Латвийски
Автентичен език на производството – латвийски
Дело C-562/20: Rodl & Partner, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Следва ли член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849, разглеждан във връзка с точка 3, буква б) от приложение III към нея, да се тълкува в смисъл, че: i) изисква автоматично от доставчик на външни счетоводни услуги да предприеме мерки за разширена комплексна проверка на клиента, поради факта че клиентът е неправителствена организация и че нает и упълномощен от клиента служител е гражданин на трета държава с висок риск от корупция, в случая Руската федерация, притежаващ разрешение за пребиваване в Латвия; и ii) изисква автоматично за този клиент да бъде определена по-висока степен на риск?
Следва ли член 18 от Директива 2015/849 във връзка с точка 3, буква б) от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че установява автоматично задължение за предприемане на мерки за разширена комплексна проверка на клиента във всички случаи, в които търговски партньор на клиента, но не и самият клиент е свързан по някакъв начин с трета държава с висока степен на корупция, в случая Руската федерация?
Следва ли член 13, параграф 1, букви в) и г) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че при предприемането на мерки за разширена комплексна проверка на клиента задълженият субект трябва да получи от клиента копие от договора, сключен между клиента и трето лице, и следователно се счита, че проверката на договора на място е недостатъчна?
Следва ли член 14, параграф 5 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че задълженият субект трябва да приложи мерки за разширена комплексна проверка на съществуващите търговски клиенти, включително когато не могат да се установят значителни промени в обстоятелствата на клиента и когато определеният от компетентния орган на държавите членки срок за предприемане на нови мерки за наблюдение не е изтекъл, и дали посоченото задължение е приложимо само във връзка с клиенти, за които е определен висок риск?
Следва ли член 60, параграфи 1 и 2 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че при публикуване на информация за решение за налагане на административна санкция или мярка за нарушение на националните разпоредби за транспониране на посочената директива, компетентният орган е длъжен да гарантира точното съответствие на публикуваната информация с установената в решението информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-542/21: Mikrotīkls, Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че подпозиция 85177011 може да включва антени за рутери, конфигурирани за използване в локални мрежи (LAN) и/или глобални мрежи (WAN)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/21: BALTIJAS STARPTAUTISKĀ AKADĒMIJA, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Може ли да се окачестви като субект по смисъла на член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014 организация (учредена съгласно частното право), която има няколко основни дейности, включително научноизследователска дейност, но чиито приходи са главно от предоставянето на образователни услуги срещу заплащане?
Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението на финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването по член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014 основната цел на дейностите му да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания
При утвърдителен отговор какво съотношение на финансирането на стопанските и нестопанските дейности би било подходящо за целите на определянето на основната цел на дейностите на този субект?
Оправдано ли е съгласно член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014 да се изисква получените от основната дейност приходи да се инвестират отново (реинвестират) в основната дейност на съответния субект и необходимо ли е да се преценяват други аспекти, за да се определи правилно основната цел на дейностите на подателя на проектното предложение
За тази преценка има ли значение как се използват получените приходи (реинвестират се в основната дейност или например в случай на частен основател се изплащат като дивиденти на акционерите) включително в хипотезата, в която по-голямата част от приходите са от платени такси за образователни услуги?
От съществено значение ли е правният статут на членовете на подателя на съответното проектно предложение, за да се прецени дали този подател отговаря на определението, съдържащо се в член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014, с други думи, дали става въпрос за дружество, учредено съгласно търговското право, за да извършва стопанска дейност (дейност срещу заплащане) с цел печалба (член 1 от Търговски закон), или дали неговите членове или акционери са физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или пък са създадени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
Трябва ли член 2, точка 83 от Регламент [№ 651/2014] да се тълкува в смисъл, че може да се счита за организация за научни изследвания и разпространение на знания субект (например университети или научноизследователски институти, агенции за технологичен трансфер, иновационни посредници, ориентирани към изследователска дейност физически или виртуални организации за сътрудничество), сред чиито оперативни цели е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания, но чието собствено финансиране се осигурява в голяма степен от приходи от стопански дейности?
Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението между финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването, предвидено в член 2, точка 83 от Регламент [№ 651/2014], съгласно което основна цел на субекта трябва да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, какъв трябва да бъде процентът на финансиране на стопанските и нестопанските дейности, за да се установи дали основната цел на субекта е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
Трябва ли правилото, съдържащо се в член 2, точка 83 от Регламент [№ 651/2014], съгласно което предприятията, които са в състояние да упражняват ключово влияние върху подателя на проектното предложение, в качеството си например на акционери или членове, [не могат да] се ползват с правото на преференциален достъп до постигнатите от него резултати, да се разбира в смисъл, че членовете или акционерите на субекта могат да бъдат физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или лица, учредени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
Имат ли съществено значение съотношението на студентите от страната и от държавите — членки на Съюза, спрямо чуждестранните студенти (от трети държави) и обстоятелството, че целта на осъществяваната от подателя основна дейност е да предоставя на студентите конкурентоспособно висше образование и конкурентоспособна квалификация на международния пазар на труда в съответствие със съвременните международни изисквания (член 5 от устава на жалбоподателя)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-592/21: ĒDIENS & KM.LV, Определение от 30 септември 2022 г.
Възможно ли е обединение на икономически оператори да се позовава на опита на друг свой член за изпълнение на изискването за опит по член 58, параграф 4 от Директива 2014/24, когато само един член ще изпълнява съответните дейности?
Допустимо ли е възлагащият орган да изисква доказателства за опита само на този член на обединението, който ще изпълнява съответните дейности, дори ако тръжната документация не съдържа изрично такова изискване?
Има ли отношение правилото за солидарна отговорност между съдружниците в събирателно дружество към преценката на професионалния опит на отделните членове на обединението при подбора на кандидати за обществена поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-592/21: ĒDIENS & KM.LV, Определение от 30 септември 2022 г.
Допуска ли се при възлагане на обществена поръчка за услуги на група икономически оператори, изискването за професионален опит да бъде доказано само от този член на групата, на който е възложено изпълнението на съответните дейности?
Пречи ли липсата на конкретни указания в документацията за поръчката относно начина на доказване на професионален опит на прилагането на този подход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/21: PrivatBank и др., Заключение от 29 септември 2022 г.
1. Може ли да се разглеждат като движения на капитали по смисъла на член 63, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз финансовите заеми и кредити, както и операциите с текущи и депозитни сметки във финансови институции (включително банките), посочени в приложение I към Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 година за прилагане на член 67 от Договора [за EО]?
2. Представлява ли мярка на държава членка по смисъла на член 63, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз и като такава нарушава ли закрепения в посочената разпоредба принцип на свободното движение на капитали между държавите членки, ограничение (което не произтича пряко от законодателството на държавата членка), наложено на кредитна институция от компетентния орган на държава членка, с което ѝ се забранява да установява делови взаимоотношения и ѝ се налага задължението да прекрати вече съществуващите такива с лица, които не са граждани на Република Латвия?
3. Обосновано ли е ограничението върху свободното движение на капитали, гарантирано в член 63, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с оглед на целта да се предотврати използването на финансовата система на Съюза за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, посочена в член 1 от [Директива 2015/849]?
4. Подходящо ли е избраното от държавата членка средство — наложено на определена кредитна институция задължение да не установява делови взаимоотношения и да прекрати вече съществуващите такива с лица, които не са граждани на конкретна държава членка (Република Латвия) — за постигането на целта, посочена в член 1 от Директива 2015/849, и следователно представлява ли изключение съгласно член 65, параграф 1, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/20: Boriss Cilevičs и др., Съдебно решение от 7 септември 2022 г.
Представлява ли правна уредба като разглежданата в главното производство ограничение на свободата на установяване, закрепена в член 49 ДФЕС, или при условията на евентуалност — на свободното предоставяне на услуги, гарантирано в член 56 ДФЕС, както и на свободата на стопанска инициатива, призната в член 16 от Хартата?
Какви съображения трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали подобна правна уредба е обоснована, подходяща и пропорционална във връзка с нейната легитимна цел за защита на официалния език като проява на националната идентичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-702/20: DOBELES HES, Заключение от 14 юни 2022 г.
1) Трябва ли да се счита, че наложеното на публичния оператор задължение да изкупува електроенергия на цена, по-висока от пазарната, от производители, които използват възобновяеми енергийни източници за производството на електроенергия, възползвайки се от предвиденото за крайния потребител задължение да плаща пропорционално на потреблението си, съставлява намеса на държавата или чрез ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
2) Следва ли понятието „либерализиране на пазара на електроенергия“ да се тълкува в смисъл, че може да се счита, че либерализирането вече се е осъществило, когато са налице определени елементи на свободна търговия, като например договори, сключени от публичен оператор с доставчици от други държави членки
Може ли да се счита, че либерализирането на пазара на електроенергия започва в момента, когато законодателството предостави на част от потребителите на електроенергия (например на потребителите на електроенергия, свързани към електропреносната мрежа, или на небитовите потребители на електроенергия, свързани към разпределителната мрежа) правото да сменят доставчика на електроенергия
Какво влияние оказва развитието на регулирането на пазара на електроенергия в Латвия — и по-специално положението отпреди 2007 г. — върху преценката на помощта, отпусната на производителите на електроенергия, в светлината на член 107, параграф 1 [ДФЕС] (за целите на отговора на първия въпрос)?
3) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, не съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], дали фактът, че жалбоподателят в момента действа на либерализиран пазар на електроенергия и че изплащането на обезщетение за вреди понастоящем му предоставя предимство спрямо други оператори на съответния пазар, означава, че обезщетението за вредите трябва да се разглежда като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
4) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, е държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], следва ли в контекста на предвидения в посочената разпоредба контрол над държавните помощи да се счита, че претенцията на жалбоподателя да бъде обезщетен за вредите, претърпени поради непълното упражняване на законното му право да получи плащане в по-голям размер за произведената електроенергия, трябва да се приравни на искане за отпускане на нова държавна помощ, или пък такава претенция представлява искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ?
5) Ако на четвъртия преюдициален въпрос се отговори в смисъл, че претенцията на жалбоподателя трябва да се разглежда — в контекста на миналите обстоятелства — като искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ, следва ли от член 107, параграф 1 [ДФЕС], че към днешна дата с оглед на произнасянето относно изплащането на посочената държавна помощ трябва да се анализира настоящото състояние на пазара и да се има предвид действащата правна уредба (включително съществуващите понастоящему ограничения с цел избягване на свръхкомпенсацията)?
6) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че за разлика от водноелектрическите централи вятърните електроцентрали в миналото са получавали помощ в пълен размер?
7) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че само част от водноелектрическите централи, които не са получили помощ в пълен размер, понастоящем ще получат обезщетение?
8) Трябва ли член 3, параграф 2 и член 7, параграф 1 от [Регламент № 1407/2013] да се тълкуват в смисъл, че тъй като размерът на спорната понастоящем помощ не надхвърля прага на помощта de minimis, следва да се счита, че за посочената помощ са приложими критериите, предвидени за помощта de minimis
Трябва ли член 5, параграф 2 от този регламент да се тълкува в смисъл, че предвид условията за избягване на свръхкомпенсацията, предвидени в Решение № SA.43140 на Комисията, в настоящия случай разглеждането на обезщетението за претърпените вреди като помощ de minimis може да доведе до недопустимо кумулиране?
9) Ако в настоящия случай се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 1, букви б) и в) от [Регламент 2015/1589] да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като разглежданите по настоящото дело съответстват на нова държавна помощ, а не на съществуваща държавна помощ?
10) При утвърдителен отговор на деветия преюдициален въпрос и за целите на преценката за това дали положението на жалбоподателя може да се приравни на получаването на помощ, която се счита за съществуваща по смисъла на член 1, буква б), подточка iv) от Регламент 2015/1589, трябва ли да се има предвид само датата, на която действително е извършено изплащането на помощта, като начален момент на давностния срок по смисъла на член 17, параграф 2 от този регламент?
11) Ако се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 108, параграф 3 [ДФЕС] и член 2, параграф 1 и член 3 от Регламент 2015/1589 да се тълкуват в смисъл, че процедура за уведомяване за държавна помощ като разглежданата по настоящото дело се счита за подходяща, когато националният съд е уважил претенцията за обезщетение за вреди, при условие че е получено решение на Комисията за разрешаване на помощта, и е задължил Министерството на икономиката да представи пред Комисията в двумесечен срок от постановяването на съдебното решение съответното уведомление за наличие на помощ за търговската дейност?
12) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че обезщетението за вреди се търси от публичноправен орган (Комисията за регулиране), който никога не е бил задължен да покрива такива разходи и чийто бюджет се формира от държавните такси, заплащани от доставчиците на обществени услуги в регулираните сектори и предназначени изключително да осигурят функционирането на регулаторния орган?
13) Съвместим ли е режим за обезщетяване като спорния в настоящото производство с принципите от правото на Съюза, приложими към регулираните сектори, и по-специално с член 12 и съображение 30 от [Директива 2002/20]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-530/20: EUROAPTIEKA, Заключение от 9 юни 2022 г.
1) Трябва ли дейностите, до които се отнася спорната разпоредба, да се считат за реклама на лекарствени продукти по смисъла на дял VIII от Директива 2001/83 („Реклама“)?
2) Трябва ли член 90 от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която разширява списъка на забранените форми на реклама и налага по-строги ограничения от изрично предвидените в член 90 от посочената директива?
3) Трябва ли да се счита, че спорната в главното производство правна уредба ограничава рекламата на лекарствени продукти с цел да насърчи рационалната им употреба по смисъла на член 87, параграф 3 от Директива 2001/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/20: Rodl & Partner, Заключение от 12 май 2022 г.
1) Трябва ли член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849 във връзка с точка 3, буква б) от приложение III към нея да се тълкуват в смисъл, че посочените разпоредби: i) изискват автоматично от доставчик на външни счетоводни услуги да предприеме мерки за разширена комплексна проверка на клиента, поради факта че клиентът е неправителствена организация и че нает и упълномощен от клиента служител е гражданин на трета държава с висок риск от корупция, в случая Руската федерация, притежаващ разрешение за пребиваване в Латвия; и ii) изискват автоматично за този клиент да бъде определена по-висока степен на риск?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли посоченото тълкуване на член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849 да се счита за пропорционално и следователно в съответствие с член 5, параграф 4, първа алинея от Договора за Европейския съюз?
3) Трябва ли член 18 от Директива 2015/849 във връзка с точка 3, буква б) от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че установява автоматично задължение за предприемане на мерки за разширена комплексна проверка на клиента във всички случаи, в които търговски партньор на клиента, но не и самият клиент е свързан по някакъв начин с трета държава с висока степен на корупция, в случая Руската федерация?
4) Трябва ли член 13, параграф 1, букви в) и г) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че посочените разпоредби предвиждат, че при предприемането на мерки за разширена комплексна проверка на клиента задълженият субект трябва да получи от клиента копие от договора, сключен между клиента и трето лице, и следователно се счита, че проверката на договора на място е недостатъчна?
5) Трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че задълженият субект трябва да приложи мерки за разширена комплексна проверка на съществуващите търговски клиенти, включително когато не могат да се установят значителни промени в обстоятелствата на клиента и когато определеният от компетентния орган на държавите членки срок за предприемане на нови мерки за наблюдение не е изтекъл и посоченото задължение е приложимо само във връзка с клиенти, за които е определен висок риск?
6) Трябва ли член 60, параграфи 1 и 2 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че при публикуване на информация за решение за налагане на административна санкция или мярка за нарушение на националните разпоредби за транспониране на посочената директива, което не може да бъде обжалвано, компетентният орган е длъжен да гарантира точното съответствие на публикуваната информация с установената в решението информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.