Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-352/85: Bond van Adverteerders/Нидерландска държава, Съдебно решение от 26 април 1988 г.
1. Представлява ли предоставяне на услуга или услуги, чиито релевантни елементи не са ограничени в рамките на една държава членка, разпространението от оператори на кабелни мрежи в тази държава членка на радио- и телевизионни програми (с или без реклами), доставени от чужбина чрез кабел, по въздуха или чрез сателит, и разпространявани чрез кабелни мрежи?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, представляват ли национални разпоредби, които подчиняват такова разпространение на програми, доставени от чужбина по националните кабелни мрежи, на ограничения, които не се прилагат или не се прилагат по идентичен начин към подобни програми, доставяни в рамките на съответната държава членка, ограничение на свободата за предоставяне на такива услуги, което е забранено от член 59 от Договора за ЕИО?
3. Има ли значение за отговора на втория въпрос дали програмите, доставени от чужбина по описания по-горе начин, съдържат реклами, насочени по-специално към публиката на съответната държава членка, когато подобни реклами в програми, доставяни в рамките на тази държава членка, могат да бъдат излъчвани само от организация, която има законен монопол върху рекламата, и когато приходите от реклами на тази организация отиват почти изцяло за финансиране на дейността на вътрешните радио- и телевизионни организации и на националната преса?
4. Ако разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги са приложими, представляват ли национални разпоредби като описаните по-горе, които забраняват разпространението на програми, доставени от чужбина и съдържащи реклами, насочени по-специално към публиката на държавата членка, в която се приемат програмите, ограничение, забранено от член 59 от Договора за ЕИО, когато вътрешните радио- и телевизионни организации в тази държава членка нямат право да излъчват реклами, а излъчването на реклами в тази държава членка е запазено за организация със законен монопол върху рекламата, докато приходите от реклами отиват почти изцяло за вътрешните радио- и телевизионни организации и националната преса?
5. Ако разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги са приложими, представляват ли национални разпоредби като описаните по-горе, които предвиждат, че програми със субтитри на езика на държавата членка, в която се приемат програмите, могат да бъдат излъчвани само с разрешение на правителството единствено с цел да се изключат търговски предавания, насочени към публиката на съответната държава членка, ограничение, забранено от член 59 от Договора за ЕИО, ако вътрешните радио- и телевизионни организации подлежат на строги условия за одобрение и нямат право да правят търговски предавания (в каквато и да е форма), и освен това са налице обстоятелствата, посочени във втората част на въпрос 4?
6. Ако разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги се прилагат към национални разпоредби като описаните по-горе, трябва ли тези разпоредби не само да съответстват на забраната за дискриминация, но и да бъдат обосновани с мотиви, свързани с обществения интерес, и пропорционални на целта, която се преследва?
7. Ако отговорът на въпрос 6 е положителен, могат ли цели, свързани с културната политика, насочени към поддържане на плуралистична и нетърговска радио- и телевизионна система и плуралистична и независима преса, да представляват такова оправдание, дори ако разпоредбите се отнасят почти изключително до финансовите изисквания на тези цели?
8. Може ли такова оправдание да се основава на факта, че национални разпоредби като описаните в предходните въпроси са необходими, за да се предотврати конкуренцията на търговски програми, доставени от чужбина, с вътрешните предавания в съответната държава членка и с нови медийни форми, които все още се развиват в тази държава?
9. Могат ли общоприетите принципи на правото на Общността (по-специално принципът на пропорционалност) и основните права, признати от правото на Общността (по-специално свободата на изразяване и свободата да се получава информация), да налагат директно приложими задължения на държавите членки, въз основа на които национални разпоредби като разглежданите тук трябва да бъдат преценявани, независимо дали са приложими писмени разпоредби на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/86: Mol/Inspecteur der Invoerrechten en Accijnzen, Заключение от 21 април 1988 г.
1. Следва ли член 2, параграф 1 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че при доставка на наркотични вещества срещу възнаграждение на територията на държава членка не възниква задължение за облагане с данък върху оборота?
2. Ако на първия въпрос следва да се отговори утвърдително, отнася ли се този отговор за всички видове наркотични вещества, включително доставката на продукти от коноп?
3. Ако и на втория въпрос следва да се отговори утвърдително, може ли фактът, че поради провежданата от компетентните съдебни органи политика на въздържане от наказателно преследване в определени случаи е възможно да се извършват забранени доставки на продукти от коноп, да бъде основание за различен отговор на въпроса дали при доставката на такива продукти възниква задължение за облагане с данък върху оборота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/87: Versele-Laga/Robegra, Съдебно решение от 19 април 1988 г.
Кой селскостопански обменен курс следва да се използва за изчисляване на съвместната отговорност за вноската, която се дължи съгласно член 2 от Регламент (ЕИО) № 2040/86 от лицата, извършващи операциите по преработка, посочени в член 1, параграф 2 от този регламент?
При положение че следва да се използва селскостопанският обменен курс на валутата на държавата, в която са установени лицата, извършващи операциите по преработка, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2040/86, а не селскостопанският обменен курс на държавата, в която са установени производителите на зърнени култури, следва ли член 5 от Регламент № 2040/86 да се тълкува в смисъл, че цялата вноска за съвместна отговорност може да бъде прехвърлена от тези преработватели на техните доставчици?
Дали системата за вноска за съвместна отговорност, за която са установени подробни правила за прилагане в Регламент (ЕИО) № 2040/86, е валидна, ако отговорът на втория въпрос е отрицателен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/87: Scherrens/Maenhout и др., Заключение от 19 април 1988 г.
Как следва да се тълкува член 16, параграф 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела по отношение на наем на земеделско стопанство, чиито сгради (с част от земята) се намират в една договаряща държава (Белгия), а (по-голямата част от) земята — в друга (Нидерландия)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/85: Misset/Съвет, Съдебно решение от 19 април 1988 г.
Спазено ли е правото на изслушване на жалбоподателя по време на дисциплинарното производство пред назначаващия орган съгласно член 87 и приложение IX към Правилника за длъжностните лица?
Достатъчно и непротиворечиво ли е мотивирано решението за налагане на дисциплинарна мярка спрямо жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/86: Intiem/Staatssecretaris van Financiën, Съдебно решение от 8 март 1988 г.
Когато данъчно задължено лице („работодателят“), по споразумение с един от своите служители и друго данъчно задължено лице („доставчикът“), уреди доставчикът да доставя стоки на служителя за сметка на работодателя, с цел служителят да ги използва за целите на стопанската дейност на работодателя, и работодателят получава от доставчика фактури за тези доставки, в които му се начислява данък върху добавената стойност за доставените стоки, следва ли разпоредбите на член 11, параграф 1, буква а) от Втората директива и на член 17, параграф 2, буква а) от Шестата директива да се тълкуват в смисъл, че работодателят може да приспадне начисления му по този начин данък върху добавената стойност от дължимия от него данък, или приспадането на данъка е изключено поради обстоятелството, че стоките не са доставени на работодателя, а на служителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/87: Ubbink Isolatie/Dak- en Wandtechniek, Заключение от 8 март 1988 г.
1) Следва ли, когато действия са извършени от името на частно дружество с ограничена отговорност, което не е валидно учредено, тъй като не изпълнява нито едно от изискванията за валидно учредяване, предвидени в националното право, правилата, установени в Раздел III от Първата директива, да изискват това „дружество“ да се счита за съществуващо, докато неговата нищожност не бъде обявена с решение, постановено в рамките на специално образувано за тази цел производство
2) Ще бъде ли различен отговорът на първия въпрос, ако: (i) няма автентичен учредителен акт или не са спазени правилата за предварителен контрол, или и двете; (ii) съществува организация от лица и активи, която има външния вид на дружество и от чието име са извършени правни действия; (iii) дейности са били извършвани от организация с правна форма, различна от посочените в Първата директива (например дружество по гражданското право) и регистрирана в тази правна форма в търговския регистър, но под наименование, което, с изключение на посочването на правната форма, е идентично с наименованието на дружеството, обхванато от директивата, но все още не е надлежно учредено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.