всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Латвийски

Автентичен език на производството – латвийски

Дело C-164/21: BALTIJAS STARPTAUTISKĀ AKADĒMIJA, Заключение от 28 април 2022 г.

1) Може ли да се окачестви като субект по смисъла на член 2, точка 83 от [ОРГО] организация (учредена съгласно частното право), която има няколко основни дейности, включително научноизследователска дейност, но чиито приходи са главно от предоставянето на образователни услуги срещу заплащане?
2) Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението на финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването по член 2, точка 83 от [ОРГО] основната цел на дейностите му да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания
При утвърдителен отговор какво съотношение на финансирането на стопанските и нестопанските дейности би било подходящо за целите на определянето на основната цел на дейностите на този субект?
3) Оправдано ли е съгласно член 2, точка 83 от [ОРГО] да се изисква получените от основната дейност приходи да се инвестират отново (реинвестират) в основната дейност на съответния субект и необходимо ли е да се преценяват други аспекти, за да се определи правилно основната цел на дейностите на подателя на проектното предложение
За тази преценка има ли значение как се използват получените приходи (реинвестират се в основната дейност или например в случай на частен основател се изплащат като дивиденти на акционерите) включително в хипотезата, в която по-голямата част от приходите са от платени такси за образователни услуги?
4) От съществено значение ли е правният статут на членовете на подателя на съответното проектно предложение, за да се прецени дали този подател отговаря на определението, съдържащо се в член 2, точка 83 от [ОРГО], с други думи, дали става въпрос за дружество, учредено съгласно търговското право, за да извършва стопанска дейност (дейност срещу заплащане) с цел печалба [член 1 от Komerclikums (Търговски закон)], или дали неговите членове или акционери са физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или пък са създадени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
5) За преценката дали дейността на подателя на проектното предложение е стопанска, имат ли съществено значение съотношението на студентите от страната и от държавите — членки на Съюза, спрямо чуждестранните студенти (от трети държави) и обстоятелството, че целта на осъществяваната от подателя основна дейност е да предоставя на студентите конкурентноспособно висше образование и конкурентноспособна квалификация на международния пазар на труда в съответствие със съвременните международни изисквания (член 5 от устава на жалбоподателя)?
1) Трябва ли член 2, точка 83 от [ОРГО] да се тълкува в смисъл, че може да се счита за организация за научни изследвания и разпространение на знания субект (например университети или научноизследователски институти, агенции за технологичен трансфер, иновационни посредници, ориентирани към изследователска дейност физически или виртуални организации за сътрудничество), сред чиито оперативни цели е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания, но чието собствено финансиране се осигурява в голяма степен от приходи от стопански дейности?
2) Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението между финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването, предвидено в член 2, точка 83 от [ОРГО], съгласно което основна цел на субекта трябва да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
3) При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, какъв трябва да бъде процентът на финансиране на стопанските и нестопанските дейности, за да се установи дали основната цел на субекта е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
4) Трябва ли правилото, съдържащо се в член 2, точка 83 от [ОРГО], съгласно което предприятията, които са в състояние да упражняват ключово влияние върху подателя на проектното предложение, в качеството си например на акционери или членове, [не могат да] се ползват с правото на преференциален достъп до постигнатите от него резултати, да се разбира в смисъл, че членовете или акционерите на субекта могат да бъдат физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или лица, учредени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-251/21: Piltenes meži, Съдебно решение от 28 април 2022 г.

Попадат ли в обхвата на член 30, параграф 6 от Регламент № 1305/2013 плащанията за микрорезервати, създадени в горска зона в изпълнение на целите на Директива 2009/147?
Прилагат ли се за предоставянето на компенсация за микрорезервати, създадени в изпълнение на целите на Директива 2009/147, ограниченията по отношение на плащанията за предприятия в затруднено положение, предвидени в Регламент № 702/2014?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-72/21: PRODEX, Съдебно решение от 28 април 2022 г.

Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че подпозиция 441820 от Комбинираната номенклатура може да включва каси за врати и прагове като отделни стоки?
С оглед на правило 2, буква а), първо изречение от общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, може ли подпозиция 441820 от Комбинираната номенклатура да включва и незавършени каси за врати, плочи за врати и прагове, при условие че в това си състояние те притежават основните характеристики на комплектовани и завършени каси за врати и прагове?
Трябва ли спорните в главното производство плочи и профили от дървен материал, които имат форма и декоративна завършеност, доказващи обективно предвидимата им употреба за производство на врати, каси за врати и прагове, но които, преди да се монтира вратата, трябва да се срежат, за да се коригира дължината им, и на които трябва да им се направят места за закрепване и ако е необходимо, да им се издълбаят места за панти и брави, да се класират в подпозиция 441820 или, според характеристиките на конкретните плочи или профили, в позиции 4411 и 4412 от Комбинираната номенклатура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-391/20: Boriss Cilevičs и др., Заключение от 8 март 2022 г.

Представлява ли правна уредба като разглежданата в главното производство ограничение на свободата на установяване, закрепена в член 49 [ДФЕС], или при условията на евентуалност — на свободното предоставяне на услуги, гарантирано в член 56 [ДФЕС], както и на свободата на стопанска инициатива, призната в член 16 от [Хартата]?
Какви съображения трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали подобна правна уредба е обоснована, подходяща и пропорционална във връзка с нейната легитимна цел за защита на официалния език като проява на националната идентичност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-530/20: EUROAPTIEKA, Определение от 2 март 2022 г.

Необходимо ли е възобновяване на устната фаза на производството с оглед на нови релевантни съдебни решения, които могат да окажат влияние върху тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Съюза?
Обосновано ли е делото да бъде преразпределено на голям състав, за да се даде възможност на страните да се изкажат по новите релевантни въпроси, произтичащи от решенията по дела C‑649/18 и C‑190/20?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-175/20: Valsts ieņēmumu dienests (Traitement des données personnelles à des fins fiscales), Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.

1) Трябва ли изискванията, определени в Регламент [2016/679], да се тълкуват в смисъл, че искане за предоставяне на информация, отправено от данъчна администрация, като разглежданото в случая, с което се иска предоставяне на информация, съдържаща значителен обем лични данни, следва да спазва изискванията, определени в Регламент 2016/679 (по-специално в член 5, параграф 1 от него)?
2) Трябва ли изискванията, определени в Регламент [2016/679], да се тълкуват в смисъл, че данъчната администрация може да се отклони от разпоредбата на член 5, параграф 1 от посочения регламент, дори когато действащата в Латвия правна уредба не предоставя такова правомощие на тази администрация?
3) Може ли да се счита, при тълкуване на изискванията, определени в Регламент [2016/679], че е налице легитимна цел, която може да обоснове задължението, наложено чрез искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая, да се предоставят всички искани данни в неограничен обем и неограничен период от време, без да се определи дата на изтичане на срока за изпълнението на искането за предоставяне на информация?
4) Може ли да се счита, при тълкуване на изискванията, определени в Регламент [2016/679], че е налице легитимна цел, която може да обоснове задължението, наложено чрез искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая, да се предоставят всички искани данни, дори когато в искането за предоставяне на информация не се посочва (или се посочва непълно) целта на разкриване на информацията?
5) Може ли да се счита, при тълкуване на изискванията, определени в Регламент [2016/679], че е налице легитимна цел, която може да обоснове задължението, наложено чрез искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая, да се предоставят всички искани данни, дори когато на практика това се отнася до абсолютно всички субекти на данни, публикували обяви в секция „Леки автомобили“ на даден интернет портал?
6) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали данъчна администрация, действаща като администратор, гарантира надлежно, че обработването на данни (включително събирането на информация) е в съответствие с изискванията, определени в Регламент [2016/679]?
7) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая е надлежно обосновано и засяга само отделни случаи?
8) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали обработването на лични данни се извършва в необходимата степен и по начин, който е съвместим с изискванията, определени в Регламент [2016/679]?
9) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали данъчна администрация, действаща като администратор, гарантира съответствието на обработването на данни с изискванията, определени в член 5, параграф 1 от Регламент [2016/679] (отчетност)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-290/20: Latvijas Gāze, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.

Трябва ли член 23 и член 32, параграф 1 от Директива 2009/73 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки следва да приемат правна уредба, съгласно която, от една страна, всеки краен клиент може да избира към какъв вид система — преносна или разпределителна — да се свърже и от друга страна, операторът на системата е длъжен да му разреши да се свърже към съответната система?
Трябва ли член 23 от Директива 2009/73 да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат правна уредба, съгласно която се разрешава свързване към газопреносната система единствено на небитов краен клиент (т.е. единствено на промишлен клиент)?
Трябва ли член 23 от Директива 2009/73, и по-специално понятието „нов […] промишлен клиент“, да се тълкува в смисъл, че този член установява задължение за държавите членки да приемат правна уредба, съгласно която се разрешава свързване към газопреносната система единствено на небитов краен клиент (т.е. единствено на промишлен клиент), който преди това не е бил свързан към разпределителната система?
Трябва ли член 2, [точка] 3 и член 23 от Директива 2009/73 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която преносът на природен газ включва транспортирането на природен газ директно към системата за доставка на природен газ на крайния клиент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-238/20: Sātiņi-S, Съдебно решение от 27 януари 2022 г.

Допуска ли прогласеното в член 17 от Хартата право на справедливо обезщетение при ограничаване на правото на собственост обезщетението, предоставено от дадена държава във връзка със загуби, причинени на аквакултурите в зона по „Натура 2000“ от страна на защитени птици съгласно Директивата за птиците, да бъде значително по-малко от размера на реално понесените загуби?
Представлява ли държавна помощ по смисъла на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС обезщетението, предоставено от дадена държава във връзка със загуби, причинени на аквакултурите в зона по „Натура 2000“ от страна на защитени птици съгласно Директивата за птиците?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, приложим ли е спрямо обезщетение като разглежданото в главното производство таванът от 30000 EUR за помощта de minimis, установен в член 3, параграф 2 от Регламент № 717/2014?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-234/20: Sātiņi-S, Съдебно решение от 27 януари 2022 г.

Трябва ли член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 да се тълкува в смисъл, че торфените терени са напълно изключени от плащанията по програма „Натура 2000“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, включени ли са торфените терени в селскостопанските или в горските райони?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 30 от Регламент № 1305/2013 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изключат напълно торфените терени от плащанията по програма „Натура 2000“ и че съответните национални разпоредби са съвместими с предвидената в Регламент № 1305/2013 компенсационна цел на посочените плащания?
Трябва ли член 30 от Регламент № 1305/2013 да се тълкува в смисъл, че дадена държава членка може да ограничи плащанията на помощта за включени в „Натура 2000“ зони, предвиждайки отпускането на помощта само във връзка с ограничаването на специфичен вид икономическа дейност, например само за горските дейности в горските райони?
Трябва ли член 30, параграф 1 от Регламент № 1305/2013 във връзка с член 17 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изтъквайки плановете си за нова икономическа дейност, дадено лице има право на плащане по програма „Натура 2000“, въпреки че когато е придобило собствеността върху имота, вече е знаело за ограниченията, приложими спрямо него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15678922 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form