Унгарски
Автентичен език на производството – унгарски
Дело C-52/16: SEGRO, Заключение от 31 май 2017 г.
1) Трябва ли членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 17 и 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, аналогична на оспорваната в главното производство, в която, без да се вземат предвид други критерии, се установява задължително заличаване на вписването на права на ползване и плодоползване, с които са обременени земеделски недвижими имоти, регистрирани на името на търговски дружества или физически лица, които не са близки родственици на собственика, без в същото време да предвиди в полза на носителите на погасени права на ползване и плодоползване парично обезщетение, което, макар да произтича от валиден договор, не може да бъде поискано в рамките на уреждане на отношенията между страните по този договор?
2) Трябва ли членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 17 и 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, в която, без да се вземат предвид други критерии, се установява задължително заличаване на вписването на права на ползване и плодоползване, с които са обременени земеделски недвижими имоти, регистрирани по силата на договори, сключени преди 30 април 2014 г., на името на търговски дружества или физически лица, които не са близки родственици на собственика, и в същото време в полза на носителите на погасени права на ползване и плодоползване се предвижда парично обезщетение, което, макар да произтича от валиден договор, не може да бъде поискано в рамките на уреждане на отношенията между страните по този договори?
3) Представлява ли ограничение, противоречащо на членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз, правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство — която поставя запазването на правата на ползване и обработване, учредени върху земеделски земи, в зависимост от доказването на близка родствена връзка с учредило такива права лице — при положение че, ако носителят на правото на ползване или обработване не може да докаже наличието на близка родствена връзка, правото му се погасява ex lege без никакво имуществено обезщетение?
4) С оглед на членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз гражданите на съответната държава членка и гражданите на останалите държави членки в еднаква степен ли са засегнати на практика от правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство — която поставя запазването на правата на ползване и обработване, учредени върху земеделски земи, в зависимост от доказването на близка родствена връзка с учредилото такива права лице — при положение че, ако носителят на правото на ползване или обработване не може да докаже наличието на близка родствена връзка, правото му се погасява ex lege без никакво имуществено обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/17: Bericap, Определение от 11 май 2017 г.
Тълкуване на член 3, параграф 3 от приложение I на Регламент (ЕО) № 800/2008 относно възможността предприятия, управлявани от физически лица или група физически лица, действащи съгласувано, да бъдат считани за „свързани предприятия“ извън формалните отношения, изброени в този член.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/17: Bericap, Определение от 11 май 2017 г.
Тълкуване на член 3, параграф 3 от приложение I към Регламент № 800/2008 относно това дали предприятия, които действат на един и същ пазар като членове на група предприятия, притежавани от една и съща група собственици, следва да се разглеждат автоматично като „свързани“ помежду си, без да се изследва дали действително са налице връзките, изрично посочени в тази разпоредба, и дали тези собственици действат съгласувано.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/15: Farkas, Съдебно решение от 26 април 2017 г.
Съвместима ли е с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, и по-специално с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност с целта за избягване на данъчните измами, основаващата се на разпоредбите на Закона за ДДС данъчна практика, според която получателят на стока (или услуга) по сделка, за която е приложим режимът на обратно начисляване, продължава да дължи данък, когато доставчикът на стоката (или услугата) е издал фактура в съответствие с общия данъчен режим и е декларирал и внесъл в бюджета ДДС по посочената фактура, а получателят на стоката (или услугата) от своя страна е приспаднал ДДС, платен на издателя на фактурата, въпреки че не е имал право да приспада данъка, за който е прието, че продължава да е задължен?
Пропорционална ли е глобата в размер на 50 % от дължимата част от данъка, която се налага за неправилен избор на начина на облагане, при положение че няма загуба на приходи в бюджета, нито данни за измама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/16: Istanbul Lojistik, Заключение от 6 април 2017 г.
1) Трябва ли член 4 от [Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране] да се тълкува в смисъл, че данък като уредения в унгарския Закон за данъка за движение на пътни превозни средства, с който съгласно посочения закон се облагат при преминаването им през унгарската граница товарни превозни средства с турска регистрация, експлоатирани от турски превозвач и използвани за превоз на товари, идващи от Турция и преминаващи през Унгария като транзитна държава членка, за да стигнат до друга държава членка, е такса с равностоен ефект на мито и следователно противоречи на посочения член?
2) a) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 5 от [Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране] да се тълкува в смисъл, че данък като уредения в унгарския Закон за данъка за движение на пътни превозни средства, с който съгласно посочения закон се облагат при преминаването им през унгарската граница товарни превозни средства с турска регистрация, експлоатирани от турски превозвач и използвани за превоз на товари, идващи от Турция и преминаващи през Унгария като транзитна държава членка, представлява мярка с равностоен ефект на количествено ограничение и следователно противоречи на посочения член?
б) Трябва ли член 7 от [Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране] да се тълкува в смисъл, че по съображения за безопасност на движението по пътищата и прилагане на законите може да бъде наложен данък като уредения в унгарския Закон за данъка за движение на пътни превозни средства, с който съгласно посочения закон се облагат при преминаването им през унгарската граница товарни превозни средства с турска регистрация, експлоатирани от турски превозвач и използвани за превоз на товари, идващи от Турция и преминаващи през Унгария като транзитна държава членка?
3) Трябва ли член 3, параграф 2 ДФЕС и член 1, параграф 2 и параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 1072/2009 да се тълкуват в смисъл, че не допускат на основание двустранна конвенция в областта на транспорта, сключена с Турция, транзитната държава членка да налага данък като уредения в унгарския Закон за данъка за движение на пътни превозни средства, с който съгласно посочения закон се облагат при преминаването им през унгарската граница товарни превозни средства с турска регистрация, експлоатирани от турски превозвач и използвани за превоз на товари, идващи от Турция и преминаващи през Унгария като транзитна държава членка?
4) Трябва ли член 9 от [Споразумението за асоцииране ЕИО—Турция] да се тълкува в смисъл, че данък като уредения в унгарския Закон за данъка за движение на пътни превозни средства, с който съгласно посочения закон при преминаването им през унгарската граница товарни превозни средства с турска регистрация, експлоатирани от турски превозвач и използвани за превоз на товари, идващи от Турция и преминаващи през Унгария като транзитна държава членка, представлява дискриминация по признак националност и следователно противоречи на посочения член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/16: Unibet International, Заключение от 5 април 2017 г.
1. Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска мярка на държава членка, при която националната правна уредба на теория гарантира на всеки отговарящ на законовите условия доставчик на услуги — в това число и на доставчик на услуги, регистриран в друга държава членка — възможност, ако иска да предоставя нелиберализирани услуги по организиране на онлайн хазартни игри, да получи концесия по предвидените за това процедури, а именно или чрез участие в публичен търг, или чрез представяне на свободна оферта при определените от правната уредба условия, но съответната държава членка фактически не обявява публичен търг за предоставяне на концесия, а доставчикът на услуги на практика не може да се възползва от възможността за подаване на свободна оферта, като въпреки това националният орган приема, че доставчикът на услуги, осъществявал дейността си без издадено въз основа на предоставена концесия разрешение, е извършил нарушение, и му налага предвидената в закона административна санкция (временно спиране на достъпа и глоба при повторно нарушение)?
2. Допуска ли член 56 ДФЕС държава членка да приеме норми от по-висок ранг във вътрешното си право, с които на теория да позволи на доставчиците на услуги за организиране на онлайн хазартни игри да осъществяват дейността си трансгранично, но поради липса на правила за прилагане от по-нисък ранг тези доставчици на услуги да бъдат в действителност лишени от възможността да получат необходимите за тази дейност административни разрешения?
3. Ако с оглед на отговорите на предходните въпроси констатира, че мярката на държавата членка противоречи на член 56 ДФЕС, юрисдикцията, разглеждаща спора в главното производство, би ли действала в съответствие с правото на Съюза, ако приеме, че установеното с административните решения на държавата членка нарушение поради предоставяне на услуги без разрешение и наложената за това административна санкция (временно спиране на достъпа и глоба) противоречат на член 56 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-315/16: Lingurár, Съдебно решение от 30 март 2017 г.
Следва ли член 42, параграф 1 във връзка с член 46 от Регламент № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че не изключва напълно частноправните субекти от кръга на лицата с право на помощи, предназначени за устойчивото използване на горските площи, когато поземленият имот е отчасти държавна собственост?
Ако възможността за получаване на помощ не е изключена напълно, може ли член 46 от Регламент № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че по отношение на въпросния поземлен имот — който е отчасти държавна собственост — на частния горския стопанин или на собственика, който е частноправен субект, се полага помощ, съответстваща на дела му от правото на собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-497/15: Euro-Team, Съдебно решение от 22 март 2017 г.
Трябва ли изискването за съразмерност, установено в член 9а от Директива 1999/62, да се тълкува в смисъл, че не допуска система от наказания като предвидената в приложение 9 към Декрет на Министерския съвет № 410/2007, който предвижда фиксирана глоба — независимо от тежестта на нарушението — при неизпълнение на разпоредбите за закупуване на пътен билет?
Съвместима ли е административната глоба, установена в приложение 9 към Декрет на Министерския съвет № 410/2007, с изискването на член 9а от Директива 1999/62, съгласно която установените в националното право санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи?
Трябва ли изискването за съразмерност, установено в член 9а от Директива 1999/62, да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, режим на наказания като разглеждания в главното производство, който предвижда обективна отговорност за нарушителите, и от друга страна, размера на предвиденото в посочения режим наказание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/16: Túrkevei Tejtermelő Kft., Заключение от 16 февруари 2017 г.
1. Противоречи ли на член 191 от ДФЕС и на разпоредбите на Директивата за екологичната отговорност национална уредба, която отвъд принципа „замърсителят плаща“ позволява на административния орган за защита на околната среда да държи по особен начин отговорен за обезщетяването на екологичните щети собственика, без да трябва преди това да разгледа по същество дали има причинно-следствена връзка между поведението на това лице (търговско дружество) и замърсяването?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос и ако предвид замърсяването на въздуха не е необходимо да се отстранят екологичните щети, може ли да се обоснове налагането на глоба в областта на защитата на качеството на въздуха въз основа на правна уредба на държава членка, която е по-строга от предвидената в член 16 от Директивата за екологичната отговорност и член 193 ДФЕС, или тази по-строга уредба не може до доведе до налагане на глоба с чисто санкционен характер на собственика, който не носи отговорност за замърсяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/15: Комисия/Унгария, Съдебно решение от 1 февруари 2017 г.
Съвместимо ли е изискването за гражданство за достъп до професията нотариус с прогласената в член 49 ДФЕС свобода на установяване?
Може ли дейността на нотариусите в Унгария да се счита за упражняване на публична власт по смисъла на член 51, първа алинея ДФЕС, така че да бъде изключена от приложното поле на член 49 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.