:
i) съразмерна;
ii) подходяща;
iii) пропорционална и обоснована?
в) да изискват от НРО да докаже в достатъчна степен:
i) че действително се осъществява посочената в член 8, параграф 2 от [Рамковата директива] политическа цел НРО да насърчават конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги и че ползвателите действително извличат максимална полза, що се отнася до избора, цената и качеството;
ii) че действително се осъществява посочената в член 8, параграф 3 от [Рамковата директива] политическа цел да се допринася за развитието на вътрешния пазар;
iii) че действително се осъществява посочената в член 8, параграф 4 от [Рамковата директива] политическа цел да се насърчават интересите на гражданите на Европейския съюз?
г) в светлината на член 16, параграф 3 от [Рамковата директива] и на член 8, параграфи 2 и 4 от Директивата за достъпа при проверката дали ценовата мярка е подходяща да вземат предвид обстоятелството, че мярката действа на пазар, на който регулираните предприятия притежават значителна пазарна сила, но в избраната форма [модела „BULRIC strict“] обслужва една от целите на [Рамковата директива], а именно насърчаването на интересите на крайните потребители, на друг пазар, който не попада в обхвата на регулиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/15: GS Media, Съдебно решение от 8 септември 2016 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че поставянето на уебсайт на хипервръзка към произведения, обект на закрила, които са свободно достъпни на друг уебсайт без разрешение от носителя на авторското право, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба и при какви обстоятелства, включително дали е от значение знанието на лицето, поставило връзката, относно липсата на разрешение, целта за получаване на печалба, както и улесняването на достъпа до произведението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/15: Vanderborght, Заключение от 8 септември 2016 г.
1) Трябва ли Директивата за нелоялни търговски практики да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява абсолютно на всички лица да рекламират в каквато и да било форма грижи за устната кухина или дентални услуги, както е предвидено в член 1 от Закона от 1958 г.
2) Следва ли забраната за рекламиране на грижи за устната кухина и на дентални услуги да се разглежда като „разпоредба относно здравеопазването и безопасността на продуктите“ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директивата за нелоялни търговски практики
3) Трябва ли Директивата за нелоялни търговски практики да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 8d от Кралския указ от 1934 г., в който са описани подробно изискванията за дискретност, на които трябва да отговаря предназначена за обществеността табела пред кабинет по дентална медицина
4) Трябва ли Директивата за електронната търговия да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява абсолютно на всички лица да рекламират в каквато и да било форма грижи за устната кухина или дентални услуги, както и търговска реклама в електронна форма (уебсайт), както е предвидено в член 1 от Закона от 1958 г.
5) Как следва да се тълкува понятието „услуги на информационното общество“, дефинирано в член 2, буква а) от Директивата за електронната търговия във връзка с член 1, параграф 2 от Директива 98/34/ЕО
6) Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага пълна забрана на рекламирането на дентални услуги с цел закрила на общественото здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/15: Chavez-Vilchez и др., Заключение от 8 септември 2016 г.
1) Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже право на пребиваване на територията ѝ на гражданин на трета държава, полагащ ежедневно и действително грижи за малолетното или непълнолетното си дете, което е гражданин на същата държава членка
2) От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че този родител не поема сам законната, финансовата и/или емоционалната грижа, както и че не е изключена възможността другият родител, който е гражданин на тази държава членка, фактически да е в състояние да полага грижи за детето
3) Трябва ли в този случай родителят, който е гражданин на трета държава, убедително да докаже, че другият родител не е в състояние да поеме родителските грижи за детето, вследствие на което детето би било принудено да напусне територията на Съюза, ако на родителя, който е гражданин на трета държава, бъде отказано право на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/15: X, Заключение от 7 септември 2016 г.
1) Трябва ли разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която живеещият в Испания гражданин на Съюза, около 60 % от трудовите доходи на когото се облагат с данък в Нидерландия и около 40 % — в Швейцария, не може да приспадне своите отрицателни доходи от собственото си и лично ползвано жилище в Испания от обложените си в Нидерландия трудови доходи, дори ако получава в държавата по пребиваването си [а именно Испания] толкова нисък доход, че гореспоменатите отрицателни доходи да не могат да доведат до намаляване на дължимия от него данък за съответната година в държавата по пребиваване?
2) a)
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли всяка държава членка, в която съответният гражданин на Съюза получава част от своите доходи, да отчита в този случай пълния размер на гореспоменатите отрицателни доходи
Или това задължение важи само за една от съответните държави по заетостта, и ако да, за коя от тях
Или пък всяка от държавите по заетостта (различни от държавата по пребиваване) трябва да позволи приспадането на част от тези отрицателни доходи
В последния случай, как следва да се определи тази подлежаща на приспадане част?
б) Във връзка с това държавата членка, в която фактически се полага трудът, ли е от определящо значение, или държавата членка, която има правомощието да обложи с данък доходите, получени от посочения труд?
3) Различен ли ще е отговорът на двете части от втория въпрос, ако едната от държавите, в които съответният гражданин на Съюза получава доходите си, е [Конфедерация] Швейцария, която не е държава — членка на Европейския съюз, и също така не е част от Европейското икономическо пространство (ЕИП)?
4) Доколко в това отношение е релевантен въпросът дали правната уредба на държавата по пребиваване на данъчнозадълженото лице (в случая Кралство Испания) предвижда възможност за приспадане на лихвата по ипотечен кредит за собственото жилище на това лице, както и възможност за прихващане на произтичащите от това данъчни загуби през съответната година от евентуалните доходи от тази държава през следващи години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-57/15: United Video Properties, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.
Допуска ли използваният в член 14 от Директива 2004/48 израз „разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи“ разпоредбите от белгийското право, които предоставят на съдилищата възможността да вземат предвид установените специфики на делото и предвиждат варираща тарифа от фиксирани по размер възнаграждения за адвокатската помощ?
Допуска ли използваният в член 14 от Директива 2004/48 израз „разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи“ съдебна практика, съгласно която разходите за консултант по техническите въпроси подлежат на възстановяване единствено в случай на вина (в рамките на договорна или на извъндоговорна отговорност)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/15: Argos Supply Trading, Съдебно решение от 21 юли 2016 г.
При преценката дали са изпълнени икономическите условия за ползване на митническия режим на пасивно усъвършенстване, следва ли понятието „общности преработватели“ в член 148, буква в) от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че обхваща общностните производители на суровини или полуготови продукти, идентични на преработените като необщностни стоки в рамките на операцията по усъвършенстване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/15: Orleans и др., Съдебно решение от 21 юли 2016 г.
Могат ли тези териториалноустройствени разпоредби с предвиденото в тях позитивно изграждане на основни екологични зони да се вземат предвид при определянето на възможните значителни въздействия и/или при извършването на оценка на въздействието по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, или тези териториалноустройствени разпоредби могат да се разглеждат само като „компенсаторни мерки“ по смисъла на член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията, ако условията на тази разпоредба са изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/15: Brite Strike Technologies, Съдебно решение от 14 юли 2016 г.
Следва ли член 71 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че не допуска посоченото в член 4.6 от КБИС правило за съдебна компетентност по споровете, свързани с марките, дизайните и моделите на Бенелюкс, да бъде приложено към тези спорове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-97/15: Sprengen/Pakweg Douane, Съдебно решение от 14 юли 2016 г.
Следва ли забележка 5, точка В, последна алинея към глава 84 от КН — като при необходимост се вземат предвид приложения А и Б от анекса към Споразумението за информационните технологии — да се тълкува в смисъл, че устройства като описаните в настоящото съдебно решение screenplays трябва да бъдат класирани в подпозиция 8471 70 50 от КН като „твърди дискови запаметяващи единици“, макар че те имат характеристики и свойства, които им позволяват да възпроизвеждат на телевизионен апарат или на видеомонитор запаметени върху твърдите дискове мултимедийни файлове след конвертирането им в аналогови сигнали?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли позиция 8521 от КН да се тълкува в смисъл, че устройства като screenplays трябва да бъдат класирани в тази позиция дори когато функцията за видеофонично възпроизвеждане не е единствената им функция, но представлява основна тяхна функция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.