Италиански
Автентичен език на производството – италиански
Дело C-492/21: Casa Regina Apostolorum della Pia Società delle Figlie di San Paolo/Комисия, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението на Комисията относно квалификацията на италианската здравна система и приложимостта на режима на услуги от общ икономически интерес (СОИИ) по член 106 ДФЕС?
Правилно ли е приложено и тълкувано понятието за „икономическа дейност“ и „предприятие“ по членове 106 и 107 ДФЕС по отношение на предоставянето на здравни услуги в рамките на италианската национална здравна система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/22: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Commune de Ginosa), Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Валидна и обвързваща ли е Директива 2006/123 за държавите членки, или е невалидна, доколкото — като директива за хармонизация — е приета само с мнозинство вместо с единодушие, в нарушение на член 115 [ДФЕС]?
Отговаря ли Директива 2006/123[…] обективно и абстрактно на минималните изисквания за достатъчна детайлност на правната уредба и следователно за липса на свобода на преценка за националния законодател, за да може да се счита за автоматично изпълнима и незабавно приложима?
Ако се приеме, че Директива 2006/123 няма директен ефект (non self-executing), съвместима ли е с принципите на правна сигурност последицата, която се изразява в просто изключване или чисто превантивно оставяне без приложение на националния закон, включително когато е невъзможно националният съд да прибегне до конформно тълкуване, или напротив, в посочения случай националното право не бива или не може да бъде приложено, без да се засягат специалните санкции, предвидени в правния ред на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от присъединяването към Договора [за функциониране на ЕС] (член 49) или от липсата на транспониране на [тази директива] (производство за установяване на неизпълнението на задължения)?
Равносилно ли е непосредственото действие на член 12, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2006/123 на признаването на директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на Директивата, или в рамките на директива за хармонизация като разглежданата („трябва да се приеме, че с членове 9—13 от директивата се извършва изчерпателна хармонизация…“, както е посочено в решение [от 14 юли 2016 г., Promoimpresa и др. (C‑458/14 и C‑67/15, EU:C:2016:558)]) то трябва да се счита за изискване към държавата да приеме мерки за хармонизация, които не са общи, а обвързващи по съдържание?
Може ли или трябва ли за квалифицирането на директива като директно изпълнима или не, и в първия случай, за чисто превантивното оставяне без приложение на националния закон, да се счита, че е от компетентността само на националния съд (на който за целта са предоставени специфични тълкувателни инструменти, като възможността за отправяне на преюдициално запитване до Съда или за преценка за конституционосъобразност), или пък и на отделния държавен служител или ръководител на общината?
Ако се приеме обаче, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), като се има предвид, че член 49 [ДФЕС] не допуска автоматичното продължаване на срока на концесиите/разрешенията, предоставени за имоти, публична собственост, по морското крайбрежие, които се използват с туристическа и развлекателна цел, само „доколкото при тези концесии е налице сигурен трансграничен интерес“, представлява ли съществуването на такова изискване необходимо условие и с оглед на прилагането на член 12, параграфи 1 и 2 от [тази директива]?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за сигурен трансграничен интерес, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за ограниченост на наличните ресурси и концесии, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Ако абстрактно се приеме, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), може ли да се счита, че тази пряка приложимост е налице и конкретно в правна уредба — като италианската — в член 49 от [Кодекс на корабоплаването и въздухоплаването] (който предвижда, че при прекратяването на концесията „всички непреместваеми обекти се придобиват от държавата, без обезщетение или възстановяване на разходите“), и съвместима ли е тази последица от приетия за наличен директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на въпросната директива (по-специално що се отнася до надлежно разрешени сградни конструкции или до концесии за имоти, публична собственост, които са функционално свързани с дейности по туристическо настаняване, като хотели или ваканционни селища) със защитата на основните права — като правото на собственост — които правото на Европейския съюз и Хартата на основните права [на Европейския съюз] признават за подлежащи на привилегирована защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/21: Ministero dell’Interno (Brochure commune – Refoulement indirect), Заключение от 20 април 2023 г.
1. Трябва ли член 4 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че жалбата по член 27 от този регламент срещу решение за прехвърляне, прието от държава членка в съответствие с механизма по член 26 от регламента и въз основа на задължението за обратно приемане, предвидено в член 18, параграф 1, буква б) от същия регламент, може да се основава само на непредоставянето на информационната брошура, предвидена в член 4, параграф 2 от регламента, от държавата, приела решението за прехвърляне?
2. Трябва ли член 27 от Регламента във връзка със съображения 18 и 19 и член 4 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че при установено нарушение на задълженията по член 4 изискването за ефективната правна защита задължава съда да приеме решение за отмяна на решението за прехвърляне?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос трябва ли член 27 от Регламента във връзка със съображения 18 и 19 и член 4 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че при установено нарушение на задълженията по член 4 изискването за ефективната правна защита задължава съда да провери релевантността на това нарушение с оглед на твърдените от жалбоподателя обстоятелства и допуска решението за прехвърляне да бъде потвърдено, когато не се установят основания за приемане на решение за прехвърляне с различно съдържание?
1. Изисква ли правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата да се приеме, че при обстоятелствата по делото в главното производство членове 4 и 19 от Хартата осигуряват закрила и срещу риска от непряко връщане вследствие на прехвърляне в държава — членка на Съюза, в която няма системни недостатъци по смисъла на член 3, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“] (при липса на други компетентни държави членки въз основа на критериите по глави III и IV) и която вече е разгледала и отхвърлила първата молба за международна закрила?
2. Трябва ли съдът на държавата членка, в която е подадена втората молба за международна закрила, сезиран с жалба по член 27 от Регламента „Дъблин“ и следователно компетентен да прецени прехвърлянето в рамките на Съюза, но не и да се произнесе по молбата за закрила, да прецени, че съществува риск от непряко връщане в трета държава, когато държавата членка, в която е подадена първата молба за международна закрила, е преценила по различен начин понятието „вътрешна закрила“ по смисъла на член 8 от Директива 2011/95/ЕС?
3. Съвместима ли е преценката на риска от непряко връщане поради различното тълкуване на необходимостта от „вътрешна закрила“ от две държави членки с член 3, параграф 1 (втора част) от Регламента и с общата забрана за гражданите на трети страни да решават в коя държава на Съюза да подадат молбата за международна закрила?
4. Ако отговорът на предходните въпроси е утвърдителен:
a) задължава ли преценката за съществуването на риск от непряко връщане, направена от съда на държавата, в която кандидатът е подал втората молба за международна закрила след отхвърлянето на първата молба, да се приложи клаузата по член 17, параграф 1, определена в регламента като „дискреционна клауза“;
б) кои са критериите, освен посочените в глави III и IV, които сезираната на основание член 27 от Регламента юрисдикция трябва да използва, за да прецени риска от непряко връщане, като се има предвид, че този риск вече е бил изключен от страната, която е разгледала първата молба за международна закрила?
1. Трябва ли член 7, параграф 1 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в съответствие с членове 19 и 47 от Хартата и с член 27 от [Регламента „Дъблин III“] в смисъл, че съдът на държавата членка, сезиран с жалба срещу решението на звено „Дъблин“, може да потвърди компетентността на държавата членка, която следва да осъществи прехвърлянето на основание член 18, параграф 1, буква г), ако установи, че в компетентната държава членка съществува риск да бъде нарушен принципът на забрана за връщане, като кандидатът бъде върнат в страната му на произход, където той би бил изложен на смъртна опасност или на опасност от нечовешко и унизително отношение?
2. При условията на евентуалност, трябва ли член 3, параграф 2 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в съответствие с членове 19 и 47 от Хартата и с член 27 от [Регламента „Дъблин III“] в смисъл, че съдът може да потвърди компетентността на държавата, която съгласно член 18, параграф 1, буква г) от този регламент е длъжна да осъществи прехвърлянето, ако се установи:
а) че в компетентната държава членка съществува риск принципът на забрана за връщане да бъде нарушен, като бъде върнат кандидатът в страната му на произход, където той би бил изложен на смъртна опасност или на опасност от нечовешко и унизително отношение;
б) че е невъзможно да се осъществи прехвърлянето в друга държава, определена въз основа на критериите, предвидени в глава III от Регламента „Дъблин III“]?
1. Трябва ли членове 4 и 5 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че нарушението им само по себе си води до незаконосъобразност на решението, обжалвано на основание член 27 от [Регламент „Дъблин III“], независимо от конкретните последици от това нарушение за съдържанието на решението и за определянето на компетентната държава членка?
2. Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] във връзка с член 18, параграф 1, буква а) или с член 18, параграф [1], букви б), в), г) и член 20, параграф 5 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че предвижда различни предмети на обжалване, различни жалби, които трябва да се подават в рамките на съдебно производство, и различни профили на нарушения на задълженията за информиране и провеждане на индивидуално интервю по смисъла на членове 4 и 5 от [Регламент „Дъблин III“]?
Ако отговорът на въпроса от точка 2) е утвърдителен: трябва ли членове 4 и 5 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че предвидените в тях гаранции за информиране съществуват само в хипотезата по член 18, параграф 1, буква а), а не и в процедурата по обратно приемане, или трябва да се тълкуват в смисъл, че в последната процедура са налице поне задължения за информиране относно прекратяването на компетентността съгласно член 19 или относно системните недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно член 3, параграф 2?
3. Трябва ли член 3, параграф 2 да се тълкува в смисъл, че „системни[те] недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище“ включват и евентуалните последици от решенията за отхвърляне на молбите за международна закрила, които вече са окончателни и са приети от съда на държавата членка, който осъществява обратното приемане, когато съдът, сезиран на основание член 27 от [Регламент „Дъблин III“], счита, че рискът кандидатът да бъде подложен на нечовешко и унизително отношение в случай на връщане в страната на произход от [посочената] държава членка е реален, като се има предвид и установеното наличие на ширещ се въоръжен конфликт по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95[/ЕС]?
1. Какви са правните последици, предвидени в правото на Европейския съюз, по отношение на решенията за прехвърляне с цел обратно приемане съгласно глава VI, раздел III от [Регламент „Дъблин III“], когато държавата не е предоставила информацията, предвидена в член 4 от [Регламент „Дъблин III“] и член 29 от [Регламент „Евродак“]?
2. По-специално, в случай на формирана пълна и ефективна защита срещу решението за прехвърляне от Съда на Европейския съюз се иска да установи:
2.1. Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува,
– в смисъл че непредоставянето на информационната брошура, предвидена в член 4, параграфи 2 и 3 от [Регламент „Дъблин III“], на лице, което се намира в условията, описани в член 23, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“], само по себе си води до нищожност на решението за прехвърляне (и евентуално също определя компетентността за разглеждане на молбата за международна закрила от държавата членка, в която лицето е подало новата молба),
– или в смисъл че жалбоподателят трябва да докаже пред съда, че ако брошурата му е била предоставена, процедурата е щяла да има различен резултат?
2.2. Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува,
– в смисъл че непредоставянето на информационната брошура, предвидена в член 29 от [Регламент „Евродак“], на лице, което се намира в условията, описани в член 24, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“], само по себе си води до нищожност на решението за прехвърляне (и евентуално и до последващо необходимо предоставяне на възможност за подаване на нова молба за международна закрила),
– или в смисъл че жалбоподателят трябва да докаже пред съда, че ако брошурата му е била предоставена, процедурата е щяла да има различен резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-560/22: Ferriere Nord и др., Определение от 17 април 2023 г.
Не е предоставен съдебен акт, за да бъдат формулирани основните правни въпроси. Моля, изпратете текста на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-560/22: Ferriere Nord и др., Определение от 17 април 2023 г.
Изисква ли се наличието на достатъчно сведения за фактическия и правен контекст, както и връзка между спора в главното производство и правото на Съюза, за да бъде допустимо преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?
Обхваща ли компетентността на Съда искания за тълкуване на Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на национални спорове, които нямат връзка с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/22: Volkswagen Group Italia и Volkswagen Aktiengesellschaft, Заключение от 30 март 2023 г.
1) Могат ли санкциите, наложени във връзка с нелоялни търговски практики съгласно националната правна уредба за прилагане на Директива 2005/29/ЕО, да се квалифицират като административни санкции с наказателноправен характер?
2) Трябва ли член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в хода на съдебното производство да се потвърди и да влезе в сила административна имуществена санкция с наказателноправен характер по отношение на юридическо лице за неправомерни действия, съставляващи нелоялни търговски практики, за които то междувременно е осъдено с влязла в сила присъда в друга държава членка, когато втората присъда е влязла в сила преди формирането на сила на пресъдено нещо в производството по обжалване на първата административна имуществена санкция с наказателноправен характер?
3) Могат ли разпоредбите на Директива 2005/29, и по-специално член 3, параграф 4 и член 13, параграф 2, буква д), да обосноват дерогация от забраната ne bis in idem, установена в член 50 от Хартата (впоследствие включена в Договора за Европейския съюз с член 6 ДЕС) и в член 54 от Шенгенската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/22: Green Network (Injonction de remboursement de frais), Съдебно решение от 30 март 2023 г.
Следва ли член 37, параграф 1, букви и) и н) и параграф 4, буква г) от Директива 2009/72/ЕО, както и приложение I към нея да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да предостави на националния регулаторен орган правомощието да разпореди на електроенергийните предприятия да възстановят на крайните си клиенти сумата, която са платили като насрещна престация за „разходи за административно управление“ въз основа на договорна клауза, която този орган е счел за незаконосъобразна, включително в случаите, когато разпореждането за възстановяване не се основава на съображения за качеството на предоставяната от тези предприятия услуга, а на неизпълнение на задължението за прозрачност на тарифите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-226/22: Nexive Commerce и др., Заключение от 23 март 2023 г.
1) Член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и трета алинея, както и член 22 от Директива 97/67/ЕО […], изменена с Директива 2008/6/ЕО […], трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като приложимата в италианския правен ред (съдържаща се в член 1, параграфи 65 и 66 от Закон № 266 от 23 декември 2005 г. и член 65 от Декрет-закон № 50 от 24 април 2017 г., преобразуван с изменения със Закон № 96 от 21 юни 2017 г.), по силата на която е възможно задължени да финансират оперативните разходи на регулаторния орган в пощенския сектор, да бъдат само доставчиците от пощенския сектор, включително тези, които не предоставят услуги, попадащи в обхвата на универсалната услуга, и съответно е възможно да се изключи всякаква форма на публично съфинансиране от държавния бюджет?
2) Член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и член 22 от Директива 97/67/ЕО […], изменена с Директива 2008/6/ЕО […], трябва ли да се тълкуват в смисъл, че позволяват оперативните разходи, които могат да бъдат финансирани от доставчиците на пощенски услуги, да включват също така разходите, свързани с регулаторните дейности относно пощенските услуги, които не попадат в обхвата на универсалната услуга, както и разходите за административни структури и политическо ръководство (т.нар. „хоризонтални“ структури), чиито дейности, макар да не са пряко насочени към регулиране на пазарите на пощенски услуги, все пак допринасят за изпълнението на всички институционални правомощия на регулаторния орган, поради което е възможно тяхното непряко и частично (пропорционално) отнасяне към сектора на пощенските услуги?
3) Принципът на пропорционалност, принципът на недискриминация и член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и трета алинея, както и член 22 от Директива 97/67/ЕО […], изменена с Директива 2008/6/ЕО […], допускат ли национална правна уредба като италианската (съдържаща се в член 1, параграфи 65 и 66 от Закон № 266 от 23 декември 2005 г. и член 65 от Декрет-закон № 50 от 24 април 2017 г., преобразуван с изменения със Закон № 96 от 21 юни 2017 г.), която възлага на доставчиците на пощенски услуги задължението да участват във финансирането на регулаторния орган в пощенския сектор, без възможност за разграничаване на положението на доставчиците на експресни куриерски услуги от това на доставчиците на универсалната услуга и следователно без възможност за преценяване на различната интензивност на регулаторната дейност, извършвана от националния регулаторен орган във връзка с различните видове пощенски услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/21: Colt Technology Services и др., Съдебно решение от 16 март 2023 г.
Трябва ли член 13, във връзка с член 3 от Директива 2018/1972, и част А, точка 4 от приложение I към нея да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не изисква пълно възстановяване на разходите, които доставчиците на електронни съобщителни услуги действително са направили, за да осигурят възможност за законно прихващане от компетентните национални органи на електронни съобщения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.