Латвийски
Автентичен език на производството – латвийски
Дело C-112/22: CU (Assistance sociale – Discrimination indirecte), Определение от 4 октомври 2024 г.
Допустимо ли е съдът служебно да поправи явна грешка в съдебното решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Необходимо ли е да се коригират имената на съдиите във версията на решението на езика на производството при установяване на грешка?
Следва ли към протокола на поправеното решение да се прилага разпореждането за поправка и да се прави отбелязване в полето на протокола?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/23: Arce, Заключение от 4 октомври 2024 г.
1) Попада ли в приложното поле на [Директива 93/13] договор за предоставяне на услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист, сключен между, от една страна, търговец, упражняващ професионалната си дейност в областта на развитието и тренировката на спортисти, и от друга страна, ненавършило пълнолетие лице, представлявано от неговите родители, което към момента на сключване на договора не упражнява професионална дейност в областта на съответния спорт
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допуска ли Директива 93/13 национална съдебна практика, която тълкува правната уредба, с която тази директива е транспонирана в националния правен ред, в смисъл, че съдържащите се в нея разпоредби за защита нa правата на потребителите са приложими и по отношение на такива договори
3) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, може ли национален съд да извърши преценка за неравноправност в съответствие с член 3 от Директива 93/13 на договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата в определен спорт младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, и да не приеме, че посочената клауза е част от клаузите, които не подлежат на преценка за неравноправност съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/13
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, да се счита за съставена на ясен и разбираем език по смисъла на член 5 от Директива 93/13, като се има предвид, че към момента на сключване на договора младият спортист не е разполагал с ясна информация за стойността на предоставената услуга и за сумата, която трябва да плаща за нея, която информация да му позволи да оцени финансовите последици, които могат да настъпят за него
5) При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли да се счита, че договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, представлява по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 клауза, която създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, като се има предвид, че този параграф не свързва стойността на предоставената услуга с разходите на потребителя
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, противоречи ли на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 решение на национален съд, с което сумата, която може да се изиска да бъде платена от потребителя на доставчика на услуги, се намалява до размера на действителните разходи, направени от него за предоставянето на услугите на потребителя въз основа на договора
7) При отрицателен отговор на третия въпрос и ако договорната клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист потребителят се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, не подлежи на преценка за неравноправност в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 93/13, може ли националният съд, след като установи, че размерът на възнаграждението е явно непропорционален на приноса на доставчика на услуги, все пак да обяви тази договорна клауза за неравноправна на основание на националното право
8) При утвърдителен отговор на седмия въпрос, трябва ли в случай на договор, сключен с потребител, когато член 8а от Директива 93/13 все още не е бил влязъл в сила, да се вземе предвид предоставената в съответствие с член 8а от тази директива информация от държавата членка на Европейската комисия относно приети от държавата членка в съответствие с член 8 от същата директива разпоредби, и ако това е така — ограничена ли е компетентността на националните съдилища от предоставената от държавата членка информация в съответствие с член 8а от Директива 93/13, когато държавата членка е посочила, че нейното законодателство не превишава установените в тази Директива минимални правила
9) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, какво значение има с оглед на член 17, параграф 1 от Хартата във връзка с член 24 от нея за прилагането на правната уредба, с която в националния правен ред са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13, обстоятелството, че към момента на сключване на договора за предоставяне на съответните услуги с петнадесетгодишен срок младият спортист не е бил навършил пълнолетие, поради което посоченият договор е сключен от неговите родители от името на ненавършилото пълнолетие лице, задължавайки го да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години
10) При отрицателен отговор на първия или втория въпрос, като се има предвид, че спортните дейности попадат в приложното поле на правото на Съюза, нарушава ли основните права, гарантирани от член 17, параграф 1 от Хартата във връзка с член 24, параграф 2 от нея, договор за предоставяне на услуги с петнадесетгодишен срок, сключен с ненавършил пълнолетие млад спортист от родителите му от негово име, който задължава посоченото ненавършило пълнолетие лице да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-344/23: BIOR, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли изразът „научен инструмент или апарат“, съдържащ се в член 46, буква а) от Регламент № 1186/2009, да се тълкува в смисъл, че същият може да включва предмети, които с оглед на присъщите си техническа конструкция и функциониране сами по себе си служат пряко като средство за научни изследвания?
Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че подпозиция 39269092 от Комбинираната номенклатура може да включва пластмасови маркировки за риби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-767/22: 1Dream и др., Заключение от 11 юли 2024 г.
1) Попада ли в приложното поле на Директива 2014/42, по-специално на член 4 от нея, както и на Рамково решение 2005/212, по-специално на член 2 от същото, национална правна уредба, съгласно която националната юрисдикция, която се произнася по конфискацията на незаконно придобито имущество в самостоятелно производство относно това имущество, което се отделя от основното наказателно производство преди наличието на престъпление да бъде установено и съответното лице да бъде признато за виновно за това престъпление, и която предвижда също конфискацията въз основа на отделени от преписката по наказателното дело материали?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли правната уредба относно достъпа до преписката в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
3) Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционният съд на дадена държава членка, който е сезиран с жалба за противоконституционност, подадена срещу национална правна уредба, която се оказва несъвместима с правото на Съюза, да приеме за приложим принципа на правна сигурност и да запази произтичащите от тази правна уредба правни последици за периода, през който същата е била в сила?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли правна уредба, като установената в спорните разпоредби, относно доказването на незаконния произход на имущество в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в членове 47 и 48 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
5) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се счита, че понятието „решение за конфискация“ по смисъла на Директива 2014/42, и по-специално на член 8, параграф 6, второ изречение от тази директива, обхваща не само съдебните решения, с които дадено имущество се обявява за незаконно придобито и се постановява неговата конфискация, но и съдебните решения, с които производството относно незаконно придобито имущество се прекратява?
6) При отрицателен отговор на втория въпрос, съвместима ли е с член 47 от Хартата и с член 8, параграф 6, второ изречение от Директива 2014/42 правна уредба, която не предвижда право на лицата, свързани със съответното имущество, да обжалват решенията за конфискация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/23: BALTIC CONTAINER TERMINAL, Заключение от 11 юли 2024 г.
1. Допуска ли член 178, параграф 1, букви б) и в) от Делегиран регламент 2015/2446, във връзка с член 214, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, специалният режим свободна зона да бъде приключен, без в електронната система за отчетност да е въведен основният референтен номер (MRN) за указване на митническата декларация, въз основа на която стоките са поставени под следващ митнически режим?
2. Допускат ли член 214, параграф 1 и член 215, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, както и член 178, параграф 1, букви б) и в) от Делегиран регламент 2015/2446, титулярят на специален режим свободна зона да приключи този режим единствено въз основа на отбелязване на митнически статус на стоките, направено от митническия служител в транспортния документ за същите (товарителница CMR), без сам да извърши проверка на валидността на статуса на тези стоки?
3. При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос, какъв трябва да бъде обхватът на проверката съгласно член 214, параграф 1 и член 215, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, както и съгласно член 178, параграф 1, букви б) и в) от Делегиран регламент 2015/2446, за да се счита, че специалният режим свободна зона е приключен правилно?
4. Може ли титулярят на специалния режим свободна зона да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания въз основа на потвърждение от страна на митническите органи, че митническият статус на стоките е променен от „несъюзни стоки“ на „съюзни стоки“, включително ако това потвърждение не съдържа основанието за посочената промяна, нито данни, които да позволяват съответното основание да бъде проверено?
5. При отрицателен отговор на четвъртия преюдициален въпрос, с оглед на принципа на силата на пресъдено нещо, прогласен в националното право и в правото на Съюза, може ли обстоятелството, че по друго дело, образувано пред национален съд, с влязло в сила решение е прието, че в съответствие с процедурите, установени от митническите органи, титулярят на митническия режим не е извършил никакво нарушение, що се отнася до митническия режим свободна зона, да бъде основание за освобождаване от митническо задължение, възникнало по силата на член 79, параграф 1, буква а) и параграф 3, буква а) от Митническия кодекс на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/23: Lireva Investments и др., Заключение от 11 юли 2024 г.
1) Попада ли в приложното поле на Директива 2014/42, по-специално на член 4 от нея, както и на Рамково решение 2005/212, по-специално на член 2 от същото, национална правна уредба, съгласно която националната юрисдикция, която се произнася по конфискацията на незаконно придобито имущество в самостоятелно производство относно това имущество, което се отделя от основното наказателно производство преди наличието на престъпление да бъде установено и съответното лице да бъде признато за виновно за това престъпление, и която предвижда също конфискацията въз основа на отделени от преписката по наказателното дело материали?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли правната уредба относно достъпа до преписката в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
3) Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционният съд на дадена държава членка, който разглежда жалба за противоконституционност, подадена срещу национална правна уредба, която е обявена за несъвместима с правото на Съюза, да приеме за приложим принципа на правна сигурност и да запази произтичащите от тази правна уредба правни последици за периода, през който същата е била в сила?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли правна уредба, като установената в спорните разпоредби, относно доказването на престъпния произход на имуществото в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в членове 47 и 48 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се счита, че понятието „решение за конфискация“ по смисъла на Директива 2014/42, и по-специално на член 8, параграф 6, второ изречение от тази директива, обхваща не само съдебните решения, с които дадено имущество се обявява за незаконно придобито и се постановява неговата конфискация, но и съдебните решения, с които производството относно незаконно придобито имущество се прекратява?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, съвместима ли е с член 47 от Хартата и с член 8, параграф 6, второ изречение от Директива 2014/42 правна уредба, която не предвижда право на лицата, свързани със съответното имущество, да обжалват решенията за конфискация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/23: 1Dream и др., Заключение от 11 юли 2024 г.
1) Попада ли в приложното поле на Директива 2014/42, по-специално на член 4 от нея, както и на Рамково решение 2005/212, по-специално на член 2 от същото, национална правна уредба, съгласно която националната юрисдикция, която се произнася по конфискацията на незаконно придобито имущество в самостоятелно производство относно това имущество, което се отделя от основното наказателно производство преди наличието на престъпление да бъде установено и съответното лице да бъде признато за виновно за това престъпление, и която предвижда също конфискацията въз основа на отделени от преписката по наказателното дело материали?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли правната уредба относно достъпа до преписката в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
3) Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционният съд на дадена държава членка, който разглежда жалба за противоконституционност, подадена срещу национална правна уредба, която е обявена за несъвместима с правото на Съюза, да приеме за приложим принципа на правна сигурност и да запази произтичащите от тази правна уредба правни последици за периода, през който същата е била в сила?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли правна уредба, като установената в спорните разпоредби, относно доказването на престъпния произход на имуществото в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в членове 47 и 48 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се счита, че понятието „решение за конфискация“ по смисъла на Директива 2014/42, и по-специално на член 8, параграф 6, второ изречение от тази директива, обхваща не само съдебните решения, с които дадено имущество се обявява за незаконно придобито и се постановява неговата конфискация, но и съдебните решения, с които производството относно незаконно придобито имущество се прекратява?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, съвместима ли е с член 47 от Хартата и с член 8, параграф 6, второ изречение от Директива 2014/42 правна уредба, която не предвижда право на лицата, свързани със съответното имущество, да обжалват решенията за конфискация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/23: EUROCASH1, Определение от 5 юли 2024 г.
Следва ли Директива 2014/24/ЕС да се прилага към обществени поръчки с стойност под определения в нея праг?
Съществува ли трансграничен интерес при обществена поръчка с ниска стойност, когато услугите се предоставят само на територията на една държава членка и участниците са само местни дружества?
Може ли да бъде даден полезен отговор на преюдициалните въпроси при липса на приложимост на правото на Съюза и на трансграничен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/23: EUROCASH1, Определение от 5 юли 2024 г.
Какви са обективните критерии за установяване на сигурен трансграничен интерес при обществени поръчки под праговите стойности по чл. 4, буква г) от Директива 2014/24?
Какви изисквания трябва да изпълни националната юрисдикция, за да бъде преюдициалното ѝ запитване допустимо, особено по отношение на доказването на потенциален трансграничен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/23: Latvijas Informācijas un komunikācijas tehnoloģijas asociācija, Съдебно решение от 4 юли 2024 г.
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че организация с нестопанска цел, чиято дейност е свързана с изпълнението на програми за държавна помощ, финансирани от [ЕФРР], следва да се счита за данъчнозадължено лице, извършващо икономическа дейност?
Трябва ли член 28 от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че сдружение, което на практика не предоставя услуги по обучение, следва независимо от това да се приравни на доставчика на услугите, когато тези услуги са придобити от друг икономически оператор, за да може да се изпълни проект за държавна помощ, финансиран от [ЕФРР]?
Когато доставчикът на услугата получава от получателя на услугата само частична насрещна престация за предоставената услуга (30 %), а останалата стойност на услугата се плаща под формата на изплащане на помощ от [ЕФРР], представлява ли облагаема насрещна престация — по смисъла на член 73 от Директива [2006/112] — цялата сума, която доставчикът на услугата получава както от получателя на услугата, така и от трето лице под формата на изплащане на помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.