Латвийски
Автентичен език на производството – латвийски
Дело C-255/23: AVVA и др. (Procès par vidéoconférence en l’absence d’une décision d’enquête européenne), Съдебно решение от 6 юни 2024 г.
Допускат ли член 1, параграф 1, член 6, параграф 1, буква а) и член 24, параграф 1, втора алинея от Директива 2014/41 правна уредба на държава членка, която позволява, без да е издадена европейска заповед за разследване, участието чрез видеоконференция в съдебно заседание на лице, което пребивава в друга държава членка, в качеството му на подсъдим, когато на съответния етап от производството не се извършва разпит на този подсъдим, с други думи, не се събират доказателства, при условие че органът, провеждащ производството, в държавата членка, в която се разглежда делото, е в състояние чрез технически средства да установи по несъмнен начин самоличността на лицето, което се намира в другата държава членка, и че се гарантират правото на защита на това лице и достъпът до устен преводач?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, може ли съгласието на лицето, което трябва да бъде изслушано, да се счита за критерий или самостоятелно или допълнително предварително условие за неговото участие чрез видеоконференция в провеждането на съдебно заседание, когато не се събират доказателства, ако органът, провеждащ производството, в държавата членка, в която се разглежда делото, е в състояние чрез технически средства да установи по несъмнен начин самоличността на лицето, което се намира в другата държава членка, и ако се гарантират правото на защита на това лице и достъпът до устен преводач?
Трябва ли член 24, параграф 1 от Директива [2014/41] да се тълкува в смисъл, че разпитът на обвиняемия чрез видеоконференция включва също и участието му в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му?
Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива [2016/343] да се тълкува в смисъл, че правото на обвиняемия да присъства на съдебните заседания може да бъде гарантирано и с участието му в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му?
Участието на обвиняемия в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му, равнозначно ли е на физическото му присъствие в съдебното заседание пред съда на държавата членка, пред който е висящо съответното дело?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, провеждането на видеоконференция само с посредничеството на компетентните органи на държавата членка ли е възможно?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, може ли съдът на дадена държава членка, пред който се провежда съответното дело, да влезе във връзка директно с обвиняемия, който се намира в друга държава членка и да му изпрати връзката за включване към видеоконференцията?
Съвместимо ли е с поддържането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза провеждането на видеоконференция без посредничеството на компетентните органи на съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/23: Citadeles nekustamie īpašumi, Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Трябва ли понятието „доставчик на услуги по […] дружествено управление“, съдържащо се в член 3, точка 7, буква в) от Директива 2015/849, да се тълкува в смисъл, че се отнася до отделна услуга, която не произтича от сделка за отдаване под наем на собствени недвижими имоти и не е свързана с такава сделка, независимо дали [наемодателят] е предоставил съгласието си наемателят да регистрира адреса си на управление и да извършва сделки в отдадения под наем имот?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли понятието „доставчик на услуги по […] дружествено управление“, съдържащо се в член 3, точка 7, буква в) от Директива 2015/849, да се тълкува в смисъл, че в случаите, при които имотът се отдава под наем от физическо лице, към него трябва да се прилагат същите изисквания като към юридическо лице или правно образувание, независимо от фактическите обстоятелства, например от броя на притежаваните и отдавани под наем имоти, от това, че дейността по отдаване под наем на имота не е свързана с икономическата дейност, или от други обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/23: Latvijas Informācijas un komunikācijas tehnoloģijas asociācija, Заключение от 7 март 2024 г.
1. Трябва ли член 9, параграф 1 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че организация с нестопанска цел, чиято дейност е свързана с изпълнението на програми за държавна помощ, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, следва да се счита за данъчнозадължено лице, извършващо икономическа дейност?
2. Трябва ли член 28 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че сдружение, което на практика не предоставя услуги по обучение, следва независимо от това да се приравни на доставчика на услугите, когато тези услуги са придобити от друг икономически оператор, за да може да се изпълни проект за държавна помощ, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие?
3. Когато доставчикът на услугата получава от получателя на услугата само частична насрещна престация за предоставената услуга (30 %), а останалата стойност на услугата се плаща под формата на изплащане на помощ от Европейския фонд за регионално развитие, представлява ли облагаема насрещна престация — по смисъла на член 73 от [Директивата за ДДС] — цялата сума, която доставчикът на услугата получава както от получателя на услугата, така и от трето лице под формата на изплащане на помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/23: Citadeles nekustamie īpašumi, Заключение от 11 януари 2024 г.
1) Трябва ли понятието „доставчик на услуги по […] дружествено управление“, съдържащо се в член [3], точка 7, буква в) от Директива 2015/849, да се тълкува в смисъл, че се отнася до отделна услуга, която не произтича от сделка за отдаване под наем на собствени недвижими имоти и не е свързана с такава сделка, независимо дали [наемодателят] е предоставил съгласието си наемателят да регистрира адреса си на управление и да извършва сделки в отдадения под наем имот?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли понятието „доставчик на услуги по […] дружествено управление“, съдържащо се в член [3], точка 7, буква в) от Директива 2015/849, да се тълкува в смисъл, че в случаите, при които имотът се отдава под наем от физическо лице, към него трябва да се прилагат същите изисквания като към юридическо лице или правно образувание, независимо от фактическите обстоятелства, например от броя на притежаваните и отдавани под наем имоти, от това, че дейността по отдаване под наем на имота не е свързана с икономическата дейност, или от други обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/22: DOBELES AUTOBUSU PARKS и др., Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Допускат ли член 1, параграф 1, втора алинея, член 2а, параграф 2 и член 3, параграф 2 от Регламент № 1370/2007 […] схема за компенсиране, която не налага на компетентния орган задължение да компенсира изцяло доставчиците на обществени услуги за превоз, предвиждайки периодично индексиране на договорната цена (размер на компенсацията) за всяко увеличение на свързаните с предоставянето на такива услуги разходи, намиращи се извън контрола на посочените доставчици на услуги, и която следователно не премахва напълно риска от понасяне на загуби, които не могат да бъдат компенсирани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/22: Latvijas valsts meži, Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Обхваща ли понятието „проект“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директивата за ОВОС и дейностите, извършвани в даден горски район с цел да се осигури поддръжката на инфраструктурата за противопожарна защита в този район в съответствие с предвидените в приложимата правна уредба изисквания за противопожарна защита?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос следва ли извършваните в даден горски район дейности с цел да се осигури поддръжката на инфраструктурата за противопожарна защита в този район в съответствие с предвидените в приложимата правна уредба изисквания в областта на тази защита, да се считат — по смисъла на член 6, параграф 3 на Директивата за местообитанията — за проект, който е непосредствено свързан с или е необходим за управлението на този район, поради което във връзка с тези дейности не трябва да се провежда процедурата за оценка на специалните защитени зони от европейско значение („Натура 2000“)?
При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос произтича ли от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията задължението да се извърши също оценка на тези планове и проекти (дейности), които, без да са непосредствено свързани с управлението на специалната защитена зона или без да са необходими за нейното управление, може да окажат значително влияние върху специалните защитени зони от европейско значение („Натура 2000“) и които въпреки това се осъществяват в изпълнение на националното законодателство, за да се спазят изискванията за защита и борба срещу горските пожари?
При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос може ли тази дейност да продължи и да бъде довършена, преди да бъде проведена процедурата за оценка ex post на специалните защитени зони от европейско значение („Натура 2000“)?
При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос длъжни ли са компетентните органи — с цел предотвратяване на евентуално значително въздействие — да изискат компенсиране на вредите и да предприемат мерки, ако по време на процедурата за оценка на специалните защитени зони от европейско значение („Натура 2000“) не е била преценена значимостта на това въздействие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-762/22: Комисия/Латвия, Определение от 29 ноември 2023 г.
Следва ли съдебните разноски да бъдат възложени на ответника, когато последният е изпълнил задълженията си едва след подаване на жалбата и това е станало причина за оттегляне на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/22: DOBELES AUTOBUSU PARKS и др., Заключение от 14 септември 2023 г.
Допускат ли член 1, параграф 1, втора алинея, член 2а, параграф 2 и член 3, параграф 2 от Регламент № 1370/2007 […] схема за компенсиране, която не налага на компетентния орган задължение да компенсира изцяло доставчиците на обществени услуги за превоз, предвиждайки периодично индексиране на договорната цена (размер на компенсацията) за всяко увеличение на свързаните с предоставянето на такива услуги разходи, намиращи се извън контрола на посочените доставчици на услуги, и която следователно не премахва напълно риска от понасяне на загуби, които не могат да бъдат компенсирани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/23: Комисия/Латвия, Определение от 6 септември 2023 г.
Кой следва да понесе съдебните разноски при оттегляне на жалбата съгласно член 141, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник?
Оправдава ли поведението на ответника възлагането на съдебните разноски върху него вместо върху жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/23: Linte (Procès par vidéoconférence en l’absence d’une décision d’enquête européenne), Определение от 21 юли 2023 г.
Какви обстоятелства могат да оправдаят прилагането на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Компетентен ли е националният съд да оценява конкретните затруднения, свързани с личното участие на обвиняемия, и как следва да бъдат гарантирани основните и процесуалните права на страните до постановяване на решение от Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.