всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Френски

Автентичен език на производството – френски

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.

Следва ли член 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към работници, към самостоятелно заети лица и към членовете на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, да се тълкува в смисъл, че този регламент, и по-специално, ако не и единствено, член 84, параграф 4 от него, се прилага по отношение на работници, които са били подчинени само на законодателството на една държава членка, а именно тази, на която са граждани и на чиято територия са живели и работили?
Следва ли член 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че той забранява всякаква дискриминация, било в полза, било във вреда на гражданите на дадена държава по отношение на гражданите на другите държави членки на Европейските общности, които са установени на територията на първата държава?
Следва ли членове 48, параграф 1 и 51 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, подписан в Рим на 25 март 1957 година, да се тълкуват в смисъл, че свободното движение на работници трябва да бъде гарантирано не само между държавите членки на Европейските общности, но и в рамките на тези държави, така че мерките, приети от Съвета на Европейските общности за прилагане на тази свобода на движение, по-специално член 84, параграф 4 от Регламент № 1408/71, трябва да се прилагат и по отношение на работници, които се възползват от свободата на движение, за да пребивават последователно в различни административни или съдебни региони в държавата, на която са граждани, региони, в които се прилагат различни правни норми, по-специално по отношение на езика, на който трябва да бъде изготвена исковата молба до компетентните съдилища по въпросите, обхванати от член 4 от Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.

Нарушено ли е правото на изслушване и спазено ли е изискването за мотивиране на решението за отказ от назначаване поради физическа негодност?
Съвместимо ли е решението за отказ от назначаване с Европейската конвенция за правата на човека и с изводите на Съвета и министрите на здравеопазването относно СПИН?
Спазени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания, добросъвестност и недопускане на злоупотреба с процедурата при отказа за назначаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.

Допустимо ли е искане за установяване на бездействие на Комисията, когато тя не е изпратила на подателя на жалба по конкуренцията временна комуникация по член 6 от Регламент № 99/63?
Може ли искането за установяване на бездействие да бъде трансформирано в искане за отмяна на временната комуникация на Комисията по член 6 от Регламент № 99/63?
Допустимо ли е искане за обезщетение за вреди, причинени от твърдяното бездействие на Комисията, когато претендираните вреди се отнасят за период преди евентуалното настъпване на отговорността на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.

Неправилно тълкуване и прилагане от страна на Комисията на обхвата на „дисциплината“ относно помощите за сектора на синтетичните влакна, по-специално по отношение на това дали тя обхваща и индустриалните влакна, а не само влакната за текстилната и облеклото промишленост.
Неправилно упражняване на дискреционните правомощия на Комисията при отказа да започне процедура по член 93, параграф 2 от Договора за ЕИО, поради неправилна преценка относно необходимостта от предварително уведомяване и приложимостта на „дисциплината“.
Нарушение на правото на ефективна съдебна защита на конкурентите на получателя на помощта, чрез отказ за започване на процедура и липса на надлежно разглеждане на съществените доводи и интереси на жалбоподателя.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.

Трябва ли член 33 от Шестата директива на Съвета 77/388/ЕИО от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, да се тълкува в смисъл, че не допуска налагането на гербов сбор върху покупките на строителни терени, които не са застроени в рамките на четиригодишния срок, предвиден в националното законодателство, дори ако този сбор е пропорционален на стойността на имота?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.

1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност – втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че дадена такса може да бъде определена като такса с еквивалентен на митническо мито ефект, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, преминаването на държавна граница трябва де факто или де юре да бъде едно от обстоятелствата, пораждащи задължението за плащане на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
– Може ли регионалният произход на продукт или категория продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятните разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така или само на естеството на съответния продукт?
– Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, вследствие на тяхното освобождаване от dock dues (octroi de mer), да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и на вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.

Спазени ли са сроковете, предвидени в Общите разпоредби за изготвяне на длъжностната характеристика на жалбоподателя?
Задължително ли е било консултирането на всички преки ръководители на жалбоподателя при изготвянето на длъжностната характеристика?
Достатъчно мотивирани ли са понижените оценки в две от аналитичните оценки в длъжностната характеристика на жалбоподателя за периода 1985–1987 г. спрямо предходния отчетен период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.

1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват като забраняващи на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че една такса може да бъде определена като такса с ефект, равностоен на митническо мито, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, изисква ли се преминаването на държавна граница да бъде, де факто или де юре, едно от събитията, пораждащи налагането на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
(i) Може ли регионалният произход на продукт или клас продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятни разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така, или само, на естеството на съответния продукт?
(ii) Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, в резултат на тяхното освобождаване от octroi de mer, да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува като забраняващо на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция, поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.

Член 24 от Регламент (ЕИО) № 3719/88 на Комисията от 16 ноември 1988 г., който предвижда, че ако издаващата агенция (на лиценз или сертификат за внос) счита, че е необходима корекция, тя трябва да изтегли извлечението или лиценза или сертификата, както и всички преди това издадени извлечения, и без забавяне да издаде или коригиран извлечение, или коригиран лиценз или сертификат и съответните коригирани извлечения, и член 25 от същия регламент, който предвижда, че титулярът е длъжен по искане на издаващата агенция да върне на тази агенция лиценза или сертификата и/или извлеченията от тях, означават ли:
1) че търговец, който е използвал неправилни сертификати, трябва да заплати дължимите суми във връзка с увеличения на таксите, възникнали след издаването на предварително фиксиран сертификат, предоставен по погрешка;
2) че ако вносител на яйца, продукт, обхванат от специфичен регламент, е получил, вследствие на грешка, полза от системата за предварително фиксиране, когато договорите за внос са сключени преди изтеглянето на сертификатите, а вносът е осъществен след изтеглянето на сертификатите по силата на спешна временна съдебна заповед, разрешаваща вноса на складирани стоки поради тяхната разваляемост, този търговец е длъжен впоследствие да заплати сумите, които биха били дължими, ако не е имало грешка при издаването на сертификатите;
3) че търговецът може да се ползва от системата за предварително фиксиране за текущи договори и за направени поръчки, или напротив, че той трябва да заплати увеличения на таксите, възникнали след предварителното фиксиране;
4) че търговецът може да възрази срещу промени в дължимата сума по неправилния сертификат или да държи издаващата агенция отговорна; или
5) че в случай на грешка, допусната от администрацията при изготвянето на лиценз или сертификат за внос, не може да се твърди, че издаващата агенция е подвела търговеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.

Нарушени ли са прерогативите на Европейския парламент поради липса на повторна консултация при съществено изменение на първоначалното предложение на Комисията в хода на законодателната процедура по член 75 от Договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form