Унгарски

Явява ли се намесата на холдингово дружество в управлението на дъщерни дружества, когато не се фактурират услуги и не се начислява съответният ДДС, икономическа дейност по смисъла на Директива 2006/112, която дава право на приспадане на ДДС?
Допустимо ли е приспадане на ДДС за услуги, използвани в интерес на цялата група или на някои от дъщерните дружества, при положение че не е реализирана облагаема сделка и няма фактуриране на услугите на получателите?
Какви изисквания съществуват за пропорционално разпределение на платения ДДС, когато дадени услуги се използват едновременно за икономически и неикономически дейности на данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Bobek

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Дело C-547/15: Interservice, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.

Трябва ли член 96, параграф 2 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че за превозвач на стоките трябва да се счита не само лицето, сключило с продавача договор за превоз на тези стоки (превозвач по основния договор или основен превозвач), но и лицето, което изцяло или частично извършва превоза въз основа на друг договор, сключен с превозвача по основния договор или основния превозвач (подизпълнител на превоза)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 96, параграф 2 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство подизпълнителят на превоза е длъжен, преди да продължи превоза на стоката, да се увери надлежно, че основният превозвач действително е представил стоката пред получаващото митническо учреждение при спазване на приложимите правила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Bot

Дело C-208/15: Stock ’94, Съдебно решение от 8 декември 2016 г.

Трябва ли член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, букви а) и в), член 14, параграф 1, член 24, параграф 1, член 73, член 78, буква б) и член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че доставката на стоки и предоставянето на кредит по договор, сключен между интегратор и интегрирано лице, представляват отделни и независими сделки за целите на ДДС, или в смисъл, че е налице една единна сделка, чиято облагаема основа включва и насрещната престация за доставката на стоки и лихвите по отпуснатия кредит?
Ако второто предложено тълкуване се окаже в съответствие с Директивата за ДДС, може ли по отношение на една единна сделка, включваща едновременно доставка на стоките, която подлежи на облагане с ДДС и доставка на услуги, която е освободена от ДДС, тази директива да се тълкува в смисъл, че сделката представлява изключение от принципа на всеобщност на ДДС
В случай че това е така, какви критерии следва да са налице?
Фактът, че въз основа на договора интеграторът може да предоставя на интегрирано лице, по негово искане, допълнителни услуги и/или може да закупува произведените от последното селскостопански стоки, оказва ли влияние върху отговора на предходните въпроси и, ако това е така, в каква степен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Saugmandsgaard Oe

Дело C-446/15: Signum Alfa Sped, Определение от 10 ноември 2016 г.

Могат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО да бъдат тълкувани така, че позволяват национална практика, при която данъчната администрация отказва право на приспадане на ДДС поради липса на достоверност на фактурите, когато издателят им не е истинският доставчик на услугите?
Следва ли отказът на правото на приспадане на ДДС да е обусловен от доказателство, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае за участие в измама с ДДС, а не единствено от съмнения относно съдържанието на фактурите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Mengozzi

Дело C-446/15: Signum Alfa Sped, Определение от 10 ноември 2016 г.

Позволяват ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО национална практика, съгласно която се отказва право на приспадане на ДДС въз основа на съмнения относно истинността на доставчика, без доказателства за знание или участие в измама от страна на получателя по фактурата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Mengozzi

Дело C-501/14: EL-EM-2001, Съдебно решение от 19 октомври 2016 г.

| Транспорт

Трябва ли член 19, параграф 1 от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че мярка, необходима за изпълнение на санкция, установена и наложена от държава членка в случай на нарушение, може да се прилага само спрямо лицето, което е извършило нарушението?
С други думи: предвид член 18 от Регламент № 561/2006 трябва ли да се счита, че национална правна уредба, съгласно която мярка, необходима за изпълнение на санкция, установена и наложена от държава членка, се прилага спрямо лице (физическо или юридическо), за което в хода на административното производство не е установено, че е извършило нарушение, е в противоречие със задължението на държавите членки, предвидено в член 19, параграф 1, първо изречение от същия регламент?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 19, параграф 1 от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че мярка, приложена спрямо трето лице (физическо или юридическо) за нарушение, извършено от друго лице, без да е установено, че нарушението е извършено от това трето лице, представлява санкция, наложена на последното, независимо от наименованието на тази мярка?
При утвърдителен отговор на втория въпрос противоречи ли на забраната за двойна преценка, предвидена в член 19, параграф 1 от Регламент № 561/2006, национална правна уредба, която за целите на изпълнението на санкция, наложена за нарушение, извършено от водач на превозно средство, позволява да се наложи спрямо друго лице (физическо или юридическо) санкция в материалния смисъл на думата, независимо от наименованието „мярка“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Bot

Дело C-409/14: Schenker, Определение от 6 октомври 2016 г.

Правилно ли е тълкувано изискването за обобщена декларация за временно съхранение съгласно член 186, параграф 1 от Регламент № 2454/93 при представяне на неприобщени към Съюза стоки на митница?
Може ли определени нарушения във връзка с митническите режими да се считат за без реално последствие върху функционирането на временния склад или съответния митнически режим по смисъла на член 859 от Регламент № 2454/93, ако са изпълнени определени условия?
Налице ли е уведомяване на митническите органи за пристигането на стоките по смисъла на член 4, точка 19 от Митническия кодекс, когато обобщената декларация не съответства на действителността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Дело C-409/14: Schenker, Определение от 6 октомври 2016 г.

Тълкуване на приложението и условията за поправка на очевидни фактически грешки в съдебни актове съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.
Тълкуване на материалните изисквания по член 186, параграф 1 и член 859 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 относно декларацията за временно складиране и нарушения без съществено влияние върху митническите режими.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Дело C-409/14: Schenker, Съдебно решение от 8 септември 2016 г.

Следва ли Регламент № 2658/87 да се тълкува в смисъл, че стока като разглежданата в главното производство попада в позиция 2401 от Комбинираната номенклатура, по-конкретно в подпозиции 2401 10 35 или 2401 30 00 от Комбинираната номенклатура, или в позиция 2403 от Комбинираната номенклатура и в настоящия случай — в подпозиция 2403 10 90 от Комбинираната номенклатура?
Следва ли понятието „митнически режим с отложено плащане или митническо направление“ по член 4, точка 6 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че поставянето на стока под митнически режим с отложено плащане или митническо направление може да бъде оспорено, когато главата от общата митническа тарифа, към която спада тази стока, е правилно посочена в придружаващите я документи, но конкретната подпозиция е неправилно посочена, и следва ли член 2, буква б) и член 4, точка 8 от Директива 2008/118 да се тълкуват в смисъл, че в такъв случай трябва да се приеме, че е имало внасяне на посочената стока?
Следва ли понятието „нередовност“ по смисъла на член 38 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че се отнася за стока, поставена под „митнически режим с отложено плащане или митническо направление“, съпроводена от документ, в който е посочено неправилно тарифно класиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси

Дело C-102/15: Siemens Aktiengesellschaft Österreich, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.

Попада ли в областта на „квазиделиктната отговорност“ по смисъла на член 5, точка 3 от [Регламент № 44/2001] вземане на орган за защита на конкуренцията, произтичащо от възстановяването на глоба, наложена в производство за защита на конкуренцията, на страна със седалище в друга държава членка — в полза на който орган впоследствие възстановяването е обявено за необосновано — което той предявява срещу тази страна, за да получи обратно лихвите, платени от него в съответствие с предвиденото в закона в случай на възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Wahl